Новини

192 български фирми ползват преференциалното тарифно третиране с Република Корея

9 разглеждания от 04 юли 2022 г.

    Вече 192 български фирми се възползват от преференциалното тарифно третиране, предвидено в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея. Това съобщи директорът на Агенция „Митници“ Павел Тонев, който разговаря с посланика на азиатската страна Ли Хо-шик.
    Те са обсъдили и сътрудничеството между двете митнически администрации, което се осъществява в рамките на това споразумение. „Това е първото от вида си споразумение за свободна търговия, прието от ЕС, като с него се премахват почти всички мита в търговията между държавите членки на ЕС и Южна Корея“, подчерта Тонев. Основното оперативно сътрудничество между двете митнически администрации е по повод проверката на преференциалния произход.
   
    От началото на настоящата година се забелязва и засилване на търговските потоци, както в посока внос от Република Корея, така и като износ от България.
   
    След спада през пандемичната 2020-а, през миналата година общият стокообмен с Корея е на стойност 419.1 млн. щ. д. и бележи ръст от 58.4% спрямо 2020-а. При българският износ увеличение е със 127.8% и възлиза на 251 млн. щ. долара. Внос бележи ръст от близо 9% до 168.1 млн. щ. долара. А търговското салдо е положително за България за пръв път от седем години и възлиза на 82.9 млн. щ. долара.
   
    Водещите стоки по износа ни са били: пшеница и смес от пшеница и ръж (99.6 млн. щ.д.); царевица (63.4 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (23.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (7.3 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (4.4 млн. щ.д.); двигатели (4.3 млн. щ.д.) и други.
   
    Във вноса са преобладавали: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (19.5 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (13.3 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.6 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (11.2 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (8.4 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.9 млн. щ.д.) и други.
   
    Според експертите, съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.
   
    По данни на БНБ нетната позиция в края на миналата година (общата сума на корейските инвестиции в България) е в размер на 71.8 млн. евро. От икономическото министерство коментират, че достигнатото ниво на тези вложения у нас все още не отговаря на възможностите на страната.
   
    Директорът на Агенция „Митници“ отбеляза, че двете администрации имат традиции в комуникацията и на високо ниво, включително в инициативата Азия - Европа.
    Посланик Ли Хо-шик е изразил задоволство от досегашното сътрудничество и ще продължи да се работи в посока още по-голямо активизиране на търговския и културен обмен между двете държави, включително и по линия на митническата дейност.
    От 2011 г. търговското споразумение между ЕС и Южна Корея премахна митата върху почти всички продукти (98,7%), включително рибарството и селскостопанските продукти. С него бяха премахнати и нетарифните бариери за износа на ключови продукти от ЕС за Република Корея, като например автомобили, фармацевтични продукти, електроника и химикали. Не на последно място пазарите на услуги, както в ЕС, така и в Република Корея, до голяма степен са отворени за предприятия и инвеститори.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Агенция „Митници“ отчита пореден месец със значителен ръст на приходите

16 разглеждания от 03 юли 2022 г.

    31,4% повече са приходите, администрирани от Агенция „Митници“ през месец май 2022 г., в сравнение със същия месец на миналата година
   
    1 127,1 млн. лева са общите месечни приходи за месец май 2022 година и превишават приходите през същия месец на предходната календарна година с 269,6 млн. лева (31,4%), като най-значим е отчетеният ръст на ДДС и мита при внос на стоки от трети страни.
   
    Приходите от ДДС при внос възлизат на 602,8 млн. лева, регистрират ръст от 66,7%, с 241,1 млн. лева повече в сравнение с месец май 2021 година и отбелязват исторически най-висока стойност на месечна база от този приходоизточник.
   
    През месец май 2022 г. постъпленията от мита се увеличават значително (84,5%) и са 35,6 млн. лева, което е с 16,3 млн. лева повече в сравнение с месец май 2021 година. За посочения резултат допринасят в най-голяма степен нарастването с 39.9% на количествата на внесените стоки, обложени със ставка на митото, различна от нула.
   
    488,4 млн. лева са касовите приходи от акцизи през месец май 2022 г., което е с 12,3 млн. лева повече от отчетените през същия месец на предходната година.
   
    През периода януари-май 2022 г. приходите от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби, администрирани от Агенция „Митници”, са в размер на 5 070,8 млн. лева. Постъпленията са с 1 175,3 млн. лева (30,2%) над отчетените 3 895,5 млн. лева през сравнимия период на 2021 година.
    По прогнозни данни общите приходи на Агенция „Митници“ за месец юни 2022 г. се очаква да постигнат ръст от над 35% спрямо миналата година.
   
    В съответствие с принципа на прозрачност и откритост Агенция „Митници” публикува в началото на всеки календарен месец в секция „За нас – Агенцията в цифри и факти“ - Данни за изпълнението на приходите по пера.
    Приходи АМ

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




ЕС отпуска над 270 млн. евро на държавите-членки за оборудване на митниците през следващите три години

47 разглеждания от 30 юни 2022 г.

    ЕС ще финансира над 1800 броя оборудване за митнически контрол през следващите три години в рамките на Customs Control Equipment Instrument (CCEI).
   
    Първата покана за представяне на предложения стартира през октомври 2021 г., което доведе до общо финансиране от над 270 милиона евро за над 240 стратегически гранични пункта и митнически лаборатории в целия ЕС. Това ще позволи на държавите-членки да закупуват, поддържат или модернизират най-съвременно митническо оборудване, като нови скенери, радиационни монитори, екипи от кучета и други детектори за гранично-пропускателни пунктове, както и разнообразие от лабораторно оборудване за анализ на стоки.
   
    Част от фонда за интегрирано управление на границите, CCEI подпомага държавите-членки да финансират оборудване за откриване на стоки, преминаващи външните граници на ЕС. Инициативата има двойни цели за подобряване на работата на митниците, като допринася за адекватни и еквивалентни резултати от митническия контрол в целия ЕС, като същевременно помага на митническите органи на ЕС да действат като едно цяло. Инструментът е част от дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с финансов пакет от 1 милиард евро.
    Customs Control Equipment Instrument

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Приет е Стратегически план на Световната митническа организация за 2022-2025 г.

52 разглеждания от 28 юни 2022 г.

    Директорът на Агенция „Митници“ Павел Тонев взе участие в 139-та и 140-та сесии на Съвета на Световната митническа организация (СМО), от 23 до 25 юни 2022г. в Брюксел. Съветът се състои от ръководителите на митническите администрации на страните – членки на СМО, които понастоящем са 184 страни и Европейския съюз.
   
    По време на сесиите единодушно беше одобрен Стратегическият план на СМО за периода 2022-2025г., в който като фокусни области са включени технологии, иновации и екология. Делегатите изразиха пълна подкрепа за инициативата „зелени митници“, която се очертава като крайъгълен камък за модернизация на Организацията. Митниците следва да играят все по-активна роля в справянето с екологичните проблеми, в сътрудничество с другите отговорни институции, стана ясно по време на обсъжданията.
   
    Делегатите също така обсъдиха и взеха решения относно международните стандарти, насоки и практики, които да бъдат разработени или приети през следващата финансова година, както и по редица важни за СМО политически и управленски въпроси.
   
    Сесиите протекоха под знака на 70-та годишнина на Организацията и мотото „Границите разделят, митниците обединяват“.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




До края на 2023 г. нови IT системи напълно ще дигитализират процесите по митническо оформяне за износ и транзит

162 разглеждания от 14 юни 2022 г.

    До края на 2023 г. ще заработят нови IT системи за износ и транзит, които напълно ще дигитализират процесите на митническите режими. Това означава, че вече няма да има документи на хартия при износ и транзит на стоки – заяви Кольо Колев, директор на дирекция „Информационни системи и аналитична дейност“ в Агенция „Митници“ и ръководител на проект „Надграждане на основните системи на Агенция „Митници“ за предоставяне на данни и услуги – БИМИС (фаза 3)“ по време на пресконференция за представяне на проекта.
    Проектът „Надграждане на основните системи на Агенция „Митници“ за предоставяне на данни и услуги – БИМИС (фаза 3)“ се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Стойността на проекта е 9 089 235,00 лева в т.ч. финансиране от ЕС – 7 725 849,75 лв. и национално финансиране – 1 363 385,25 лв.
    До 31.12.2023 г. ще бъдат изпълнени три дейности, които са в съответствие с плана на Европейската комисия за развитие на митническите информационни системи, описан в редица стратегически документи.
    Чрез изпълнението на дейностите ще се внедрят синхронизирано с другите държави членки на ЕС няколко нови и подобрени системи, заложени в Митническия кодекс на Съюза - Система за контрол на вноса 2 - фаза 2 и Уведомление за пристигане, новата Митническа автоматизирана система за изнасяне, надграждане на Митническата информационна система за транзит, а също така, в съответствие с тези промени, ще се адаптира вътрешният модул Анализ на риска.
    Въвеждането на новите системи ще доведе до улесняването на търговията като процедурите на хартиен носител ще се заменят с процедури в електронна форма. Това ще позволи да се ускорят процесите, да се повиши свързаността между различни системи и модули, което ще подобри услугата за икономическите оператори, ще доведе до възможност за по-добър надзор на митническите процедури и респективно по-добра защита на финансовите и икономическите интереси на Съюза. Ще се постигне и подобряване на процесите на работа в митническата администрация, което индиректно също подпомага легалния бизнес и гражданите чрез по-бързи услуги, проверки и повишаване на нивото на сигурност и безопасност
    Основното предизвикателство пред държавите членки е електронното общуване в митническата област в ЕС (митници - бизнес/митници-митници) да стане обичайно и регулярно, а хартиеното общуване да бъде изключение. За целта трябва да се осигури взаимодействие между националните и общите компоненти на информационните системи, както и изграждане на съвместими информационни системи чрез общи стандарти, обясни Колев, като посочи, че българската митническа администрация продължава да развива своите системи чрез поетапно въвеждане на институционална архитектура на Агенция „Митници“ с използване на облачни технологии. Така се постига висока надеждност, производителност и капацитет на информационните системи.
    Проектът „Надграждане на основните системи на Агенция „Митници“ за предоставяне на данни и услуги – БИМИС (фаза 3)“ е продължение на предишните две фази на надграждане на БИМИС, също финансирани с европейски средства. Засега планът за развитие и имплементиране на интегрираните европейски IT-системи обхваща хоризонт до 2025 г., а Българската митническа администрация e разработила стратегия и пътна карта за развитие на системите за същия период и усилено работи по тяхното изпълнение.

Коментари

Бoби
2022-06-15 16:08:10
  Напишете нещо за германските митничари ! Срамно беше с англиските ! Сега поредното,,талебе"предлага германци !СРАМ и недоверие в Ситемата на Агенция МИТНИЦИ !
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Нови документи от ЕК относно въвеждането на ICS2

127 разглеждания от 14 юни 2022 г.

    За да повиши осведомеността относно предстоящото издание 2 на ICS, Комисията публикува редица полезни документи с информация на високо ниво относно новите оперативни изисквания и начина за подготовка, които са достъпни на специалната уеб страница на Комисията:
    Import Control System 2 - Release 2
   
    ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ публикува документ относно ICS2, включващ най-често срещаните въпроси, повдигнати от държавите-членки и икономическите оператори. Документът включва разяснения, предоставени от ГД TAXUD и нейните изпълнители, които участват в дейностите по поддръжка и наблюдение на операциите на ICS2 и тестването на съответствието. Тестовете за съответствие позволяват да се провери дали системите на икономическите оператори могат правилно да се свържат с ICS2. Освен това, документът разглежда въпроси за това как да се справят с различни видове инциденти, които са били открити по време на изграждането на ICS2.
   
    Публикуван е и актуализиран документ за сценарии за тестване на съответствието на ICS2 (CTS) за версия 2. Този документ дефинира тестовите сценарии, които са необходими за извършване на тестване за съответствие за версия 2 от страна на икономическите оператори.
   
    Цялата необходима техническа документация за Release 2 може да бъде намерена в публично достъпната база данни ICS2.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Износът от България до април расте с над 27%

88 разглеждания от 13 юни 2022 г.

    През първите четири месеца на годината износът на България извън Европейския съюз расте с 27.5% в сравнение със същия период на 2021 г. и е за 9.224 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, САЩ, Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52.6% от износа за трети страни.
   
    Очаквано част от ръста се дължи на повишените производствени цени в резултат на инфлацията. Данните на Националния статистически институт за април сочат ръст на производствените цени от 40%.
   
    Най-голям ръст има в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (198.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (141.8%), а спад - в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (14.4%).
   
    Вносът от януари до април расте повече - с 58.3%, на годишна база и е за 14.385 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. Русия по традиция държи челната позиция при данните за вноса заради природния газ, доставката на който обаче бе спряна в края на април.
   
   
    През четирите месеца най-голям ръст на вноса има отново в двата сектора, където е с най-висок ръст и износът - "Минерални горива, масла и подобни продукти" (151.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (138.7%) . Спад не се наблюдава в нито един от секторите.
   
    Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - април 2022 г. е отрицателно и е за 5.160.3 млрд. лв.
   
    През периода януари - април 2022 г. от България общо (включително за ЕС) са изнесени стоки на стойност 28.781 млрд. лв., което е с 33.6% повече в сравнение със същия период на 2021 г.
   
    Вносът общо за четирите месеца е за 32.678 млрд. лв., или с 40.5% повече спрямо същия период на 2021 г.
   
    Общото външнотърговско салдо е отрицателно и е за 3.897 млрд. лв.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




ЕС и Индия започват преговори по всеобхватно търговско споразумение

105 разглеждания от 13 юни 2022 г.

    След повече от осем години застой на преговорите по всеобхватно търговско споразумение ЕС-Индия, двете страни трябва да подновят официално преговорите от средата на юни, с цел да постигнат сделка, преди да се отправят към изборите през 2024 г.
   
    Техническите преговори по 18 глави от бъдещо споразумение за свободна търговия, както и един текст за инвестиционните въпроси и един за географските указания трябва да започнат на 17 юни в Брюксел, се казва в изявление на индийското министерство на търговията.
   
    „И двете страни се надяват да сключат споразумението преди 2024 г. Пактът ще проправи пътя на Индия да даде тласък на търговията с 27-членния блок. Споразумението ще подлежи на ратификация от двете страни, включително Европейския парламент“, се казва в изявлението.
   
    Очаква се подновените разговори да се съсредоточат върху промишлени стоки, селскостопански тарифи и услуги, достъп до пазарите, договори за обществени поръчки, правила относно интелектуалната собственост, както и ангажименти по въпроси на устойчивото развитие като екологични, социални, и трудови права.
   
    Въпреки че населението на Индия от близо 1,4 милиарда представлява атрактивен потенциален пазар, търговията между ЕС и Индия е ниска, като търговията със стоки достига общо 88 милиарда евро през 2021 г., а търговията с услуги възлиза на общо 30,4 милиарда евро.
   
    Тарифите – основната пречка?
   
    ЕС е третият по големина търговски партньор на Индия след САЩ и Китай, докато Делхи е едва номер десет в списъка на най-важните търговски партньори на блока.
   
    Очакванията и на двете страни обаче се разминават по въпроси като митата върху автомобили, вина и млечни продукти, внасяни от ЕС, както и относно либерализирането на визовия режим за индийски професионалисти, които влизат в ЕС.
   
    „Има сектори с много, много високи тарифи, особено автомобилната индустрия и спиртните напитки“, каза заместник-генералният директор на BusinessEurope Луиза Сантос пред EURACTIV, имайки предвид тарифите за внос на автомобили, които в момента надхвърлят 100%.
   
    В други сектори тарифите може да не са много високи, но има други данъци, които затрудняват конкуренцията на европейските компании в Индия, каза тя.
   
    Но според нея съпоставянето на свободно търгуващия ЕС и протекционистка Индия е затруднило намирането на общ език между 2007 и 2013 г., когато започнаха търговските преговори, а амбициите се смятаха за твърде големи
   
    „Поради разнообразието от интереси на страните-членки на ЕС, само една всеобхватна сделка, която премахва голяма част от тарифите и други търговски бариери и обхваща услугите и цифровата търговия, както и други области като устойчиво развитие и МСП, вероятно ще намери съгласие между държавите-членки“, каза служител на ЕС пред EURACTIV.
   
    Според BusinessEurope намаляването на тарифите, но и регулаторното сътрудничество са от съществено значение, за да работи сделката, например по отношение на защитата на данните, санитарните и фитосанитарните стандарти, както и взаимното признаване на стандартите.
   
    Освен това европейските предприятия искат да имат достъп до обществени поръчки в Индия.
   
    Междувременно за Индия възможността за износ на ИТ услуги и селскостопански стоки, но и сигурен достъп за нейните промишлени продукти са важни, като някои от тях са засегнати от разпоредбите и стандартите на ЕС.
   
    Съгласно законодателството на ЕС за технологично сътрудничество и признаване за държава със защитени данни, Индия не е отговорила на условията, което е попречило на индийските фирми да получат достъп до пазара в ЕС.
   
    „Като цяло ще бъде въпрос на баланс“, коментира Сантос пред EURACTIV, като подчерта, че този баланс трябва да бъде намерен бързо.
   
    След 2024 г. краткият прозорец от възможности може да се затвори, тъй като и Индия, и ЕС ще проведат избори.
   
    Партньори в променящия се свят
   
    С променящите се геополитически обстоятелства и залеза на многостранния глобален търговски ред интересите изглеждат по-съгласувани от всякога.
   
    В началото на 2021 г. ЕС и Индия започнаха диалог на високо ниво за търговията и инвестициите между заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис и индийския министър на търговията и индустрията Шри Пиюш Гоял.
   
    През април председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен посети Делхи, където обяви създаването на съвместен „Съвет за търговия и технологии“ и възобновяването на преговорите за свободна търговия.
   
    „Ние предприемаме стъпки за задълбочаване на стратегическите си връзки с Индия – по отношение на търговията, надеждни технологии и сигурност, особено по отношение на предизвикателствата, породени от конкурентни модели на управление“, каза фон дер Лайен тогава и добави, че това ще помогне на икономиката на ЕС да диверсифицира и да осигури своите вериги за доставки.
   
    Пандемията и войната в Украйна разкриха уязвимостта на европейските вериги за доставки, било то руска енергия или китайски технологични продукти.
   
    Докато зависимостта на ЕС от Русия е ограничена до енергийния сектор, връзките с Китай са много по-дълбоки, което повдига въпроса какво ще се случи, ако напрежението с Китай ескалира.
   
    От гледна точка на Делхи, търговското споразумение с Европа ще засили кампанията на премиера Нарендра Моди „Произведи в Индия“ и амбицията му да утвърди страната като регионален лидер и глобален производствен център.
   
    Споделяне на ценности
   
    Евродепутатът Сьорен Гаде, ръководител на делегацията на Европейския парламент и председател на Бизнес съвета на Европа и Индия, каза пред EURACTIV, че ЕС няма нищо общо с Китай, нито дори една ценност“
   
    През 2021 г. ратифицирането на инвестиционно споразумение между Китай и ЕС беше блокирано от Европейския парламент, тъй като някои от членовете му бяха санкционирани от Китай, след като разкритикуваха потисничеството на Пекин срещу уйгурското малцинство.
   
    Евентуално търговско споразумение с Индия също трябва да бъде ратифицирано от Европейския парламент, който също може да разкритикува поведението на индийското националистическо правителство.
   
    Но Гаде беше убеден, че сделката ще бъде възможна.
   
    „Индия може и да не е перфектна демокрация, но е демокрация“, каза той и посочи, че Индия може да помогне на ЕС да диверсифицира рисковете си от Китай към партньор, който споделя повече от нейните ценности.
   
    Друга причина ЕС да търси подновяване на сътрудничеството с Индия е нейната доста приглушена реакция на руската инвазия в Украйна. Известно е, че индийската армия разчита в голяма степен на руски доставки и оръжейни системи, на което ЕС би искал да противодейства чрез по-тясно икономическо сътрудничество.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




ЕС улеснява износа на молдовски селскостопански продукти

102 разглеждания от 10 юни 2022 г.

    Скоро повече молдовски сливи, грозде и други селскостопански продукти ще бъдат допуснати до европейските пазари безмитно. Европейската комисия предложи регламент, с който да се позволи временно подобряване на достъпа до пазара за останалите седем продукта от Молдова, за които все още се прилагат тарифни квоти при въвеждането им в ЕС. Така ЕС показва своята солидарност, като целта е да се помогне на Молдова да се справи със загубата на основните пазари и транзитни центрове на страната за тези ключови селскостопански продукти в резултат на необоснованата военна агресия на Русия срещу Украйна.
   
    По този повод председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: Непровокираната и необоснована агресия на Русия засяга сериозно не само икономиката на Украйна, но и тази на нейните и нашите съседи, в случая Молдова. Днешното решение, с което се увеличават повече от два пъти седем квоти за износа на ключови молдовски селскостопански продукти, е ясен знак за солидарността на ЕС.
   
    На практика всички молдовски продукти вече могат да бъдат въвеждани безмитно в ЕС съгласно условията на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) между ЕС и Молдова.
   
    Предложените мерки обхващат останалите седем продукта, за които износът от Молдова за ЕС все още не е напълно либерализиран: сливи, трапезно грозде, ябълки, домати, чесън, череши и сок от грозде. С регламента се увеличава повече от два пъти — за срок от една година — количеството на тези продукти, което може да бъде внесено безмитно от Молдова в ЕС. Потенциалните безмитни обеми вече ще бъдат на стойност около 55 млн. €, в това число приблизително 10 млн. € за сливи и 27 млн. € за десертно грозде.
   
    Допълнителната либерализация на вноса в ЕС ще помогне на молдовските производители и износители да преодолеят загубата на пазари, която са понесли в резултат на войната на Русия срещу Украйна. Заедно с подобряването на достъпа до автомобилен транспорт в ЕС (понастоящем в процес на договаряне между Молдова и ЕС) либерализацията би трябвало значително да улесни износа на молдовски продукти за и през ЕС. Освен това сме готови да обсъдим по-нататъшна реципрочна либерализация, което би приближило ЕС и Молдова с още една стъпка към постигането на пълна либерализация на търговията.
   
    Следващи стъпки
   
    Предложението трябва да бъде разгледано и одобрено от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
   
    Контекст
   
    Молдова се ползва от прилагането на споразумение за асоцииране с ЕС, включително ЗВЗСТ, от 2014 г. насам. Тази система за преференциална търговия даде възможност на Молдова да се ползва от премахването на митата за износ за ЕС за всички стоки, с изключение на седем селскостопански продукта. Молдова също така разполага с по-лесен достъп до пазара на услуги на ЕС и по-добри условия за инвестиции. От своя страна Молдова се ангажира да сближи законодателството си с достиженията на правото на ЕС в широк кръг от области.
   
    Предложените днес от Европейската комисия временни и извънредни мерки допълнително ще подкрепят и насърчат съществуващите търговски потоци от Молдова към ЕС и ще подпомогнат икономиката на Молдова. Това е в съответствие с основните цели на Споразумението за асоцииране, а именно да се създадат условия за задълбочени икономически и търговски отношения, насочени към постепенното интегриране на Молдова във вътрешния пазар на ЕС, както и да се допринесе за укрепването на демокрацията и за политическата, икономическата и институционалната стабилност в Молдова.
   
    Освен това ЕС подкрепя Молдова със значителни финансови средства, за да помогне на страната да се справи със създаденото от руската агресия в Украйна положение.
   
    За повече информация
   
    Текст на предложения регламент
   
    Споразумение за асоцииране между ЕС и Молдова

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Над 418 тона плодове и зеленчуци не са допуснати от новия контрол на "Капитан Андреево"

128 разглеждания от 08 юни 2022 г.

    Над 418 тона плодове и зеленчуци, внос от трети страни, преминали през ГКПП "Капитан Андреево", не са допуснати от Агенцията по безопасност от храните (БАБХ) да достигнат до потребителите в България и ЕС от 20 май досега. Причината е, че чрез лабораторен анализ в тях са установени наднормени количества остатъчни вещества от пестициди, съобщават от Министерството на земеделието.
   
    От 20 май БАБХ пое всички етапи от извършвания фитосанитарен и здравен контрол върху плодовете и зеленчуците, внос от трети страни, преминаващи през ГКПП "Капитан Андреево", за сметка на частната фирма "Евролаб 2011". Тя подаде жалби в съда, които бяха отхвърлени. Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов пък съобщи, че е получавал заплахи, а му е предлаган и подкуп. За предлаган подкуп информира и председателят на Агенцията по храните проф. д-р Христо Даскалов.
   
    Пробите за анализ за наличие на остатъчни вещества от пестициди при официалния контрол се изследват единствено в "Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол" към БАБХ.
   
    Пратките с плодове и зеленчуци, при които са установени несъответствия, не са допуснати на територията на страната и ЕС. В съответствие с Регламентите на ЕС и законодателството на България, продукцията е била насочена за унищожаване или е била върната в страната на произход.
   
    Заловените храни, които подлежат на съобщаване по Системата за бързо оповестяване на храни и фуражи (RASFF) са били сигнализирани незабавно.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!





Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!