Автор: Customs Support Group
добавено: 21.10.2026 г.

На 1 юли 2026 г. приключи освобождаването от мито de minimis в размер на 150 евро в ЕС. За платформите, продавачите и превозвачите на колети реформата преструктурира митническата отговорност по цялата верига за доставки на електронната търговия.

Следващата промяна влиза в сила на 1 ноември 2026 г. От тази дата всеки артикул в дистанционна продажба трябва да носи продуктови идентификатори в митническата декларация. Очаква се също така да се прилага такса за обработка на Съюза от 2 евро за всеки артикул.

Реформата прави четири структурни промени:

• Освобождаването от мито от 150 евро приключи на 1 юли 2026 г. То беше заменено с временно мито от 3 евро на артикул, което е в сила до 1 юли 2028 г.
• Отговорността за точните декларации за внос се прехвърля от крайните потребители към страната, която контролира данните за продукта, оценките и самоличността на продавача: платформата или продавачът.
• От 1 ноември 2026 г. деклараторите трябва да предоставят три продуктови идентификатора за всяка стока:
  • Идентификаторът на продукта на търговеца (M-PID)
  • Нестандартизиран производителен PID (NS-PID)
  • Стандартизираният идентификатор (S-PID, например EAN или ISBN), когато съществува
• От 1 ноември 2026 г. се очаква и такса за обработка на Съюза от 2 евро за всяка стока, продадена при дистанционни продажби, в допълнение към евентуалното мито.

Един от основните двигатели на втората промяна е сигурността и съответствието. През януари 2026 г. при митнически контрол в целия ЕС бяха проверени 20 000 играчки и малки електронни устройства, изпратени от трети страни. Повече от половината не отговаряха на продуктовите стандарти на ЕС.

Новият Митнически кодекс на Съюза, Регламент (ЕС) 2026/2108, посочва продавача или платформата като вносител за продажби от разстояние от 21 септември 2027 г. (член 5(14)). Тази роля често се нарича „действителен вносител“.

Съгласно новия кодекс платформата или продавачът действа като вносител на пратките, които доставя или улеснява. Задължението за осигуряване на точна митническа класификация, оценка и данни за произход е върху страната, която контролира тези записи, и е непрактично това да продължава да се прехвърля върху потребителя.

Това е правна и оперативна промяна на ролята, а не просто корекция на данъчната администрация.

Платформите, които понастоящем улесняват продажбите, без да носят митническа отговорност, ще трябва да изградят или придобият капацитет да действат като вносители в голям мащаб.

Продавачите, които преди това са прехвърляли задължения за внос на своите клиенти, ще трябва да играят активна роля в предоставянето на правилната информация на платформата и своя превозвач.

На практика това означава, че митническите проверки трябва да са свързани с начина, по който са структурирани каталожните и поръчковите данни. Точността на класификацията в цялата продуктова гама, последователната логика за оценка и записите, готови за одит, стават част от начина, по който платформата управлява своите доставчици.

За продавачите, работещи чрез пазари на трети страни, позицията зависи от структурата на платформата. Когато платформата действа като предполагаем вносител, митническите задължения на продавача се управляват чрез нея. Когато продават самостоятелно в ЕС, се прилага пряка отговорност на вносителя.

Член 27(1) позволява само един вносител едновременно. Вносител, установен извън ЕС, трябва да назначи косвен митнически представител (член 27(3)(д)).

За превозвачите на колети основните задължения за подаване не се променят. Подаването на документи за сигурност по ICS2 преди пристигане, предварителното уведомление за временно складиране (PNTS) и декларацията за внос остават структурата, около която функционира цялото електронно оформяне в ЕС. Веригата от предварителното подаване до обогатено оформяне и освобождаване остава същата.

Това, което се променя за превозвачите, е от чие име подават документи. Съгласно настоящия модел много пратки с ниска стойност се обработват митнически от крайния потребител, посочен като регистриран вносител.

Въпреки това много стоки от електронната търговия преминават през условия на доставка DDP. При DDP купувачът не носи митническа отговорност, така че обичайното подаване на документи от негово име също е структурно несъвместимо с договора. Новият митнически кодекс (МКС) решава това, като премества ролята на вносителя върху продавача или платформата.

За превозвачите, действащи само като превозвачи, реформата открива и възможност за предоставяне на услуги. Платформите се нуждаят от партньор, който може да обработва товари, и от стабилна митническа инфраструктура наред с това. Превозвачите, предлагащи и двете, са в по-силна търговска позиция.

H7 и H1 са два вида декларации за внос. Разликата между тях е в случая на употреба, изискваните данни и свързаната с тях отговорност.

H7 е опростен декларационен формат, който обикновено се използва за пощенски и експресни пратки за електронна търговия, които са под прага от 150 евро, когато няма приложими забрани, ограничения или акцизи.

Това позволява по-бързо митническо оформяне на по-малък набор от данни: описание на стоките, количество, стойност и ограничена информация за произхода, с по-лек отпечатък върху съответствието в сравнение със стандартната декларация.

От 1 юли 2026 г. за всяка стока (с отделен тарифен номер) в пратка от разстояние на стойност 150 евро или по-малко се заплаща мито от 3 евро.

H1 е пълната митническа декларация за внос, използвана за стандартен внос на стоки и ставаща все по-актуална за електронната търговия с нарастването на консолидирането на едро. Тя изисква по-пълен набор от данни и генерира задължение за вносно мито и ДДС (когато стоките влизат в свободно обращение).

С преминаването към задължението за продавач или платформа използването на H7 може вече да не е най-рентабилният избор. Например, когато консолидирате стоки за по-рентабилен превоз или когато продуктът е безмитен, така че плащането на 3 евро за артикул няма смисъл.

Таксата за обработка на Съюза от 2 евро се изчислява по същия начин, за всяка стока съгласно член 5(78), така че групирането на идентични стоки на един ред намалява и двете такси.

Разликата между тях е в прага от 150 евро. Над него прагът от 3 евро отстъпва място на нормалната митническа ставка, докато таксата от 2 евро все още се прилага за всяка стока, продавана при дистанционни продажби (член 20(2)).

Продавачите, платформите и превозвачите, които са способни да работят с данните, за да създават тези решения в голям мащаб, са тези, които ще защитят своите маржове, докато се адаптират към този нов модел.

За продавачи извън ЕС IOSS остава налична и реформата не я премахва. Съгласно IOSS ДДС се събира при плащане и се внася чрез единна месечна декларация, но само за дистанционни продажби на пратки с присъща стойност от 150 евро или по-малко.

Платформа или продавач, който преминава от директни пратки до потребителя към групов внос на стоки, вече не извършва дистанционни продажби, така че изцяло излиза от рамката на IOSS.

За този внос се прилагат различни споразумения за ДДС. ДДС върху вноса се събира или на границата, или се отлага чрез механизми като фискално представителство в страната вносител. И двете изискват отделна регистрация, която не е част от IOSS.

С други думи, решението за консолидиране или не е решение както за вносното мито, така и за режима на ДДС. Предприятие, което се премества между тях, без да отчита последиците за ДДС, може да се сблъска с пропуски в регистрацията и забавено митническо оформяне.

Митническите органи могат да прекласифицират групова декларация, сякаш всяка отделна продажба е била декларирана отделно, използвайки като показатели индивидуалното етикетиране, бизнес профила на оператора и състава на пратката.

Всеки продавач или превозвач, който консолидира пратки от електронна търговия по декларация H1, трябва да вземе предвид риска от проверка съгласно тази разпоредба.

От 1 ноември 2026 г. всяка стока при дистанционна продажба трябва да носи продуктови идентификатори в митническата декларация. Правилото обхваща декларации H1, H6 и H7, независимо дали продавачът използва IOSS, специалните режими или стандартния ДДС при внос.

Изискването произтича от измененията на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, Делегирания акт за Митническия кодекс на Съюза. Идентификаторите могат да бъдат предоставяни по избор от 1 юли 2026 г. и не се прилагат санкции преди 1 ноември.

Всеки идентификатор е деклариран като подкрепящ документ под собствения си TARIC код:

• C127 за идентификатора на продукта на търговеца (M-PID), като например SKU на продавача
• C128 за нестандартизирания идентификатор на производителя (NS-PID), собственият продуктов референтен номер на производителя
• C129 за стандартизирания идентификатор (S-PID), като например GTIN или EAN
• Y081, където не съществува стандартизиран идентификатор

На практика идентификаторите на търговеца и производителя са необходими във всеки случай. Оператор на пратки не може да декларира референтен номер на производителя, който никога не му е бил предоставен. Данните трябва да идват от собствените записи на продукта на продавача.

От 1 ноември липсващите или неправилните идентификатори се считат за непредоставяне на пълни и точни данни на митниците. Пропуск в един продуктов запис се повтаря във всяка пратка, която съдържа този продукт.

Митническият риск в електронната търговия е на ниво конкретен вариант на продукта поотделно, а не само на ниво пратка. Декларация, която изглежда правилна на ниво консигнация, все още може да съдържа неправилно класифицирани или неправилно оценени продукти на ниво артикул.

Рискът е най-висок за сглобени или произведени стоки, които съдържат множество части, всяка от които има свои собствени променящи се разпоредби. В голям мащаб този риск се увеличава. Ключът към поддържането на съответствие е един-единствен източник на достоверни данни за продуктите: кодове на стоки, индикатори за произход, декларирани стойности, а от м. ноември и идентификатори на продукти. Те трябва да се съхраняват в собствените системи на предприятието и да се валидират, преди да се включат в декларациите.

Тези данни трябва да се интегрират със системите за управление на ресурсите на предприятието (ERP) и инвентаризацията, така че това, което се продава, съхранява и декларира, да споделя един и същ продуктов запис.

Критериите за стоков код на даден продукт могат да се променят, компонент може да бъде сменен или една от оригиналните му части може да бъде заявена. След това инфраструктурата трябва бързо да маркира всяко движение, което се преглежда, и да позволява актуализации.

С други думи, инфраструктурата на данните не е въпрос на бек-офис. За продавачите и платформите това е начинът, по който се поддържа съответствието на ниво каталог. За превозвачите е от съществено значение ефективното управление на потока от продукти през границата.

Облекчението от 150 евро приключи на 1 юли 2026 г. Следващата дата е 1 ноември 2026 г., когато идентификаторите на продуктите стават задължителни и се очаква да започне да се прилага такса за обработка от 2 евро.

Липсата на идентификационни данни е нарушение от първия ден. Следователно процесите за данни, класификация и подаване от началото на м. ноември трябва да са налице предварително.

За платформите и продавачите разликата между настоящата практика и готовността за реформи е по-голяма, отколкото може да изглежда. Прегледът на готовността на вносителите за регистрация, одитът на класификацията на продуктите и синхронизирането на каталожните данни с изискванията за декларации отнемат значително време.

За превозвачите изграждането или осигуряването на брокерски капацитет, наред с товарния продукт, изисква консултации с клиенти, промени в системата и партньорски споразумения. Това не са корекции, които могат да бъдат активирани бързо.

Цената на закъснелите действия не се ограничава само до пропуснати търговски възможности. Неправилните декларации водят до последващи интервенции, санкции и прекъсване на веригата за доставки.