Митнически процедури при внос на стоки

Митническият процес включва различни по съдържание и характер процедури. Те засягат както работата на митническите органи, така и задълженията и функциите на икономическите оператори. Извършват се в определен ред и се изразяват в задължителни действия по документирането, проверките, обмитяването, оформянето на документацията, обезпечаването и събирането на митните сборове.

Подаване на обобщена декларация за въвеждане (ОДВ)
Във връзка с предвидените мерки за сигурност и безопасност на търговските вериги, митническото законодателство изисква задължително да бъде подавана по електронен път Обобщена декларация за въвеждане (ОДВ) преди пристигането на стоките на митническата територия на съюза или преди натоварването на контейнерни товари при морски транспорт. Подаването на декларацията се извършва по електронен път в определени срокове в зависимост от вида на транспорта (от 1 час до 24 часа преди пристигането на превозното средство на входен пункт на ЕС).
ОДВ се подава към митническото учреждение на първо влизане, т.е. в първата точка на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза. В нея се съдържат следните данни:
- държава и място на товарене;
- държава и място на разтоварване;
- маршрут;
- транспортни разходи - начин на плащане;
- товародател и товарополучател - име на фирма, адрес, пощенски код, държава и EORI номер (при регистрация в ЕС);
- митнически тарифен код, тегло и брой колети на стоката.
Тези данни са необходими на митническите органи за извършване на анализ на риска по отношение на конкретната вносна операция.
ОДВ следва да се подава от лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превозването им през митническата територия на Общността. В зависимост от предварителните договорки между вносителя и неговия представител е възможно ОДВ да бъде подадена и от последния, стига той да разполага с по-горе посочените данни.

Въвеждане на стоките
В рамките на тази процедура действията са насочени към подсигуряване на законосъобразното преминаване на стоките през митническата граница на Съюза. От момента на тяхното въвеждане на митническата територия на ЕС, те се поставят под митнически надзор и могат да станат обект на митнически контрол. Началните контролни действия от страна на митническите органи върху стоките и съпътстващите ги документи имат за цел да не се допуснат в Съюза стоки с установен специален режим без наличието на съответните разрешения, удостоверения или становища, издадени от компетентните за целта органи (у нас и/или в чужбина).

Превозване на стоките
Лицето, което въвежда стоките на митническата територия на Съюза, ги превозва незабавно, по определен от митническите органи маршрут, и съгласно техните разпореждания, ако има такива, до определеното митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от тях, или в свободна зона. Когато, поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, задължението за превозване на стоките не може да бъде изпълнено, лицето, обвързано с него, или друго действащо за негова сметка лице, уведомява незабавно митническите органи за ситуацията с оглед предприемане на мерки по подсигуряване на митническия надзор върху стоките.

Представяне на стоките
Непосредствено след пристигането на стоките в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, те следва да бъдат незабавно представени от лицето поело ангажимента за тяхното превозване или от всяко друго лице, носещо отговорност за тяхното митническо оформяне. Стоките могат да се разтоварват или претоварват от транспортните средства, на които се намират, само с разрешението на митническите органи на места, определени или одобрени от тези органи (временни митнически складове). Въпреки това, разрешение не се изисква при непосредствена опасност, налагаща незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките. В този случай митническите органи се информират незабавно за необходимостта от разтоварване.

Временно складиране на стоките
Несъюзните стоки са на временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи, като за целта икономическите оператори подават Декларация за временно складиране. Декларацията за временно складиране се задържа от митническите органи, или е достъпна за тях, за целите на удостоверяването, че несъюзните стоки, за които се отнася, впоследствие са поставени под митнически режим или са реекспортирани в рамките на максимум 90 дни. Съгласно действащото митническо законодателство след тяхното изтичане, без да бъдат предприети мерки за даване на следващо митническо направление на стоките, те се считат за изоставени в полза на държавата.

Стоки на временно складиране се съхраняват само в специализирани съоръжения или, когато е оправдано, на други места, посочени или одобрени от митническите органи.
Икономическите оператори могат да избират едно от следните действия за внасяните стоки:
- Поставяне на стоките под митнически режим;
- Разпореждане със стоките.

Поставяне на стоките под митнически режим
Всяка стока, предмет на външнотърговска сделка (вносна или износна) има свое предназначение, удовлетворява определена потребност и реализира дадена пазарна стратегия. Отчитайки тези особености икономическите оператори могат да избират митническия режим, под който да поставят стоките си, съгласно условията за този режим, независимо от тяхното естество или количество или тяхната страна на произход, държава на изпращане или на получаване. Въведените на митническата територия на Съюза и представени пред митническите органи несъюзни стоки могат да бъдат поставени под един от следните митнически режими:

Стоките, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим Свободна зона, се обхващат от митническа декларация (Единен административен документ - ЕАД).

Проверки на стоките и документите
За целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в приетата митническа декларация, митническите органи могат:
- да извършат проверка на декларацията и придружаващите документи;
- да изискат от декларатора да предостави други документи;
- да извършат проверка на стоките;
- да вземат проби за анализ или за подробно изследване на стоките.

Интерес за митническия контрол представляват съставяните или представените от икономическите оператори документи по отношение на операциите по разрешаването, прилагането и приключването на даден митнически режим. В рамките на документалните проверки следва да се установи тези документи издадени ли са законосъобразно, съдържат ли всички задължителни реквизити, информацията в тях отговаря ли на действителността, както и имат ли пряка връзка с декларираните стоки.

За целите на митническия контрол могат да се извършват и физически (материални) проверки на вече декларираните стоките. Те имат за цел удостоверяване целостта на товарното помещение на превозното средство и поставените на него контролни митнически пломби, както и точното идентифициране на внасяните стоки.

Проверка на митническата стойност на стоките
При оформянето на всяка вносна операция, приоритетно на документална проверка се подлага външнотърговската фактура (Invoice), която съпровожда стоките. От една страна, трябва да се направи съпоставка между съдържащите се в нея данни за вида на стоките, техния брой, тегло и други индивидуализиращи характеристики и идентичните данни в другите, съпътстващи стоките документи (товарителница, опаковъчен лист, сертификати за произход, анализни сертификати и др.).
От друга страна, фактурата има основно значение за правилното определяне на митническата стойност на внасяните стоки, тъй като тя стои в основата за изчисляване на потенциално дължимото вносно митническо задължение. На практика митническата стойност може да се отъждестви със съвкупния размер на разхода, който вносителят извършва по отношение придобиването на права за ползване или потребление върху дадена стока, която е доставена в Общността от трета за нея страна.
Отчитайки горната формулировка и указаните във фактурата условия на доставка съгласно Международните търговски термини "INCOTERMS 2011", следва да се определи митническата стойност на внасяните стоки. Най-общо казано, при условия на доставка CFR, CIF, CPT, DAT, DAP и DDP, митническата стойност на внасяните стоки е равна на посочената във фактурата стойност на стоките, тъй като всички разходи по тяхната доставка са за сметка на техния продавач/изпращач. При условия на доставка EXW, FCA, FAS и FOB, фактурната стойност на стоките следва да бъде увеличена със стойността на разходите по доставката им до входна точка на Съюза, тъй като те се заплащат от купувача/получателя на стоките.

Проверка на тарифното класиране на стоките
Въз основа на документите, които придружават стоките и евентуалните допълнителни указания от страна на техния вносител, се пристъпва към тяхното идентифициране и класиране (тарифиране) съобразно Митническата тарифа на ЕС (TARIC). Посредством тарифирането на стоките се присвоява специфичен 14-значен (тарифен) номер, който има съществено значение за определяне на ставката на дължимото мито за вносните стоки и въведените спрямо тях нетарифни мерки (забрани, ограничения)

Проверка произхода на стоките
В зависимост от произхода на стоките, ставките на митата за едни и същи стоки могат значително да варират, като това е обусловено от тарифната политика на ЕС и споразуменията му за свободна търговия с трети страни или региони. Доказването на преференциалния произход на дадена стока, а от тук и евентуалното редуциране размера на дължимите митни сборове, следва да бъде извършено чрез утвърдените в споразуменията средства (сертификати EUR.1, EUR-MED, A.TR, FORM А, Декларации на доставчици и др.).

Митническо задължение
От фискална гледна точка с най-голямо значение за митническия процес са процедурите по определянето на размера, обезпечаването, момента на възникване и погасяването на митническото задължение за внасяните стоки.
Митническото задължение представлява кумулативна сума от сбора на начисляваните при вноса мита, такси, акцизи и данъци (ДДС). Основа за тяхното определяне е митническата стойност и/или количествените и качествени характеристики на внасяните стоки. Ставката, а от там и размерът на дължимото мито, зависят от тарифното класиране на стоката и от нейния произход.
В зависимост от произхода на стоките, ставките на митата за едни и същи стоки могат значително да варират, като това е обусловено от тарифната политика на ЕС и споразуменията му за свободна търговия с трети страни или региони.
Митническото задължение възниква в момента на приемане и завеждане в регистрите на митническата декларация (за режим Допускане за свободно обращение и Временен внос с частично освобождаване от заплащане на митни сборове). При пециалните митнически режими с цел подсигуряване на евентуалното бъдещо погасяване на митническото задължение, се поражда и необходимостта от въвеждането на обезпечения.
Възникналото митническо задължение, следва да бъде погасено съобразно способите, посочени в чл.124 на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Вдигане на стоките
При тази процедура на икономическия оператор се разрешава разпореждане със стоките при спазване на условията, предвидени от митническия режим, под който те са били поставени. С нея приключва и митническият надзор върху внесените стоки, с изключение на случаите, когато те са поставени под специален режим.

Разпореждане със стоки
Освен под даден вносен митнически режим, въведените и представени пред митническите органи несъюзни стоки могат да бъдат обект и на друг вид разпореждане:

- Унищожаване на стоки - тази процедура се разрешава, когато въведените на митническата територия на Съюза стоки са негодни за употреба или всякакви по-нататъшни действия с тях са финансово неизгодни, както за икономическия оператор, така и за самата митническа администрация (например високи разходи за контрол или съхранение). За нейното задействане е необходимо подаването от страна на икономическия оператор на мотивирано заявление, в което излага обстоятелствата, налагащи унищожаването, възможните способи за неговото осъществяване, място на провеждане и всякаква друга информация, която сметне за необходима.

- Отнемане на стоки - митническите органи пристъпват към изпълнението на тази процедура когато:
* едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор;
* стоките не могат да бъдат вдигнати поради: невъзможност за извършване или приключване на митническите проверки по вина на декларатора; не са предоставени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим; не е направено плащане или не е предоставено обезпечение за определеното митническо задължение; стоките са обект на забрани или ограничения, които не позволяват поставянето им по декларирания митнически режим;
* стоките не са преместени в разумни срокове след вдигането им;
* стоките са изоставени в полза на държавата.

- Изоставяне в полза на държавата - за задействането на тази процедура, икономическите оператори подават мотивирано заявление до началника на съответното митническо учреждение. Обикновено това се налага поради невъзможност за покриване на възникналото за стоките митническо задължение. Изоставянето се разрешава само в случаи, когато има икономически условия за последваща реализация на стоките (посредством обявяването им на търг или дарение на друга публична организация) от страна на митническите органи.