Износът на стоки за САЩ генерира едва процент от добавената стойност у нас

• 11 август 2025 г.
• 348 разглеждания
• Източник: Институт за пазарна икономика

Последното търговско споразумение между ЕС и САЩ определено предизвика доста негативни реакции в Европа. Доминира схващането, че сделката е поражение, но е може би най-добрата от наличните възможности. У нас, напълно разбираемо, фокусът беше по-скоро насочен върху потенциалните ефекти за България и съответно – върху износа на български стоки за САЩ, който през 2023 г. възлиза на приблизително 1,09 млрд. евро.
   Това число обаче не ни дава непременно най-точната картина за търговските взаимоотношения с Вашингтон: първо, българските фирми освен стоки изнасят и услуги за САЩ; второ, пропуска се индиректният износ през трети страни (в ЕС или други), който също би пострадал от по-високи мита; и трето, може би по-важно – сам по себе си обемът на износа не ни дава пълната картина, ако не знаем колко е вложената в него и създадената в България добавена стойност.
  
   Към 2023 г. българският износ на стоки от България за САЩ, пряко и опосредено през други икономики, генерира 830 млн. евро добавена стойност[1] – при 1140 млн. евро отчетен директен износ за САЩ. Тази сума се равнява на едва процент от общия размер на добавената стойност в българската икономика за годината. Предвид че този дял е толкова нисък, както и че при 15% мито износът за САЩ едва ли би изчезнал напълно, преките и косвените ефекти за растежа у нас от новата търговска ситуация ще са вероятно пренебрежими в макроикономически мащаб.
  
   Всъщност износът на услуги към САЩ – директен и индиректен – има осезаемо по-голямо значение за българската икономика – той генерира около 1,94 млрд. евро добавена стойност през 2023 г. Нещо повече, неговата роля расте – и като дял от добавената стойност от износ за САЩ (от 62% през 2010 г. до 70% през 2023 г.), и като дял от цялата добавена стойност у нас (2,3% през 2023 г. спрямо под процент през 2010 г.). В дейности, изнасящи услуги за САЩ са заети и повече хора, като броят им расте значително през последните години – 38 хиляди през 2023 г. при малко под 11 хиляди през 2010 г. За сравнение, заетостта, свързана с експорт на стоки за САЩ, е около 25 хиляди души през 2023 г. спрямо 14,5 хиляди през 2010 г. Видимо секторът на услугите, който не е обект на новите търговски ограничения на Вашингтон, има водещо и през последните години постоянно растящо по важност значение за българската икономика от гледна точка на добавена стойност и заетост.
  
   Ситуацията за повечето страни членки на ЕС не е много по-различна от тази в България. Макар и САЩ да е най-големият външен пазар за европейски стоки, с директен износ възлизащ на 504 млрд. евро за 2023 г., добавената стойност за европейската икономика от пряк и косвен експорт към САЩ е около 248 млрд. евро или 1,6% от цялата добавена стойност в ЕС. Дори за Германия, която често се описва като особено уязвима към по-високите мита, този дял е едва 1,8%. Всъщност страните, генериращи особено голям дял от добавената си стойност чрез износ към САЩ и съответно най-застрашени от новите ограничения, са Ирландия, където са регистрирани много водещи американски компании, и Дания, която е важен износител на медикаменти за Съединените щати.
  
   Новите по-високи мита за внос наложени от Вашингтон определено не са добра новина за ЕС или за България, предвид че САЩ е важен пазар за експортно-ориентираната европейска икономика. В по-общ план световната търговия е ключов фактор за растеж, увеличаване на производителността и иновации. От друга страна е важно търговията със Съединените щати да се разглежда в контекст. Износът на стоки за САЩ действително е голям в номинално изражение, но добавената стойност от него е много малък дял от общата добавена стойност, както за ЕС, така и за България – затова вместо да се отдават на катастрофични анализи и самосъжаление, политиците трябва да се върнат към големите въпроси за връщането на конкурентоспособността, предприемачеството и растежа в Европа. Мито от 15% едва ли ще убие изцяло потреблението на европейски стоки зад океана, но пък е повод за преосмисляне и преориентира с дългосрочен хоризонт към нови пазари за европейската и българската индустрия.