Архив новини

Всеки трети българин не вижда полза от международната търговия

4052 разглеждания от 20 ноември 2019 г.

ад половината (52%) от българите казват, че имат полза от международната търговия. Но на противоположното мнение са над една трета (35%) от анкетираните в страната, а 13% (най-високият процент в ЕС) дават отговор "Не знам".

Спрямо 2010 г. има най-голям ръст (12 процентни пункта) на хората, които са на мнение, че "донякъде" имат полза от международната търговия. Намалели са (4 процентни пункта) тези, които посочват, че изобщо нямат полза. Това са част от резултатите в специално проучване на Евробарометър, представено днес от Европейската комисия.

Но предвид демографската структура на населението, по-голямата българите изглеждат по-скоро предпазливи в оптимизма си и поради ниските доходи си представят търговията с други страни като източник на по-добри, но и по-евтини, стоки, опасяват се те да не са с по-ниско качество от същите продукти на друг пазар и гледат на сектора като заличител, а не създател, на работни места.

Най-много от българите между 15 и 24 години (70%) например заявяват, че имат полза от международната търговия. Най-малък (40%) е делът на тази група в категорията над 55 години. Но съотнесено към данните на Националния статистически институт от края на 2018 г., това означава висока оценка сред 424 хиляди млади българи, но доминиращ скептицизъм и негативизъм сред 2.450 млн. техни сънародници над 55 години.

Когато считащите международната тръговия за полезна са питани защо мислят, че имат полза от нея:
- най-голям процент (63 на сто) казват, че има по-голям избор за потребителите
- на второ място (26%) е отговорът, че вносните продукти са с по-добро качество
- следват отговорите вносните продукти са по-евтини (25%)
- добре е за европейската икономика (19%)
- търговията със страни извън ЕС може да създаде работни места (19%).

На въпроса защо мислят, че нямат полза от международната търговия, най-често скептично настроените към нея дават отговора, че:
- цените на някои вносни стоки са по-високи (46%; това е най-високият процент сред далите този отговор в ЕС, като все пак има спад с 11% спрямо август 2010 г.),
- следван от качеството на вносните продукти се е влошило (32%)
- създава повече безработица (32%)
- лошо е за европейската икономика (11%).

Попитани кое ще засегне работните места най-много в тяхната страна през идните години, най-много българи (45%) казват застаряващото население. Следват отговорите имиграция (40%), растяща автоматизация (24%), по-силна конкуренция заради свободната международна търговия (24%).

На въпроса в каква степен са съгласни или не с твърдението, че ЕС е по-ефективен, защитавайки търговските интереси на своите държави членки в световен мащаб, отколкото са ефективни държавите членки, ако действат самостоятелно, 19% от българите (най-високият процент в ЕС) дават отговор "Не знам". Съгласни с твърдението са 63%, а несъгласни са 18%.

Общо 45% от българите вярват, че ЕС провежда търговската си политика по открит и прозрачен начин. По-нисък процент на съгласните с това твърдение има само във Франция (43%) и Латвия (34%). Българите, които не споделят това мнение, са 36%, а отговор "Не знам" дават 19 на сто от анкетираните (най-висок процент в ЕС).

Най-много отговори "Не знам" в ЕС (21 на сто) дават те и когато са питани дали са съгласни с твърдението, че търговската политика на ЕС взима предвид социалните и екологични влияния и въздействието върху правата на човека, както в ЕС, така и в търговските му партньори по цял свят. Съгласни с твърдението са 47% от българите (по-нисък е процентът само в Италия - 45%, и във Франция – 44%), несъгласни са 20%, а 12% казват, че зависи от търговския партньор и от вида на последиците.

Според 60% от българите основен приоритет на търговската политика на ЕС през следващите години трябва да е да предложи на потребителите най-широк избор от продукти и услуги на най-ниски цени.

Вторият най-чест отговор, даден от 53% от анкетираните, е да се гарантира, че едни и същи търговски правила се прилагат навсякъде по света.

На трето място (52%) е отговорът да се създадат работни места в ЕС.

Следва да се гарантира спазването на стандартите на ЕС в областта на околната среда и здравето, даден от 47% от запитаните.

Отговор да бъдат подкрепени европейските предприятия дават 32%, а да се помогне на развиващите се страни по света – 17% (по-нисък е този процент единствено в Латвия – 12 на сто и в Естония – 15 на сто).

Общо 40% от българите са на мнение, че ЕС не трябва да прилага по-високи вносни мита за стоки от неевропейски страни и предприятия, които се конкурират несправедливо с европейските, тъй като осигуряват по-евтини стоки за потребителите. Че трябва да се прилагат по-високи вносни мита смятат 35% (по-нисък е този процент единствено в Малта – 27 на сто). Отговор "Не знам" дават 22% (най-висок процент в ЕС).

Някои страни увеличиха митата за внос на стоки, за да защитят националните си индустрии. 43% от българите се обявяват против вдигане на митата от страна на ЕС, а за са 38 на сто. Не знам дават като отговор 18% (най-висок процент в ЕС).

Седемдесет и два процента от българите не са купували стоки или услуги чрез интернет през последните 12 месеца от продавачи извън ЕС. Правили са го 24% от анкетираните (на предпоследно място в ЕС преди Румъния – 20%, и заедно с Гърция – 24%).

От страните извън ЕС българите най-често купуват стоки от Китай (69%). От САЩ купуват 19%, от Япония 5%, от други държави 39%.

Попитани кое твърдение описва най-добре мнението им за глобализацията, 33% казват, че тя води до по-широк избор на стоки в магазините и по-ниски цени, 32% - че променя света твърде бързо, но хората са безсилни да я спрат, 29% - че тя облагодетелства само големия бизнес и отново 29%, че носи нови възможности за износ и инвестиции за българския бизнес.

Какво се казва за ЕС?

Данните сочат, че 60% от европейците - с 16 процентни пункта повече от предходната анкета отпреди 10 години - смятат, че те лично са извлекли ползи от международната търговия. Проучването разкрива също, че 71% от отговорилите са на мнение, че ЕС защитава по-ефективно търговските интереси на техните държави, отколкото тези държави сами по себе си.

- Целите и приоритетите на търговската политика на ЕС: 54% от отговорилите посочват, че основният приоритет на търговската политика на ЕС следва да бъде създаването на работни места в ЕС.

Опазването на околната среда и съблюдаването на здравните стандарти също са станали важни за европейците, като половината от отговорилите ги смятат за приоритет. Това представлява 20 процентни пункта повече от 2010 г.

Същевременно повече от половината европейци признават, че търговската политика на ЕС вече отчита социалните, екологичните и свързаните с правата на човека въздействия в ЕС и по целия свят.

- Необходимостта от международни търговски правила: три четвърти от европейците са съгласни, че ЕС се нуждае от международни търговски правила.

- Доверие и прозрачност: шестима от десетима вярват, че ЕС води своята търговска политика открито и прозрачно.

- Ползи от търговията: 54% от считащите международната търговия за полезна го отдават на по-големия избор на продукти, докато за 36% най-важното предимство е по-ниската цена. Тези ползи изглеждат по-осезаеми за по-младите анкетирани и за онези с по-високо образование и доходи.

- Справедливост в международната търговия: според една трета от запитаните е наивно да се очаква другите държави да спазват търговските правила. Мнението на повече от половината от анкетираните е, че ЕС следва да увеличи вносните мита за държавите извън ЕС или за предприятията, които не се придържат към международните търговски правила.