Българските митници честват професионалния си празник

2551 разглеждания от 07 юли 2016 г.

    Днес, 7 юли 2016 г., българската митническа администрация чества професионалния си празник. Датата, на която през 1879 г. се създават митниците, тази година за първи път се отбелязва като официален професионален празник, определен с решение №685/10.09.2015 г. на Министерски съвет.
   
    „Нека освен повод за гордост, този ден е и повод да си припомним ролята и отговорността на всеки един от нас. Работата в митниците е отговорност към държавата, към нейния фиск, към нейните граници, към гражданите и икономическите оператори, но и отговорност към собствения ни професионализъм и експертиза. Пожелавам ви и занапред да проявявате тези неоспорими качества!", заяви в поздравление към митническите служители директорът на Агенция „Митници" Розалия Димитрова.
   
    На празника ще бъдат връчени грамоти на митнически служители, наградени в ежегодния конкурс за писмени разработки по теми, свързани с прилагане на митническото и акцизното законодателство.
   
    След публична защита пред конкурсна комисия от изявени специалисти първо място бе присъдено на Мария Кръстева от отдел „Последващ контрол" в Митница Пловдив за разработка на тема: „Одобрени икономически оператори. Концепция и бъдеще."
   
    Второто място на комисията и първо място при вота на служителите получи разработка на тема „Съдебна практика в областта на тарифното класиране на стоки" на Соня Трифонова и Мариана Фетваджиева от отдел „Тарифна политика" в Митница Варна.
   
    На темата „Анализ на съществуващите нормативни технически изисквания, касаещи контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки - етилов алкохол и дестилати", разработена от Кристиян Фалли и Тихомир Лалев от отдел „Акцизи" в Митница Столична, комисията присъди трета награда.
   
    От историята:
   
    На 7 юли 1879 г. с Указ № 2 на княз Александър І Батенберг се създават митници и митнически („митарствените") пунктове, „за да се запазят интересите на княжеството". Този управленски акт се случва веднага след назначаване на първото българско следосвобожденско правителство с Указ № 1 от 5 юли.
   
    В княжеския указ за създаването на митниците се постановява и облагането с мито на чуждестранните стоки. Указът предвижда и безмитен внос от Източна Румелия и Македония. "Да се пропущат без всяко мито местните произведения на Източна Румелия и Македония", гласи трета точка от княжеския указ.
   
    Още в първите си години митниците започват да водят и статистика за вноса и износа, става ясно от алманаха „Статистика за търговията на Княжество България за 1883-1884 г.". Справката съдържа информация за вида стока, количеството, държавата на произход или направлението и пункта през който е преминал товарът.
   
    Веднага след Освобождението в митниците работят Захари Стоянов и Никола Обретенов. Захари Стоянов е писар, а Обретенов попълва декларации в Митница Русе. Писателя и общественик Михалаки Георгиев организира приемането на управлението на Митница Видин от Шекир Ефенди и набира персонал за българската митническа администрация, а по-късно става и главен ревизор на митниците - отговорен пост към Министерство на финансите. Революционерът Георги Хаджи Денков се осланя на опита си в кантората на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ и става първият управител на Митница Свищов.
   
    Първата жена в Софийската митница започва работа през 1948 г. и за 20 години се издига до заместник-началник на митницата.

Последни новини