Какво е Интрастат?

    Интрастат е система за събиране на данни за търговия със стоки на Общността, които не са обект на Единния административен документ, между държавите–членки на Европейския съюз.

    Системата Интрастат се въведe експериментално в България от 1 септември 2006 г., а от 01.01.2007 г. стана задължителна за прилагане. За периода на експериментално й прилагане, до приемането на Република България в ЕС тя по никакъв начин не отменя или подменя действащата в страната митническа система.

    Съгласно Закона за статистика на вътресъюзната търговия със стоки (ЗСВОТС компетентни органи по осъществяването на статистическа дейност за вътресъюзната търговия със стоки са Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници”.

    Интрастат оператори и задължения за деклариране по система Интрастат

    Задължени лица за представяне на декларации по система Интрастат (Интрастат оператори) са лица, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които извършват вътресъюзна търговия със стоки в годишни обеми в стойности в лева над определени прагове за деклариране. Праговете се определят по отделно за всеки от двата търговски потока — „вътресъюзен износ” и „вътресъюзен внос”. Те представляват годишните обеми на вътресъюзната търговия със стоки, под които операторите нямат задължение за предоставяне на месечни декларации по системата Интрастат. Определените със заповедта прагове за деклариране и видове допълнителни данни са валидни за цялата следваща година.

    Освен тези прагове за всеки от търговските потоци — вътресъюзен внос или износ, се определят и публикуват и прагове, които представляват годишните обеми на вътресъюзната търговия със стоки, под които Интрастат операторите нямат задължение за деклариране на данни за статистическата стойност на стоките (прагове за статистическа стойност) в месечните Интрастат декларации.

    Праговете за деклариране по система Интрастат се определят от Националния статистически институт до края на м.октомври на текущата година и важат за цялата следваща година.

    В зависимост от годишните обеми вътресъюзната търговия със стоки, Интрастат операторът може да има годишно или текущо (месечно) задължение за деклариране. Годишно задължение за деклариране през следващата година възниква тогава, когато лицето е осъществило през текущата година обеми вътресъюзната търговия със стоки, надвишаващи определените за следващата година прагове поотделно за двата потока. Текущо (месечно) задължение за деклариране възниква, когато лицето няма годишно задължение, но в рамките на текущата година осъществява обеми търговия, надхвърлящи праговете за същата тази година.

    Какви документи се подават и пред коя институция?

    Данните за вътресъюзната търговия със стоки се подават с Интрастат–декларации, които са месечни и се състоят от обща част и търговски данни. Декларациите се подават в Националната агенция за приходите по електронен път.

    Важно! За потоците „вътресъюзен износ” и „вътресъюзен внос” се подават отделни декларации.

    Всички Интрастат оператори поддържат електронни дневници поотделно за двата потока, в които текущо въвеждат записи за всяка осъществена сделка. Националната агенция за приходите осигурява безплатен софтуер за поддържането на дневниците. Операторите са задължени, при необходимост, да предоставят информация от тези дневници при поискване от служители на Националната агенция за приходите.

    Как се подават декларациите?

    Декларациите се подават по електронен път, подписани с електронен подпис. Това става чрез Интернет–страницата на НАП. Преди да започнат да подават декларациите по електронен път, подписани с електронен подпис, Интрастат операторите трябва да подадат заявление за подаване на документи и справки по електронен път в офиса (териториалната дирекция) на НАП по месторегистрация. Заявлението може да се подаде и по Интернет, подписано с електронен подпис.

    При липса на техническа възможност, Интрастат–декларациите се подават в компетентната териториална дирекция на НАП (дирекцията или офиса по место регистрация на съответния оператор), където се подават и справките — декларации и дневниците по ДДС. По изключение се допуска и изпращането на декларациите чрез лицензиран пощенски оператор. В този случай лицето представя на хартиен носител общата част на декларацията заедно с технически носител, съдържащ цялата декларация в електронен вид, която може да бъде четена и възпроизвеждана.

    Интрастат операторът може да упълномощи друго лице (трета декларираща страна) да го представлява пред НАП, включително да подава Интрастат декларации. За целта операторът трябва да представи в офиса на НАП по регистрацията си нотариално заверено пълномощно, в което са посочени данните на упълномощеното лице, както и номера на сертификата му за електронен подпис.

    В какви срокове се подават Интрастат–декларациите?

    Интрастат–декларации се подават ежемесечно до Националната агенция за приходите. За някои специфични стоки и движения на стоки е възможно прилагането на други референтни периоди и други начини на предоставяне, подробно описани в Наредбата на Министерския съвет за специфичните стоки и движения.

    Интрастат–декларации се подават до 14–то число на месеца, следващ референтния период. Само когато задължението възникне за пръв път, декларацията се подава до 20–то число на месеца, следващ първия референтен период. При наличие на годишно задължение, Интрастат операторът подава задължително декларации за всичките 12 месеци на съответната година. При наличие на текущо задължение, Интрастат операторът подава декларации за всички месеци от този, през който е надхвърлен прага за деклариране, до края на годината. Задължението на оператора да подава Интрастат–декларации и през следващата година зависи от това, дали обемът на търговията му през текущата година надвишава определените за следващата година прагове.

    Ако през определен период от време операторът не осъществява търговия в рамките на Съюза, той е задължен да изпрати декларация с нулева стойност.

    Конфиденциалност на декларираните данни

    Информацията, събирана от Националната агенция за приходите, Националния статистически институт и Агенция „Митници” по ЗСВОТС се използва единствено за статистически цели.

    Термини:

    „Интрастат оператори” — лицата, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътресъюзна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 18, ал. 2 от ЗСВОТС, поотделно за всеки търговски поток — вътресъюзен износ или вътресъюзен внос.

    Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на Интрастат операторите, включително на третите деклариращи страни;

    „Вътресъюзен внос” са доставки на територията на Република България от държави–членки на Съюза, на стоки:
    - на Съзюа, с изключение на тези, които се намират в обикновено обращение между държави–членки;
    - които преди това са били поставени в държавата на изпращане под митнически режим на активно усъвършенстване и които в Република България остават под такъв режим или се освобождават за свободно обращение.

    „Вътресъюзен износ” са доставки от територията на Република България за държави–членки на Съюза, на стоки:
    - на Съюза, с изключение на тези стоки, които се намират в обикновено обращение между държави членки;
    - които преди това са били поставени в изпращащата страна в режим на активно усъвършенстване.

    Стойност на стоките — данъчната основа на доставката, определена по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, намалена със стойността на акциз и мита и други еквивалентни вземания, когато такива са дължими.

    Когато вътресъюзния износ или вътресъюзния внос на стоки не е свързано с възникване на данъчно събитие, стойността е фактурната стойност без данък върху добавената стойност или, ако това не е възможно, на стойност, която би била фактурирана в случай на покупка или продажба.

    В случай на преработка стойността преди и след тази преработка е общата сума, която би била фактурирана в случай на покупка или продажба.

    Стойността се представя с цяло положително число в български левове.

Източник: НАП