Административно наказателно производство


    Този модел описва най-общо етапите на административнонаказателното производство, а именно неговото образуване, производство по налагане на съответното нормативно определено наказание, реда за обжалване и реализацията му.
    Осъществявайки своята контролна дейност, митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не може да се квалифицира като престъпление. Това е един нов момент в усилията на митницата като институция, да осъществява по-ефективен контрол, т.к. по Закона за митниците действащ до 1998 г. на наказания подлежаха единствено извършените и доказани по безспорен начин нарушения, но не и опитите за тях.
    Съгласно действащото у нас законодателство като митническо нарушение се квалифицират пренасянето или превоза на стоки през държавната граница или опита за това без знанието и разрешението на митническите органи (митническа контрабанда), избягването или опита за избягване на заплащането или обезпечаването на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи (митническа измама), отклоняването на стоки, на които са дадени митнически режим или митническо направление при неизпълнение на определените условия и срокове. На административни наказания подлежат и лицата, които преди изтичане на нормативно определен срок продадат, купят или направят опит за това, дадат или приемат като подарък, за пазене, под наем или като залог стоки, за които се знае или предполага, че са внесени с намалени или без митни сборове. Административни наказания се налагат и на лицата, които се противопоставят на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.
    Когато митнически служител констатира някое от горепосочените нарушения съставя Акт за установяване на митническо нарушение, т.е. той влиза в ролята на актосъставител, като в случаите на тежки нарушения, стоките, превозните и преносните средства се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит или след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя в негово отсъствие. Когато нарушението се установи въз основа на официални документи, действащото у нас законодателство позволява актът да бъде съставен и без присъствието на свидетели. Актът трябва да съдържа информация за собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, законните разпоредби, които са нарушени, собственото, бащиното и фамилното име, възрастта, точния адрес, местоработата и единния граждански номер на нарушителя, обясненията и възраженията му, ако е направил такива, опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива и кому са поверени за пазене.
    Актът се подписва от нарушителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Когато нарушителят откаже да го подпише, това се удостоверява с подпис на един от свидетелите, а при подписване - препис от акта се връчва на нарушителя срещу разписка, като се отбелязва датата на неговото подписване. Освен възраженията направени при съставянето на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.
    Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила един месец след издаването му.
    В 14-дневен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган, заедно с възраженията, събраните доказателства и други приложения, като това по своята същност образува административнонаказателна преписка. Административно наказващият орган е длъжностно лице, овластено от закона да налага административни наказания, като в случая това са Директорът на “Агенция Митници”, Директорът на Дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ или Началник Митница. В 30-дневен срок от получаването на административнонаказателната преписка, наказващият орган се произнася по нея, като проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. В зависимост от конкретните обстоятелства по нарушението и събраните доказателства, той може да прекрати АНП с мотивирана резолюция, когато установи, че деянието не е нарушение, не е извършено от лицето посочено като нарушител или то не може да се вмени като вина на това лице. При прекратяване на преписката административнонаказващият орган постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, като в тези случаи с тях се постъпва по ред, установен в съответните нормативни актове. При задържането на бързо развалящи се стоки или представляващи опасност за околната среда, се пристъпва към тяхната незабавна продажба, като при отпадане на акта събраните суми се възстановяват на собственика им.
    Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава Наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответното наказание. Съгласно чл.227 от Закона за митниците, за митнически нарушения се налагат глоби, а за юридическите лица и едноличните търговци и имуществени санкции в размер от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките в зависимост от тежестта на нарушението. Предвиденото в ал.2 на същия член наказание временно лишаване от правото да се осъществяват външнотърговски операции със стоки, на практика не се прилага. За маловажни случай на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби срещу издадена квитанция или фиш, в размер от 10 до 50 лв.
    Самото Наказателно постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, както и вещите, които се отнемат в полза на държавата. Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало и препис от него се връчва срещу подпис на нарушителя. Когато нарушителят не бъде открит на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху постановлението и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
    Съгласно чл. 59 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), наказателното постановление подлежи на обжалване пред Районния съд в седем дневен срок от връчването му. Обжалването става чрез административнонаказващия орган, който го е издал, като в жалбата се посочват всички факти и доказателства, на които жалбоподателят се позовава. В седем дневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата образувана преписка на съответния Районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.
    Районният съд разглежда делото и се произнася с решение, което може да потвърди, да измени или отмени издаденото наказателно постановление. Решението на Районния съд може да се обжалва пред Окръжния съд в 14-дневен срок, както от нарушителя, така и от митническите органи. Ако решението се потвърди и не бъде обжалвано, то влиза в сила и в 30-дневен срок се пристъпва към разпореждане с отнетите или изоставени в полза на държавата стоки.
    Окръжният съд разглежда делото и се произнася с решение, което може да потвърди, да измени или отмени издаденото наказателно постановление или да го върне на Районния съд. Решението на Окръжния съд не подлежи на обжалване и в 30-дневен срок се пристъпва към разпореждане с отнетите или изоставени в полза на държавата стоки.
    В случаите, когато деянието може да се квалифицира като престъпление, АНП се прекратява, а образуваната преписка с мотивирано писмо се изпраща на прокурор за образуване на наказателно производство. След обстойно запознаване с материалите по образуваната административнонаказателна преписка, прокурора издава постановление. При недоказване на престъпление или при липса на състав на престъпление, постановлението е за прекратяване на наказателното производство. Прекратяването на производството по наказателната преписка не отменя възможността за издаване на наказателни постановления по ЗАНН. Издадено наказателно постановление по Наказателния кодекс се обжалва по общия ред.
    В 30-дневен срок от влизане на съответните индивидуални административни актове, наказателни постановления, решения или присъди на съда се извършва разпореждането с отнетите в полза на държавата стоки. Разпореждането с отнетите стоки има три проявни форми – продажба, безвъзмездно предоставяне и унищожаване. Продажбата на отнети в полза на държавата стоки е от компетентността на НАП, но във всички случаи стоките подлежат на митническо оформяне по съответния ред.
    Безвъзмездно могат да бъдат предоставяни стоки, които са употребявани или залежали, както и предметите с историческа, нумизматична или художествена стойност, с изключение на стоките, които се облагат с акциз. Предоставянето се извършва със заповед на Министъра на финансите за социални нужди на Министерството на труда и социалната политика, на Министерство на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката, на Министерството на правосъдието, на Министерството на културата, както и на други държавни и общински учреждения. Отнетите и изоставените в полза на държавата моторни превозни средства могат да се предоставят на държавни учреждения при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите. Учрежденията заплащат дължимите митни сборове и другите държавни вземания, както и направените разходи от митническите учреждения по издирването, превозването и съхраняването на превозните средства.
    Отнетите в полза на държавата стоки, за които има заключение на компетентните органи, че не отговарят на приетите стандарти в страната или са опасни или вредни за живота или здравето на хората, както и стоките, чието съхранение в митническите складове води до разходи, значително надвишаващи стойността им, се унищожават въз основа заповед на Началника на съответната митница.

Повече по темата тук...





Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!