добавено: 25.04.2005 г.

Димитър Събев, Dnevnik.bg

        Според последния доклад на Economist Intelligence Unit България е на 11-то, последно място сред страните от Централна Европа в развитието на електронно правителство. Оценката за развитието на e-government е 3.71 (по десетобалната система). На първите четири места в класацията се нареждат Естония, Чехия, Словения и Полша. Според доклада, добрите резултати на тези държави са следствие главно на последователното изпълнение на стратегиите им за е-правителство.

        е-Митниците на Полша: кратка ретроспекция

        Веднага след като стана ясно, че Полша ще се присъедини към ЕС през 2004 г., митническите служби на страната започнаха трескава подготовка. Задачата изглеждаше почти непосилна на фона на оставеното завещание от предишните режими. В рамките на службите броят на използваните приложения беше около 250, развити под различни технологии и на различни платформи, със слаба или напълно липсваща система за защита и възможност за обмен на данни. Сред другите проблеми са слаборазвитата телекомуникационна инфраструктура, ниската компютърна грамотност сред 14 500-те митнически служителя, организационните и правни изменения и липсата отначало на конкретна идея какво трябва да се промени. Важен фактор е и малкото време, останало до 1 май 2004 г. Кратка справка и за дейността на самите митнически подразделения – количеството обработвани декларации годишно е около 6 млн. (за около 15 млн. търговски артикула), осигуряват се около 40% от бюджетните приходи на страната.

Поставените цели
• Да се създаде система за обработване на декларации, покриваща всички митнически процедури при вноса, износа и транзитното преминаване на стоки.
• Да се създаде система за бързо и точно регистриране и изчисляване на приходи - в реално време и според разпоредбите на ЕС. Информацията след това трябва да бъде изпращана бързо и сигурно към Министерството на финансите, митнически камари и офиси, евентуално и към банки.
• Да се позволи обмена на данни в рамките на системите на ЕС
• Да се обучи персонала на нови счетоводни методи и др.

        Решенията

        Резултатите от инициативите за промени в областта доведе до системата за интегрирани митнически и данъчни задължения, състояща се от два проекта – CELINA и ZEFIR.

        Системата ZEFIR работи успешно в структурата на полските митници в реални условия от 2000 г. Тя е доказано решение, инсталирано във всички митнически подразделения на Полша. ZEFIR поддържа бюджетното счетоводство и данъчните и митнически прехвърляния. Системата бе оценена изключително добре от инспектори на Европейския съюз. Националният център на ZEFIR, намиращ се в митническата камара в Краков е посещавана многократно през 2002-2003 г. Експерти от Финландия, Великобритания, Германия, Холандия, Швеция провериха различни области от системата и се изказаха ласкаво за нейната функционалност. Тя е съобразена с общностното право в областта на клирингите по митническите и данъчните такси и собствените ресурси на ЕС.

        CELINA е система за обработване на декларации. В нея са включени също модули за анализ на риска, подсистема за съотнасяне и съхранение на данните и правителствен митнически портал. Проектът и неговото прилагане е финансиран изцяло от националния бюджет.

        Налагането на проектите е извършено от полска ИТ-компания, имаща опит в развитието, налагането и експлоатацията на приложения, поддържащи международен обмен на стоки. Централният й офис обаче е извън страната. В правителствения екип влизат специалисти от Министерството на финансите и митническите камари в Краков (където всъщност е националният център на системата) и други градове.

        Как функционират системите?

        Моделът на системите на CELINA може спокойно да бъде описан като компромис между функционалните нужди и инфраструктурното положение, засягащо мрежата на полските митници (WAN). Различните офиси работят едновременно с централната база дани, предвидена е и възможността те да работят като независими центрове за подаване на декларации. Това е замислено за да се предотврати преустановяване на работата във всички офиси в случай, че има срив в центъра или в комуникационната мрежа. Централният системен слой на CELINA включва всички документи, изпратени от търговци, посредници или митнически подразделения. Веднъж изпратен, документът става “read-only”. Всякакви следващи изменения биват записвани, като се прибавя информация за автора и датата на промяната. С оглед на защитата на данните, всяка една част от документа може да бъде подписана.

        ZEFIR, от своя страна, получава финансови данни от декларациите, обработвани от CELINA. Данните се изпращат посредством метод за копиране от митническите офиси към камарите , където се обработват отново и изчисляват. Посоката на трансфер на данни между отделните офиси и камари и двупосочна. И CELINA, и ZEFIR изпращат данните накрая за съхранение. Достъпът до тази база след това е възможен на всички нива от митническата администрация.

        Митниците и предприемачите – ръка за ръка

        По време на завършването на системите полските митници и предприемачите работиха в тясно сътрудничество. По този начин персоналът и хората, които се очаква да работят със ZEFIR и CELINA, успяха да се научат да боравят с тях. Самите системи бяха развити съвместно. На полските митнически представители пък бе предоставена възможност да се докоснат до ноу-хау-то и опита на предприемачи-експерти.

        Развита бе и е-CRM система – е-система за управление на отношенията с клиентите. Е-CRM работи както в митниците, така и в представителствата на предприемачите. Идеята на тази система е да поддържа нормалното функциониране на CELINA и ZEFIR. Тя помага на персонала по поддръжката в митниците и при предприемачите да се справят с евентуални проблеми.

        Успехи и поуки

        Системата намали времето за обработка на всяка декларация повече от 50 %, както и разходите по процеса както за бизнеса, така и за митническата администрация. Сега например средното време за обработване на декларация на нови търговци е свалено от 15 на 2 минути, като грешките са намалени 20 пъти.

        Изводите, направени от експерти, са два. На първо място това безспорно е ползата от сътрудничеството с търговците при подготовката и налагането на интерфейса - информация за проектите бе изнесена предварително в Интернет, проведени бяха информационни и тренировъчни кампании. Системите бяха тествани от търговците, преди да бъдат пуснати. Вторият извод, според специалисти, е, че за страните-кандидатки за членство в ЕС е по-добре да работят с ИТ-компании, имащи богат опит в областта ( които за жалост са предимно чуждестранни).

Развитието на ZEFIR
• Системата ZEFIR бе разработена по силата на финансиран от ФАР договор и бе осъществена като пилотно решение в митническите камари в Краков и Нови Тарг и подчинените им подразделения.
• Първият проект започна на 23 април 1998 г.
• Прототипът на системата бе одобрен на 23 август 1999 г.
• През следващите месеци ZEFIR е тествана, за да започне същинската си работа в Краков (1 януари 2000 г.) и Нови Тарг (1 април 2000 г.)
• Системата е одобрена официално на 18 януари 2001 г. след едногодишен гаранционен срок.
• През юни 2002 системата, финансирана от държавния бюджет, тръгва.
• В момента ZEFIR работи във всички 17 митнически камари и 340 офиса и клонове и работи като единствената система за обработване на данни и документи за митнически и данъчни задължения, обслужваща близо 5 400 потребителя.
• Досега няма сериозни проблеми във функционирането. Подкрепата от страна на предприемачите се състои в предложения за добавянето на нови опции.

Историята на CELINA
• CELINA бе развита и наложена като пилотно решение в камарата в Краков, като проектът стартира в края на 2000 г.
• Прототипът на системата бе приет в края на 2001 г.
• През май 2002 г. системата бе въведена в област, представляваща около 1/20 от територията на Полша.
• От януари 2003 г. системата функционира навсякъде.

        Правителството на Литва сключи през март 2003 г. с Полша споразумение за използване на ноу-хау-то при налагането на подобни проекти в митническите служби на страната.