Приложение към Заповед ЗАМ – 301 от 29.12.2006 г.
УТВЪРЖДАВАМ:
АСЕН АСЕНОВ
ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ “МИТНИЦИ”
Митническият статут на стоките – общностни стоки или необщностни стоки съгласно определенията в чл. 4, т. 7 и 8 от Регламент 2913/92 (МК) – е една от най-съществените предпоставки за прилагането на митническите режими и направления, както и за третирането на стоките, които се въвеждат на митническата територия на Общността.
Съгласно чл. 37 и сл. от МК всички стоки, които се въвеждат на митническата територия на Общността, подлежат на митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически проверки. Те остават под митнически надзор до определянето на техния митнически статут като общностни или необщностни стоки. От този момент за тях могат или следва да се прилагат митническите процедури, определени в МК и РПМК в зависимост от митническия статут на конкретните стоки.
От особена важност в този смисъл са разпоредбите на ДЯЛ II „МИТНИЧЕСКИ СТАТУТ НА СТОКИ И ТРАНЗИТ“, Глава IІІ “Митнически статут на стоките” от РПМК. Като общо правило, съгласно чл. 313, ал. 1, всички стоки, намиращи се на митническата територия на Общността, се считат за общностни стоки, освен ако се докаже, че те нямат общностен статут, т.е. по принцип доказателство за статут не е необходимо. (Виж разпоредбата на чл. 180 от МК относно въвеждането/поставянето под режим на стоки от свободна зона)
Това правило не важи обаче (чл. 313, ал. 2) за следните стоки, които не се считат за общностни стоки, освен ако не се докаже в съответствие с чл. 314 до 323, че те имат общностен статут:
а) стоки, въведени на митническата територия на Общността в съответствие с чл. 37 от МК.
Въпреки това в съответствие с чл. 38, ал. 5 от МК, стоките въведени на митническата територия на Общността се считат за общностни стоки, освен ако не се установи, че нямат общностен статут:
— когато при превоз по въздух, стоките се товарят или претоварват на летище, разположено на митническата територия на Общността, за изпращане до друго летище на митническата територия на Общността, при условие, че те се превозват по силата на единен транспортен документ, съставен в държава-членка, или
— когато, при превоз по море, стоките се превозват между пристанища на митническата територия на Общността от редовна корабна линия, одобрена съгласно чл. 313а и 313б;
(б) временно складираните стоки или стоките, въведени в свободна зона с контрол тип І по смисъла на чл. 799 или в свободен склад;
(в) стоки, поставени под режим с отложено пращане или в свободна зона с контрол тип ІІ по смисъла на чл. 799.
Съгласно чл. 314 от РПМК, за стоките по чл. 313, които не се считат за общностни стоки, митническият статут като общностни стоки може да бъде установен по реда на чл. 314в, ал. 1, само ако:
a) се въвеждат от друга държава-членка без да пресичат територията на трета държава (непосредствен превоз) или
б) се въвеждат от друга държава-членка през територията на трета държава и са превозени под покритието на единен транспортен документ, издаден в държава-членка; или
в) са претоварени в трета държава на транспортни средства, различни от тези, на които са били първоначално и е издаден нов транспортен документ, при условие, че новият документ се придружава от копие на оригиналния документ, обхващащ превоза от отправната държава-членка до получаващата държава-членка. В съответствие с изискванията за административно сътрудничество между държавите-членки, митническите органи в получаващото митническо учреждение извършват последващ контрол, за да определят точността на информацията, вписана в копието на оригиналния транспортен документ.
Внимание:
1. За стоките, поставени под режим вътрешен общностен транзит съгласно чл. 340в от РПМК или под процедурата Т2, съгласно Конвенцията за общ транзитен режим (КОТР), не се изисква отделно доказателство за общностен статут.
2. Документите или разпоредбите посочени в чл. 314в, ал. 1 не се използват и по отношение на стоки, за които са извършени формалности за износ, или които са поставени под режим активно усъвършенстване по система с възстановяване.
Митническите администрации на държавите-членки си оказват взаимна помощ при проверка на автентичността и точността на документите, както и за правилното прилагане на процедурите за доказване общностния статут на стоките.
Начините и формите за доказване на общностен статут са изчерпателно определени в чл. 314в от РПМК и чл. 5, 9 – 13 от Допълнение II на КОТР и са:
а) чрез един от определените документи в чл. 315 - 317б – документ T2L, Т2LF, търговски фактури или договори за превоз, вкл. при прилагане на опростените формалности при превозите по въздух или по море;
б) в съответствие с правилата посочени в чл. 319 - 323 – при превозите с карнет ТИР или АТА, регистрираните пътни превозни средства, вагоните, опаковките, пренасяните от пътници стоки;
в) чрез придружителния административен документ, посочен в Регламент (ЕИО) № 2719/92 - документът за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
г) чрез документа, предвиден в чл. 325, ал. 2 – документ Т2М или по реда на чл. 325, ал.3 ;
д) чрез етикета/стикера, предвиден в чл. 462а, ал.2 – при пощенските пратки;
е) чрез документът, предвиден в чл. 812, удостоверяващ общностния статут на стоките в свободни зони или свободен склад или
ж) чрез контролния екземпляр Т5 по чл. 843.
1. Документ Т2L
Разпоредбите за документа T2L се прилагат съответно и за документа T2LF, доколкото по-долу не е определено друго.
За изготвяне на документа T2L се използва формуляр № 4 на ЕАД и на ДЕАД. Попълването на формуляра за документ T2L се извършва съгласно чл. 315 от РПМК и чл. 6 от Наредба Н-17/13.12.2006 г.
Стоката следва да бъде описана достатъчно точно, за да може да бъде идентифицирана еднозначно в получаващата държава членка (например чрез посочване на фабричната марка, номер, тип и други характерни признаци).
Ако общностни стоки са в опаковки, които опаковки не са общностни стоки, то тогава техният различен митнически статут следва да бъде отразен в документа T2L, съгласно чл. 314в, ал. 2 от РПМК.
Компетентно за издаването на документ T2L е всяко митническо учреждение, в района на което е мястото, където стоките се товарят на превозното средство с цел тяхното изпращане/транспортиране. Подаването на формуляр № 4 на ЕАД е равностойно на искане за издаване на документ T2L. Към искането следва да бъдат приложени необходимите документи (напр. фактура, превозни документи). Заинтересованото лице следва да впише насрещна идентификация в документа T2L и в приложените документи. По този начин по-лесно се доказва наличието на предпоставките за издаване на дубликат на документа.
Митническият служител, извършил необходимите проверки относно попълването на документа, удостоверява съответствието с изискванията, като в кл. D поставя подписа си и личиния митнически печат.
Документите T2L се заверяват и съгласно чл. 316 от РПМК в клетка С чрез полагане на датният печат на митническото учреждение. Документът T2L се регистрира в регистър “Доказване статута на стоките” (Указанията за работа на митническите служители с ЕАД); този регистрационен номер се вписва в клетка С на документа T2L. След заверките се прави копие на документа, което се задържа и съхранява в митническото учреждение. По същия начин се регистрират и приложените към документа T2L допълнителни единни административни документи (ДЕАД).
Особени случаи:
а) Замяна на документ T2L
Един документ T2L може да бъде заменен с един или няколко документа T2L, когато обстоятелствата го налагат (напр. при разделяне на пратката). За стоки, превозвани под режим вътрешен транзит под покритието но карнет ТИР или карнет АТА, може да се направи вписването, предвидено в чл. 319 от РПМК, когато при поставяне на общностните стоки под режим транзит е представен документ T2L, издаден например в друга държава членка. В този случай първоначалният документ T2L се задържа от отправното митническо учреждение.
б) Издаване впоследствие
Съгласно чл. 314в, ал. 3 от РПМК, по искане на заинтересованото лице документ T2L може да бъде издаден впоследствие и да бъде регистриран и заверен от компетентното митническо учреждение. Това обстоятелство се отразява чрез ясно видимо вписване с червен цвят на текста “издаден впоследствие”.
в) Дубликат
По искане на заинтересованото лице може да се издаде дубликат на документа T2L, ако оригиналът е бил изгубен или унищожен. Компетентно е митническото учреждение, издало оригинала. Дубликатът се заверява, вписва се регистрационният номер на оригинала и с червен цвят текстът “дубликат”.
2. Доказателство чрез търговски документи
Съгласно чл. 317 и чл. 317а от РПМК (чл. 9 от Допълнение ІІ на КОТР) заинтересованото лице може да използва за доказателство за общностен статут фактурата, превозния документ или при морски превоз, извън случаите на одобрена корабна линия, манифеста на корабната компания, когато тези търговски документи съдържат минимално изискуемите данни.
При пратки на стойност над 10 000 EUR, а при прилагане на разпоредбите на КОТР и за пратките на стойност под 10 000 EUR, фактурите и превозните документи се регистрират и заверяват от компетентното митническо учреждение, съгласно чл. 317, ал. 3 от РПМК. Манифестите на корабните компании се оформят при спазване на разпоредбите на чл. 317а, ал. 3 от РПМК.
Съгласно чл. 314в от РПМК търговските документи могат да бъдат издадени впоследствие и заверени със съответните вписвания от компетентното митническо учреждение.
3. Доказателства, издадени от одобрен изпращач
При прилагането на опростените формалности по чл. чл. 324а до 324д от РПМК, одобреният изпращач задължително изготвя доказателствата за общностен статут в два екземпляра, като вторият се съхранява по ред и начин, определен в разрешението от митническите органи на държавата членка.
Одобреният изпращач няма право да издава дубликати или да издава впоследствие документи T2L или търговски документи.
4. Електронен трансфер на корабни манифести
На одобрения изпращач при морски превози, съгласно чл. 324д от РПМК може да се разреши да представя доказателство за общностен статут посредством подаване в получаващото пристанище по електронен път на манифест от отправното пристанище най-късно на деня, следващ отплаването на кораба.
Искането, процедурата за консултации, разрешението и дейността на митническите учреждения в отправното и в получаващото пристанища са обект на отделни указания.
Опростената формалност важи за всички стоки, превозвани от корабната компания по море между вписаните в разрешението отправни и получаващи пристанища.
Документът T2L, както и всеки обозначен като T2L търговски документ, се представя заедно със стоките и митническия манифест в съответното митническо учреждение. Митническите органи проверяват, дали документът T2L, респ. търговският документ, са издадени в съответствие с установения ред и няма видими следи от последващи промени. Проверява се, дали документът T2L, респ. търговския документ, е издаден за доставените стоки.
Представените документи, удостоверяващи общностния статут за конкретните стоки, следва да са вписани в кл. 4 на митническия манифест за стоките и да се приложат към него. Доколкото доказателствата могат да бъдат признати, стоките подлежат на правилата на вътрешния пазар и не получават митническо направление.
Когато представеното доказателство е прието от митническия служител, това се отбелязва в колона “Забележки” на митническия манифест чрез се вписване на текста “ОС- Т2L”, съответно “ОС- Т2L/………..”, като след разделителя “/” се вписва регистрационния номер на документа, ако има такъв.
Документът T2LF, както и всеки обозначен като T2LF търговски документ, се представя в митническото учреждение, в района на което стоките ще бъдат поставени под режим внос по смисъла на чл. 16, ал. 3 от ЗДДС.
Представените и приети доказателства за общностен статут се задържат и съхраняват в съответното митническо учреждение.
Особен случай:
Когато количеството на стоките надвишава количеството, посочено в документа T2L или в търговския документ, тогава следва да се признае общностния характер също и за количеството в повече, въпреки неточните данни, ако не съществува съмнение, че доказателството би следвало да се отнася и за количеството в повече.
За последваща проверка на доказателствата за общностния статут на стоките се прилагат съответно разпоредбите на процедурата по издирване на Допълнение ІV на КОТР.
При възникване на съмнение в истинността или на подозрение за злоупотреба, при непълнота или явна недостоверност на документ T2L или на търговски документ, както и при стоки с повишен риск, винаги се предприема последваща проверка. Подозрение за злоупотреба с търговски документ може да има, когато заинтересованото лице разделя очевидно цяла пратка на частични доставки, за да не надхвърля праговата стойност от 10 000 EUR за оформяне на търговския документ от митническо учреждение в Общността.
Допълнително на последваща проверка се подлагат част от представените в едно митническо учреждение документи T2L или търговски документи.
Като доказателство за общностен статут на стоките, превозвани по река Дунав от речно пристанище на Република България до речно пристанище в Република България или в Румъния може да се използва само документът T2L, регистриран и заверен в митническото учреждение на отправното пристанище. Регистрационните данни и заверката от документа T2L се възпроизвеждат на гърба на превозния документ за пратката. В тези случаи следва да се има предвид подписаната между Румъния и Република България Съвместна декларация.
При прилагането на § III., ал. 2 румънските митнически органи в отправното пристанище ще заверяват документите T2L в клетка “D” с дата, регистрационен номер и печат с името на митническото учреждение. Същите заверки ще се извършват и на гърба на съответните транспортни документи.
РазпечатайВсички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!