добавено: 29.03.2006 г.

Йово НИКОЛОВ, в.Капитал

    Сивият сектор в търговията с горива е между 35 и 40 на сто

    Експертите от години спорят колко точно е делът на контрабандния внос на горива в България. Или колко е сивият сектор в отрасъла.
    Засега надделява мнението, че той е между 35 и 40 на сто. Контрабандата на горива естествено се смята за едно от най-доходните занимания. През различните години различните групировки са опитвали да монополизират контрабандата, като използват различни канали и методи. Това са били най-често силовите структури, които навремето бяха ангажирани с нарушаване на югоембаргото. Като акцизна стока горивата се равняват по норма на печалба заедно с цигарите и алкохола и съвсем не са така рискови като контрабандата на наркотици.
    До смъртта на Константин Димитров-Самоковеца преди три години той е контролирал голяма част от нелегалния внос на дизел и бензини. След смъртта му превес в това начинание заемат братя Маргини. След техния арест през октомври миналата година има относителен хаос в редиците на контрабандистите. Няколко са основните трасета за контрабанден внос на горива - морските пристанища Бургас и Варна, Кулата, Калотина и Русе. В последните 1-2 години например се смята, че през русенското пристанище минават значителни количес­тва горива контрабандно.
    Докато Самоковеца беше на върха на контрабандните канали, често нелегалният внос е минавал при т.нар. вдигната бариера - т.е. цистерните минават, без изобщо да бъдат проверявани. При схемите на Маргините вносът се е осъществявал чрез цистерни с двойни дъна - декларира се внос на газьол например, а в двойното дъно има дизел или друг вид гориво, което е със значително по-висок акциз. Контрабандата на гориво се е осъществявала основно от Гърция и Румъния. Другият начин е т.нар. фиктивен износ, който се прави най-вече в морските пристанища.
    Четвъртият начин за ощетяване на държавата с акцизи и такси е чрез бензиностанциите в безмитните зони. Начин между другото „узаконен“ от държавата с разрешената търговия в бензиностанциите на турския бизнесмен Фуат Гювен в безмитните зони в Свиленград, на Калотина, в Русе и Видин. (По груби изчисления годишно в тези бензиностанции се продават над 200 000 тона горива, което означава, че бюджетът се ощетява с над 100 милиона лева).
    Петият най-често използван начин, при който става въпрос по-скоро за митническа измама, е занижаване на октановото число. При него се плащат по-малко митни сборове.
    Шестият начин, производен от предния, който стана обект на проверки в последната седмица, е чрез бъркането на различни смеси. Според запознати в последно време е зачестил вносът от Сърбия на тежки горива. Вносителите заплащат и по-ниски акцизи и такси. Чрез добавката МТБ, която се доставя от страни от Европейския съюз и се прибавя към тези лошокачествени нефтопродукти, октановото число на горивото се вдига достатъчно и то се продава на вътрешния пазар като високооктаново. Освен че ощетява фиска, горивото от това нелегално производство нанася щети върху околната среда, тъй като вредните емисии в изгорелите газове са в пъти по-големи от допустимите норми. Преди две години за подобна далавера са били проверявани бензиностанциите на бивш кмет, сега депутат от ДПС. Резултатите от проверките обаче не са били оповестени. Другият начин, също много разпространен, е чрез производство на горива в нелегални или полулегални малки рафинерии.
    Реализацията на този полулегален внос и производство естествено се осъществява в някои от стотиците малки бензиностанции. Той става без фактури и без да се плащат необходимите акцизи и данъци. Така бензиностанциите в сивия сектор успяват да реализират големи печалби.
    Миналата седмица Агенцията по метрология и стандартизация съобщи, че при проверените 421 бензиностанции в 17 на сто от тях са открити отклонения в продадените горива. Това означава, че голяма част от това гориво е или внесено нелегално, или е правено по някой от описаните начини в малки рафинерии. Според вътрешния министър Румен Петков държавата губи около 300 милиона лева от сивата търговия с горива. Според изчисления на Центъра за изследване на демокрацията нелегалният пазар е около 800-900 милиона годишно.