CMR - Международна товарителница за автомобилен превоз

    Измежду многобройните конвенции, които регламентират отношения в сферата на превозите, привилегировано място заема конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН. Република България се присъединява към нея на 29 юли 1977 по силата на издадения тогава Указ №1143. По своята същност тя не е митническа конвенция, но има голямо практическо значение за системата на митническия контрол и е необходим компонент при реализацията на производството по обмитяването на стоките.
    Съгласно чл.1 от Конвенцията, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това от своя страна означава, че приложното поле на Конвенцията изключва превозите, осъществявани между две точки вътре в дадена страна (вътрешните превози), дори ако тази страна се е присъединила към Конвенцията. Важна особеност в приложното поле на Конвенция CMR, е че тя не се прилага и при превози, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции, при превоза на тленни останки и при превоза на вещи при промяна на местожителство. По същество договора за международен превоз на стоки се установява с товарителница, а в случая с Международна товарителница CMR.
    Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Тя може да се определи още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.
    Съгласно разпоредбите на Конвенция CMR, изпращачът натоварва и укрепва стоката на превозното средство по указание на превозвача (шофьора), с оглед правилното разпределение на товара върху пода на автомобила. Превозвачът трябва да внимава особено за състоянието на товара и опаковката му, като при установена неизправност да изисква вписването на съответна бележка в графа 18 на товарителницата. Вписването естествено трябва да се съгласува с изпращача и при условие, че той не е направил възражение. След проверка на данните вписани в товарителницата и на действителното състояние на предадените за превоз стоки и при условие, че няма никакви бележки, се счита че стоката е била приета в добро състояние. От този момент до приключването на превозната операция, отговорност за състоянието на стоката носи превозвачът. По време на разтоварването и предаването на стоката на получателя, превозвачът (шофьорът) трябва да присъства през цялото време. Ако няма резерви от страна на получателя относно липси или повреди на товара, превозвачът иска писмено потвърждение, в което да е указано, че стоката е получена в добро състояние.
    Образецът на международната товарителница представлява комплект от седем с еднаква поредна номерация части. Предназначението на отделните екземпляри е:
       -Част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на изпращача след сключване на превозния договор.
       -Част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след съответната заверка от негова страна.
       -Част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след приключване на превозния договор.
      -Части 4-7: Отпечатани в черен цвят, използват се за публично-правни, статистически и др. подобни цели, предават се на митническите органи при преминаване на граница, ако бъдат поискани.
    По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.), но се допуска при договореност това да става и от превозвача. Попълва се на пишеща машина или на друго печатащо устройство, като не се допуска зачертаване или поправяне на данните в нея.
    В графи от 1 до 15, 19, 21 и 22 се попълва информация от изпращача на товара:
    •Графа 1 – посочва се точното наименование на изпращача, адреса му и държавата на изпращане.
    •Графа 2 – посочва се името (фирмата) на получателя, адреса и страната му, както и номерата на телефона и факса или други средства за комуникация.
    •Графа 3 – Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.
    •Графа 4 – Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка.
    •Графа 5 – Приложени документи, описват се документите за извършване на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос, сертификати, спецификации и др.).
    •Графи 6-12 – описват се подробно данните за товара, като знаци и номера, брой колети, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер, брутно тегло в кг., обем в куб.м. Не се допускат обобщени данни като “една партида” и др., а при превоз на опасни товари (Спогодба ADR) трябва точно да е вписан класа, цифрата и буквата. С оглед недопускането на претоварване (свръхтовар), за конкретното превозно средство, теглото трябва да се проверява.
    •Графа 13 – Указания на изпращача относно някои допълнителни изисквания, касаещи превозната операция.
    •Графа 14 – Предписания за плащане на навлото, предплатено или дължимо.
    •Графа 15 – Сумата на наложения платеж, който превозвача трябва евентуално да събере от получателя (словом).
    •Графа 19 – Специални споразумения, вписват се направените от превозвача забележки, относно размера на поеманата от него отговорност и др.
    •Графа 21 – вписва се мястото и датата на съставянето на товарителницата.
    •Графа 22 – подпис и печат на изпращача.
    В така попълнената и предадена от изпращача на превозвача товарителница, превозвачът попълва графи от 16 до 18, 20 и 23:
    •Графа 16 – Превозвач: вписва се наименованието, адреса, страната, номерата на телефона и факса, както и имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.
    •Графа 17 – Последователни превозвачи: вписва се името, адреса и страната на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния номер на автомобила, като се иска от него разписка за получаване на стоката с дата и подпис.
    •Графа 18 – Резерви и бележки на превозвача: вписват се бележки от типа на “Липса на колет №…, 9 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на товара. Тези отклонения трябва да бъдат отстранени от изпращача или приети от него.
    •Графа 23 – Подпис и печат на превозвача. При приемане на превоз за обратен товар тази графа само се подписва от шофьора, без да се поставя печат.
    Получателят на стоката попълва Графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат. С това превозната операция приключва, превозвачът предава Екземпляр 2 от товарителницата на получателя, а Екземпляр 3 задържа за себе си.
    В Графа 20 от товарителницата се посочват елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то.
    При възникване на пречки по време на превоза (задържане в някоя митница, нарушен срок, повреда, злополука, изменение на маршрута, кражба, допълнителни грижи за опазване на товара и др.), превозвачът трябва незабавно да уведоми изпращача, респективно получателя, за настъпилите събития, с цел съгласуване на по-нататъшните си действия.



Други транспортни документи

Повече по темата в нашата онлайн книжарница





Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!