На първо място Ви препоръчвам да се запознаете детайлно с разпоредбите на митническия режим временен износ.
  Що се отнася до използвания гаранционен документ, моето мнение е че варианта с АТА карнет е за предпочитане, тъй като той спестява много от поставените от Вас въпроси. Какво имам предвид: поставянето на стоките под покритието на АТА карнет при временен износ Ви освобождава от митнически формалности както в България и Великобритания, така и във всички държави, през които стоката ще премине транзитно до крайната си дестинация. Под митнически формалности следва да разбирате не само оформянето на едни или други документи, но и обезпечаването на митни сборове пред която и да е митническа администрация.
  За митницата е без значение кой ще освобождава стоките, стига той да е упълномощен от собственика им или да има друга пряка връзка със тях (получател, потребител и т.н.), доказана с даден документ.

Няма някаква специфика при връщането на стока, която не е била обработена. Тя се връща обратно към страната /в случая Австрия/, като за нея ще издадете сертификат за произход EUR.1, в който се декларира, че стоката е с австрийски произход (т.е. тя си запазва първоначалния произход). Направлението отново е реекспорт и в кл.33 на ЕАД ще запишете кодовете, както когато изнасяте преработената вече стока /3151/. Ламарината обаче трябва да я декларирате на отделна позиця в ЕАД-то. Прилагате ЕАД за внос на ламарината под режим активно усъвършенстване, за да се установи, че същата се изнася в непреработен вид и за да може по-късно безпроблемно да приключите същото това ЕАД /режим 51/ на митница, прилагайки справката.

Солта, годна за консумация от човека попада в тарифен номер 2501 00 91 0 на митническата тарифа и аз нея при внос у нас не е предвидено заплащането на мито, т.е. ставката му е 0%. Заплаща се единствено ДДС в размер на 20% от митническата стойност (фактурната стойност, увеличена с всички разходи по доставката на стоката до България - транспорт, застраховки, товаро-разтоварни работи в чужбина и т.н.).
  Трябва да представите единствено санитарно разрешително, тъй като стоката попада в Наредба №27 от 17.08.1995 г. за вноса на стоки, имащи значение за здравето на населението.
  Повече подробности, относно изискванията за поставяне на стоки под който и да е митнически режим, може да научите ако използвате електронната тарифа към сайта.

Ситуацията, в която сте пападнали е малко деликатна, тъй като тези килограми фигурират във всички издадени от България документи по износа. Това означава, че трябва да се коригира несамо EUR.1, но най-малко и износната митническа декларация. Това, което може да направите е нова фактура с верните килограми и на база нея с мотивирано искане до началника на износното митническо учреждение да искате корекция в ЕАД, и EUR.1. Ако причината за грешката е обективна и лесно доказуема бихте могли да заверите нов сертификат, който да изпратите в Гърция. Проблема тук, е че разликата в количеството може да се сметне за умишлено допусната и да не Ви разрешат корекцията. Тогава имате друг вариант - ако стойността на стоката е под 6000 евро можете да издадете фактурата с текст върху нея и тя да послужи за обмитяване на стоките в Гърция. За целта обаче камиона трябва да успее да мине граница на база тези документи и да отиде на вътрешна митница, където да подмените грешната фактура. Това трябва да имате предвид обаче, че също не e съвсем изряден вариант, тъй като ако се върне фактурата за проверка е възможно да отпадне преференцията по нея (в митническото учреждение по износа в България се съхранява първата фактура).
  В общи линии решението на проблема Ви е в ръцете на съответния началник на митническото учреждение по износа и дано имате основателна причина за допуснатата грешка.

Международната гарантиращата асоциация за ТИР карнета е IRU /Международна асоциация на превозвачите/, а за България е това е AEBTRI /Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища/. Когато превозвача купува ТИР карнета от AEBTRI и този карнет бъде надлежно оформен и заверен от митническо учреждение в страната, се счита че AEBTRI е поела гаранция пред митническите власти на държавата, в която се намират в момента стоките, стига обаче тя да е държава членка на конвенцията.
  Що се отнася до АТА карнета, действително гаранта е БТПП /Българска търговско-промишлена палата/, но и там логиката е подобна.

Зададените от Вас въпроси са малко объркващи и дано съм ги разбрал правилно. Ако вторичния компенсаторен продукт (отпадъка от преработки) остава в страната след реекспорта на готовата продукция, то той следва да получи свое собствено митническо направление за да може да се приключи режима. Това може да бъде режим внос със заплащане на съответните митни сборове или унищожаване под митнически надзор, т.е. пред комисия, в която участват и служители от надзорното Ви митническо учреждение. Ако се спрете на втория вариант трябва да имате предвид, че ако след унищожаването останат продукти, които могат да бъдат използвани за каквото и да е, то те също трябва да получат митническо направление, като в случая това може да бъде внос. При такова положение ще трябва да заплатите митните сборове върху определаната от комисията приемлива стойност на отпадъка. Тъй като питането Ви е по отношение на това дали се плаща на митническият агент, то не бих могъл да Ви отговоря, тъй като в конкретното митническо действие той се явява посредник и всичко зависи от Вашите лични договорености, т.е. митницата няма отношение. Ако обаче под "митнически агент" разбирате митническият служител, то тогава явно бъркате терминологията и функциите на двете лица.
  Ако в действителност фирмата Ви е некоректна, то тогава митническите служители имат право да предприемат всички действия по обезпечаване на евентуално държавно вземане, от което по принцип при режим активно усъвършенстване сте освободени.
  Що се отнася до това, че не Вие извършвате директно операциите по обработването, то това не може да бъде проблем при разрешаването на режима. За целта трябва да подадете искане в което Вие да сте титуляр на режима, но да упоменете къде и кой ще извършва самите операции по преработката.

В общия случай стоки, оформени на режим активно усъвършенстване, се обезпечават на 10 % мито (чл.334ж, ал.1, т.2 от ППЗМ) и 10 % ДДС (чл.60, ал.1 от Закона за ДДС). Ако функционирането на режима крие риск от злоупотреби, лицето, което разрешава ползването на режима (началник на Митница или Директор на РМД), може да поиска учредяване на по-голям размер на обезпечение. По отношение на селскостопанските стоки практиката по места е именно в изискване на по-голямо обезпечение. Вариантите за поведение от тук нататък са следните:
  Първа възможност - обжалване на размера на поисканото обезпечение над 10 %. Според мен в 99 % от случаите съдът ще уважи иска. Слабият момент тук е бавната съдебна система.
  Втора възможност - молба до Директора на РМД за изискване на обезпечение в размера, определен в ППЗМ - 10 %. В този случай като добър знак ще се погледне на чистото досие на фирмата. Ако режимът функционира без проблеми и митницата не е имала основание да се усъмни в коректността на търговския субект, шансовете да се определи по-ниско обезпечение не са малки.
  Трета възможност - ако става въпрос за селскостопански стоки, за които има открити тарифни квоти може да се използва следната схема: Фирмата прави чист внос, а не АУ. При вноса ползва тарифна квота. Плаща ДДС, но си го възстановява при износа на продукцията. Вноса на селскостопански стоки от Европейския съюз по тарифна квота е с 0 % мито. На заседание на Министерския съвет тази седмица е взето решение за отпускане на тарифни квоти за някакви плодове и зеленчуци, но решението не е публикувано още в Държавен вестник и не знаем още какви са стоките. Нека фирмата следи и види какво са пуснали и за какъв период от време.

По принцип е задължително сертификатът EUR.1 да бъде издаден от страната-изпращач на стоката. Важна особеност тук обаче е факта, че България няма директно споразумение с която и да е държава членка на ЕС, а има директно с Общността. В тази връзка в кл.2 на сертификата се записват страните по споразумението (в случая Европейски съюз и България), а не отделната държава износителка. Спазвайки принципите на Протокол 4 Вие можете спокойно да си заверите сертификат EUR.1 впоследствие от която и да е държава членка на съюза, стига недвусмиселно да докажете, че вече изнесената стока е с преференциален европейски произход.

Автомобилът за целите на митническото облагане се разглежда като стока и от значение за определяне на дължимото при внос мито е комбинация от условия, а именно произход и държава на износ. Във Вашия случай, въпреки че става дума за немски автомобил, ще трябва да заплатите мито, тъй като държавата на сделката е САЩ, а с нея нямаме споразумение за свободна търговия. Изчисляването на дължимите митни сборове може да направите и сам посредством калкулатора в сайта, като в полето произход отметнете "без произход", тъй като не може да го докажете документално (митническата администрация в САЩ не може да Ви завери сертификат EUR.1, тъй като не е страна по споразумението за свободна търговия между България и ЕС).

Не е извършена промяна в нормативната уредба, касаеща вноса на автомобили на името на инвалид. Ограничението все още е мощността на автомобила да е до 100 конски сили и до 1,8 ССМ. Инвалидът се ползва от облекчение да не заплаща мито, до равностойността на 900 щатски долара и също толкова ДДС. Т.е. митото никога не би могло да надвиши тази сума, но част от ДДС ще подлежи на заплащане. Дължимото към днешна дата ДДС при автомобил с 92 конски сили е 232 лв., дължи се и еко такса в размер на 80 лв. Крайната сума за заплащане е 312 лв.
  Точни изчисления може да правите и сам посредством калкулатора в сайта.