Каква не трябва да бъде митницата, какво е днес митницата и каква трябва да бъде митницата утре


Автори: Нели Дойнова, Богомила Кадиева, Нейрин Ремзи, Изабелла Аленина, Тодор Дойчев
студенти в Стопанска Академия “Димитър А. Ценов“, гр. Свищов


добавено: 19.06.2022 г.


През последните три десетилетия световната икономика нараства непрекъснато, появяват се нови видове стоки, които в своята същност са резултат от непрекъснатия технически и технологичен прогрес. В същото време обаче, ресурсите като цяло са ограничени, което от своя страна поражда трудности за една държава да успява да набави за икономиката си всички необходими суровини, материали и готови изделия единствено в рамките на своите граници. Затова, за да се задоволят нуждите на местните потребители и производители е необходимо тези суровини и стоки да се търсят от вън и да бъдат обект на внос. Като следствие от това, превес взема международната търговия, която се развива с много бързи темпове и води до т.нар. глобализация. Нейна основна характерна черта е все по-мащабното движение на стоки по цял свят, което от своя страна обуславя глобалната верига за доставки. Важна роля при презграничното движение на стоките играе и митницата, която също търпи развитие, за да бъде в ход с глобализацията.

Митницата е държавен орган, който често (с основание или без) в съзнанието на хората се свързва с бюрокрация, корупция, излишни, дълги и сложни процедури и проверки на пътници, техните багажи, превозните средства и пренасяните от тях стоки към и извън митническата територия на Европейския Съюз. Подобно разбиране за митницата е твърде погрешно и според нас то вероятно се дължи на няколко фактора:
- непознаване и неразбиране на митническите формалности и процедури и на митническото законодателство като цяло;
- неадекватно заплащане на служителите в публичния сектор;
- инцидентни случаи, при които поради лични мотиви или поради неспазване на етичните норми отделни митнически служители участват в корупционни практики;
- непрофесионализмът и субективизмът на медиите, когато отразяват отделни случаи от митническата практика от една страна и от друга страна – възприятията на зрителите/читателите в ролята им на получатели на подобна информация;
- трудният и бавен преход на държавната администрация към модернизиране и имплементиране на новите технологии в оперативната и дейност при предоставянето на услуги на бизнеса и гражданите и др.

Митницата е доста широко понятие и много често хората се объркват и не правят разлика между граничен пункт и митница. Това също допринася за неправилното разбиране на нейната роля и е предпоставка на митницата да се приписват всички грехове по отношение на международната търговия, а най-големият грях е корупцията. Разбира се никоя държавна институция, в т.ч. и митницата не трябва да е податлива на корупция, но не трябва да се забравя, че в подобни действия участниците винаги са поне двама – даващ и получаващ. И предлагащите и даващите подкуп са част от това противоправно деяние, което съгласно законодателството е наказуемо.

Що се отнася до дългите и понякога сложни проверки от страна на митническите органи, то не трябва да се забравя, че зад тяхното извършване стои конкретна причина. Тези проверки не обхващат всеки пътник, неговия ръчен или непридружаван багаж, всяко превозно средство и всички пренасяни от него стоки през границите на ЕС. Проверките се извършват селективно въз основа на получени резултати от извършен анализ на риска. Също така следва да се отбележи, че в унисон с международните тенденции, митническите процедури постоянно се облекчават и опростяват, с което се стимулира легалната търговия със стоки.

Митницата е държавен орган, контролиращ преминаващите стоки през външните граници на Европейския съюз и тя често се възприема като бариера, прилагаща различни подходи, стандарти и практики при изпълнение на тези нейни правомощия, които по-скоро пречат на бизнеса. Това обаче съвсем не е така, тъй като нейната дейност е правно регламентирана. Митницата всъщност насърчава легалната търговия, тя се стреми към сътрудничество с останалите компетентни държавни органи и икономическите оператори с цел ефективно изпълнение на поставените пред нея цели и задачи. Тези задачи намират най-ясно отражение в нейните основни функции, а именно фискална, икономическа и защитна. Митницата е необходимата бариера, която осигурява защита интересите на европейските производители и на местните потребители на стоки, културното наследство, интелектуалната собственост, живота и здравето на гражданите, биоразнообразието и околната среда. Нейните основни отговорности могат да бъдат обобщени по следния начин:
- да облекчи икономическите оператори, които извършват търговията си легално и законосъобразно чрез предоставяне на редица облекчени процедури при поставяне на стоки под режим, като по този начин се улеснява не само функционирането на търговските вериги, но и самата оперативна дейност на митническите органи;
- да осигури правилно приложение на политиките на Европейския съюз чрез коректно и законосъобразно прилагане на Общата митническа тарифа, Общата система за преференции, антидъмпингови и другите нетарифни мерки;
- да осигури контрол и защита на външните си граници.

В условия на непрекъснато увеличаване на търговските потоци, митницата е принудена да работи в динамична и бързо променяща се среда, характеризираща се с нарастване на присъщите рискове, нововъзникващи и развиващи се производства и потребители с високи изисквания. За митницата е предизвикателство да намери баланса между улесняване на търговията чрез по-бързи и безпрепятствени процедури за внос, износ и транзит на стоки и извършването на ефективен митнически контрол. Основната цел пред митницата е свеждането до обективен минимум на административната тежест както за самите контролни органи, така и за търговците, осигуряването на правилното прилагане на митническите регулации с еднакви критерии и подход, правна сигурност и равнопоставеност на икономическите оператори.

Европейският Съюз има общо митническо законодателство, но въпреки това към настоящия момент страните-членки имат определени различия в приложението на митническия контрол. Причина за това е може би факта, че всяка страна-членка има отделна национална митническа администрация. Наличието на 27 отделни митнически администрации поражда впечатлението за непълно и несинхронизирано законодателство, за колебания в тълкуването и прилагането на правилата, а това от своя страна създава предпоставки за пропуски и различия в контролната дейност. За да се достигнат устойчиви резултати от митническия контрол, според нас митницата следва да бъде цялостна и единна. От национална гледна точка резултатите могат да бъдат по-ефективни, само ако има представяне, разбиране и управление на дейностите като съвкупност от взаимосвързани процеси, функциониращи в синхрон и взаимодействие с други контролни органи на ниво ЕС. Специално внимание трябва да се обърне и на международното митническо сътрудничество, което за съжаление е силно подвластно на собствените политики на участващите в него държави. Налагането на санкции или други ограничения пред търговията стопират не само движението на стоки, но и пречат на обмена на информация и добри практики в областта на митническия контрол.

Бъдещето на митницата е свързано с внедряването и използването на достиженията в информационните технологии и дигитализацията. Само чрез тях би могъл да се постигне баланс между опростяване на митническите формалности и по-ефективен контрол с цел намаляване на корупцията, контрабандата на стоки, нелегалния трафик на опасни стоки и стоки с двойна употреба. Цялостната дигитализация на митническите процеси би облекчила икономическите оператори и техните представители при комуникацията им с митниците. Освен приемането и потвърждението на митническите декларации, например биха могли да се дигитализират и да се електронизират доказателствата за произход на стоките и транспортните документи, като например CMR товарителниците или коносаментите при морски транспорт. Това би позволило пълно дигитално изпълнение на всички процеси в рамките на международните търговски вериги.

В същото време слабост на дигитализацията е, че тя води до минимизиране на личния контакт между митническите служители и икономическите оператори и така се прекъсва потокът от обмен на информация относно нововъведенията в областта и обмяната на ценен практически опит. От друга страна липсата на личен контакт неминуемо води и до минимизиране на корупционните практики. Ето защо митницата трябва да продължава да внедрява електронни системи за рационално оформяне на митническите формалности, да усъвършенства съществуващите с цел ефективна превенция и борба с митническите нарушения и престъпления, да оптимизира и повиши ефективността на административното обслужване и да създава възможност за професионално израстване на своите служители.

Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!