Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019

  • 8 юни 2020 г.
  • 2324 разглеждания

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 – 33.9 млрд. долара. България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. Ръстът на износа ни в долари за 2019 спрямо 2018 е 0.6%, а общо за последните 5 години е 33.4%. Спрямо 2006 – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%. Това сочи доклад на Българската стопанска камара (БСК) за външната търговия на България през 2019.
  
   Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези стоки формират 36% от износа ни. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона долара. За 2018 износът на специална продукция се оценява на 780 мил. долара, а за 2017 – 1.2 млрд. долара.
  
   С над 1 милиард долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия.
  
   С какво сме най-успешни?
  
   България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.
  
   Най-важният ни пазар е Германия – 14,8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард долара. Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5. Тези 10 партньора са пазар за 59.6% от износа.
  
   Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 мил. долара, следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ.
  
   Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 3 146 млрд. долара при общ търговски дефицит на България от 3 937 млрд. долара. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.
  
   Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%. Спад над 10% им с Италия, Белгия, Дания, Грузия.
  
   Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:
  
   • Велосипеди с помощно задвижване;
   • Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
   • Видеоигри;
   • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;
   • Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;
   • Хладилници, фризери;
   • Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;
   • Оптични изделия;
   • Някои софтуерни продукти за управление на процеси;
   • Любителска радиотехника, ски, сноуборд.
  
   България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
  
   Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от (липсата на) конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.
  
   Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми.
  
   По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност, се отбелязва в анализа на БСК.

Оставете коментар

 

anti robot anti robot anti robot anti robot

Всички новини

Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com
Новина Info.Mitnica.com

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Препубликуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!