Архив новини

Мястото на България в световния износ през 2022 г.

453 разглеждания от 23 юни 2023 г.

    Българският износ през 2022 г. e 50,25 млрд. щ.д.. Това е с 21% повече от износа през 2021 г. – 41,9 млрд. щ.д. Световният износ е нараснал с 12% за периода. България се изкачва в класацията и заема 57-мо място сред всички износители в света (59-то място за 2021 г.), непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Гърция. В ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 55 млрд. щ.д. износ, Финландия – 86 млрд. щ.д., Словакия – 108 млрд. щ.д., Дания – 129 млрд. щ.д., Ирландия – 219 млрд. щ.д.
   
    Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа 2022/2021 г. е Туркменистан – 350%, следван от Алжир 74%, Азербайджан 72%, Норвегия 69%. Всички те са големи износители на енергоносители. Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 18%, Белгия – 16%, Италия – 14%, Обединеното кралство – 13%, Нидерландия – 9%, Франция – 6%, Германия – 2%.
   
    При 7 от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, вкл. с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
   
    От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни, през 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 1,5 млрд. щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2021 г. износът на специална продукция се оценява на 650 млн. щ.д.
   
    За последните 5 години износът ни има средногодишен ръст от 11% в стойност. Световният внос расте средно със 7% за същия период. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.
   
    Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни. 13 са групите стоки с износ над 1 млрд. щ.д. Най-голям ръст регистрират енергоносителите – от 2,3 млрд. щ.д. На 6,1 млрд. щ.д. Група стоки под митнически код 99
   
    Благодарение на ръст от 147% за една година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. щ.д. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. щ.д., основно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за една година.
   
    Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема трета позиция. Износът на машини и апарати все по-устойчиво ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
   
    Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.
   
    Новата стокова група с износ над 1 млрд. щ.д. са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитието на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.
   
    С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.
   
    По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.
    Преглед на износа по стоки
   
    Структурата на Хармонизираната система е такава, че суровини, метали и енергоносители се описват изчерпателно с 6 знака, докато изделията на електроника, машиностроене, хранителна и питейна индустрия и т.н. се описват изчерпателно с 8 или повече знака. На световно ниво са хармонизирани първите 6 знака, затова най-детайлното ниво на анализа ни стига до стоки, описани с 6 знака. В резултат, стоките с най-голям стойностен обем са именно суровини, метали и енергоносители, а не изделията на електроника, електротехника и машиностроене, които имат водещи позиции като групи стоки.
   
    Стоките с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2022 г. са: средно тежки нефтени масла – 2 174 млн. щ.д., 293% ръст спрямо предишната година; леки нефтени масла – 1 773 млн. щ.д. и ръст от 165%; катодна мед с износ за 1 620 млн. щ.д.; анодна мед за 1 430 млн. щ.д; пшеница за 1 425 млн. щ.д; сурово слънчогледово масло 1 407 млн. щ.д. ръст 109%; биодизел 1 306 млн. щ.д. и ръст 45%; електроенергия за 1 008 млн. щ.д.; медикаменти за 838 млн. щ.д.; природен газ 815 млн. щ.д. ръст 179%. Тези десет стоки генерират 27,5% от износа ни.
   
    В количествено изражение измежду водещите стоки най-голям ръст имат: слънчогледово масло – 112,1%, леки нефтени масла – 81,2%, сурово слънчогледово масло – 57,7%, природен газ – 35,5%, биодизел – 26,1%. Спад има при електроенергията – 45,7%, царевицата – 45,3%, и пшеницата – 21,4%. Най-големи пазари за нефтени масла са Украйна, Египет, Турция, Гибралтар, за катодна мед – Италия и Турция, за анодна мед – Германия и Белгия, за пшеницата – Алжир, за сурово слънчогледово масло – Испания.
   
    Измежду стоките с износ над 100 млн. щ.д. за 2022 г., неупоменати по-горе, най-голям ръст в стойност спрямо 2021 г. бележат: слънчогледово олио – 177%, сярна киселина – 136%, суперфосфати – 133%, амониев нитрат – 132%, денатуриран етилов алкохол – 110%, електронни интегрални схеми – 53%.
   
    През последните години световният внос е нараснал средно със 7%. Голям ръст на търсенето на световните пазари (над 1 милиард щ.д.) има при: содиев трихидроксил пропил, родий, изделия от благородни метали, ваксини. Засилва се търсенето на автомобили, луксозни стоки и редкоземни изкопаеми.
    С какво сме най-успешни?
   
    България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности – 13,5%, слънчогледово кюспе – 12,4%, медни пръти и профили – 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
   
    Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.
   
    Автор: Веселин Илиев, бивш главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!





Последни новини

24 август 2023 г. - Предават ГКПП "Рудозем-Ксанти" на Агенция "Митници"
23 август 2023 г. - Стартиране на новите митнически системи за износ и транзит - 28.08.2023 г.
21 август 2023 г. - САЩ може да наложат антидъмпингови мерки спрямо България за износ на матраци
18 август 2023 г. - Търговското салдо: ЕС е на излишък, България - на „червено”
17 август 2023 г. - Комисията прие подробни правила за докладване за преходния период на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM)
16 август 2023 г. - Индонезия започва спор в СТО заради митата на ЕС за внос на биодизел
15 август 2023 г. - БСК: Има големи трудности пред износа ни за Китай
10 август 2023 г. - Износът за трети страни леко расте, вносът се свива двуцифрено към края на юни
02 август 2023 г. - ЕС и Филипините започват предварително проучване за сключване на споразумение за свободна търговия
02 август 2023 г. - ЕС и Турция обсъждат актуализация на митническия съюз
20 юли 2023 г. - Молдова: Съветът удължава действието на мерките за временна либерализация на търговията
19 юли 2023 г. - Агенция „Митници“ стартира кампания за популяризиране на Програмата за „Одобрени икономически оператори“
10 юли 2023 г. - ЕС и Нова Зеландия подписаха амбициозно споразумение за свободна търговия
10 юли 2023 г. - Износът за трети страни до края на май расте минимално
07 юли 2023 г. - На 7 юли българската митническа администрация отбелязва професионалния си празник
30 юни 2023 г. - Ръководителите на митническите администрации от ЕС се запознаха с предложенията на ЕК за реформа на Митническия съюз
29 юни 2023 г. - Денков кани митнически експерти от Нидерландия и Австрия в опит за прием в Шенген
28 юни 2023 г. - Обсъждат се спешни мерки за облекчаването на трафика с Румъния
26 юни 2023 г. - Съветът на Световната митническа организация избра Йън Сондърс за нов Генерален секретар
16 юни 2023 г. - Предложение за опростяване на ДДС за електронната търговия (внос)
15 юни 2023 г. - Предстои надграждане на Митническа информационна система за внасяне
13 юни 2023 г. - НСИ: Външната търговия със спад през април
09 юни 2023 г. - CBAM в сила на 1 октомври 2023 г., уверете се, че сте подготвени
07 юни 2023 г. - Павел Тонев отново поема управлението на Агенция Митници

Общо 6850 записа в 274 страници:
« предходна  1  2  3  4  5  6  7  8  9 ...  следваща »

Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!