България отстъпва с 3 позиции и е на 64-то място по износ в света

  • 5 юни 2019 г.
  • 1492 разглеждания

България отстъпва позиции и е на 64 място сред всички износители в света през 2018-а година, след като година по-рано заемаше 61-ва позиция, се посочва в анализ на Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.
  
   Отстъплението е факт, въпреки че българският износ отбеляза нов исторически рекорд през миналата година, достигайки размер от 33,205 млрд. долара.
  
   Спрямо 2017-а годинаpo износът нараства с 6% при ръст на световния внос от 10 на сто. Според анализа на г-н Илиев за периода от 2014-2108 година българският износ, измерен в щатски долари, нараства годишно с 5%, докато световният внос се увеличава с 2 на сто.
  
   Тези тенденции обаче са различни по отделните групи стоки, като българският експорт на електротехника и електроника се повишава ежегодно през визирания период с 10%, но благодарение най-вече на силно повишение с 19% през последната година. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
  
   Износът от България на машини и апарати пък нараства годишно за отчетения период с 5%, като за последната година (2018-а) увеличението е с цели 10 на сто. Добър средногодишен ръст от 4% отчита и експорта на мед и на медни продукти.
  
   В същото време обаче износът на горива и електрически ток се понижава през периода 2014-2018 с 4% годишно, но в рамките на миналата година продължава да бъде един от важните генератори на средства в размер на 2,809 млрд. долара.
  
   Според предоставеният от Българската стопанска камара анализ тези 4 групи стоки формират 36% от износа на нашата страна.
  
   По експертни оценки, износът на специална продукция (на стоки за отбраната) е за поне 777 млн. щатски долара, нараствайки с 15% годишно за периода 2014-2018, като само в рамките на миналата година достига размер от 1,399 млрд. долара. По този показател България би трябвало да е на единадесето място сред водещите стокови групи в нашия износ. Ако този износ се добави към посочените 33,2 млрд. долара, то България ще изпревари Литва (с износ за 33,404 млрд. долара) в световната ранглиста.
  
   Според същия анализ България е най-успешна при износа на патешки черен дроб като държи цели 24,5% от световния пазар за този продукт. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.
  
   През 2018 година сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46,4% от българския износ. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32,5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. щатски долара.
  
   Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия (22%), Италия (15%), Румъния (15%), Гърция (15%), Холандия (23%), Китай (15%). Спад има с Турция, Франция и Испания.
  
   Направените от този анализ констатации показват, че преструктурирането на българския износ продължава. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други, които липсват у нас).
  
   Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 година се оценява на 29-30%.
  
   Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са: наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия; Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства; Хладилници, фризери; Някои фармацевтични и медицински изделия; Оптични изделия, сензори; Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри; Любителска радиотехника, ски, сноуборд, велосипеди.
  
   Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.
  
   България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
  
   Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.
  
   В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни разработки и технологии, отколкото на българските. Технологичното обновление се случва чрез внос на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в големи западноевропейски фирми и се ползва за нарастване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката между университети и институти, от една страна, и индустрията, от друга.

Оставете коментар

 

anti robot anti robot anti robot anti robot

Всички новини

Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Препубликуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!