За съжаление няма как да стане това, за което питате. България все още не е член на ЕС и приходите от митническата администрация влизат директно в нашия бюджет, а не в този на ЕС. Още повече, че ние като страна кандидат-членка сме задължени стриктно да спазваме изискванията относно даването на произход на стоките. Те са визирани в Протокол 4 от временното споразумение за свободна търговия мужду България и ЕС. Двойното плащане на мита ще отпадне едва тогава, когато България влезе в ЕС и то поради обстоятелството, че вътре в Общността има свободно движение на стоки и капитали.

Тъй като изнасяната стока ще претърпи известни преработки и обработки в чужбина не бихте могли да оформите режим временен износ за нея. Единственият вариант в този случай е режим Пасивно усъвършенстване. Ако операцията по изнасянето на продукта е еднократна Ви препоръчвам да искате разрешаване на режима по опростената процедура, т.е. само с митническа декларация, тъй като в противен случай ще трябва да чакате не по-малко от 30 дни за разглеждане на искането Ви.

Съгласно чл.493 от ППЗМ:
  (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за професионално оборудване, което:
  1. е собственост на чуждестранно лице, и
  2. се внася от чуждестранно лице или от местно лице, което е служител на собственика, и
  3. се използва от вносителя или под негово разпореждане, с изключение на случаите на съвместни аудио-визуални продукции.
  (2) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове не се разрешава за професионално оборудване, което ще се използва за промишлено производство или за опаковане на стоки, или, с изключение на ръчните инструменти, за експлоатацията на природни ресурси, за изграждането, ремонта или поддръжката на сгради, за изкопни или насипни работи и за други подобни цели.
  Тъй като Вашият случай се разминава с някои от горните постановки, то трябва да имате предвид, че ако учредите режим временен внос най-вероятно на митницата ще Ви изискат 100% обезпечение върху митните сборове и държавните вземания. Моя съвет е да учредите директно режим внос със заплащане на дъължимите митните сборове и държавните вземания, още повече че времето за престой на оборудването под режим временен внос е ограничено в рамките на максимум 24 месеца.

Трябва да имате предвид, че търговията с Република Кипър се гради въз основа на споразумението за свободна търговия с ЕС. От м. май 2004 г. Република Кипър стана пълноправен член на Европейската общност и за издаването на сертификати EUR.1 се съблодават правилита на Протокол 4.
  Положението с Държавата Израел е почти идентично, като разликата е в това, че там имаме отделно споразумение за свободна търговия. Правилата за доказване на произхода са описани в Протокол Б към същото споразумение и в общи линии дублират тези от Протокол 4.
  Р България няма споразумение за преференциална търговия с Китай, т.е. не би могло да се издаде сертификат EUR.1. За всички стоки влизащи у нас от Китай се дължат пълни митни сборове и държавни вземания /мита, такси, акцизи и ДДС/, така че сертификат за произход от там не Ви е необходим, защото не Ви носи облекчения при обмитяване. Ако все пак представите сертификат за произход Форма А, то той би имал значение единствено за нуждите на статистиката, но не и реално за обмитяването. HS CODE само по себе си дава тарифният номер на търгуваните стоки по Хармонизираната система, която впрочем е залегнала и в нашата Митническа тарифа. Значението му отново е ориентировъчно за вида на търгуваните стоки.

Отговорът на въпроса Ви зависи от това какво възнамерявате да правите със съответната техника. Ако я внасяте с цел осъществяването на конкретни действия на територията на страната ни с последващ обратен реекспорт за Испания, трябва да учредите режим временен внос. За целта трябва да получите разрешение от страна на митницата, в чийто район ще оперира техниката, тъй като тя ще бъде надзорна по режима. Трябва да представите проформа фактура от името на съдружника Ви към българската Ви фирма. Трябва да имате предвид, че ще трябва ефективно да обезпечите евентуалните митни сборове и държавни вземания за поставената под режим временен внос техника.
  Ако приемем друг вариант, а именно, че въпросната техника се въвежда у нас като дялово участие на съдружника Ви в съвместната фирма, то тогава нещата са определено по-прости. Тъй като техниката ще остане трайно на митническата територия на страната ще трябва да я оформите под режим внос със заплащане на митните сборове и държавните вземания за нея. Ще Ви е необходима търговска фактура Invoice и евентуално сертификат за движение на стоките EUR.1 (ако техниката е с европейски произход може да ползвате преференции и да заплатите само ДДС при вноса).
  И в двата случая от Вас ще се изиска да оформите митнически оборудването, а именно при пристигането да го манифестирате и да подадете, оформена за съответния митнически режим, митническа декларация (ЕАД).

На практика от тук нататък Вие не следва да начислявате в митническата декларация продуктовата еко-такса за опаковките на внасяните от Вас стоки. За целта в кл.44 на ЕАД само ще въведедете код "9Е2=ДОГОВОР №.../от дата", като към митническата декларация ще приложите и копие на съответния договор. В кл.47 няма да начислявате еко-таксата, т.е. не трябва да фигурира плащане след код 471.

Информацията, която сте ни дали не е напълно достатъчна, за да тарифираме точно стоките съгласно Митническата тарифа на Р България. На първо място трябва да имате предвид, че между България и Китай няма сключено споразумение за преференциална търговия и ще трябва да заплатите пълни митни сборове за внасяните стоки.
  Като ориентир бихме Ви посочили следните тарифни номера и ставки на мита към тях:
  - 732410900 - мивки от неръждаема стомана /11,9% мито/
  - 392210000 - мивки, вани, душове от пластмаса /15%/
  - 691090000 - мивки от керамика, порцелан и др. /24,3%/
  - огледала, без рамка /8,5%/
  - огледала с рамка /12,3%/
 
  Няма някакви специфични изисквания към тези стоки при режим внос. Необходими са Ви международни фактури (Invoice), съответните транспортни документи, както и документи на Вашата фирма. При вноса следва да оформите и съответните митнически документи, а именно митнически манифест и декларация (ЕАД) за внос.
  За да си определите митническата стойност, преобразувате фактурната стойност на всяка стока в лева, прибавяте транспортните разходи, ако са за Ваша сметка и начислявате съответното мито за нея. Освен мито дължите и ДДС в размер на 20% върху сбора от митническата стойност и вече определените мита.

В законодателството на РБългария не съществуват групи от стоки, забранени за износ към определени конкретни държави. По-скоро бих казал, че има такива стоки, които подлежат на разрешителен режим при износ от някоя Държавна институция, Министерство или ведомство. Ако желаете по-конкретен отговор може да ни посочите за какви стоки става въпрос и след като ги тарифираме съобразно Митническата тарифа на Р България, да проверим има ли и какви са особеностите за тях при режим износ.
  Що се отнася конкретно до Израел, то трябва да намерите начин да проучите какви ограничения има за внос на стоки там и евентуално какви документи ще са Ви необходими. За съжаление ние не бихме могли да Ви предоставим подобна информация, тъй като не познаваме в детайли израелското законодателство.

Съвета ми към Вас е да учредите режим Митническо складиране за въпросните стоки и след това да ги реекспортирате за Украйна. Необходимите Ви документи за реекспорта са нова фактура (Invoice), както и съответните транспортни документи. Вие не може да издадете EUR.1, тьй като ще изнесете стоката в непроменен вид и тя си остава немска по произход. От друга страна между РБългария и Украйна няма сключено споразумение за преференциална търговия, така че няма основание за издаването на такъв документ. Ако между ЕС и Украйна има споразумение за преференциална търговия, то тогава нека оригиналния немски сертификат бъде издаден с получаваща държава Украйна, тъй като той в България няма да Ви е необходим.

Съгласно действащото у нас търговско и митническо законодателство, при режим износ на посочените от Вас стоки, няма предвидени специфични изисквания, не се изисква и лиценз за тях. Друг е въпроса ако Вие преработвате и изнасяте такива изделия. Тогава ще трябва да са спазени изискванията на Валутния закон, относно добива и преработката на благородни метали и скъпоценни камъни, както и на Наредба № 10 от 16 декември 2003 г. за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях.