Въздушната товарителница, за разлика от останалите товарителници, представлява стоково-разпоредителен документ и намира приложение в международните авиационни превози на стоки и пратки. Международното транспортно право допуска прехвърлянето й във владение на друг субект, въпреки че тя винаги е поименна. Това става чрез оформянето на конкретизирано поименно джиро. Друга особеност, характерна за въздушната товарителница, е че изпращачът може да се разпорежда с посоката на товара, т.е. по време на полета той може да промени междинната или крайната аерогара.
    В практиката са известни и намират приложение два основни вида въздушни товарителници, като втората е т.нар. “карго” авиотоварителница. Тя няма самостоятелно приложение и се явява вътрешна за съответния агент-превозвач, като е възможно товарите по няколко “карго” товарителници да летят заедно с една обща авиотоварителница, към която са приложени съответния брой “карго” такива. По този начин на практика се сформира групажен превоз с общи начален и краен пункт за съответния агент-превозвач.
    Основната авиотоварителница се издава в три оригинални екземпляра и в още единадесет допълнителни копия, като предназначението им е:
    Оригинал 1 – за превозвача (авиокомпанията)
    Оригинал 2 – за получателя на стоката
    Оригинал 3 – за изпращача (спедитора) на стоката.
    Стандартната авиотоварителница задължително носи логото или наименованието на обслужващата конкретния превоз авиокомпания, с което се удостоверява че тя поема отговорността за пратката по време на транспортирането й. Посочват се точните наименования на изпращача и получателя на стоката, адресите им и по възможност телефонен номер, факс или други средства за комуникация. Когато превоза се поема от спедиторска фирма, отделните й национални поделения се явяват съответно изпращач и получател. В този случай за оформяне на митническите формалности по вноса, клонът получател издава цесия на името на истинският получател (собственик) на стоките, с което му прехвърля произтичащите от това права и задължения. Ако спедитора е член на IATA (Международна асоциация на въздушните превозвачи), в товарителницата е необходимо да бъде посочен и агентския му номер.
    Въздушната товарителница съдържа информация относно началния и крайния летателен пункт, междинните кацания и претоварните бази, ако има такива, номера и датата на полета/полетите. Посочват се броя, вида и количеството на експедираните пратки, стойността на навлото за един килограм и общо в съответната валута, както и вида и стойността на други разноски по превоза, ако има такива. Ако навлото не е предплатено, се отбелязва, че е с наложен платеж, като в този случай то ще бъде поето от действителният получател на стоката, в момента на нейното приемане в крайното местоназначение. Прави се кратко описание на естеството на стоката, като изпращача с подписа си удостоверява, че тя не подлежи на забранителни мерки относно превоза й по въздух, т.е. не попада в регулацията на т.нар. “опасни стоки”. В документа е предвидена графа за оказването на важна според изпращача информация, относно естеството на товара или условията, при които следва да се осъществи превоза му.

    Следната информация се изисква за всички основни въздушни товарителници - Master Air Waybills (MAWB).

Други транспортни документи

• Товарителница CMR
• Товарителница CIM
• Коносамент

Повече по темата в нашата онлайн книжарница