България е 64-та в световния износ

1020 разглеждания от 19 юли 2016 г.

    За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1%. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015-а спрямо 2014 г. понижението е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори. Това става ясно от изследване на Българската стопанска камара (БСК).
   
    През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%.
   
    На повечето от водещите пазари също бележим понижение, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия.
   
    Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили.
   
    Въпреки големия спад в цените и оттам – общата стойност, износът на горива и електричество отново оглавяват класацията. Пробивът идва от групата на електроника и електротехника, която за първи път заема второ място. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена.
   
    По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%.
   
    Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана.
   
    Износ на стоки
   
    Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, други петролни деривати. При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, т.к. спадът в износа е по-голям от спадът на световния внос. При леките горива спадът е 29%, въпреки че изнесеното количество е най-голямото, откакто има статистика за тази позиция, при другите петролни деривати спадът е 49% при спад в количеството 28%.
   
    Медикаментите в дози бележат средногодишен ръст от 12% за последните 5 години, въпреки спада от 18% за 2015/2014.
   
    Износът на пшеница спада със 7%.
   
    Експортът на електричество расте с 14%, въпреки че световният внос намалява с 8%. Това нарежда България на 14 място в света по износ на електроенергия.
   
    Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларираният от България износ.
   
    Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света.
   
    Следват две стоки с все по-впечатляващо представяне – комплекти проводници за автомобили и електротехническа апаратура с ръст за миналата година съответно с 8% и с 23%, което нарежда България на 20 място в света за всяка от двете стоки.
   
    България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти.
   
    На 13-то място в експортната листа са медни концентрати с основен пазар – Намибия, износът спада с 19%.
   
    Износът на цигари намалява с 24%, на царевица – с 44%, на калцинирана сода – 17%. Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение.
   
    Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата – цели 44%, при спад на световния внос с 3%.
   
    Спад има и в износа на калцинирана сода със 17%, докато вносът расте с 2%.
   
    Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио.
   
    Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света.
   
    Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, за 5 години се е удвоил и сме на 10-то място в света.
   
    Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши.
   
    Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори.
   
    Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста.
   
    Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица.
   
    Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери.
   
    Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ.
   
    Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място.
   
    Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед.
   
    Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16 496 милиарда щ. д. САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия 6,4%, Франция 3,9%, Обединеното Кралство 3,8%, Япония 3,8%, Хонконг 3,3%, Южна Корея 2,6%, Холандия 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия. Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати 12,1%, горива и енергия 11,4%, пътни превозни средства 8%, пластмасови изделия 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали.
   
    Следните групи продукти имат по-голям дял в българския износ, отколкото е делът им в световния внос: мед и изделия от мед 11 пъти (!), житни растения 6 пъти, конфекция и трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели. Не много по-различен е делът в българския износ спрямо дела в световния внос при: горива и ел. енергия, фармацевтични продукти, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела.
   
    Има важни групи стоки с висока добавена стойност, чийто дял в световния внос е значително по-голям, отколкото делът им в българския износ: електрическа и електронна апаратура, машини и механизми, автомобили и части за тях.
   
    Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа в краткосрочен план. Българският износ успява да се адаптира към промените в курса, но с известно закъснение. Курсът на щатския долар има по-голямо значение за стоки, които се търгуват на международни борси в долари (суровините). Постепенни промени в курса не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност.
   
    Сред групите стоки в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини; някои фармацевтични и медицински изделия. Също така оптични изделия, сензори; някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри; любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.
   
    Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.
   
    България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
   
    Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

Последни новини