Архив новини

59% от внесените лекарства минават у нас "транзит"

896 разглеждания от 04 януари 2018 г.

59% от внесените лекарства в България се изнасят за Европейския съюз.
Това показва справка, изготвена от Сдружението за развитие на българското здравеопазване след поискани по Закона за достъп до информация данни от НАП, НСИ, Агенция "Митници" и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Председателят на Сдружението Живка Бояджиева каза по БНР, че, интересите на пациентите не са защитени максимално заради пропуски в координацията между институциите.

В ИАЛ всяка една фирма, която иска да изнася лекарства от България, трябва да го декларира предварително. В момента тези фирми, които са го декларирали, са 30, а в НАП са се декларирали 100 фирми, отбеляза Бояджиева.

Председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев смята, че паралелният износ на лекарства трябва да бъде забранен. По думите му, по закон фирмите имат право да правят такъв износ.

"А ако погледнете по-нататък и се задълбаете, ще видите , че половината от фирмите, които се занимават с това нещо, имат политическа обвързаност. Де факто, за да се правят избори, някой печели пари от българските пациенти, като ги оставя без лекарства", изтъкна Бояджиев.

Две трети от фирмите не са декларирали в последните две години в ИАЛ намерения за износ, твърдят пациентски организации.

От Здравна каса поискахме информация за 15 лекарства, които според информацията, която получихме, са най-често изнасяни, каза Ваня Добрева от Асоциация “Хипофиза“. Това, което те подадоха, е, че има случаи, в които броят опаковки по активни протоколи са повече от броя платени опаковки, както и обратното - платени са опаковки от Здравна каса, за които насреща не стоят протоколи.

Според изчисления на пациентските организации милиард и половина е размерът на паралелния износ на лекарства.

Стойчо Кацаров от “Центъра за развитие на българското здравеопазване“ посочи, че проблемът не е в износа на лекарства, а в това, че хора остават нелекувани.

"Пълна какафония с тези лекарства - разлики от десет пъти между изписани протоколи и платени лекарства, което, според нас, практически няма как да стане. Виждахме разлики от платени опаковки инсулин - единият месец триста опаковки, другият месец 30 опаковки - как да го обясним това нещо. Тези 130 пациента не са си били инсулина ли, еми те нямаше да са живи, ако не са го направили това нещо", коментира Кацаров.