Режимът Временен внос предполага пълно или частично освобождаване от митни сборове за чуждестранни стоки въведени на територията на страната, предназначени да бъдат реекспортирани без да са претърпели изменение, освен обичайното им износване. Във Вашия случай режима най-вероятно ще Ви бъде разрешен след като направите пълно обезпечение на потенциално дължимите за стоката вносни митни сборове и публични държавни вземания. Максималният срок, за който митническите органи разрешават престоя на внесените стоки е 24 месеца. Разпоредбите на режима са дадени в Глава 16, Раздел VI на Закона за митниците и Глава 43 от ППЗМ.
  Закона позволява режим временен внос да бъде приключен с редовен внос, като за стоките възниква вносно митническо задължение. То се определя въз основа на елементите за облагане, които са били валидни към момента на поставяне на стоките под режим временен внос, т.е. отчита се фактурната стойност, условията на доставака, произхода и вида на стоките към първоначалния момент на въвеждането им у нас. Съгласно чл.334р от ППЗМ за времето от поставянето на стоките под режим временен внос до момента на заплащане на вносното митническо задължение за стоките, се начислява лихва по чл.203, ал.3 от ЗМ. Основата за определяне на тази лихва е самото митническо задължение и валидните за периода лихвени проценти, обявени от БНБ.

Съгласно чл.690 от ППЗМ при спазване разпоредбите на чл.691, 692 и 696 се допуска безмитен внос на стоки, съдържащи се в пратки, изпратени безвъзмездно от физическо лице, намиращо се в друга държава, до друго физическо лице, намиращо се на митническата територия на Република България, при условие че се касае за внос на стоки, нямащи търговски характер.
  Чл.691 гласи, че безмитният внос по чл.690 се допуска за стоки, чиято собствена стойност не надвишава общо 100 евро или тяхната равностойност в друга валута.
  За стоки, надвишаващи горепосочената стойност сте длъжни да подадете митническа декларация и да заплатите съответните митни сборове. Те се определят в зависимост от вида на стоката и нейната стойност. Това, че Вие не дължите нищо на изпращача за нея не означава, че не дължите нищо и на бюджета. Тази стока ще бъде използвана на митническата територия на страната ни и съгласно действащото у нас митническо законодателство това не може да стане безвъзмездно.
  С оглед на горното Вие нямате право на претенции към митницата и извършената процедура там е правилна.

За стоките оформяте редовен износ с отделна митническа декларация и търговска фактура (Invoice). За палетите оформяте митническа декларация за временен износ и проформа фактура, тъй като тук няма да се извършва смяна на собственост. И стоките и палетите ги описвате на два отделни реда в товарителницата, TIR карнета (ако превоза е с камион) и евентуално сертификата за произход. Когато Вашите контрагенти Ви връщат металните палети те трябва да Ви издата също проформа фактура (огледална на Вашата), а Вие тук да учредите реимпорт. Така ще приключите временния износ, а стоките ще продадете на контрагента си

Най-логичният начин според нас е да оформите реекспорт за конкретната част, като я изпишете от съответната "5-ца" за поставяне под режим Активно усъвършенстване. След като се върне обратно (било то нова или отремонтирана) може да учредите отново режим АУ за нея и да продължите до получаването на компенсаторния продукт.

Принципно, това което искате е възможно, но само при положение, че митническата ни администрация разреши такова продължение. Съгласно конвенция АТА срока на Карнета ATA е една година, с възможност за продължение от още една година. Трето продължение е възможно само със след съгласието на приемащата стоките държава, т.е. България.

Всичко зависи от това какъв е срока, за който е разрешен режима по съответните декларации за внос на материалите. Това, че като цяло разрешителното Ви изтича не предизвиква необходимостта от закриването на всички декларации за поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване по него. Ако обаче срока по ЕАД изтича на 16.04.2006 г. то тогава може да искате удължаване на срока, като в искането си посочите обективните причини за невъзможността за извършването на реекспортната операция.

Дори и да учредите режим временен внос за автомобила, то за приключването му е нужно да се даде ново направление (режим редовен внос, реекспорт или друго). Ако решите да го обмитите (дори и след приемането ни в ЕС), то за него пак ще се дължат вносни митни сборове, тъй като меродавен е момента на вноса. Митническото задължение ще се определи въз основа на това, което бихте дължали за този автомобил, ако беше поставен под режим редовен внос в момента на въвеждането му у нас. Трябва да имате предвид, че при подобна процедура се дължат и лихви върху вземането за периода от неговото възникване и ефективно заплащане.

Представянето на сертификат EUR.1 впоследствие или текст върху фактура е възможно в срок до 3 години след датата на вноса. Представянето на фактура обаче може да не се счете за достатъчно доказателство, тъй като декларираният в нея произход не е доказан пред митницата на държавата износителка (освен ако износителя не е със статут на одобрен такъв). Най-сигурния начин е да изискате представянето от страна на контрагента Ви на сертификат EUR.1 впоследствие и на база него да реализирате исканата от Вас процедура. Процедурата по връщането на сумата на митото се състои в това, че трябва да представите Искане за връщане на тази сума до съответната митница. След одобрение от страна на началника, сумата ще Ви бъде възвърната по служебен път от съответното данъчно подразделение.

Кода в клетка № 47 на ЕАД е 471 тъй като плащането на таксата е към ПУДООС. Кода на маслата е 99 и за 2006 г. таксата е в размер на 0,10 лв/кг.

Реално погледнато митницата не може да Ви откаже осъществяването на износна операция по декларирана и надлежно отразена в търговската фактура и митническата декларация стойност на стоките. Дори и да сте регистрирани по ДДС, възстановяването на платен данък става на база стоките, които сте вложили в производството и сте изнесли (в конкретния случай това са стоки за 78 евро). Разликата, явяваща се между себестойността на стоката и продажната цена се явява печалба за фирмата износител и тя трябва да бъде обложена съгласно разпоредбите на ЗКПО с данък печалба (в момента 15%).
  Що се отнася до вторият Ви въпрос, задействането и подписването на митническите декларацие се извършва от различни митнически служители поради въведената система за предварителен контрол (т.нар. система за двоен подпис). Така се разграничават отговорностите и възможностите за извършване на незаконосъобразни действия се намаляват.