Архив новини

Решение на Съда в Страсбург показва необходимост от промяна във Валутния закон

1784 разглеждания от 19 ноември 2018 г.

Решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) от миналата седмица показва необходимостта да се направят поправки във Валутния закон, който в момента предвижда задължителна конфискация на цялата недекларирана сума пари или скъпоценности при преминаване на границата със страна, която не е членка на ЕС. Подобна мярка е непропорционална и не съответства на тежестта на нарушението, констатира евросъдът.

ЕСПЧ произнесе осъдително решение срещу България заради наложена на турски гражданин конфискация на 199 400 евро само защото те не са били декларирани на границата при влизане в страната, както и за задържане на други 9100 евро, които и до момента стоят в свиленградската полиция без обяснение на какво основание. Мярката конфискация за недекларирани суми и други валутни ценности, когато се пренасят през границата за или от трета страна, е предвидена в чл. 20 на Валутния закон и в случая администрацията е действала в изпълнение на закона. Според Съда в Страсбург обаче тази мярка е била непропорционална и прекалено тежка за жалбоподателя Исмет Тогрул, жител на турската столица Истанбул. В случая няма съмнение в законния произход на парите, които той не е декларирал - те са били от продажба на колата му, за което Торгул е представил документи и банкови извлечения.

Казусът

На 8 октомври 2008 г. при транзитно преминаване през страната Тогрул е запитан от митничар на свиленградската митница дали има нещо за деклариране. Той съобщава, че носи в брой 199 400 евро, които е получил от продажба на автомобил, като представя и банкови документи. Началникът на митницата му издава акт за административно нарушение – че не е декларирал тази сума при влизане в страната, както изисква българският закон. Образувано е и наказателно производство по чл. 251 от Наказателния кодекс (недеклариране на валута в особено големи размери), като в рамките на това производство турският гражданин предава и още 9100 евро, които носи в себе си. През януари 2009 г. разследването е прекратено с мотив, че деянието не съставлява престъпление и преписката е изпратена на митницата за реализиране на административно-наказателна отговорност. Началникът на митницата разпорежда конфискация на сумата от 199 400 евро на основание чл. 20 от Валутния закон, като налага още и 3000 лв. глоба.

Останалите 9100 евро, които Тогрул е предал в рамките на наказателното производство, са задържани като веществено доказателство и не са върнати и до днес - 10 години след прекратяване на разследването те все още са в полицията в Свиленград. Районният прокурор е отказал искането за връщане на сумата, съдът не се произнесъл по жалбата срещу този отказ, от митницата са отговорили, че тези пари не се намират в тях, а разследващият полицай, иззел парите, информирал адвоката на Тогрул, че само с решение на съда или на митницата парите могат да бъдат върнати.

Решението

Според съда в Страсбург да се конфискува пълната сума на недекларираните 199 400 евро е прекомерно за административно нарушение като недекларирането на пренасяната сума. Още повече че в случая няма подозрение за незаконен произход на парите, а човекът не се е опитвал да ги укрие, напротив – предоставил ги е веднага заедно с относими документи, не е действал умишлено, а по непредпазливост. Санкцията в подобни случаи следва да съответства на нарушението, но това в никакъв случай не може да се твърди, когато се конфискуват близо 200 хил. евро за едно такова деяние. Любопитното е, че според Валутния закон за аналогично нарушение - недеклариране на сума над 10 000 евро пренасяни пари през границата от и за държава от ЕС, което става само при поискване, санкцията е само глоба от 1000 до 3000 лв. за физически лица или имуществена санкция от 2000 до 6000 лв. за юридически лица. Практически на Тогрул е била наложена една административна санкция, с която се преследва чисто наказателна цел, като тя по никакъв начин не цели да бъдат компенсирани някакви загуби на държавата.

На второ място, задържането на 9100 евро, иззети като веществени доказателства, десет години след прекратяване на наказателното производство отдавна е престанало да има легитимна цел - след 26 януари 2009 г., когато е прекратено наказателното производство, опазването на веществените доказателства е останало без основание.

Според ЕСПЧ и конфискацията на 199 400 евро, и задържането на 9100 евро от полицията в Свиленград представляват нарушение на правото на собственост на г-н Тогрул, защитено от чл. 1 от Протокол 1 към конвенцията за правата на човека и българската държава следва да му върне пълната сума от 208 500 евро като обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Законът

Според българския Валутен закон физическите лица могат да пренасят неограничено количество кеш през границата на страната, но когато сумата е над 10 000 евро, тя подлежи на задължително деклариране пред митническите органи, ако се минава граница за или от страна извън ЕС. Когато се минава граница на държава в ЕС (от и за) пренасянето на такава сума над 10 000 евро се декларира само при поискване от страна на митническите органи. Задължението за деклариране се смята за неизпълнено както при отказ за деклариране, така и когато декларираната информация е невярна или непълна. Когато сумата е под 10 000 евро, но митническите органи имат основателни съмнения или данни за незаконни дейности, те могат да извършват контрол, като изискват от гражданите и информация за тези средства.

За нарушения на тези разпоредби на граждани - физически лица, се налага глоба от 1000 до 3000 лв., независимо дали става въпрос за пресичане на граница на ЕС или на трета страна. Отделно от това съгласно чл. 20 от Валутния закон, когато става дума за пренасяне на недекларирани пари през граница на трета страна, "предметът на нарушението" се конфискува, включително когато нарушителят не може да бъде установен. Същото важи и за пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни.

При сегашната редакция на закона, в тези случаи администрацията действа при условията на обвързана компетентност – тя не може да преценява дали да конфискува или не цялата сума, защото законът я задължава. Любопитното е, че законовият текст не е нов, той е от 2003 г., като в първоначалния си вид той не прави разлика между пренасяне на недекларирани средства през границата за ЕС и за държава извън ЕС. Сегашната му редакция, която вкарва два различни режима на деклариране според дестинацията - вън или в ЕС, е от 2011 г.

Източник: www.capital.bg