Понятията "въвеждане" и "внос" в митническото законодателство

добавено: 09.07.2006 г.

Лиляна Панева
Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана"
(брой 10 от 2002 г.)

   Изясняването на разликата в съдържанието на понятията "внос" и "въвеждане" е мотивирано от факта, че тя не е само терминологична. В резултат на това при съвместното прилагане на някои разпоредби от Закона за митниците (ЗМ) и данъчните закони (ЗДДС, ЗА), в които са използвани тези понятия, се получават недоразумения. Те намират проявление както във въпросите, отправяни на експертите при искането на консултации във връзка с конкретни казуси от търговската практика, така и при някои тълкувания относно приложимостта на данъчните разпоредби към тези казуси. Така например при задаването на въпроси, свързани с митническото производство и данъчната практика, неотчитането на тази разлика води до неточно описание на фактологичните обстоятелства по казуса. Това поражда поводи за некоректни отговори от страна на консултантите по такива казуси и за спорове между икономическите отдели на външнотърговските оператори и представителите на данъчните власти. Като илюстрация ще бъде посочен следният пример:
    Фирма Х осъществява доставка на стока от чужбина, която е предназначена за чуждестранен клиент, опериращ в свободна зона на територията на страната. Доставката влиза през входно митническо учреждение и под режим транзит се отправя към свободна зона, собствеността върху нея се прехвърля на чуждестранния клиент, а впоследствие той я изнася в чужбина. Затруднен в решението си как да оформи доставката в дневниците си за продажба във връзка с приложението на ЗДДС, така че да бъде коректна към данъчните власти, главният счетоводител на фирма Х отправя въпрос към експерт-консултант. Въпросът му е формулиран така, че съдържа в себе си израза "фирмата ни внесе...".
    Какъв е проблемът, породен от употребата на тази фраза?
    Присъствието на понятието "внос" във въпроса деформира обективните обстоятелства по осъществяването на доставката и насочва в неправилна посока поясненията за третирането й от гледна точка приложението на ЗДДС. А оттам и възможност за погрешно тълкуване, погрешни указания, неправилно оформяне на счетоводните документи, спорове с представителите на данъчните власти и т.н.
    Всъщност в обстоятелствата на посочения казус въобще няма "внос" в традиционния смисъл на понятието. Касае се за "въвеждане" на доставка на митническата територия на Р. България и за преминаването й през нея под режим "транзит" до влизането й в свободна зона. Поради особения митнически статут на зоната в нея доставката запазва характеристиката си на чуждестранна стока. На митническата територия на страната сделка с нея няма, няма и обстоятелства за третирането й като облагаема по ЗДДС, каквато тя би била, ако се разглеждаше казус с присъствието на понятието "внос".
    Онова, което поражда известно съмнение при използването на понятието "въвеждане" при посочените обстоятелства, е въпросът кой вид транзит е приложим при тях. Може ли при тези обстоятелства приложеният транзит да се разглежда като "директен"?

Нормативни разпоредби,
свързани с разликата в понятията

    Нормативно разликата в понятията"внос" и "въвеждане" присъства в част трета на ЗМ "Въвеждане на стоки на митническата територия на Р. България до получаване на митническо направление" и в ПМС №233 от 8.11.2000 г. относно външнотърговския режим. Съдържанието на двете понятия, вложено в разпоредбите на този режим, остава актуално и след промените на външнотърговските режими за 2001 и 2002 г.
    Съгласно т.7 на §1 от допълнителните разпоредби на посоченото ПМС понятието "въвеждане" изразява всяко преминаване на стоки през входно митническо учреждение на страната и влизането им на митническата й територия. В съответствие с разпоредбите на чл.44, ал.1 от ЗМ "от момента на въвеждането на митническата територия на страната стоките са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол...". Този надзор над стоките се осъществява до определянето на техния митнически статут.
    За разглеждания казус е от значение фактът, че съгласно ал.2 на чл.44 от ЗМ надзорът над стоките продължава и до влизането им в свободна зона или в свободен склад. Следователно понятието "въвеждане" обхваща онези доставки, които след въвеждането им на територията на Р. България ще бъдат поставени под митнически режими: "внос", "активно усъвършенстване", "обработка под митнически контрол", "временен внос" или "транзит". То не обхваща директния транзит по смисъла на чл.219 от ППЗМ, т.е. транзитът от входно до изходно митническо учреждение. Цел на това изключение е при този вид транзит да не се прилагат мерките на търговската политика, предвидени в приложимия външнотърговски режим, и да не се изисква удостоверение за внос, респ. износ. Изключението е в посока либерализиране на търговията и улесняване на икономическите оператори.
    Обстоятелствата, които определят характеризирането на отделните видове транзит, са посочени в чл.219 от ППЗМ. Те не дават възможност транзитът от входно митническо учреждение до свободна зона да бъде определен категорично като някой от посочените в него видове. В т.10 на неговата ал.1 като "директен" е определен този, при който се транзитират стоки от входно до изходно митническо учреждение.
    Характерно в случая е това, че при влизането си в свободна зона стоките запазват статута си на чуждестранни, но не напускат митническата територия на Р. България (съгласно определението, дадено в чл.166 от ЗМ, свободните зони са "обособени части" от тази територия). Въпреки това по отношение на контрола върху движението на стоките "от" и "за" зоната, която обслужва митническото бюро към нея, действа по начин, идентичен с този на граничните митнически учреждения. Съгласно чл.168, ал.2 от ЗМ бюрото упражнява митнически контрол върху лицата, транспортните средства и пренасяните от тях стоки, които влизат или излизат във или от свободната зона.
    Поради това в случай като разглеждания при влизането на стока, предназначена за свободна зона, входящото гранично митническо учреждение оформя превозните средства, стоките и свързаните с тях документи по идентичен начин с този, прилаган при режим директен транзит, т.е. както когато стоките не са предназначени за България, а само пресичат нейната територия. За да бъдат пропуснати в свободната зона, превозните средства и стоките трябва да притежават необходимите международни превозни, гаранционни и митнически документи и да отговарят на задължителните условия за допускането им на територията на свободна зона. В международните превозни документи задължително следва да бъде вписано получаващото лице в зоната.Транспортирането на стоката от входното митническо учреждение до свободна зона се извършва под митнически контрол и ако тя не е придружена от международен гаранционен документ, граничното митническо учреждение изисква обезпечаване на дължимите митнически сборове.
    Последващото движение на стоките след напускането на свободна зона и даденото им митническо направление определя техния окончателен митнически статут и третирането на доставката им от гледна точка на митническото и данъчните законодателства.
    Изложеното илюстрира ясно защо използването на понятията "внос" и "въвеждане" не може да бъде произволно. В резултат на хармонизирането на действащия ЗМ с този на ЕС съдържанието на термините, използвани в него, е по-прецизирано. Това изисква внимателно боравене с тях. Точното им използване дава възможност да бъдат избегнати и евентуални ненужни спорове с данъчните органи при оформянето на счетоводните документи, свързани с такива "по-особени" доставки.

Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!