Параграф 22 за данъчния кредит в свободните зони
добавено: 30.05.2006 г.
Лиляна Панева, в.Дневник
При осъществяването на производствена дейност в свободните зони (СЗ) понякога възникват особени съчетания на обстоятелства, при които стриктното спазване на нормативните разпоредби затруднява решенията по прилагането на ЗДДС. Едно такова съчетание например представляват обстоятелствата, свързани с правото за ползване на данъчен кредит за закупени суровини с цел обработката им в свободна зона и последващ износ на получената продукция от един и същ оператор. Формално нормативните разпоредби на ЗДДС и на Закона за митниците (ЗМ) осигуряват това право. На практика обаче някои от техните изисквания фактически го изключват. Поради това при доставки, свързани с такава дейност, данъчните органи обикновено отказват на стопанските оператори ползването на данъчен кредит. Те аргументират отказа си било с това, че доставките са с място на изпълнение извън територията на страната, поради което са "освободени" (в качеството си на обособени части от територията на РБ СЗ са изключени от нейната митническа територия), било поради липсата на някое от условията, необходими за признаването им като "износ" за целите на ЗДДС.
При това положение изрядният стопански оператор, който е регистриран по ЗДДС, превел е данъка на своя доставчик и е употребил доставката за производството на стока, продадена на чуждестранен клиент за потребление в чужбина, се оказва ощетен. Начинът, по които са формулирани нормативните разпоредби по въпроса обаче, налага да се отбележи, че за да признаят правото на данъчен кредит при дадените обстоятелства, данъчните органи би трябвало да не спазят изискването за едновременното изпълнение на трите условия, регламентирани в чл.15, ал.1, т. 1, 2 и 3 от ЗДДС. Причина за това са особеният митнически статут на СЗ и специфичните условия, при които се извършва движението на стоките в тях, които често правят невъзможно едновременното изпълнение на тези условия. Освен това в някои случаи разпоредбите на Закона за митниците (ЗМ) относно движението на стоките от и за СЗ дори изключват необходимостта от оформяне на митническа декларация (МД) за износ. А според разпоредбите на ЗДДС и правилника за приложението му, независимо че купувач на стоката е чуждестранно лице и е издадена експортна фактура, без такава декларация стопанският оператор не може да докаже условията за износ. При това положение той не може да ползва нулевата ставка за износа, която му дава право на данъчен кредит. Как са формулирани въпросните разпоредби ?
Като общо правило текстът на чл.2 от ЗДДС изключва СЗ от териториалния обхват за приложението на закона, а разпоредбата на неговия чл.15, ал.2 квалифицира доставките от място на територията на страната до СЗ като износ. За да бъде призната дадена доставка като износ за целите на ДДС обаче, т.е. към нея да се прилага нулева ставка, е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.15, ал.1 от ЗДДС. А според тях износ е налице, когато са изпълнени едновременно следните условия:
- стоките се доставят от място на територията на страната до място извън нейната територия
- превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва от доставчика или от негово име, или от получателя, или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната
- доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.
Според ал.3 на чл.15 от ЗДДС при документирането на доставка в СЗ като износ се прилагат общите правила за документиране на износа по реда на ЗМ и правилника за прилагането му и правилата на ЗДДС по отношение на износа.
Възможно ли е едновременното ( забележете едновременното, а не кумулативното) изпълнение на горепосочените условия, при положение че дадена суровина се въвежда в СЗ с цел обработка и последващ износ на получените продукти от един и същ стопански оператор. При всяка една от възможните комбинации на оформяне на митническия статут на въвежданата в СЗ стока или на произведената от нея продукция, предвидени в ЗМ, ще остане неизпълнено поне едно от горепосочените условия. Нека разгледаме какви са проблемите, които възникват при всяка една от тези комбинации.
В съответствие с разпоредбите на глава дванадесета от част трета на ЗМ при въвеждането на местна стока на територията на СЗ стопанските оператори имат две възможности - да запазят нейния статут или да поискат тя да получи статут на чуждестранна (чл.166, т.2 от ЗМ). Решението им зависи от това какво възнамеряват да правят впоследствие с нея или с продуктите, получени при преработката й. Когато след въвеждането й в СЗ стоката запазва местния си статут, тя може да бъде подлагана на всякакъв вид преработка. Когато получи статут на чуждестранна стока обаче, тя може да бъде подлагана на такава преработка само при условие че след извършването на съответните операции ще напусне територията на РБ (чл.174, ал.2 от ЗМ). Когато стопанският оператор реши да ползва статута по чл.166, т.2 , е естествено да бъдат извършени съответните митнически формалности и чуждестранният статут на стоката да бъде оформен документално.
ЗМ дава възможност в такива случаи да бъдат приложени различни митнически режими - износ, митническо складиране или обработка под митнически контрол. Решението на митническите органи зависи от конкретните обстоятелства и от условията за контрол в съответната зона. Най-често те изискват въвеждането на стоката в СЗ да се оформи с МД за износ. Предвид обстоятелствата в разглеждания случай обаче в нея като износител и вносител ще бъде посочено едно и също лице - стопанският оператор. Може ли при тези обстоятелства той да възстанови данъчния кредит за стоката?
Отговорът на този въпрос е не, тъй като не може да бъде изпълнено изискването за прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху стоката. Такова ще е налице едва при продажбата на продуктите, получени при тяхната преработка. Какви са проблемите, ако стоките запазват статута си на местни и след въвеждането им в СЗ? Спазвайки разпоредбите на чл.168, ал.4 от ЗМ, стопанският оператор не попълва МД ( чл.170, ал.1 от ЗМ), а представя на митническите органи само документите, изисквани за контрол върху движението на стоките от и за СЗ. При него той може да осъществи износ само на част от получената продукция, а друга част да върне на територията на РБ за вътрешни продажби. Тогава, когато осъществи продажба на продукцията на чуждестранен контрагент, митническите органи ще поискат доставката му да бъде оформена като износ с МД. Чуждестранният контрагент от своя страна ще я изнесе от митническата територия на РБ под режим транзит. МД, попълнена от оператора и заверена от митническите органи, естествено ще се отнася само за онази част от продукцията, която е обект на износа. Естествено стопанският оператор би могъл да има претенции за възстановяване на данъчен кредит по износ само за частта, отразена в МД. Ще бъдат ли реализирани обаче тези му претенции? Отговорът отново е не, защото в този случай не са изпълнени условията за доставяне на стоката от място на територията на страната (СЗ е изключена от територията на страната) до място извън нейната територия и за осъществяването на превоз в съответствие с изискванията на чл.15, ал. 1, т.2, б. "а" или "б". За доказване на износа по чл.15 от закона доставчикът следва да разполага с документите, регламентирани в чл.12 от ППЗДДС - заверена от митническите органи МД, в която той е вписан като износител; данъчен документ за прехвърляне на собствеността или вещните права върху изнасяните стоки и документ за превоза на тези стоки. Поради невъзможност да бъдат изпълнени посочените нормативни изисквания данъчните органи обикновено отказват на оператора правото на данъчен кредит с аргумента, че се касае за продажба извън територията на страната, която не е износ. А в съответствие с разпоредбата на чл.33, ал.2 тези продажби са освободени доставки, поради което за тях не се възстановява данъчен кредит.
По този начин на практика всички добри намерения, които съдържат като потенциал текстовете на ЗМ и ЗДДС относно митническите и данъчни преференции при работа в СЗ на местни стопански оператори фактически остават без реализация. Това не би могло да бъде преодоляно без промяна на някои разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС. Такива са например тази на чл.15, ал.2, която да отразява изискването за кумулативно, а не едновременно изпълнение на условията, квалифициращи доставките, извършени от СЗ, като износ за целите на ДДС или на тези относно изискването за представяне непременно на износна МД.
Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!