Архив новини

България е 64-та в световния износ

597 разглеждания от 19 юли 2016 г.

    За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1%. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015-а спрямо 2014 г. понижението е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори. Това става ясно от изследване на Българската стопанска камара (БСК).
   
    През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%.
   
    На повечето от водещите пазари също бележим понижение, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия.
   
    Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили.
   
    Въпреки големия спад в цените и оттам – общата стойност, износът на горива и електричество отново оглавяват класацията. Пробивът идва от групата на електроника и електротехника, която за първи път заема второ място. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена.
   
    По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%.
   
    Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана.
   
    Износ на стоки
   
    Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, други петролни деривати. При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, т.к. спадът в износа е по-голям от спадът на световния внос. При леките горива спадът е 29%, въпреки че изнесеното количество е най-голямото, откакто има статистика за тази позиция, при другите петролни деривати спадът е 49% при спад в количеството 28%.
   
    Медикаментите в дози бележат средногодишен ръст от 12% за последните 5 години, въпреки спада от 18% за 2015/2014.
   
    Износът на пшеница спада със 7%.
   
    Експортът на електричество расте с 14%, въпреки че световният внос намалява с 8%. Това нарежда България на 14 място в света по износ на електроенергия.
   
    Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларираният от България износ.
   
    Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света.
   
    Следват две стоки с все по-впечатляващо представяне – комплекти проводници за автомобили и електротехническа апаратура с ръст за миналата година съответно с 8% и с 23%, което нарежда България на 20 място в света за всяка от двете стоки.
   
    България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти.
   
    На 13-то място в експортната листа са медни концентрати с основен пазар – Намибия, износът спада с 19%.
   
    Износът на цигари намалява с 24%, на царевица – с 44%, на калцинирана сода – 17%. Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение.
   
    Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата – цели 44%, при спад на световния внос с 3%.
   
    Спад има и в износа на калцинирана сода със 17%, докато вносът расте с 2%.
   
    Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио.
   
    Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света.
   
    Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, за 5 години се е удвоил и сме на 10-то място в света.
   
    Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши.
   
    Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори.
   
    Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста.
   
    Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица.
   
    Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери.
   
    Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ.
   
    Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място.
   
    Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед.
   
    Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16 496 милиарда щ. д. САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия 6,4%, Франция 3,9%, Обединеното Кралство 3,8%, Япония 3,8%, Хонконг 3,3%, Южна Корея 2,6%, Холандия 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия. Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати 12,1%, горива и енергия 11,4%, пътни превозни средства 8%, пластмасови изделия 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали.
   
    Следните групи продукти имат по-голям дял в българския износ, отколкото е делът им в световния внос: мед и изделия от мед 11 пъти (!), житни растения 6 пъти, конфекция и трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели. Не много по-различен е делът в българския износ спрямо дела в световния внос при: горива и ел. енергия, фармацевтични продукти, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела.
   
    Има важни групи стоки с висока добавена стойност, чийто дял в световния внос е значително по-голям, отколкото делът им в българския износ: електрическа и електронна апаратура, машини и механизми, автомобили и части за тях.
   
    Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа в краткосрочен план. Българският износ успява да се адаптира към промените в курса, но с известно закъснение. Курсът на щатския долар има по-голямо значение за стоки, които се търгуват на международни борси в долари (суровините). Постепенни промени в курса не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност.
   
    Сред групите стоки в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини; някои фармацевтични и медицински изделия. Също така оптични изделия, сензори; някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри; любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.
   
    Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.
   
    България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
   
    Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!





Последни новини

24 ноември 2016 г. - Съдът пусна под гаранция шестима от обвиняемите за корупция на "Капитан Андреево"
22 ноември 2016 г. - Агенция "Митници" няма как да установи картел при търговията с горива
14 ноември 2016 г. - От 21.11.2016 г. Митническо бюро Стара Загора е с нов адрес
13 ноември 2016 г. - Анкара е започнала преговори с Лондон за подписването на споразумение за свободна търговия
10 ноември 2016 г. - Износът за деветте месеца се свива с 0.5%
06 ноември 2016 г. - Берлин призова за глобално споразумение в СТО
06 ноември 2016 г. - Първата свободна търговска зона от инициативата "16+1" ще бъде изградена в България
05 ноември 2016 г. - Корупцията в Агенция "Митници" е на ниските етажи, твърди шефът на митниците
04 ноември 2016 г. - Кръгът от обвиняеми от Агенция "Митници" може да стигне по-високи нива
02 ноември 2016 г. - Арестуваха 28 митничари на ГКПП „Лесово”
01 ноември 2016 г. - Опит за контрабанда на културно-исторически ценности предотвратиха митническите служители на МП Капитан Андреево
01 ноември 2016 г. - Превозвачи ще искат оставки в Агенция "Митници" и "Гранична полиция"
30 октомври 2016 г. - ЕС и Канада подписаха търговското споразумение
28 октомври 2016 г. - Търговският дефицит на САЩ се сви през септември до 56,1 млрд. долара
28 октомври 2016 г. - С танцов флашмоб деца от четири български града казаха „Не“ на употребата на наркотици
26 октомври 2016 г. - Очаква се постъпленията от Агенция "Митници" да бъдат с над 2 млрд. повече от м.г.
23 октомври 2016 г. - Очертава се рекорден износ на свинско месо от ЕС
21 октомври 2016 г. - Търговските преговори на ЕС с Канада приключиха неуспешно
20 октомври 2016 г. - Разследва международна ДДС-измама с 80 хил. чифта обувки
20 октомври 2016 г. - 24 кг кокаин на стойност 4,5 млн. лева задържаха митнически служители на МП Калотина
18 октомври 2016 г. - Министрите на търговията на ЕС обсъждат бъдещето на споразумението с Канада
17 октомври 2016 г. - Агенция „Митници“ и Антидопинговият център подписаха Меморандум за сътрудничество
15 октомври 2016 г. - Унищожиха наркотици за 52 милиона лева
13 октомври 2016 г. - Дават 12.5 млн. лв. за е-Митници
10 септември 2016 г. - В Русе се проведе двустранна среща между Агенция „Митници" и Националната приходна администрация към Министерството на публичните финанси на Румъния

Общо 6669 записа в 267 страници:
« предходна ... 27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37 ...  следваща »

Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!