В действителност ако чуждестранно лице желае да напусне страната без автомобила, с който е влязло вариантите са му два:
  1. Да заплати дължимите за него митни сборове, като по този начин смени статута на автомобила (стоката) от чуждестранна на местна. Това означава обаче, че за целта ще му е необходим "купувач" у нас, на името на който да се регистрира автомобила, магар че това не е задължително. Този вариант обаче не е удачен, тъй като е свързан със смяна в собствеността и реално заплащане на митни сборове и куп други разходи.
  2. Ако Вашите гости все пак след известно време се върнат у нас и поискат да си тръгнат с автомобила, то варианта е да го оставят в склад под митнически надзор, като на заплащане ще подлежи единствено депозит в размер 3% от митническата стойност за всеки започнат месец.
  Що се отнася до рискът кражба, при първия вариант автомобила е български и към него претенции може да има само "собственика" у нас. Втория вариант е по-неблагоприятен, защото при кражба се счита че са нарушени изискванията на режим "Митническо складиране" и стоката е отклонена от режим. Тогава за липсващата стока се налага плащане на пълните митни сборове, но в крайна сметка отговорнст за автомобила носи складодържателя и той е най-заинтересуван кражби да няма.
  Едва ли бих могъл да Ви кажа къде в Австрия да получите компетентна информация относно външно-търговския режим на България и в частност уредбите на митническия контрол у нас. Нека все пак попитат в посолството ни, но се съмнявам, че ще получат задоволителен отговор.

В описания от Вас случай за действителни данни се приемат тези получени след физическия контрол. Това означава, че щом за стоките, които в действителонст се намират в пратката, е предвидено мито 2% при внос, то следва да бъде заплатено. Ако подадената митническа декларация е била вече заверена, то тя може да бъде коригирана или направо анулирана с последващо подаване на нова с точните данни.

За да може да изнасяте вино за ЕС трябва да са спазени изискванията на Закона за националната стандартизация и ЗТИП, като ще Ви е необходим и сертификат от производителя или изпитващ протокол от КМС.
  За съжаление не бих могъл да Ви дам информация за това какви документи и сертификати ще изисква контрагента Ви в чужбина за да обмити без проблеми пратката Ви.

Документите, които следва да се приложат към Молба-декларацията са:
  1. Данни от производителя (например технически характеристики, каталожни данни, анализен сертификат /за химически продукти/)
  2. Документ потвърждаващ външнотърговската сделка (например фактура, договор, поръчка, потвърждение на поръчка)
  3. Регистрация на фирмата (съдебна, данъчна и статистическа-БУЛСТАТ)
  Освен тях трябва да направите и отделно приложение, съдържащо
  митнически тарифен номер, точно описание на стоката, № на съвпадение по списъка с контролираните стоки, констатирани разлики.

Мострите най-вероятно ги описвате като отделна стока в износната митническа декларация и няма никакъв проблем за тях да посочите други данни като стойност и придружаващи документи. Какво имам предвид - тъй като контрагента Ви няма да заплати стойността им, то тогава следва да издадете не INVOICE а проформа фактура с реалната стойност на мострите (това, което те Ви струват на Вас) или с някаква символична стойност, например по 1 eвро, като срещу стойността им да запишете "само за митнически цели".. Трудно приемлива е тезата, че нещо е без стойност.

Под "гаранции" по смисъла на чл.22, т.1 от Протокол 4 трябва да имате предвид всички документи, с които може да докажете произхода на изнасяните от Вас стоки. Това означава, че към искането трябва да прибавите подробно описание на дейността и естеството на производствения процес, както и документи, доказващи произхода на използваните в него суровини и материали. Това могат да бъдат договори, фактури, спецификации и т.н от Вашите доставчици и контрагенти. За да не пропуснете нещо, моя съвет към Вас е да направите първо лична среща с началника на съответното митническо учреждение и от него да получите информация, относно това какви документи и в какъв вид трябва да представите. В крайна сметка той е лицето, което следва да Ви издаде разрешението.

Особени изисквания относно техническите изисквания на помещението или терена, за който ще се иска разрешение за склад под митнически надзор няма. Единственото ограничение е записано в чл.338, ал.3 от ППЗМ - "Когато определени стоки представляват опасност или могат да повредят други стоки, или по някакви причини се изискват специални условия за съхраняването им, в разрешението може да бъде определено стоките да се складират само в специално пригодени и оборудвани съоръжения.". Тук се има предвид например хладилни камери, места без пряк достъп на слънчева светлина и т.н, но това е в зависимост от характеристиките на стоките. По принцип за да получите разрешение, трябва да обезопасите в задоволителна степен помещението и да сведете до минимум възможностите за нектролируем достъп до стоките, както и тяхното опазване вътре в склада от посегателства или повреда.

Saglasno deistwashtoto u nas mitnichesko zakonodatelstwo, kogato stawa duma za wnos na stoki s targowsko znachenie (ili s goliama stoinost), ne se prawi razgranichenie m/u towa dali wnositelia e fizichesko lice ili juridichesko takowa. Procedurite i metodite za opredeliane na mitnicheskata stoinost i mitnite sborowe sa edni i sashti. Shto se otnasia do dopustimata wazrast na awtomobili wtora upotreba, sashto njama ogranichenia ili osobena razlika w towa dali te sa na 5 ili na 15 godini.

Съгласно ПМС2/1993 г. внос с облекчения на автомобил на името на инвалид се разрешава само ако автомобила е до 100 к.с и до 1800 см3. Коефицента за превод от к.с. към KW по DIN е 1,36, т.е. 100 к.с са 73 KW по DIN. Както и да го смятате, посоченият от Вас автомобил отговаря на условията за безмитен внос.

Тъй като въпросът Ви е доста интересен, направих едно проучване, но за съжаление на него не би могло да се даде еднозначен отговор. В крайна сметка положението е следното:
  По принцип в действителност Протокол 4 дава право да се поставя такъв текст върху износните фактури и той е валиден за пратки, чиято стойност не надхвърля 6000 евро. Вие правилно сте се ориентирали, като питате какво точно се разбира под пратка. Под "пратка" в случая следва да се разбира количество стока, изразено в стойност или във физически единици, изпратена от едно лице на друго по силата на договор, поръчка или друго споразумение, които не представляват отделни доставки. Това в крайна сметка означава, че може да се спори по въпроса за исканите преференции, тъй като стойността на Вашата пратка значително надвишава лимита от 6000 евро. Ако този механизъм бъде приложим, то тогава никой няма да издава EUR.1, а просто ще разбие стоките на отделни фактури, така че всяка една от тях да е под определения лимит.