--> Нормативна уредба


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2913/92 НА СЪВЕТA от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността
Обн. L ОВ. бр.302 от 19 Октомври 1992 г

Изменен с Официален вестник

> Регламент (EО) № 82/97 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година

> Регламент (EО) № 955/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 1999 година

> Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година

> Регламент (EО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година

> Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година L 363 1 20.12.2006

Изменен с

> Акт за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция C 241 21 29.8.1994

> Акт относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 28, 100а и 113 от него,

като взе предвид предложението на Комисията1.,

в сътрудничество с Европейския парламент,

като взе предвид изразеното становище на Икономическия и социалния съвет,

като има предвид, че Общността се основава на митнически съюз; като има предвид, че е препоръчително в общия интерес на търговците в рамките на Общността и митническите органи, да разработят кодекс от разпоредби, свързани с митническото законодателство, понастоящем съдържащ се в голяма част от разпоредбите, регламентите и директивите на Общността; като има предвид, че тази задача е от основно значение за утвърждаване на вътрешният пазар;

като има предвид, че Митническият кодекс на Общността (наричан по-долу "Кодексът") трябва да включва наличното митническо законодателство; като има предвид, че въпреки неговото наличие, е препоръчително да се допълни въпросното законодателство, за да му се придаде по-цялостен вид, и в същото време по-опростен, както и да се попълнят известни пропуски, съществуващи към настояща дата, с оглед приемането на пълноправно законодателство на Общността в тази област;

като има предвид, че на базата на концепцията за вътрешен пазар Кодексът трябва да съдържа общите правила и процедури, осигуряващи прилагането на приетите на общностно равнище тарифи и други мерки във връзка с търговията със стоки между Общността и трети страни; като има предвид, че това трябва да отговаря и на спазването и прилагането на мерките, предвидени в общата селскостопанска и търговска политика, като отчита изискванията на тази обща политика;

като има предвид, че е препоръчително уточнението, че настоящият Кодекс се прилага при спазването на специалните разпоредби, влезли в сила в други области; като има предвид, че подобни специални разпоредби съществуват или могат да бъдат приети в контекста, inter alia, на законодателството, отнасящо се до селското стопанство, статистиката, търговската политика, или природните богатства;

като има предвид, че с цел осигуряването на равнопоставеност между нуждите на митническите органи относно коректното прилагане на митническото законодателство, от една страна, и правото на търговците да бъдат обслужвани при справедливо определен митнически режим, от друга, въпросните митнически органи трябва да получат, inter alia, широки права за контрол, а упоменатите търговци - право на обжалване; като има предвид, че приемането на нормативна уредба в областта на митническото обжалване изисква Обединено кралство Великобритания да въведе нови административни процедури, които не могат да бъдат започнати преди 1 януари 1995 г.;

като има предвид, че с оглед на изключителното значение на външната търговия за Общността, митническите формалности и митническият контрол е подходящо да бъдат премахнати, или най-малко сведени до минимум;

като има предвид, че е важно да се гарантира еднакво прилагане на настоящия Кодекс, а за тази цел следва да се приемат общи норми на митнически режими в Общността, които да осигуряват приемането и прилагането им в подходящ срок; като има предвид, че следва да се състави Комитет по Митническия кодекс, който да поддържа ефективно и постоянно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в тази област;

като има предвид, че при приемането на необходимите за спазването и прилагането на настоящия Кодекс норми трябва да се вземат изключителни мерки за предотвратяване на фалшификации или нередности, нанасящи вреди на общия бюджет на Европейските общности,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ ПЪРВИ

ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБХВАТ И ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1

Настоящият кодекс представлява митнически правила и разпоредби, приети на общностно или на национално равнище, свързани с прилагането му. Кодексът се прилага при спазването на специални разпоредби, приети в други области, за:

- търговията между Общността и трети страни,

- стоките, описани в Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, Договора за създаване на Европейската икономическа общност или Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

Член 2

1. Митническите разпоредби на Общността се прилагат еднакво в рамките на митническата територия на Общността, освен когато съществуват други разпоредби, произтичащи или от международни конвенции, или от обичайни дейности в рамките на ограничен географски обхват и с ограничено икономическо значение, или от независими мерки на Общността.

2. Някои разпоредби в митническия правилник, могат да се прилагат и извън митническата територия на Общността, в частност когато са в рамките на международни конвенции или специални разпоредби, прилагани в определени области.

Член 3

1. Митническата територия на Общността обхваща:

— територията на Кралство Белгия,

— територията на Кралство Дания, с изключение на Ферьорските острови и Гренландия,

— територията на Федерална република Германия, с изключение на остров Хелголанд и територията на Бюсинген (Договор от 23. ноември 1964 г. междуФедерална република Германия и Швейцарската Конфедерация),

— територията на Кралство Испания, с изключение на Сеута и Мелила,

— територията на Република Франция, с изключение на отвъд- морските територии и Сен Пиер и Микелон и Майот,

— територията на Република Гърция,

— територията на Ирландия,

— територията на Италианската република, с изключение на общините Ливиньо и Кампионе д"Италия и националните води на езерото Лугано, които се простират от брега до поли- тическата граница на областта междуПонте Треса и Порто Серезио,

— територията на Великото херцогство Люксембург,

— територията на Кралство Нидерландия в Европа,

— територията на Република Австрия,

— територията на Португалската република,

— територията на Република Финландия,

— територията на Кралство Швеция,

— територията на Обединеното кралство Великобритания и

Северна Ирландия и Нормандските острови и остров Ман,

— територията на Чешката република,

— територията на Република Естония,

— територията на Република Кипър,

— територията на Република Латвия,

— територията на Република Литва,

— територията на Република Унгария,

— територията на Република Малта,

— територията на Република Полша,

— територията на Република Словения,

— територията на Словашката република,

— територията на Република България,

— територията на Румъния.

2. Следните територии, намиращи се извън територията на

държавите-членки, като се отчитат конвенциите и договорите,

които се прилагат към тях, се считат за част от митническата

територия на Общността:

а) ФРАНЦИЯ

Територията на княжество Монако, както е определена в

Митническата конвенция, подписана в Париж на 18 май

1963 г. (Държавен вестник на Република Франция от

27 септември 1963 г., стр.8679)

б) КИПЪР

Територията на зоните на суверенните бази на Обединеното

кралство в Акротири и Декелия, както са определени в

Договора за създаването на Република Кипър, подписан в

Никозия на 16 август 1960 г. (Поредица договори на Обеди-

неното кралство № 4 (1961 г.) Cmnd.1252).

3. Митническата територия на Общността включва териториалните води, крайбрежните води и въздушното пространство на държавите-членки, както и териториите, описани в параграф 2, с изключение на териториалните води, крайбрежните води и въздушното пространство на териториите, които не са част от митническата територия на Общността съгласно параграф 1.

Член 4

За целите на настоящия Кодекс се прилагат следните определения:

1. "Лице" е:

- физическо лице,

- юридическо лице,

- при приета в действащите разпоредби възможност: сдружение на лица с призната правоспособност на юридическо лице, само и единствено в рамките на правни действия, но без правен статут на юридическо лице.

2. Лице, установено в Общността:

- в случаите на физически лица, всяко едно лице с местожителство в Общността,

- в случаите на юридически лица или сдружения на лица, всяко лице, което е регистрирало място за стопанска дейност, седалище на управление или постоянно местопребиваване, от гледна точка на стопанската си дейност, в границите на Общността.

3. "Митнически органи" са органите, inter alia, отговарящи за прилагането на митническите правила.

4. "Митница" е всяко едно място, където се извършват всички или част от формалностите, свързани с митническите правила.

4. а) „Входна митническа служба“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митни- ческите правила, на която въведените в митническата територия на Общността стоки трябва да бъдат предадени без забавяне и в която те ще бъдат подложени на подходящ входящ контрол основаващ се на риска.

4. б) „митническа служба на вноса“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митни- ческите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на въведените в митническата територия на Общността стоки, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.

4. в) „митническа служба на износа“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на стоките, напускащи митническата територия на Общността, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.

4. г) „изходна митническа служба“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митни- ческите правила, на която стоките трябва да бъдат пред- ставени преди напускане на митническата територия на Общността и в която те ще бъдат подложени на митнически контрол във връзка с извършването на формалностите по напускането и подходящ входящ контрол основаващ се на риск.

5. „Решение“ е всеки административен акт, издаден от митни- ческите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, като този акт има правни последици за едно или повече опре- делени или определяеми лица; този термин включва, inter alia, обвързваща информация по смисъла на член 12.

6. "Митнически статут" е статутът на стоките за целите на митническия контрол, определени като с или не произход от Общността;

7. „Общностни стоки“ са стоки:

— изцяло произведени на митническата територия на Общността при условията, посочени в член 23 и без да включват стоки, внесени от страни или територии, които не са част от митническата територия на Общността. Стоки, произведени от стоки поставени под временен митнически режим, не се разглеждат като получили статут на общностни в случаите от особено икономическо значение, определено в съответствие с процедурата на Комитета,

8. "Стоки, които не са с произход от Общността" са стоки, различни от определените в точка

7. По реда на членове 163 и 164, стоките с произход от Общността губят митническия си статут като такива, когато напуснат митническата територия на Общността.

9. "Митническо задължение" е задължението на лице да изплати вносните (митническо задължение при внос) или износни (митническо задължение при износ) митни сборове, с които се облага определена стока според действащите правни разпоредби в Общността.

10. „Вносни сборове“ са:

— митата и таксите с равностоен ефект, дължими при вноса на стоки,

— при внос, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични режими, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти.

11. „Износни сборове“ са: — митата и таксите с равностоен ефект, дължими при износа на стоки,

>B

— при износ, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични режими, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти. 12. „Длъжник“ е всяко лице, което отговаря за плащане на митническо задължение.

13. „Митнически надзор“ е съвкупността от действията на митни- ческите органи с цел осигуряване спазването на митническото законодателство, както и в определени случаи спазването на други разпоредби, приложими за стоки под митнически надзор.

14. „Митнически контрол“ означава конкретни действия, извършвани от митническите власти за осигуряване на правилното прилагане на митническите правила и други нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, прид- вижвани междумитническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността; такива действия могат да включват преглеждане на стоките, проверка на данни от декларация и съществуването и автентичността на електронни или писмени документи, проверка на сметките на предприятията и други сведения, инспектиране на транспортни средства, инспек- тиране на багаж и други стоки, пренасяни от лица и провеждане на официални разследвания и други подобни действия.

15 "Митническо направление на стоки" означава:

а) поставяне на стоки под митнически режим;

б) внасяне на стоки в свободна зона или в свободен склад;

в) реекспортиране на стоки извън митническата територия на Общността;

г) унищожаване на стоки;

д) изоставяне или отнемане на стоки в полза на държавата.

(16) "Митнически режим" означава:

а) внос на стоки;

б) транзит;

в) митническо складиране;

г) активно усъвършенстване;

д) обработка под митнически контрол;

е) временен внос;

ж) пасивно усъвършенстване;

з) износ на стоки;

(17) "Деклариране" е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.

(18) "Заявител" е лицето, подаващо митническа декларация от собствено име или лицето, от чието име се подава въпросната митническа декларация.

(19) "Представяне на стоки пред митническите органи" е уведомяване на тези органи, съгласно установените норми, за пристигането на стоки в митническо учреждение или във всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи.

(20) "Освобождаване на стоки" означава действието, чрез което митническите органи предоставят определени стоки за целите, посочени в прилагания за въпросните стоки митнически режим.

(21) "Титуляр на режим" означава лицето, от чието име е извършено митническото деклариране или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията при деклариране по определен митнически режим.

(22) "Титуляр на разрешение" означава лицето, на чието име е издадено разрешение.

(23) "Действащи разпоредби" са всички действащи разпоредби на общностно равнище или на национално равнище.

24. „Процедура на комитета“ процедурата, визирана или в членове 247 и 247 а, или в членове 248 и 248а.

25. „Риск“ означава вероятността от възникването на събитие във връзка с влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани междумитническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността, което

— предотвратява правилното прилагане на мерки наОбщността или на национални мерки, или

— компрометира финансовите интереси на Общността и нейните държави-членки, или

— представлява опасност за сигурността и безопасността на Общността, за общественото здраве, за околната среда или за потребителите.

26. „Управление на риска“ означава систематичното идентифициране на риска и осъществяването на всички мерки, които са необходими за ограничаване на излагането на риск. Това включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и пред- приемане на действия и редовен мониторинг и преглед на процеса и неговите резултати, на базата на международни и национални източници и стратегии, както и на такива на Общността.

ГЛАВА ВТОРА

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЛИЦАТА, С ОГЛЕД НА МИТНИЧЕСКИЯ ПРАВИЛНИК

РАЗДЕЛ 1

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Член 5

1. Според условията, посочени в член 64, параграф 2 и спазването на разпоредбите на член 243 2, буква б), всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи при изпълнение на действията и формалностите, предвидени в митническия правилник.

2. Представителството е:

- пряко, когато представителят предприема стъпки от името на и в полза на друго лице; или

- непряко, когато представителят предприема стъпки от свое име, но в полза на друго лице.

Всяка държава-членка може да ограничи правото на митническо деклариране чрез:

- пряко представителсто; или

- непряко представителство, изисквайки представителят да е митнически агент със своя стопанска дейност във въпросната страна..

3. С изключение на случаите, предвидени в член 64, параграф 2, буква б) и параграф 3., представителят трябва да е местно лице.

4. Представителят следва да декларира, че действа в полза на представлявано от него лице, като посочи, дали е пряк или непряк представител и произведе писмено пълномощно за установяване качеството му на представител.

Лице, което не декларира, че действа от името или в полза на друго лице или, което декларира че действа от името или в полза на друго лице, без да упълномощено за целта, се счита за действащо от свое име и за своя полза.

5. Митническите органи изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи писмени доказателства за това.

Раздел 1 А

Оторизирани икономически оператори

Член 5а

1. Митническите власти, ако е необходимо след консултации с други компетентни власти, предоставят, при условията на предви- дените в параграф 2 критерии, статут на „оторизиран икономически оператор“ на всеки икономически оператор, учреден в митническата територия на Общността.

Оторизираният икономически оператор се ползва от улесненията във връзка с митническия контрол, отнасящи се до сигурността и безопасността, както и от опростяванията, предвидени съгласно митническите правила.

Статутът на оторизиран икономически оператор, в зависимост от правилата и условията, изложени в параграф 2, се признават от митническите власти във всички държави-членки, без да се накърнява митническия контрол. Въз основа на признаването на статута на оторизиран икономически оператор и при условие че са изпълнени изискванията, отнасящи се до конкретен вид опростяване, предвидено в митническото законодателство на Общността, митническите власти разрешават на оператора да с ползува от това опростяване.

2. Критериите за предоставяне на статут на оторизиран иконо- мически оператор включват:

— подходящо досие за съответствие на митническите изисквания,

— добра система на управление на търговските и, където е подходящо, транспортните досиета, позволяваща подходящ митнически контрол,

— където е подходящо, доказана финансова състоятелност, и

— където е приложимо, подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Използват се процедури на комитетите за определяне на правилата:

— за предоставяне на статут на оторизиран икономически оператор,

— за предоставяне на разрешение за използването на опростявания,

— за установяване кои митнически власти са компетентни да предоставят такъв статут и разрешения,

— за типа и обхвата на улесненията, които могат да бъдат предоставени във връзка с митническия контрол, отнасящи се до сигурността и безопасността, като се държи сметка за правилата за общо управление на риска,

— за консултация и предоставяне на информация на други митнически власти; и на условията, съгласно които:

— разрешението може да бъде ограничено до една или повече държави-членки,

— статутът на оторизиран икономически оператор може да бъде прекратен или оттеглен, и

— изискването да бъде учреден в Общността може да бъде отменено за конкретни категории оторизиран икономически оператор, отчитайки по-специално международни споразумения.

РАЗДЕЛ 2

РЕШЕНИЯ, ИЗДАВАНИ ОТ МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ ПРАВИЛНИК

Член 6

1. За издаване на решение от митническите органи за прилагането на митническия правилник, поискало издаването му, трябва да им представи цялата необходима за това решение информация и документация.

2. Решението трябва да бъде взето и съобщено на заявителя във възможно най-кратък срок.

Когато искането за решение е направено писмено, решението трябва да се вземе в предвидения в действащото законодателство срок, считано от датата, на която искането е получено от митническите органи. Решението се съобщава писмено на заявителя.

Определеният по закон срок може да бъде удължен, когато митническите органи не могат да го спазят. В тези случаи те трябва да уведомят заявителя преди изтичането на въпросния срок, като посочат причините, обосноваващи удължаването и необходимия им допълнителен срок за издаване на исканото решение.

3. Решенията на митническите органи, с които се отхвърлят искания на лица, или са неблагоприятни за тях, трябва да са мотивирани. Те следва да съдържат и данни за правото на обжалване по член 243.

4. Относно прилагането на решения по първо изречение от параграф 3 се приемат допълнителни разпоредби.

Член 7

С изключение на случаите по втора алинея от член 244, всички издадени решения от митническите органи влизат незабавно в сила.

Член 8

1. Ако решение, взето в полза на съответно лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато:

- заявителят е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна: или

- такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

2. Лицето, за което е издадено решението, трябва да бъде нотифицирано за обезсилването му.

3. Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето това решение.

Член 9

1. В случаи, различни от предходния член, решението взето в полза на заинтересуваното лице, се отменя или изменя, когато едно или повече от условията му не са изпълнени или вече не се изпълнявабуква

2. Решението в полза на заинтересувано лице може да бъде отменено, и когато това лице не изпълни задължение, възложено му с решението.

3. Лицето, за което се отнася решението на митническия орган, трябва да бъде уведомено за неговата отмяна или изменение.

4. Отмяната или изменението на решението влиза в сила от датата на уведомяването. В изключителни случаи, когато се изисква от законните интереси на заинтересуваното лице, митническите органи могат да отложат датата на влизане в сила на отмяната или изменението на решението.

Член 10

Членове 8 и 9 не се прилагат в случаите, за които националните разпоредби предвиждат обезсилване или отмяна на решения по причини, различни от митническия правилник.

РАЗДЕЛ 3

ИНФОРМАЦИЯ

Член 11

1. Митническите органи предоставят на всички заинтересувани лица информация относно прилагането на митническия правилник от тях.

Митническият орган може да откаже тази информация, когато искането не е свързано с действително предстоящи вносни или износни операции.

2. Информацията се предоставя на заявителя безплатно. Заплащане на направените разходи се извършва, когато разходите са свързани с извършване на анализ, на специализирана експертиза на стоките, връщането им на заявителя и други.

Член 12

1. При писмено заявление и в съответствие с процедурата на комитета, митническите органи издават обвързваща тарифна информация или обвързваща информация за произход.

2. Обвързващата тарифна информация или обвързващата информация за произход са обвързващи за митническите органи пред титуляра на информацията само във връзка с тарифното класифициране или определянето на произхода на стоките.

Обвързващата тарифна информация или обвързващата информация за произход са обвързващи за митническите органи само за стоки, за които са извършени митническите формалности след датата, на която е предоставена информацията от тях.

По въпросите за произхода въпросните формалности са тези, свързани с прилагането на членове 22 и 27.

3. Титулярят на тази информация трябва да може да докаже, че:

— за тарифни цели: че декларираните стоки съответстват във всяко отношение на тези, описани в информацията,

— за целите на определяне на произхода: че въпросните стоки и обстоятелствата, определящи придобиването на произход, съответстват във всяко отношение на стоките и обстоятелствата, описани в информацията.

4. Обвързващата информация е валидна за срок от шест години, в случая на тарифи, и три години, в случая за произход, от датата на издаването ?. Чрез дерогация от разпоредбите на член 8, тя се анулира, когато се основава на неточна или непълна информация от заявителя.

5. Обвързващата информация престава да е валидна:

а) в случаите на тарифна информация:

i) когато бъде приет нов регламент и информацията вече не съответства на разпоредбите му;

ii) когато вече е несъвместима с допустимото тълкуване на номенклатурите, посочени в член 20, параграф 6:

— на ниво Общност, поради изменения на обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура или поради решение на Съда на Европейските общности,

— на международно ниво, поради становище за класификация или изменения на обяснителните бележки към Номенклатурата за хармонизирана система на описание и кодиране на стоките, приета от Световната митническа организация, създадена през 1952 г. под името „Съвет за митническо сътрудничество“;

iii) когато е отменена или изменена в съответствие с член 9, при условие че отмяната или изменението са съобщени на титуляря. Датата, на която обвързващата информация престава да е валидна за случаите, цитирани в i) и ii), е датата на публикуване на въпросните мерки, или, в случая на международни мерки — датата на публикуване на съобщението на Комисията в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности;

б) в случаите на информация за произход:

i) когато е приет регламент или е сключено споразумение от Общността, и информацията вече не съответства на разпо- редбите им;

ii) когато вече е несъвместима:

— на ниво Общност, с обяснителните бележки и становища, приети за целите на тълкуване на правната уредба, или с решение на Съда на Европейските общности,

— на международно ниво, със Споразумението за правила за произход, установени от Световната търговска орга- низация (СТО) или с обяснителните бележки или становища за произход, приети за тълкуването на това споразумение;

iii) когато е отменена или изменена в съответствие с член 9, при условие че титулярът е бил предварително уведомен. Датата, на която обвързващата информация престава да е валидна за случаите, предвидени в i) и ii), е посочената дата на публикуване на въпросните мерки, или в случаите на между- народни мерки — датата, посочена в съобщението на Комисията на мерките в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности.

6. Титулярът на обвързващата информация, която престава да е валидна съгласно параграф 5, буква a), ii) или iii), или буква б), ii) или iii), може да използва тази информация за срок от шест месеца от датата на публикуване или уведомление, при условие че е сключил обвързващи договори за покупката или продажбата на въпросните стоки въз основа на обвързващата информация, преди приемане на тази мярка. В случаите на продукти, за които е представено удостоверение за внос, износ или за предварително опре- деляне при извършване на митническите формалности, срокът от шест месеца се заменя със срока на валидност на удостоверението.

В случая по параграф 5, буква a), i) и буква б), i), регламентът или споразумението могат да определят срок, за който първата алинея ще се прилага.

7. Класификацията или определянето на произход в обвързващата информация се прилагат, според определените в параграф 6 условия, само за целите на:

— определяне на вносни или износни мита,

— изчисляване на възстановителни суми за износ и други суми, отпускани при внос или износ в рамките на общата селскосто- панска политика,

— използване на удостоверения за внос, износ или за предва- рително определяне, които са представени при извършване на митническите формалности по приемане на митническа декларация относно въпросните стоки, при условие че тези удостоверения са издадени въз основа на въпросната информация.

Като допълнение, при изключителни случаи, когато се застрашава гладкото функциониране на режимите в рамките на общата селско- стопанска политика, може да бъде допусната дерогация от разпо- редбите на параграф 6, в съответствие с процедуратаq определена в член 38 от Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 г. относно установяване на обща организация на пазара на масла и мазнини (1) и в съответстващите членове на други регламенти за общата организация на пазарите.

РАЗДЕЛ 4

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

1. В съответствие с условията, предвидени от действащите разпоредби, митническите власти могат да извършват целия контрол, който те считат за необходим, за да осигурят правилното прилагане на митническите правила и другите нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността. Митни- ческият контрол за целите на правилното прилагане на митни- ческото законодателство на Общността може да се извършва в трета страна, когато това се предвижда от международно спора- зумение.

2. Митническият контрол, различен от проверките на място, се основава на анализа на риска с използването на автоматизирани техники за обработка на данни с цел идентифициране и определяне размера на риска, както и определяне на необходимите мерки за оценяване на риска, на база на критерии, разработени на национално ниво, на ниво Общност и, където съществува, на международно ниво. За определянето на обща рамка за управление на риска и за опре- делянето на общи критерии и приоритетни области за контрол се използват процедури на комитетите. Държавите-членки в сътрудничество с Комисията създават компютърна система за осъществяване на управлението на риска.

3. Когато контролът се извършва от власти, различни от митни- ческите власти, такъв контрол се извършва в тясна координация с митническите власти, винаги, когато е възможно, на същото време и място.

4. В контекста на предвидения в настоящия член контрол, когато това е необходимо за минимизиране на риска, митническите и другите компетентни власти, като ветеринарни и полицейски власти, могат да предават помеждуси и на митническите власти на държавите-членки и на Комисията получените данни във връзка с влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани междумитническат а територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността. Предаването на конфиденциални данни на митнически власти и други органи (напр. агенции за сигурност) на трети страни се разрешава само в рамките на международно споразумение и при условие че се спазват действащите разпоредби за защита на данни, по-конкретно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на лицата по отношение на обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни (2) и Регламент (ЕО)

(1) ОВ № 172, 30.9.1966 г., стр. 3025/66. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 3290/94 (ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 105).

(2) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1). № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (1).

Член 14

При прилагане на митническия правилник всяко лице, включено пряко или непряко в търговски дейности със стоки, предоставя на митническите органи пълна документация и информация, независимо на какъв информационен носител, както и осигурява пълното си съдействие по тяхно искане и в посочения от тях срок.

Член 15

Цялата информация, която по своя характер е поверителна или която се предоставя на поверителна основа се покрива от задъл- жението за професионална секретност. Тя не се разкрива от компе- тентните власти без изричното разрешение на лицето или властта, като я предоставят. Предаването на информация, обаче се разрешава, когато компетентните власти са задължени да направят това в съответствие с действащите разпоредби, особено във връзка с юридически производства. Всяко разкриване или предаване на информация е в пълно съответствие с действащите разпоредби за защита на данни, по-специално Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001.

Всяка информация от поверително естество, или която е предадена като поверителна, се ползва при спазване на задълженията на професионалната тайна. Тя не може да се разпространява от митническите органи без изричното разрешение на лицето или органа, предоставил тази информация. Предоставянето на информация се разрешава, когато митническите органи са задължени или овластени да го направят по силата на действащите разпоредби, в частност това се отнася при защита на данни или във връзка със съдебно следствие.

Член 16

Независимо от използвания информационен носител, всяко заинтересувано лице съхранява документацията по член 14 за целите на митнически контрол за срок, посочен в действащите разпоредби, но не по-кратък от три календарни години. Този срок започва да тече от края на годината, в която:

а) за внесени стоки при условия, различни от тези по тбуква б) или декларирани за износ стоки, се счита годината на приемане на декларацията за внос или износ на въпросните стоки;

б) за внесени стоки при намалени или отменени мита поради естеството им, се счита годината, през която въпросните стоки престават да са обект на митнически надзор;

в) за стоки, поставени под друг митнически режим, се счита годината, през която въпросният митнически режим е прекратен;

г) за стоки, поставени в свободна зона или свободен склад, се счита годината, през която са напуснали въпросното място.

Когато митническите органи извършат проверка, свързана с митническо задължение, според разпоредбите на член 221, параграф 3., второ изречение и установят, че вписването в счетоводните книги за определена стока следва да се промени, следва и документацията, свързана с нея, да се съхранява след изтичане на посочения в алинея първа срок за период, достатъчен за извършване на промяната и контрола.

Член 17

При определяне на период, дата или срок, предвидени в митническия правилник за прилагането му, периодът, датата или срокът под въпрос не могат да се променят, когато не съществуват специфични разпоредби за целта във въпросното законодателство.

Член 18

1. Стойността на екюто в национални валути, която се прилага за целите на определяне на тарифната класификация на стоки и вносните мита, се определя веднъж месечно. Курсовете, които се използват при тази обмяна, се публикуват в Официален вестник на Европейските общности на предпоследния работен ден от месеца. Тези курсове се прилагат през следващия месец. Когато прилаганият в началото на месеца курс се различава с повече от 5 % от публикувания на предпоследния работен ден преди 15-то число на същия месец, последният курс се прилага от 15-то число до края на въпросния месец.

2. Стойността на екюто в национални валути, която се прилага в рамките на митническото законодателство в случаи, различни от посочените в параграф 1, се определя веднъж годишно. Курсовете, които се използват за тази обмяна, са тези, публикувани в Официален вестник на Европейските общности на първия работен ден на октомври и влизат в сила от 1 януари на следващата година. Когато няма определен обменен курс за дадена национална валута, то приложимият курс е този от последния ден, за който е публикуван курс в Официален вестник на Европейските общности.

3. За цели различни от определяне на тарифната класификация на стоките или на вносни или износни мита, митническите органи могат да закръглят или намалят сумата, получена при обмяната в тяхната национална валута на сума, изразена в екю. Закръглената сума не може да се различава от оригиналната сума с повече от 5 %. Митническите органи могат да запазят непроменена стойността в национална валута на сума, изразена в екю, когато към датата на годишно изравняване, упоменато в параграф 2, обмяната на тази сума, преди гореспоменатото закръгляне, води до отклонение под 5 % на стойността в национална валута или до намаляване на тази стойност.

Член 19

Правилникът на Комитета определя случаите и условията за опростяване на прилагането на митническото законодателство.

ДЯЛ ВТОРИ

ЕЛЕМЕНТИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ И ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДРУГИ МЕРКИ ПО ВНОСА И ИЗНОСА

ГЛАВА ПЪРВА

МИТНИЧЕСКА ТАРИФА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ. ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ НА СТОКИТЕ

Член 20

1. Дължимите по митнически задължения сборове се определят според Митническата тарифа на Европейските общности.

2. Установените в нормативен акт мерки на Общността за определени области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответствие с класирането на стоките в митническата тарифа.

3. Митническата тарифа на Европейските общности включва:

а) Комбинираната номенклатура на стоки;

б) номенклатурата, която, изцяло или частично, се основава на нея, или която добавя подпозиции към нея, и която е установена чрез специални разпоредби на Общността, с оглед прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;

в) ставки на мита и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в номенклатурата относно:

— митата, и

— при внос, определени в рамките на общата селскостопанска политика или в рамките на специфични режими, приложими към някои стоки, получени в резултат на преработката на селскостопански продукти;

г) преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумния, по които страна е Общността, с определена страна или група страни, за които е предвидено отпускането на преференциални тарифни мерки;

д) преференциални тарифни мерки, съдържащи се в споразумения на Общността с други страни или група страни, предвиждащи митническа обработка при преференциален тарифен режим;

е) преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Общността в полза на страни, група страни или територии,

ж) автономни мерки, които предвиждат намаляване или необлагане с мита за определени стоки;

з) други тарифни мерки предвидени в действащото законодателство на Общността.

4. Преференциите по параграф 3, букви г), д) и е) се прилагат по искане на заявителя и независимо от разпоредбите на параграф 3, буква в), когато стоките отговарят на мерките, определени за прилагането им. Прилагането се спазва дори и когато въпросното събитие се отнася до предвидените условия, когато те са изпълнени.

5. Когато мерките, посочени в параграф 3, букви г), д), и е) са за определено количество или стойности при внос, прилагането им се прекратява, когато:

а) при тарифни квоти се достигне определеният лимит за внос;

б) при тарифни плафони, в съответствие с регламент на Комисията.

6. Тарифното класиране на стоките се определя чрез съществуващите правила за:

а) позициите и подпозициите в номенклатурите на митническата тарифа съгласно нормите на параграф 3, буква б); или

б) позициите и подпозициите на всяка друга номенклатура, изцяло или частично основаваща се на номенклатурата на митническата тарифа на Общността, или която допълва подразделения към нея, за определени области, при условие спазването на мерки, различни от тарифните мерки, отнасящи се до търговията със стоки, класирани в позицията или подпозицията под въпрос.

Член 21

1. По-благоприятно тарифно третиране на определени стоки, в зависимост от техния вид или предназначение, подлежи на определяне в съответствие с процедурата на Комитета. При изисквано разрешение за целта се прилагат членове 86 и 87.

2. При прилагане на параграф 1, изразът "благоприятно тарифно третиране" е намаление или премахване на вносно мито, по смисъла на член 4, параграф 10, включително и за случаите, предвидени в тарифни квоти.

ГЛАВА ВТОРА

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

РАЗДЕЛ I

НЕПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

Член 22

Членове от 23 до 26 определят непреференциалния произход на стоките за целите на:

а) прилагане на Митническата тарифа на Европейските общности, с изключение на преференциалните тарифни мерки, посочени в член 20, параграф 3, букви г) и д);

б) прилагане на установени със специални разпоредби на Общността мерки, различни от тарифните за определени области на търговията;

в) изготвяне и издаване на удостоверения за произход на стоки.

Член 23

1. Стоки, които са с произход от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна.

2. Изразът "стоки, изцяло получени в една страна", означава:

а) природни изкопаеми, изцяло получени в границите на тази страна;

б) реколтата от селскостопанска продукция в границите на тази страна;

в) родени, живи и отгледани в границите на тази страна животни;

г) стоки и продукти, произведени от животни отгледани в тази страна;

д) продукти на лова или риболова в границите на тази страна;

е) продукт на риболова или други продукти от морски произход, изнесени извън границите на тази страна от плавателни съдове, които са регистрирани ли под отчет в тази страна и плават в международни води под флага й;

ж) стоки, получени или произведени на борда на кораб, чрез фабрична обработка, от продукти по буква е) и с произход в тази страна, когато въпросните кораби за фабрична обработка плават под флага й;

з) продукти, получени от акваторията или под акваторията извън териториалните води на държавата, при условие, че въпросната държава-членка разполага с правото да експлоатира тези екватории и териториите под тях;

и) отпадъчни продукти и скрап от производствени дейности и артикули втора употреба, когато се събират и служат само и единствено за възстановяване на суровини;

й) стоки, произведени или получени само и единствено от упоменатите в параграфи от а) до и), или от техни производни, стоки, на всеки един от стадиите им на производство.

3. По смисъла на параграф 2 "страна" покрива и териториалните води на въпросната страна.

Член 24

Стоките, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страна, в която са претърпели последната си, съществена, икономически обоснована обработка или преработка, в оборудвано за тази цел предприятие, довели до производство на нов продукт, или които представляват важен стадий за производството.

Член 25

Обработка или преработка, за която е установено, или има достатъчно данни, че целта е била единствено да се заобиколят разпоредби, прилагани в Общността, за стоки от определени страни, не се счита за достатъчна да придаде на получената стока произход от страната, където тази обработка или преработка е била извършена по смисъла на член 24.

Член 26

1. Случаите и документите, доказващи произхода на стоките, се определят в митническия правилник или други разпоредби в законодателството на Общността.

2. Независимо от представянето на документ за произход на стоката, митническите органи имат право, в случаи на сериозно съмнение, да поискат други доказателства, потвърждаващи, че обявеният произход отговаря на правилата за непреференциален произход, установени в Общността.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

Член 27

Условията за придобиване на преференциален произход на стоките се отнасят до прилагане на мерките по член 20, параграф 3, буква г).

Правилата са:

а) стоките по смисъла на международни споразумения на Общността за въвеждане на преференциални тарифни мерки по член 20, параграф 3, буква г);

б) стоките по смисъла на преференциалните тарифни мерки по член 20, параграф 3, буква д), като условията по тези случаи се определят от процедурата на Комитета.

ГЛАВА ТРЕТА

МИТНИЧЕСКА ОБЛАГАЕМА СТОЙНОСТ НА СТОКИТЕ

Член 28

По смисъла на тази глава митническата облагаема стойност се определя при прилагане на Митническата тарифа на Европейските общности и извън тарифните мерки на Общността според действащите разпоредби в определени области.

Член 29

1. Митническата облагаема стойност при внос на стоки е стойността на сделката, която тук е цената, платена действително или платима за стоките при продажбата им за износ в границите на митническата територия на Общността, пригодена в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, когато

а) не съществуват ограничения за употреба или разполагане със стоките от страна на купувача, различни от ограниченията, при които:

- правото или държавните органи в границите на Общността могат да предявят искове или налагат;

- се ограничават географските граници за препродажба на въпросните стоки; или

- се засяга значително стойността на въпросните стоки.

б) продажбата или оценката на въпросните стоки не подлежи на условия или оценки, според които не е възможно да се даде изобщо пазарната им цена;

в) извършена впоследствие препродажба, преустановяване или употреба на стоките от страна на купувача, няма да е за сметка на продавача, освен в случаите, когато се извършва съответната договореност в рамките на член 32; и

г) купувач и продавач нямат връзка помежду си, или при наличие на такава връзка, стойността на въпросната сделка е приемлива за митнически цели според параграф 2.

2.а). Когато за целите на параграф 1 се определя дали стойността на една сделка е приемлива, връзката, ако има такава, между купувач и продавач, не се счита за достатъчно основание за неприемливост на стойността на сделката изобщо. В тези случаи се проучват обстоятелствата около самата покупко-продажба и нейната стойност се приема, щом връзката не е повлияла върху цената. Когато митническите органи разполагат с основания, било въз основа на информация, предоставена от заявителя или от друг източник, да считат, че връзката е повлияла на цената, следва да предоставят информацията си за основанията на заявителя, като му оставят възможност за отговор. При поискване от страна на заявителя тази информация е в писмен вид.

б) При сделка между свързани лиза, стойността й се приема, а стоките, за които се отнася, се оценят според параграф 1, когато заявителят докаже, че въпросната стойност се доближава до голяма степен до една от следните типове сделки, извършени в близко време или по същото време, както и неговата:

(i) стойността на сделка между несвързани купувач и продавач, отнасяща се до сходни или същите стоки за износ в Общността;

(ii) митническата стойност на сходни или същите стоки, определена в член 30, параграф 2., буква в);

(iii) митническата стойност на сходни или същите стоки, определена в член 30, параграф 2., буква г);

При прилагане на гореупоменатите проверки се включват разликите между пазарна цена, цена за качество и части на цените, изброени в член 32, както и разходите от страна на продавача при сделки, в които продавач и купувач не са свързани, а когато са свързани за случаите, когато въпросните разходи не се поемат от продавача.

в) Упоменатите в буква б) проверки се извършват само по изрично искане на заявителя и служат за сравнение. Остойностяване, което да замени съществуващо, не се предвижда при прилагане на въпросната буква.

3.а). Действително платената цена или цената, която трябва да се изплати, е общата изплатена сума или сума за изплащане от страна на купувача на продавача за вносни стоки, като се включат всички останали плащания по сделката, както и условия, свързани с продажбата на вносните стоки от купувача към продавача или от купувача към трети страни, с цел да се покрие задължение към продавача. Плащането не е задължително да е парично. Плащания от подобен характер могат да се извършват и чрез акредитив или други финансови инструменти и могат да са преки или непреки.

б) Предприетите от купувача, и за негова сметка, мерки и дейности, включително и проучване на пазара, щом са различни от упоменатите в член 32, не се приемат за непреки плащания на продавача, дори и щом могат да са в негов интерес или са извършени по договореност с него. Стойността им не се прибавя към действително платената цена или предстояща за плащане при определяне на митническата стойност на вносните стоки.

Член 30

1. Когато митническата стойност не може да се определи според член 29, трябва да се приложат последователно бувки а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата буква, по която въпросната стойност може да са определи. Прилагането на тази разпоредба не се спазва, щом заявителят изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред. Редът се спазва само когато разпоредбите на една от буквите не са достатъчни или не може да се определи митническата стойност, като в такива случаи се разглежда следващата буква до определяне на въпросната стойносбуква

2. Митническа стойност по смисъла на този член е:

а) стойността на сделки при същите стоки или продукти, продадени с цел износ в границите на Общността и изнесени по същото или приблизително същото време, както и оценяваните стоки;

б) стойността на сделки при подобни стоки или продукти, продадени с цел износ в границите на Общността и изнесени по същото или приблизително същото време, както и оценяваните стоки;

в) стойност, основаваща се на единична цена, при която вносни стоки, подобни или еднакви с оценяваните, се продават в границите на Общността, при възможно най-голямо акумулирано количество, на лица, които не са свързани с продавача;

г) сборната стойност, представляваща сумата от:

- цената или стойността на суровините или материалите, използвани при производството на внесените стоки;

- обема на печалба и сумарните разходи, равни на обикновено приетите при продажба на стоки от същия вид или тип, както и оценяваните за митнически цели стоки, от страна на производители в Общността, откъдето въпросните стоки се изнасят в Общността;

- цената или стойността на въпросните стоки по силата на член 32, параграф 1, буква д).

3. Допълнителни условия и разпоредби, свързани с прилагането на параграф 2 се уреждат съгласно процедурата на Комитета.

Член 31

1. Когато митническата облагаема стойност при внос не може да се определи по силата членове 29 или 30, въз основа на наличните данни за Общността и в рамките на разумните мерки, се прилагат следните общи принципи и разпоредби:

— Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 ,

— член VII от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 ,

— разпоредбите на тази глава.

2. Параграф 1 не се прилага при определяне на митническа облагаема стойност на базата на:

а) продажна цена на стоки с произход от Общността, произведени в Общността;

(б) Система, позволяваща за митнически цели да се използва по-високата от две налични стойности;

в) цената на въпросните стоки на вътрешния пазар на страната износител;

г) производствени разходи и цена, различни от определените след изчисления стойности за същите или подобни стоки по член 30, параграф 2, буква г);

д) цени за износ в страна, която не е част от митническата територия на Общността;

е) минимална митническа облагаема стойност; или

ж) произволни или измислени стойности.

Член 32

1. При определяне на митническата облагаема стойност по член 29 към действително платената или платима цена за вносни стоки, се прибавят:

а) доколкото са заплатени от купувача, но не са включени в действително платената или платима цена на стоките, следните суми:

(i) комисионни и брокерски проценти, с изключение на комисионната, платена при покупката;

(ii) цената на обработваните контейнери, която за митнически цели се счита за включена във въпросните стоки;

(iii) цената на опаковките, както за труд, така и за използвани материали;

б) сведени до съответните стойности, при следните стоки и услуги, извършени пряко или непряко от страна на купувача, безплатно или при намалени цени, свързани с производството и продажбата при износ на внесените стоки, и доколкото стойността им не е включена в действително платената или платима цена на въпросните стоки:

(i) материали, компоненти, части или подобни, включени във внесените стоки;

(ii) инструменти, калъпи, макети и подобни, използвани за производството на внесените стоки;

(iii) използвани материали при производството на внесените стоки;

(iv) инженерингови, развойни, дизайнерски и други дейности, както и планове и чернови, разработени извън Общността, и необходими за производството на вносните стоки.

в) авторски права и лицензионни такси, свързани с оценяваните стоки, които купувачът следва да плати, било пряко или непряко, за да може да ги продава, доколкото те не са включени в действително платената или платима цена;

(г). стойността на каквато и да е част от препродажба, изоставяне или употреба на вносните стоки, когато е за пряка или непряка сметка на продавача;

(д) (i) транспортните и осигурителни разходи за вносните стоки, и

(ii) товаро-разтоварителните такси, свързани с транспорта на вносните стоки до митницата, където се внасят в митническата територия на Общността.

2. Добавките към действително платената или платима цена по този член се извършват само на базата на обективни и количествени данни.

3. При определяне на митническата облагаема стойност не се правят никакви добавки към действително платената или платима цена, освен упоменатите в този член.

4. В тази глава терминът "комисионна при покупка" означава всяка една такса, платена от вносител на агента му за услуги, свързани с представянето му при покупката на оценяваните за митнически цели стоки.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква в):

а) такси по право на репродукция на внесени в Общността стоки не се прибавят към действително платената или платима цена за вносните стоки при определяне на митнически облагаемата им стойност; и

б) плащанията на купувача за правото да разпространява или препродава вносните стоки не се прибавят към действително платената или платима цена за вносните стоки, щом те не са условие за продажбата, свързана с вноса в Общността на въпросните стоки.

Член 33

1. Когато следните суми са представени отделно от действително платената или платима цена, те не се включват в митническата облагаема стойност на внасяните стоки:

а) транспортни разходи за стоките след пристигането им на митницата, където влизат в митническата територия на Общността;

б) такси за строителство, издигане, сглобяване, поддръжка или техническо обслужване, когато тези дейности се извършват след вноса на внасяните стоки, например индустриални заводи, оборудване или машини;

в) лихви по договори, сключени от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо дали кредитът е предоставен от продавача или друго лице, при условие че въпросният договор е писмен и при необходимост купувачът може да докаже, че:

- стоките са продадени на цена според декларирана при действително платената или платима цена, и

- лихвеният процент не е по-висок от приетия при подобни сделки в Общността, където и когато въпросният кредит е отпуснабуква

г) такси за правото да се възпроизвеждат внасяните в Общността стоки;

д) комисионните при покупка;

е) вносни мита или други такси, плащани в границите на Общността при вноса или продажбата на въпросните стоки.

Член 34

Редът за изчисляване на митническата облагаема стойност при използване на компютърни информационни носители и други от подобно естество, се урежда съгласно процедурата на Комитета.

Член 35

Когато елементи, служещи за определяне на митническата стойност на дадена стока, имат парично изражение във валута, различна от валутата на държавата-членка, в която се извършва оценяването, се прилага обменният курс, който е надлежно публикуван от компетентните за това власти.

В тези случаи обменният валутен курс отразява текущата стойност на въпросната валута при търговски сделки в стойности спрямо валутата на държавата-членка и се прилага за срок, уреден съгласно процедурата на Комитета.

При отсъствие на обменен курс той се определя в съответствие с разпоредбите процедурата на на Комитета.

Член 36

1. Разпоредбите в тази глава се прилагат при спазване на специалните разпоредби за определяне на митническата облагаема стойност на внесени стоки, пуснати за свободно обращение вследсвтие на друго митническо направление.

2. Чрез дерогация от членове 29, 30 и 31 митническата облагаема стойност на краткотрайни или малотрайни продукти, доставяни на консигнация, при искане на заявителя, може да се определят по опростени правила в сила за цялата Общност и уредени в процедурата на Комитета.

Член 36а

1. Стоките, въведени в митническата територия на Общността се обезпечават с митнически манифест, с изключение на стоките, пренасяни на транспортни средства само преминаващи през тери- ториалните води или въздушното пространство на митническата територия без спиране в тази територия.

2. Митническият манифест се подава във входната митническа служба. Митническите власти могат да позволят, митническият манифест да бъде подаден в друга митническа служба при условие че тази митническа служба незабавно предаде или предостави на разпо- ложение по електронен път необходимите подробности на входната митническа служба. Вместо подаването на митническият манифест, митническите власти могат да приемат подаването на уведомление и достъп до митническият манифест в компютърната система на икономическия оператор.

3. Митническият манифест се подава преди стоките да се въведат в митническата територия на Общността.

4. Използват се процедури на комитетите за установяване: — срокът от време, в рамките на който митническият манифест да се подаде преди стоките да се въведат в митническата територия на Общността, — правилата за изключенията от и промените в срока от време, цитиран в първия абзац, и — условията, при които изискването за митнически манифест може да бъде отменено или адаптирано, в съответствие с конкретните обстоятелства и за специфични видове трафик на стоки, видове транспорт и икономически оператори и когато международни споразумения предвиждат специални условия за сигурност.

Член 36б

1. Използват се процедурите на комитетите за създаването на общ комплект от данни и образец за митнически манифест, съдържащи подробностите, необходими за анализ на риска и правилното прилагане на митническия контрол, особено за целите на сигурността и безопасността, използвайки, където е необходимо, международни стандарти и търговски практики.

2. Митническият манифест се изготвя с използването на техника за обработка на данни. Може да се използва търговска, пристанищна или транспортна информация, при условие че тя съдържа необходимите подробности. Митническите власти могат да приемат митнически манифести на хартиен носител при извънредни обстоятелства, при условие че те прилагат същото ниво на управление на риска както приложеното при митнически манифести, изготвени с използването на техника за обработване на данни.

3. Митническият манифест се подава от лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превозването на стоките в митническата територия на Общността.

4. Въпреки задължението на лицето, цитирано в параграф 3, митническия манифест може да бъде подаден вместо това от:

а) лицето от чието име действа цитираното в параграф 3 лице; или

б) всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред компетентните митнически власти, или

в) представител на едно от лицата, цитирани в параграф 3 или букви а) или б).

5. По негово искане, на цитираното в параграфи 3 и 4 лице се разрешава да промени една или повече от данните в митническия манифест след като той е бил подаден. Не са възможни обаче промени след като митническите власти:

а) са информирали лицето, подало митническия манифест, че те възнамеряват да прегледат стоките; или

б) са установили, че въпросните подробности са неверни; или

в) са разрешили изнасянето на стоките.

Член 36в

1. Входната митническа служба може да освободи от задъл- жението за представяне на митнически манифест по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока, цитиран в член 36а, параграфи 3 или 4 е продадена митническа декларация. такъв случай митническата декларация съдържа най-малко данните, които са необходими за митническия манифест и до времето, когато тя се приеме в съответствие с член 63, тя има статут на митнически манифест. Митническите власти могат да разрешат митническата декларация да бъде подадена пред митническа служба на вноса, различаваща се от входната митническа служба при условие че тази служба незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите подробности на разположение на входната митническа служба.

2. Когато митническата декларация се представи по начин различен от този с използването на техника за обработване на данни, митническите власти прилагат същото ниво на управление на риска по отношение на данните, както приложеното спрямо митнически декларации, изготвени с използването на техника за обработване на данни.

ДЯЛ ТРЕТИ

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА ОБЩНОСТТА ДО ПОЛУЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА

ВЪВЕЖДАНЕ НA СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА ОБЩНОСТТА

Член 37

1. От момента на въвеждането на митническата територия на Общността стоките са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите разпоредби.

2. Стоките остават под митнически надзор до определяне на митническия им статут, като при случаите, предвидени в член 82, параграф 1, стоките, които не са с произход от Общността, остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статут, или до влизането им в свободна зона или в свободен склад, или до реекспортирането им, или унищожаването им, съгласно член 182.

Член 38

1. Стоките, въведени на митническата територия на Общността, следва да бъдат незабавно извозени от въвеждащото ги лице, съгласно разпорежданията на митническите органи, по маршрут, определен при необходимост от тях до:

а) съответното митническо учреждение или до друго място, определено и одобрено от тях;

б) до свободна зона, когато стоките се въвеждат в тази свободна зона по един от следните начини:

- въздух или море; или

- земя, без да преминават през друга територия или част на Общността, до мястото, където свободната зона граничи с територията на държава-членка и трета страна.

2. Лицето, което поема задължението да извози стоките, след въвеждането им на митническата територия на Общността, носи отговорност, в рамките на превозването до другото място, по изпълнение на задълженията по параграф 1.

3. За приравнени на стоките, въведени на митническата територия на Общността, се считат стоките, които въпреки че се намират извън тази територия, могат да бъдат поставени под

митническият контрол от държава-членка по силата на действащите разпоредби, например в резултат на споразумение, сключено междутази държава-членка и трета страна.

4. Параграф 1 не изключва прилагането на разпоредби при туристически пътувания, пътувания в граничните райони, пощенски пратки или превоз на стоки с незначително икономическо значение, при условие че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

5. Параграфи 1—4 и членове 36а—36в и 39—53 не се прилагат спрямо стоки, които временно напускат митническата територия на Общността, докато се придвижват по море или по въздух между две точки в тази територия при условие че превозът се извършва по директен маршрут и от редовни въздушни или морски съобщения без спирка извън митническата територия на Общността.Тази разпоредба не се прилага за стоки, товарени в пристанища или летища на трети страни или в свободни пристанища.

6. Паргараф 1 не се прилага за стоки, които се намират на борда на кораби или въздухоплавателни средства, пресичащи териториалните води или въздушното пространство на Общността, без да имат за местоназначение пристанище или летище на територията на държавите-членки.

Член 39

1. Когато поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства, лицето не може да изпълни задълженията си по член 38, параграф 1, то е длъжно да информира незабавно най-близките митнически органи. Когато стоките не са унищожени напълно поради гореизложените обстоятелства, митническите органи биват информирани и за точното им местонахождение.

2. Когато корабът или въздухоплавателното средство по член 38, параграф 6, е принуден поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства да акостира или да се приземи временно на митническата територия на Общността, ако няма възможност да изпълни задълженията по член 38, параграф 1, лицето, управляващо превозното средство или всяко друго лице, действащо вместо него, информира незабавно митническите органи.

3. Митническите органи определят мерките, които трябва да се предприемат за осъществяването на митническия надзор на стоките по случаите в параграфи 1 и 2, както и стоките, намиращи се на въздухоплавателното средство или корабът, и при необходимост - за осигуряване на превоза им до митническо учреждение или до друго място, определено от тях.

ГЛАВА ВТОРА

ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Член 40

Стоките, които влизат в митническата територия на Общността, се представят от лицето, което ги въвежда в тази територия или, ако е подходящо, от лицето, което поема отговорността за превозването на стоките след влизането им, с изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава през терито- риалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността без спирка вътре в тази територия. Лицето, представящо стоките, прави позоваване на митническия манифест или на митническата декларация, подадена преди това по отношение на стоките.

Член 41

Член 40 не се отнася до прилагане на действащите правила, щом се отнася за стоки:

а) пренасяни от пътници; или

б) поставени под митническ режим, без да са представени пред митническите органи.

Член 42

След представянето им пред митническите органи и с тяхно разрешение, стоките могат да бъдат обект на анализ или вземане на мостри за уточняване на митническото им направление. Подобно разрешение на митническите органи се издава по заявление от страна на лицето, разполагащо с правомощия относно възлагане на стоките на въпросното митническо направление.

ГЛАВА ТРЕТА

РАЗТОВАРВАНЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ НА МИТНИЦАТА

Член 43

Според член 45 за стоките, представени пред митническите органи по член 40 се подава митнически манифесбуква

Митническият манифест се подава незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Митническите органи могат да определят и друг срок за подаване на манифеста, но не по-късно от първия работен ден след деня, в който стоките са представени.

Член 44

1. Манифестирането на стоките се извършва с формуляр и по ред, утвърдени от митническите органи. Те могат да приемат и търговски, или друг документ вместо митнически манифест, ако съдържа необходимите данни за идентифициране на стоките.

2. Митническият манифест се подава от:

а) лицето, въвело стоките на митническата територия на Общността или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане;

б) лицето, от чието име са действали лицата, посочени в буква а).

Член 45

При спазване на разпоредбите при внос на стоки от пътници или на препоръчани писма, както и колети, митническите органи могат да отменят попълването на митнически манифест, при условие че тази отмяна не вреди на митническия надзор на стоки, когато преди изтичане на периода по член 43 необходимите митнически формалности по възлагане на митнически режим на тези стоки вече са извършени.

Член 46

1. Стоките могат да се разтоварват или претоварват от превозните средства, на които се намират, само с разрешение на митническите органи, на места, определени от тях.

Разрешение не се изисква при авария или други обстоятелства, налагащи незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките. В този случай митническите органи биват информирани първи и незабавно.

2. За целите на митническия контрол на стоките, включително и на превозните средства, на които те се намират, митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките.

Член 47

Без разрешение на митническите органи стоките не могат да бъдат вдигнати от мястото, където са поставени първоначално.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Член 48

Стоките, които не са с произход от Общността, представени пред митническите органи, получават митническо направление, отнасящо се до подобни стоки, които не са с произход от Общността.

Член 49

1. На манифестираните стоки трябва да бъде дадено митническо направление в следните срокове:

а) 45 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт;

б) 20 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския.

2. Митническите органи, в зависимост от конкретните обстоятелства, могат да определят срокове, по-кратки, или по-дълги, от посочените в параграф 1. Това продължаване не може да бъде по-голямо от действително необходимото за случая.

ГЛАВА ПЕТА

ВРЕМЕННО СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ

Член 50

До получаване на митническо направление стоките, представени пред митическите органи, по силата на представянето си, имат статут на временно складирани стоки. Тези стоки се описват в митническата документация като "временно складирани стоки."

Член 51

1. Временно складирани стоки могат да престоят само на места и при условия , определени от митническите органи.

2. Митническите органи имат право да изискват от лицето, при което се намират стоките, да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, на основание членове 203 или 204.

Член 52

При спазване на разпоредбите на член 42 временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променят първоначалният им вид или техническите им характеристики.

Член 53

1. За стоките, за които в срока, посочен в член 49, не е поискано или не е дадено митническо направление, митническите органи вземат незабавно мерки по изпълнение на необходимите митнически формалности за узаконяване на положението им.

2. При поемане на отговорността и разходите от притежаващото стоките лице митническите органи могат да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор до узаконяване на положението им.

ГЛАВА ШЕСТА

СТОКИ, КОИТО НЕ СА С ПРОИЗХОД ОТ ОБЩНОСТТА, КОИТО СА ПОСТАВЕНИ ПОД ТРАНЗИТЕН РЕЖИМ

Член 54

Разпоредбите на член 38, с изключение на параграф 1, както и на членове от 39 до 53 не се прилагат при въвеждане на стоки на митническата територия на Общността, вече поставени под транзитен режим.

Член 55

След като необщностните стоки, движили се под режим транзит, достигнат своето местоназначение на митническата територия на Общността и след представянето им пред митническите органи съгласно действащите за транзит разпоредби, се прилагат разпоредбите на членове 42 — 53.

ГЛАВА СЕДМА

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 56

Когато обстоятелствата го изискват, митническите органи имат право да постановят унищожаването на представените пред тях за митническо оформяне стоки. Те информират за това държателя на стоките. Разходите по унищожаването на въпросните стоки се поемат и са за сметка на държателя.

Член 57

Когато митническите органи установят, че на митническата територия на Общността са въведени неправомерно или са отклонени от митнически надзор стоки, те предприемат всички необходими мерки, включително и продажбата им, за да узаконят положението им.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 58

1. При отсъствие на нормативни ограничения или забрани стоките могат, при определени в настоящия регламент условия, да получат поисканото митническо направление, независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение.

2. Параграф 1 не изключва прилагането на забрани или ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, обществения ред и морала, на живота и здравето на хората, опазването на животните и растенията, както и на националното богатство, имащо художествена, историческа, археологическа ценност и защита на индустриалната и интелектуалната собственосбуква

ГЛАВА ВТОРА

МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМИ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Член 59

1. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

2. Стоките с произход от Общността, декларирани за износ, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складиране, подлежат на митнически надзор от момента на декларирането им пред митническото учреждение до напускането им на митническата територия на Общността или унищожаването им или до анулирането на митническата декларация.

Член 60

При отсъствие на законодателни мерки от страна на Общността държавите-членки определят рамките на компетентност при правомощията на отделните митнически учреждения на териториите им, при отчитане, в случай на необходимост, на природата на внасяните стоки и митническите режими, под които въпросните учреждения се поставябуква

Член 61

Декларирането пред митническото учреждение се осъществява в следния вид:

а) писмено; или

б) по информационен път, в случаите, определени от действащите разпоредби в съответствие с процедурата на Комитета, или при изрично разрешение от страна на митническите органи; или

в) чрез нормална декларация или друго действие, с което държателят на стоките изявява желание да ги постави под определен митнически режим, когато подобна възможност е допустима от приетите разпоредби в съответствие с процедурата на Комитета.

А. ПИСМЕНО ДЕКЛАРИРАНЕ

I. ПИСМЕНО ДЕКЛАРИРАНЕ ПО НОРМАЛНАТА ПРОЦЕДУРА

Член 62

1. Писменото деклариране се извършва с митническа декларация по образец и ред, определени за целта. То подлежи на подписване от заявителя и съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който декларираните стоки се поставябуква

2. Към митническата декларация се прилагат всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

Член 63

Митническите декларации, оформени съгласно член 62, се приемат незабавно от митническите органи, ако декларираните стоки са представени пред тях.

Член 64

1. По силата на член 5 митническа декларация може да се изготви от лице или негов представител, което или който може да представи или да нареди да се представят, пред компетентните митнически органи, стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който тези стоки са декларирани.

2. Все пак:

а) когато приемането на митническата декларация води до конкретни задължения за определено лице, тя се изготвя от това лице или за негова сметка.

б) заявителят трябва да е лице, установено в Общността.

Условието за спазване на изискването, свързано с лице, установено в Общността, не се изисква за лица, които:

- изготвят декларации за транзит или за временен внос; или

- декларират стоки в редки случаи, и ако митническите органи считат това за допустимо.

3. Параграф 2, буква б) не изключва прилагането на двустранни споразумения между държавите-членки и трети страни, както и обичайни дейности с подобен ефект, по силата на които граждани на въпросните страни могат да представят митническа декларация на територията на въпросната държава-членка.

Член 65

1. След приемане на митническата декларация, по искане на заявителя, митническите органи могат да разрешат на същия извършване на една или повече поправки или допълнения във въпросната декларация. При поправки или допълнения не се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

Не се допускат поправки или допълнения, когато искането е направено след като митническите органи са:

1. информирали заявителя за намерението си да извършат проверка на стоките; или

2. констатирали неточност на данните в декларацията; или

3. разрешили вдигането на стоките.

Член 66

1. Митническите органи, по искане на заявителя, анулират приетата митническа декларация, когато заявителят докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим, или че поради особени обстоятелства оставането ? под декларирания митнически режим е неоправдано.

Когато митническите органи са информирали заявителя за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието само и единствено след извършване на въпросната проверка.

2. Декларацията не може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките, освен в случаите, уредени в правилника.

3. Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на действащите наказателни разпоредби.

Член 67

При отсъствие на други разпоредби за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако със специални разпоредби не е предвидено друго.

Член 68

За проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват:

а) документен контрол на декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от заявителя представянето на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията;

б) проверка на стоките и вземане на проби за анализ или подробно проучване.

Член 69

1. Транспортирането на стоки до места, където трябва да се извършат проверки, както и да се вземат проби, включително и всички дейности, необходими при извършване на проверки и вземане на проби, се осъществяват от заявителя и са на негова отговорносбуква Направените разходи са за сметка на въпросния заявител.

2. Заявителят има право да присъства при проверка на стоките и вземане на пробите. Митническите органи могат да изискват присъствието на заявителя, или на негов представител, при проверка и вземане на проби, с цел да се улесни извършването на въпросната проверка.

3. След вземане на пробите в съответствие с действащите разпоредби митническите органи не дължат обезщетения, свързани с тях, но заплащат разходите за направения от тях анализ или проверка.

Член 70

1. Когато предмет на проверката са част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация.

2. Заявителят може да поиска допълнителна проверка на стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

3. За прилагането на параграф 1, когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните за всеки вид се считат за отделна декларация.

Член 71

1. Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на митническия режим, под който се поставят стоките.

2. Когато не се извършва проверка на декларацията, по силата на параграф 1, основание за прилагане на съответния митнически режим са данните, обявени в декларацията.

Член 72

1. Митническите органи вземат необходимите мерки за идентифициране на стоките, когато това е необходимо за да осигурят спазването на условията за митническия режим, под който стоките се декларирабуква

2. Средствата за идентифициране, поставени върху стоките или товарните помещения на превозните средства, могат да бъдат сваляни или унищожавани само от митническите органи или с тяхно разрешение. Тази разпоредба не се прилага в случаите на непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства, с цел опазване на стоките и превозните средства.

Член 73

1. С изключение на случаите по член 74, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под даден режим, и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането им, след като данните в декларацията са проверени или са приети без проверка. Разрешение за вдигане на стоките се дава, и когато проверката не може да бъде завършена в разумни срокове и наличността на стоките не е вече необходима за извършването й.

2. Вдигане на стоките се разрешава за цялото количество стоки, обявени в една декларация.

Когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните, отнасящи се за всеки вид, се считат за отделна декларация.

Член 74

1. Когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Този параграф не се прилага при режим на временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, при спазване на разпоредбите по параграф 2.

2. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване.

Член 75

Митническите органи предприемат всички необходими мерки, включително и продажба, за стоки:

а). за които не може да се даде разрешение за вдигане по следните причини:

- проверката на стоките не е могла да бъде започната или извършена в определените от митническите органи срокове по причини, дължащи се на заявителя; или

- не са представени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим; или,

- не са заплатени или обезпечени в определения срок дължимите вносни или износни митни сборове;

- стоките са обект на забранителни или ограничителни мерки.

(б). които не са вдигнати в определените в този закон срокове след даване на разрешението.

II. ОПРОСТЕНИ ПРОЦЕДУРИ

Член 76

1. За облекчаване на митническите формалности, при спазване на процедурите за деклариране и на определените в правилника условия, митническите органи разрешават:

а) представяне на опростена митническа декларация, която представлява декларацията, посочена в член 62, несъдържаща някои от изискваните данни по параграф 1, и към която да не се прилагат някои от изискваните документи по параграф 2;

б) вместо митническата декларация, посочена в член 62 да бъде представен търговски или друг документ, придружен от заявление за поставяне на стоките под съответния митнически режим;

в) декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на заявителя. В този случай митническите органи имат право да освободят заявителя от задължението да представи стоките.

Опростената декларация, търговският или друг документ или вписването на стоките в счетоводните документи трябва да съдържат данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводните документи трябва да съдържа задължително и датата, на която то е извършено.

2. С изключение на случаите, определени съгласно процедурата на Комитета, заявителят е длъжен да представи допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

3. Документите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в) се считат за единен, неделим документ, който влиза в сила от датата на приемането му от митническите органи. В случаите по параграф 1, буква в), вписването в счетоводните документи има същата правна сила, както приемането на декларацията, посочена в член 62.

4. Опростените процедури за транзитен режим в границите на Общността се определят съгласно процедурата на Комитета.

Б. ДРУГИ ФОРМИ НА ДЕКЛАРИРАНЕ

Член 77

1. Когато декларирането пред митническите органи еизвършено по електронен път по смисъла на член 61, буква б), устно или чрез друго действие по смисъла на член 61, буква в), разпоредбите на членове 62 — 75 се прилагат mutatis mutandis и без да се нарушават принципите, уредени в тях.

2. Когато митническата декларация е изготвена по компютърен път, митническите власти могат да разрешат заедно с декларацията да не бъдат представяни придружаващите документи, визирани в член 62, параграф 2. В такъв случай тези документи се запазват на разположение на митническите власти.

В. ПОСЛЕДВАЩ КОНТРОЛ НА ДЕКЛАРИРАНЕТО

Член 78

1. След разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на заявителя да извършат повторна проверка на декларацията.

2. Митническите органи имат право след вдигане на стоките, за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при заявителя, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Митническите органи имат право да извършват проверка на стоките, ако те могат да бъдат представени.

3. Когато повторната проверка на декларацията или последващият контрол установят, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ

Член 79

Оформянето на режим внос придава на стоките, които не са с произход от Общността, митнически статут на стоки с произход от Общността.

Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.

Член 80

1. Ако след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, според упоменатите в първо тире от член 4, параграф 10, заявителят има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на член 67.

2. Параграф 1 не се прилага, когато стоките не са вдигнати по вина на заявителя.

Член 81

Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право, по искане на заявителя, да приемат облагане на цялата пратка, съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.

Член 82

1. Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита и такси са премахнати, стоките са изнесени или унищожени; или се разреши използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и такси, след заплащане на дължимите митни сборове.

2. Разпоредбите на членове 88 и 90 се прилагат за стоките, посочени в параграф 1, като се отчита съответната специфика.

Член 83

Внесените стоки губят митническия си статут на стоки с произход от Общността, когато:

а) декларацията за допускане за свободно обращение е анулирана

след вдигането им ;б) вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени:

- под митнически режим на активно усъвършенстване по системата с възстановяване; или

- относно дефектни продукти или стоки, които не отговарят на договорените, според член 238; или

- при случаи според член 239, когато възстановяването или опрощаването на митните сборове подлежи на износа или реекспорта на стоките, или им се възлага равностойна митническа обработка или режим.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

РЕЖИМИ С ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ И МИТНИЧЕСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЖИМИ

А. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 84

1. За целите на прилагането на разпоредбите на членове от 85 до 90:

а) понятието "режим" се отнася за стоки, които не са с произход от Общността, поставени под следните режими:

- транзит;

- митническо складиране;

- активно усъвършенстване с отложено плащане;

- обработка под митнически контрол;

- временен внос.

б). понятието "митнически икономически режим" се отнася за стоките, поставени под следните режими:

- митническо складиране;

- активно усъвършенстване;

- обработка под митнически контрол;

- временен внос;

- пасивно усъвършенстване.

2. "Вносни стоки" са стоките, поставени под режим с отложено плащане, както и стоките, които в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, са били обект на формалностите за внос и на формалностите, предвидени в член 125.

3. "Стоки в непроменено състояние" са вносните стоки, които в рамките на режимите за активно усъвършенстване и обработка под митнически контрол, не са претърпели никакви операции по усъвършенстване или обработка.

Член 85

Прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение, издадено от митническите органи.

Член 85

Разрешенията по член 85 и по член 100, параграф 1 се издават при спазване на условията, предвидени за съответния режим:

- на лица, които осигурят всички необходими гаранции за правилното протичане на операциите;

- когато митническите органи са в състояние да осигурят надзор и контрол върху спазването на въпросния режим, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата същност на режима.

Член 87

1. Условията, при които се прилага съответният режим, се посочват в разрешението.

2. Титулярът на разрешението е длъжен да нотифицира митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху неговото съдържание и условията за неговото прилагане.

Член 87 a

В случаите, упоменати във второто изречение от първото тире от член 4, параграф 7, всички продукти или стоки произведени от стоки, поставени под временен митнически режим, се считат за поставени под същия режим.

Член 88

За поставяне на стоките под режим с отложено плащане митническите органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение.

За всеки режим с отложено плащане могат да се предвидят специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване.

Член 89

1. Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или преработени продукти, получат ново митническо направление.

2. Митническите органи вземат всички необходими мерки, съгласно процедурата, за стоките, за които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.

Член 90

Правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат, при определени от митническите органи условия, да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим.

Б. ВЪНШЕН ТРАНЗИТ

I. Общи разпоредби

Член 91

1. Режимът външен транзит разрешава превоз от едно до друго място на митническата територия на Общността на:

а) необщностни стоки, без да бъдат облагани с вносни сборове и други такси и без да подлежат на мерките на търговската политика; >M2

б) стоки от Общността за случаите и при условията, определени в съответствие с процедурата на комитета, за да не се допускат продукти, които са включени във, или облагодетелствани от мерки по износ, да заобикалят или да се облагодетелстват непра- вомерно от тези мерки. >B

2. Превозът на стоки по смисъла на параграф 1 се осъществява:

а) съгласно разпоредбите за режим външен транзит в Общността;

б) под покритието на карнет ТИР (Конвенция ТИР), при условие че превозът:

1. е започнал или трябва да завърши извън границите на Общността; или

2. се отнася както за пратки със стоки, които трябва да се разтоварят на митническата територия на Общността, така и за пратки със стоки, предназначени за разтоварване в трета страна или;

3. се извършва междудве точки в границите на Общността през територията на трета страна;

в) под покритието на карнет АТА , използван като транзитен документ;

г) под покритието на Рейнския манифест (член 9 от допълнената Конвенция за плаване по река Рейн); или

д) под покритието на образец 302, предвиден в Споразумението междустраните -членки на Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;

е) чрез пощенки пратки, включително колети.

3. Режимът на външен транзит се прилага, без да се засягат специфичните разпоредби,приложими към превоза на стоки, поставени под митнически икономически режим.

Член 92

>M2

1. Режимът външен транзит приключва, а задълженията на титуляра са изпълнени, когато стоките, поставени под тази процедура и изискваните документи, се представят в митническата служба по направление в съответствие с разпоредбите за въпросния режим.

2. Митническите органи освобождават режима, когато са в състояние да установят, на основание сравнение на данните, с които разполага митническа служба по изпращане с тези, с които разполага митническата служба по направление, че режимът е приключил правомерно.

II. Специални разпоредби относно външния транзит на Общността

Член 93

Външният транзит на Общността се прилага при преминаване на стоки през територията на друга страна само:

а) е предвиден в международно споразумение;

или

б) под покритието на транзитен документ, издаден на митническата територия на Общността. В този случай действието на упоменатия режим се прекратява на територията на третата страна държава.

Член 94

>M2

1. Титулярът предоставя обезпечение, което да осигури изплащане на всякакви митнически задължения или други такси, които могат да възникнат във връзка със стоките.

2. Обезпечението е:

а) индивидуално обезпечение, покриващо една-единствена транзитна операция; или

б) пълно обезпечение, покриващо известен брой транзитни операции, когато титулярът е получил разрешение да използва такова обезпечение от страна на митническите органи на държавата-членка, където е установен.

3. Разрешението, упоменато в параграф 2, буква б), се отпуска само на лица, които:

а) са установени в Общността;

>M2

б) използват редовно общностните транзитни процедури или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълнят техните задължения във връзка с тези процедури; и

в) не са извършили сериозни или повторни нарушения на митни- ческото законодателство или данъчното законодателство.

4. Лица, които докажат пред митническите власти, че отговарят на по-високи стандарти за благонадеждност, могат да получат разрешение за използване на пълно обезпечение при намален размер или освобождаване от обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:

а) правомерно ползване на общностния режим транзит през определен период от време;

б) сътрудничество с митническите органи; и

в) при освобождаване от обезпечение, стабилно финансово положение, което е достатъчно за изпълнение на задълженията на въпросните лица.

Съобразно действащата процедура на комитета се определят подробни правила за разрешения, отпускани по реда на настоящия параграф.

5. Освобождаването от обезпечение, допуснато в съответствие с параграф 4, не се прилага за извънобщностния режим транзит, включващ стоки, които са определени в съответствие с процедурата на комитета, се считат за представляващи повишен риск.

6. Съобразно ръководните принципи в параграф 4, прибягване до пълно обезпечение с намален размер може, в случай на общностен режим транзит, да бъде временно забранено по процедурата на комитета като изключителна мярка при специални бстоятелства.

7. Съобразно ръководните принципи на параграф 4, прибягване до пълно обезпечение може, в случая на извънобщностен режим транзит, да бъде временно забранено по процедурата на комитета по отношение на стоки, за които в рамките на пълното обезпечение е било установено, че са били предмет на тежки измами в големи размери.

Член 95

1. С изключение на случаите, които ще бъдат определени, когато е необходимо, в съответствие с процедурата на Комитета, не се налага представяне на обезпечение за:

а) пътуване по въздух;

б) превоз на стоки по река Рейн и свързаните с Рейн водни пътища;

в) пренос през тръбопровод;

г) провеждани от железопътните компании на държавите-членки операции.

2. Случаите, в които се допуска освобождаване от предоставяне на обезпечение при превоз на стоки по водни пътища, различни от посочените в буква б), се определят в съответствие с процедурата на комитета.

Член 96

1. Основният длъжник е титуляр на външния транзитен режим на Общността и е длъжен:

а) да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

б) да спазва разпоредбите относно транзитния режим на Общността.

2. Независимо от задълженията на основния длъжник, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под транзитен режим на Общността, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Член 97

>M2

1. Подробните правила за прилагане на процедурата и изклю- ченията се определят в съответствие с процедурата на комитета.

2. При условие, че е гарантирано прилагането на общностни мерки за стоки:

а) държавите-членки имат право, по силата на двустранни или многостранни споразумения, да установят помежду си опростени процедури, съответстващи на критериите, които ще бъдат установени според обстоятелствата и прилагани за трафик на определен вид стоки или определени предприятия;

б) всяка държава-членка има право да установи облекчени процедури при определени обстоятелства за стоки, които не се изисква да се движат на територията на друга държава-членка.

3. Опростените процедури, установени по параграф 2, се съобщават на Комисията.

В. МИТНИЧЕСКО СКЛАДИРАНЕ

Член 98

1. Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:

а) стоки, които не са с произход от Общността, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

б) стоки с произход от Общността, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износа им.

2. Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.

3. Случаите, при които стоките по параграф 1 могат да бъдат поставени под режим митническо складиране, без да се намират в митнически склад, се определят съгласно процедурата на Комитета.

Член 99

Митническият склад може да бъде обществен или частен.

"Обществен склад," е който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица,

"частен склад" е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.

Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Член 100

1. Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.

2. Лице, което желае да открие и управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаването на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява.

3. Разрешение се издава само на лица, които са установени в Общността.

Член 101

Складодържателят е длъжен:

а) да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;

б) да изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране;

в) да спазва условията, определени в разрешението.

Член 102

1. Независимо от разпоредбите на член 101, когато разрешението е за обществен склад, задълженията по член 101, букви а) и/или б) могат да се възложат само на вложителите в склада.

2. Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Член 103

Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице, с разрешение на митническите органи.

Член 104

При спазване на разпоредбите на член 88 митническите органи могат да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му по член 101.

Член 105

Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях ред и условия. Това изискване не се прилага за случаите, когато обществен митнически склад се управлява от митническите органи.

При спазване на разпоредбите на член 86 митническите органи могат да не изискват водене на материална отчетност, когато задълженията по член 101, буква а) и/или б) са възложени само на вложителя и стоките са поставени под режим митническо складиране с писмена декларация по нормалната процедура или с търговски или друг документ, придружен с заявление за поставянето им под този режим по член 76, параграф 1, буква б).

Член 106

1. Когато съществува обоснована икономическа целесъобразност и не се възпрепятства митническият надзор, митническите органи имат право да разрешат:

а) поставяне в митнически склад на стоки с произход от Общността, освен тези, които са посочени в член 98, параграф1, буква б);

б) преработване в митническия склад на стоки, които не са с произход от Общността, допуснати под режим активно усъвършенстване, при спазване на изискванията на този режим. Формалностите, които не се извършват в митнически склад се уреждат съгласно процедурата на Комитета;

в) обработване в митнически склад на стоки, които не са с произход от Общността, допуснати по режима за обработка под митнически контрол, при спазване на изискванията за този режим. Формалностите, които не се извършват в митнически склад се уреждат съгласно процедурата на Комитета.

2. В случаите по параграф 1 стоките не се поставят под режим митническо складиране.

3. Митническите органи имат право да изискват стоките по параграф 1 да се заведат на отчет по реда на член 105.

Член 107

Стоките поставени под режим митнитническо складиране се завеждат на материална отчетност по член 105 незабавно след въвеждането им в митническия склад.

Член 108

1. Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен.

В изключителни случаи, митническите органи имат право да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление.

2. Съгласно процедурата на Комитета може да се определят конкретни срокове за стоки упоменати в член 98, параграф 1, буква б), свързани с общата селскостопанска политика.

Член 109

1. По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайните операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество, или подготвянето им за доставка или препродажба.

Съставя се списък на случаите забраняващи извършването на упоменатите операции за стоки по общата селскостопанска политика, с цел да се осигури равномерното функциониране на общите пазари.

2. Стоките с произход от Общността по член 98, параграф1, буква б), поставени под режим на митническо складиране и включени в общата селскостопанска политика, могат да претърпят обработка само в рамките на изрично разрешените за тях операции.

3. Операциите по първа алинея от параграф 1 и параграф 2 се съгласуват предварително с митническите органи, които определят условията за тяхното извършване.

4. Списъкът на операциите упоменати в параграфи 1 и 2 се съставя в съответствие с процедурата на Комитета.

Член 110

Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретни обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.

По време на престоя извън митническия склад, стоките могат да бъдат подлагани на операциите по член 109 при условията, определени в него.

Член 111

Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи.

Член 112

1. При възникване на митническо задължение във връзка с внос на стоки, чиято митническа облагаема стойност се основава на действително платена или платима цена, като тази цена включва и цената на складовото съхранение на стоките, последната не се включва в митническата облагаема стойност, когато се осчетоводява отделно от цената на самите стоки.

2. Когато упоменатите стоки са били обработени по приети операции по член 109, при определяне на вносните митни сборове, при заявление на заявителя, се отчитат тези данни свързани с природата на стоките, митническата им облагаема стойност и количества, които се вземат предвид към датата по член 214, без да се отчитат въпросните операции. Процедурата на Комитета урежда случаите, при които тази разпоредба не се прилага.

3. Когато вносни стоки са освободени за свободен оборот в съответствие с член 76, параграф 1, буква в), естеството на стоките, митническата стойност и количеството, които се вземат предвид за целите на член 214 са тези, приложими към момента на поставянето им под режим на митническо складиране.

Първата алинея се прилага, при условие че правилата за оценка, които се отнасят за тези стоки, са утвърдени или приети по време, когато стоките са поставени под режим на митническо складиране, освен когато деклараторът изиска прилагането им към датата на възникване на митническото задължение.

Първата алинея се прилага, без да се накърнява последващият контрол по смисъла на член 78.

Член 113

Стоките с произход от Общността по член 98, параграф 1, буква б), включени в общата селскостопанска политика и поставени под режим на митническо складиране се изнасят или им дава предвиденото в законодателството на Общността митническо направление за сферите, уредени във въпросния член.

Г. АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

I. Общи разпоредби

Член 114

1. При спазване на изискванията на член 115 режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Общността по усъвършенстването на:

а) стоки, които не са с произход от Общността, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

б) внесените стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Общността,

2. За целите на режима активно усъвършенстване:

а) система с отложено плащане означава режим активно усъвършенстване по параграф 1, буква а);

б) система с възстановяване означава режим активно усъвършенстване по параграф 1, буква б);

в) операции по усъвършенстване означава:

- обработка на стоки, включително тяхното монтиране и окомплектоване с други стоки;

- преработка на стоки;

- поправка на стоки, включително пълното им възстановяване;

- използване на определени в правилника стоки, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им, дори ако се изразходват изцяло или частично в производствения процес;

г) компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

д) еквивалентни стоки са стоки с произход от Общността, използвани вместо вносни стоки, за производството на компенсаторни продукти;

е) рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

Член 115

1. При изпълнение на условията по параграф 2, и при спазване на параграф 4 митническите органи разрешават:

а) получаването но компенсаторни продукти от еквивалентни стоки;

б) компенсаторните продукти, получени от еквивалентни стоки, да бъдат изнесени извън митническата територия на Общността преди внасянето на вносните стоки.

2. Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. В определени съгласно процедурата на Комитета случаи може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки.

3. За митнически цели при прилагането на параграф 1 вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните - за вносни.

4. Съобразно процедурата на комитета могат да бъдат приети

мерки, целящи да забранят, да подчинят на определени условия

или да улеснят прибягването към разпоредбите на параграф 1.

5. В случаите по параграф 1, буква б), когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнасят или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярът на разрешението обезпечава митните сборове, ако вносните стоки не се внесат в определените срокове.

II. Издаване на разрешение

Член 116

Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

Член 117

Разрешението се издава само на

а) лица, които са установени в Общността. Допуска издаването му и на лица, които не са установени в Общността, ако внасят стоки с нетърговски характер;

б) когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките по член 114, параграф 2, буква в), последно тире, или за стоките по член 115, когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията, предвидени за еквивалентните стоки;

в) когато режимът активно усъвършенстване спомага за създа- ването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти, при условие че не се засягат основните интереси на производителите в Общността (икономически условия). Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, могат да бъдат определени съобразно процедурата на комитета.

III. Действие на режима

Член 118

1. Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти.

2. Срокът започва да тече от датата, на която стоките, които не са с произход от Общността, са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок, след писмено, мотивирано искане от титуляра на разрешението.

С цел опростяване на режима може да се определи срок, който започва през определен календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден на следващия го месец или съответно тримесечие.

3. При прилагането на разпоредбата по член 115, параграф 1, буква б) митническите органи определят срока за внасяне на стоките, които не са с произход от Общността, и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки.

4. За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването съгласно процедурата на Комитета могат да бъдат определени отделни срокове.

Член 119

1. Митническите органи посочват или рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките, или одобряват метода за определянето му. Рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването.

2. Когато се изисква от условията, в частност, при обичайно извършвани преработващи операции според ясно определени технически условия за стоки със сходни характеристики и водещи до компенсаторни продукти с еднакво качество, рандеманът може да се определи съгласно процедурата на Комитета на базата на действителни предварително установени данни.

Член 120

Случаите и условията, при които стоките в непроменено състояние или компенсаторните продукти се считат за поставени под режим внос се определят съгласно процедурата на Комитета.

Член 121

1. Когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, като се имат пред вид и разпоредбите на член 122.

2. Когато към времето посочено в параграф 1 съществува по-благоприятно тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези вносни стоки могат да ползват предвидените облекчения, при условие, че в деня на декларирането, отговарят на условията за по-благоприятно тарифно третиране.

Член 122

Извън случаите, посочени в член 121, компенсаторните продукти:

а) се облагат със съответните им вносни митни сборове, когато

- се поставят под режим внос и са включени в списък, приложен към правилника на Комитета, и ако са в количества, които съответстват на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярът на разрешението може да поиска облагане на тези продукти при условията, посочени в член 121;

- се облагат с такси по общата селскостопанска политика, щом приетите в съответствие с процедурата на Комитетът разпоредби предвиждат това;

б) се облагат с вносни митни сборове, определени съгласно разпоредбите за въпросния митнически режим, или за свободна зона, или за свободен склад, ако са поставени под режим с отложено плащане или са в свободна зона или в свободен склад, като:

- по искане на заинтересованото лице, облагането може да се извърши съгласно разпоредбите на член 121;

- когато компенсаторните продукти са получили едно от посочените митнически направления, с изключение на обработка под митнически контрол, размерът на вносните митни сборове трябва да бъде не по-малък от този, определен съгласно разпоредбите на член 121;

в) могат да се обложат по режима обработка под митнически контрол, ако вносните стоки могат да бъдат поставени под този режим;

г) могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки;

д) се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки по член 184.

IV. Обработващи дейности извън митническата територия на Общността

Член 123

1. При разрешение от митническите органи компенсаторните продукти и стоките в непроменено състояние или части от тях, могат да се изнасят временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на Общността, при условията на режима за пасивно усъвършенстване.

2. Когато при реимпортирането на продуктите и стоките се поражда митническо задължение, се облагат:

а) компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние по параграф 1, чиито митни сборове се определят съгласно членове 121 и 122;

б) реимпортираните продукти, след обработката им извън митническата територия на Общността, като размерът на вносните митни сборове се изчислява съгласно разпоредбите за режима пасивно усъвършенстване, при същите условия, които биха се приложили, ако продуктите, изнесени при условията на този режим биха били допуснати за внос преди изнасянето им.

V. Разпоредби относно системата за възстановяване на средства

Член 124

1. Ползването на системата с възстановяване на митни сборове е възможно за всички стоки. То обаче не се разрешава в случаите, в които в момента на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение:

— вносните стоки са подложени на количествени ограничения при вноса,

— вносните стоки се ползват от тарифна мярка в рамките на квоти,

— вносните стоки са подчинени на представянето на сертификат за внос и износ, предвидено в рамката на общата селскостопанска политика, или

— за компенсаторните продукти е определено възстановяване или мито при износ.

2. Освен това не е възможно никакво възстановяване на вносни мита по силата на системата с възстановяване на митни сборове, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компен- саторни продукти тези продукти са подчинени на представянето на сертификат за внос и износ, предвидено в рамката на общата селскостопанска политика, или за тези продукти е фиксирано възстановяване или мито при износ.

3. Могат да бъдат предвидени дерогации от параграфи 1 и 2 съобразно процедурата на комитета.

Член 125

1. Декларацията за пускане в свободно обращение трябва да съдържа указания, че се ползва системата за възстановяване на средства, както и номера и датата на разрешението за нейното прилагане.

2. При поискване от страна на митническите органи това разрешение се прилага към декларацията за пускане в свободно обращение.

Член 126

При системата за възстановяване на средства не се прилагат разпоредбите на член 115, параграф 1, буква б) и параграфи 3 и 5; член 118, параграф 3; член 120, член 121, член 122, буква а), второ тире и буква в), както и член 129.

Член 127

Временен износ на компенсаторни продукти, извършен по реда на член 123, параграф 1, не се счита за износ, по смисъла на член 128, освен ако тези продукти не са реимпортирани в Общността в определените срокове.

Член 128

1. Титулярят на разрешителното може да поиска възстановяване или опрощаване на вносни мита, когато може да установи по задоволителен начин пред митническите органи, че внесените стоки, освободени за свободен оборот по реда на системата с възстановяване под формата на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние са били или:

— изнесени, или

— поставени, с цел да бъдат изнесени впоследствие, под митнически режим транзит, режим на митническо складиране, процедура на временен внос или режим на активно усъвършен- стване (временен митнически режим), или в свободна зона или свободен склад, при условие че са изпълнени всички условия за използване на определения митнически режим.

2. За целите на предоставяне на одобрено митническо третиране или употреба, посочени във второто тире от параграф 1, компен- саторни продукти или стоки в непроменен вид се считат за необщностни стоки.

>B

3. Искането за възстановяване се подава в срок, определен съгласно процедурата на комитета.

4. Без да се накърняват разпоредбите на буква б) от член 122, когато компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, поставени под митнически режим или в свободна зона или свободен склад в съответствие с параграф 1, бъдат освободени за свободен оборот, възстановената или обратно изплатената сума от вносни мита се счита за сумата, съставляваща митническото задължение.

>B

5. При определяне на размера на вносните сборове, подлежащи на възстановяване или опрощаване, се прилага mutatis mutandis разпоредбата на член 122, буква а), първо тире.

VI. Други разпоредби

Член 129

При режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане компенсаторните продукти се освобождават от износни митни сборове, които се събират за подобни продукти, получени от стоки с произход от Общността вместо от вносни.

Д. ОБРАБОТКА ПОД МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ

Член 130

Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Общността на стоки, които не са с произход от Общността, за обработка, с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика, като получените в резултат на обработката продукти се оформят за внос в Общността след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Тези продукти се наричат обработени продукти.

Член 131

Член 131

Особените случаи и условия, в които може да се прибегне към

режима обработка под митнически контрол, се определят

съобразно процедурата на комитета.

Член 132

Разрешението за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката.

Член 133

Разрешението се издава само:

а) на лица, които са установени в Общността;

б) когато внесените стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

в) когато след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;

г) когато прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки;

д) когато са изпълнени необходимите условия, за да може режимът да стимулира създаването или развитието на дейност по обработка на стоки в Общността, без с това да засяга основните интереси на производителите на Общността на подобни стоки. Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, могат да бъдат определени съобразно процедурата на комитета.

Член 134

Разпоредбите на член 118, параграфи 1, 2 и 4 и член 119 се прилагат, mutatis mutandis, като се отчита спецификата на този режим.

Член 135

Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларацията за пласиране на стоките под митнически контрол.

Член 136

1. При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране, и ако същото е приложимо за продукти, идентични на оформяните за внос преработени продукти, пуснати за свободно обращение, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти, се прилагат преференциалните митнически ставки.

2. Разпоредбите по параграф 1. се прилагат и при тарифни квоти или плафони, като размерът на митото по параграф 1 относно преработените продукти се прилага, при условие че към датата на подаване на декларацията за внос това преференциално тарифно третиране е било в сила. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за пускане за свободно обращение се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт, а не количеството на обработения продукт

Е. ВРЕМЕНЕН ВНОС

Член 137

Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Общността, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на стоки, които не са с произход от Общността, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

Член 138

Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки.

Член 139

Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират

Митническите органи могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките, когато естеството им или операциите, които ще се осъществяват, няма да доведат до злоупотреби с режима.

Член 140

1. Митническите органи определят срока, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление. Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване.

2. При спазване на установените в член 141 конкретни периоди максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца. Със съгласие на заинтересованото лице митническите органи могат да определят по-кратък срок.

3. При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по параграфи 1 и 2 в разумни граници, по искане на заинтересуваното лице.

Член 141

Случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове, се определят съгласно процедурата на Комитета.

Член 142

1. Ползването от режима временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които не са посочени в разпоредбите, приети в съответствие с член 141, или които са посочени в тях, но не отговарят на всички условия, предвидени в тях за разрешаване на режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове.

2. Списъкът на стоките, които се изключват от възможността за ползване от режима временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, както и условията, при които може да се прибегне до този режим, се определят съобразно процедурата на комитета.

Член 143

1. Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на който са под този режим, е 3% от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.

2. Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви.

3. Прехвърлянето на правата и задълженията, произтичащи от режим временен внос, съгласно член 90, не се налага прилагането на същата система на освобождаване за всеки период на ползване.

4. Ако прехвърлянето на правата и задълженията по параграф 3 е извършено при режим с частично освобождаване за двамата титуляри на режима през един и същ месец, първият титуляр дължи сумата от вносните митни сборове за целия месец.

Член 144

1. Когато възникне митническо задължение за вносни стоки, неговият размер се определя на основание на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на приемането на декларацията за поставянето им под режим временен внос. В случаите по член 141 размерът на задължението се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към времето по член 214.

2. Когато по причина, различна от поставянето на стоките под режим временен внос с частично освобождаване от митни сборове, възникне митническо задължение за тези стоки, размерът на това задължение е равен на разликата между митните сборове, определени съгласно параграф 1 от този член, и митните сборове, определени съгласно член 143.

Ж. ПАСИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

I. Общи разпоредби

Член 145

1. При спазване на разпоредбите, прилагани при системата на стандартния обмен, по член 154 до 159 и по член 123, режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно стоки с произход от Общността извън митническата територия на Общността, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове.

2. Временното изнасяне на стоки с произход от Общността включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на стоки с произход от Общността извън митническата територия на Общността.

3. За целите на режима пасивно усъвършенстване:

а) "временно изнасяни стоки" са стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване;

б) "операции по усъвършенстване" са операции по член 114, параграф 2, буква в), първо, второ и трето тире;

в) "компенсаторни продукти" са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

г) "рандеман" е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество временно изнесени стоки.

Член 146

1. Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване стоки с произход от Общността:

- износът на които дава право за възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове;

- които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове, поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

- износът на които дава право на получаване на субсидия, или друга финансова придобивка по силата на общата селскостопанска политика при износа на въпросните стоки.

2. Изключения от разпоредбата по параграф 1, могат да се определят съгласно процедурата на Комитета.

II. Издаване на разрешение

Член 147

1. Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването.

2. Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице, за стоки с произход от Общността, по смисъла на дял втори, глава втора, раздел първи, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Общността и внесени като компенсаторни продукти, при условие че прилагането на режима улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.

Случаите и специфичните условия за прилагане по параграф 2 се определят съгласно процедурата на Комитета.

Член 148

Разрешението се издава само:

а) на лица, които са установени в Общността;

б) когато е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстването на временно изнесените стоки.

Изключения от тази разпоредба могат да бъдат определени съгласно процедурата на Комитета.

в) когато разрешението за ползване на режима пасивно усъвършенстване няма да засегне съществено икономически интереси на местните производители.

III Действие на режима

Член 149

1. Срокът, в който компенсаторните продукти се реимпортират на митническата територия на Общността, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляра на разрешението.

2. Рандеманът за операциите по усъвършенстване на стоките се определя от митническите органи, които по необходимост посочват и метода за определянето му.

Член 150

1. Пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по член 151, параграф 1, се разрешава, при условие че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на:

а) титуляра на разрешението; или

б) всяко друго лице, което е установено в Общността, ако е получило съгласието на титуляра на разрешението, и ако условията на разрешението са изпълнени.

2. Не се разрешава пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по член 151, когато едно или няколко от условията или задълженията по режима пасивно усъвършенстване не са изпълнени, с изключение на случаите, когато неизпълнението не е нарушило правилното функциониране на режима.

Член 151

1. Пълното или частичното освобождаване от вносни митни сборове по член 145 се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в митническата територия на Общността, от страната, където са били обект на операцията или на последната операция по усъвършенстване.

2. Размерът, който се приспада по параграф 1, се изчислява на основата на количеството и вида на временно изнесените стоки на датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване и на основата на другите елементи за облагане, прилаган и по отношение на тези стоки на датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на компенсаторните продукти.

За определяне на митническата облагаема стойност на компенсаторните продукти по член 32, параграф 1, буква б) i), се приема стойността на временно изнесените стоки, или, ако облагаемата стойност не може да се определи по този начин, разликата между митническата облагаема стойност на компенсаторните продукти и стойността на дейностите по усъвършенстване, определени в разумни граници.

Въпреки това:

- определени такси в съответствие с процедурата на Комитета не се вземат предвид при изчисляване на размера на сумата за приспадане;

- когато преди да бъдат поставени под режим на пасивно усъвършенстване, временно изнесените стоки са допуснати на пазара при намалени митнически ставки, поради естеството им и щом въпросните условия за намалени ставки продължават да се прилагат, размерът на сумата за приспадане ще е същият, както и размерът на прихванатите вносни митни сборове, когато въпросните стоки са били допуснати до пазара.

3. Когато за временно изнасяните стоки може да се приложат намалени или да се отменят митническите вносни сборове при вноса им поради естеството им, се прилагат тези митни сборове, при условие че въпросните стоки са претърпели усъвършенстване с оглед на това им естество в страната, където са извършени операциите по усъвършенстването им или последните операции.

4. Когато компенсаторните продукти отговарят на преференциално тарифно третиране по член 20, параграф 3, букви г) или д) и това третиране е в сила за стоки, включени като временно изнасяни стоки в същото тарифно класиране, размерът на митническите вносни сборове се определя според размера на сумата за приспадане по параграф 1, в рамките на тази сума, когато се прилага, ако временно изнасяните стоки отговарят на същите условия за преференциалното митническо третиране.

5. Ако в рамките на търговския стокообмен между Общността и трети страни е предвидено освобождаване от вносни митни сборове за някои компенсаторни продукти, разпоредбите на този член не се прилагат.

Член 152

1. Когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако се докаже, че поправката е извършена безплатно, поради гаранционно задължение или производствен дефект

2. Параграф 1 не се прилага, когато дефектното състояние на стоката е установено и взето предвид в момента на първоначалния внос на тази стока.

Член 153

Когато операцията по усъвършенстването е поправка на временно изнасяни стоки срещу заплащане, частичното освобождаване от вносни митни сборове по член 145 е определяне размера на дължимите митни сборове, на основание на елементите за облагане на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за пускането в свободно обращение, като митническата облагаема стойност е равна на разходите за поправката, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляра на разрешението и не са повлияни от връзки между него и извършващото поправката лице. Като дерогация от член 151 могат да се определят съобразно процедурата на комитета случаите и особените условия, при които пускането в свободно обращение на стоките след операция по пасивно усъвършенстване може да се извърши, като за прилагането на Митническата тарифа на Европейската общност се вземе като база за облагане стойността на операцията по усъвършенстването

IV. Режим пасивно усъвършенстване по системата на стандартния обмен

Член 154

1. Компенсаторният продукт може да бъде заменен с внасяна стока, по-долу наричана "заместващ продукт," при прилагане на системата на стандартния обмен и спазване на разпоредбите в раздел четвърти.

2. Прилагането на системата на стандартния обмен се разрешава от митническите органи, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на стоки с произход от Общността, различни от подлежащите на общата селскостопанска политика или конкретните споразумения за определени стоки произведени от обработката на селскостопанска продукция.

3. Разпоредбите, прилагани за компенсаторните продукти, се прилагат и за заместващите продукти, с изключение на тези по член 159.

4. Митническите органи могат да разрешат, при определени от тях условия, предварителен внос на заместващите продукти, преди износа на временно изнасяните стоки.

При предварителен внос на заместващ продукт се учредява обезпечение на вносните митни сборове.

Член 155

1. Заместващите продукти трябва да имат едно и също тарифно класиране, търговско качество и технически характеристики като предназначените за предвидената поправка временно изнасяни стоки.

2. Когато временно изнасяните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да са втора употреба.

Митническите органи имат право да разрешават заместващият продукт да не бъде употребяван, ако е доставен безплатно, поради гаранционно задължение или фабричен дефект.

Член 156

Стандартният обмен се разрешава, ако е възможно да се провери изпълнени ли са условията по предходния член.

Член 157

1. При предварителен внос износът на временно изнасяните стоки трябва да се осъществи в срок от два месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в сбободно обращение на заместващите продукти.

2. Митническите органи могат да продължават срока по параграф 1 в разумни граници и при мотивирано искане на титуляра.

Член 158

При предварителен внос и прилагане на разпоредбите по член 151 размерът на сумата за приспадане се определя в зависимост от елементите за облагане на временно изнасяните стоки, към датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване.

Член 154

При стандартния обмен не се прилагат разпоредбите по член 147, параграф 2 и член 148, буква б).

V. Други разпоредби

Член 160

Процедурите, предвидени за режима пасивно усъвършенстване, се прилагат и за стоки, ползващи мерки на търговската политика, различни от тарифните.

РАЗДЕЛ 4

ИЗНОС

Член 161

1. Режимът износ представлява изнасяне на стоки с произход от Общността извън митническата територия на Общността.

Той включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове.

2. Стоките с произход от Общността, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ, с изключение на стоките поставени под режим пасивно усъвършенстване или транзит по членове 163 и 164.

3. Стоки за Хелголанд не са изнесени от митническата територия на Общността.

3. Редът и условията според които стоки, напускащи митническата територия на Общността не подлежат на деклариране при износ се уреждат съгласно процедурата на Комитета.

5. Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. Дерогации от тази разпоредба могат да бъдат предвидени съгласно процедурата на Комитета.

Член 162

Износът се разрешава, когато стоките напускат митническата територия на Общността в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

РАЗДЕЛ 5

ВЪТРЕШЕН ТРАНЗИТ

Член 163

1. При спазване на параграфи 2 и 4 от този член, режимът вътрешен транзит разрешава превозът на стоки с произход от Общността от едно място в Общността до друго в територията й, като се премине през територията на трета страна, без това да промени митническият статут на въпросните стоки. Тази разпоредба се прилага, без да се нарушава член 91, параграф 1, буква б).

2. Превозът на стоки по смисъла на параграф 1 се осъществява:

а) съгласно разпоредбите за режим вътрешен транзит на Общността, при условие че той се допуска от международна спогодба;

б) под покритието на ТIR карнет (Конвенция за ТИР):

в) под покритието на карнет АТА , използван като транзитен документ;]

г) под покритието на Рейнския манифест (според член 9 от допълнената Конвенция за плаване по Рейн); или

д) под покритието на формуляр 302, предвиден в Конвенцията между страните-членки на НАТО, с оглед статута на техните армии, подписан в Лондон на 19 юни 1951 г.;

е)чрез пощенки пратки, включително колети.

3. По смисъла на параграф 2, буква а), членове 92, 94, 95, 96 и 97 се прилагат при отчитане на спецификата.

4. По смисъла на параграф 2, букви от б) до е) стоките остават със същия митнически статут само когато той е определен по ред и условия, уредени съгласно процедурата на Комитета.

Член 165

Режимът вътрешен трензит в Общността се прилага и когато разпоредба на Общността предвижда точно неговото прилагане.

ГЛАВА ТРЕТА

ДРУГИ МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ

РАЗДЕЛ 1

СВОБОДНИ ЗОНИ И СВОБОДНИ СКЛАДОВЕ

А. Общи положения

Член 166

Свободните зони и свободните складове са части от митническата териториа на Общността или места върху нея, в които:

а) стоките, които не са с произход от Общността, за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос, се считат за намиращи се извън митническата територия на Общността, ако не са поставени под режим внос, или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходени в нарушение на митническите разпоредби.

б) стоките с произход от Общността могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в съответните норми на Общността.

Член 167

1. Свободните зони и свободните складове на митническата територия на Общността се създават съгласно условия, определени от държавите-членки.

2. Държавите-членки определят точно територията на всяка една зона. Местата, определени за свободни складове също се одобряват от тях.

3. С изключение на свободните зони, посочени в съответствие с член 168а, свободните зони са надлежно оградени. Държавите-членки определят пунктовете за влизане и излизане за всяка свободна зона или свободен склад.

4. За извършване на ново строителство в свободна зона се изисква и предварително разрешение от митническите органи.

Член 168

1. Границите и входните и изходни пунктове на свободните зони, с изключение на свободните зони, посочени в съответствиес член 168а, и на свободните складове, подлежат на надзор от страна на митническите власти.

2. Митническите органи могат да упражняват митнически контрол върху лицата, транспортните средства и пренасяните от тях стоки, които влизат или излизат в или от свободната зона или свободния склад.

3. Достъпът до свободната зона или до свободния склад може да бъде забранен за лица, които не могат да представят необходимите гаранции за спазване на предвидените от настоящия кодекс разпоредби.

4. Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободната зона или склад се контролира от митническите органи. За осъществяване на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне в или изнасяне от свободна зона или склад се представят на митническите органи, или на определено от тях лице, което ги пази на тяхното разположение. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи.

Член 168а

1. Митническите власти могат да посочат свободни зони, в

които да се извършват митническия контрол и митническите

формалности и в които са приложими разпоредбите относно

митническите задължения, в съответствие с режима митническо

складиране.

Членове 170, 176 и 180 не се прилагат за така посочените свободни

зони.

2. Позоваванията на свободните зони в членове 37, 38 и 205 не

се отнасят за свободните зони, визирани в параграф 1.

Б. Внасяне на стоки в свободни зони или свободни складове

Член 169

В свободните зони и свободните складове могат да се съхраняват стоки с произход или не от Общността.

Митническите органи имат право да изискват стоките, представляващи някаква опасност, които могат да повредят други стоки, или които, по други причини изискват специални условия за съхранение, да се поставят в оборудвани за такива стоки помещения или места.

Член 170

1. При спазване на член 168, параграф 4 внасянето на стоките в свободна зона или свободен склад не е основание за тяхното представяне пред митническите органи, нито за подаване на митническа декларация.

2. Стоките се представят пред митническите власти и се подлагат на предписаните митнически формалности, когато:

а) те са били поставени под митническа процедура, която се освобождава, когато те влязат в свободна зона или свободен склад;

когато обаче въпросната митническа процедура позволява освобождаване от задължението за представяне на стоки, това представяне не се изисква;

б) те са поставени в свободна зона или в свободен склад въз основа на решение за предоставяне на възстановяване или освобождава на вносните мита;

в) те отговарят на изискванията за мерките, цитирани в член 166, буква б);

г) те от извън митническата територия на Общността влизат директно в свободна зона или в свободен склад.

3. Митническите органи трябва да бъдат уведомявани за стоките, подлежащи на облагане с износни митни сборове или на други разпоредби, регулиращи износа.

4. По искане на заинтересуваните лица, митническите органи удостоверяват чуждестранния или местен статут на стоките, поставени в свободна зона или свободен склад.

В. Функциониране на свободните зони и на свободните складове

Член 171

1. Стоките могат да престояват в свободните зони или свободните складове за неограничен период от време.

2. За стоки по член 166, буква б), отнасящи се до общата селскостопанска политика, съгласно процедурата на Комитета могат да бъдат определени срокове за престоя им в свободните зони или свободните складове.

Член 172

1. В свободните зони и в свободните складове са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги при спазване на разпоредбите в настоящия Кодекс. За извършването на тези дейности митническите органи се нотифицират предварително.

2. Митническите органи имат право да забранят или ограничат дейностите по параграф 1, в зависимост от естеството на стоките, предмет на тези дейности или от нуждите на митническия надзор.

3. Митническите органи имат право да забранят упражняването на дейност в свободните зони и свободните складове на лица, които не дават необходимите гаранции за спазване на разпоредбите за осъществяване на тази дейност.

Член 173

1. Стоките, които не са с произход от Общността, намиращи се в свободна зона или свободен склад, могат да бъдат:

а) поставени под режим внос, съгласно изискванията за този режим и разпоредбите по член 178;

б). обект на обичайните операции, посочени в член 109, параграф 1, без да се изисква разрешение;

в). поставени под режим активно усъвършенстване, съгласно изискванията за този режим;

Операции по усъвършенстване, извършвани в територията на свободното пристанище на Хамбург, свободните зони на Канарските острови, Азорските острови, Мадейра и отвъдморските департаменти не подлежат на икономически условия.

С оглед на свободното пристанище на Хамбург, при условие че се наруши конкуренцията в конкретен икономически сектор на Общността, като резултат на тази отмяна, по предложение на Комисията, Съветът, при наличие на квалифицирано мнозинство решава дали икономическият режим се прилага за съответната икономическа дейност на територията на старото свободно пристанище Хамбург.

г) поставени под режим обработка под митнически контрол, съгласно изискванията за този режим;

д) поставени под режим временен внос, съгласно изискванията за този режим;

е) изоставени, съгласно разпоредбите по член 182;

ж) унищожени, при условие, че заинтересуваното лице предостави на митническите органи считаната от тях за необходима информация.

Когато стоките са поставени под един от режимите букви в), г) или д) държавите-членки могат да съобразят начините на контрол с условията на функционирането на свободните зони или свободните складове и на митническия надзор върху тях.

Член 174

Стоките с произход от Общността, по Член 166, буква б), които са част от общата митническа политика, могат да бъдат предмет само на дейности, изрично описани в член 109, параграф 2. Тези операции могат да бъдат извършвани без разрешение на митническите органи.

Член 175

1. Местните или стоки, които не са с произход от Общността по член 166, буква б), намиращи се в свободните зони и в свободните складове, не могат да бъдат употребявани или изразходвани, освен в случаите по членове 173 и 174.

2. Без да се накърняват разпоредбите за снабдяване или складиране на доставки, когато въпросният митнически режим го допуска, параграф 1 не се прилага при употребяването или изразходването на стоки, които при режим внос или временен внос, не се облагат с вносни митни сборове и не се подлагат на мерките на общата селскостопанска или търговска политика. В този случай не е необходима декларация за пускане в свободно обращение или за временен износ.

Декларация за пускане в свободно обращ ение за тези стоки се изисква, щом подлежат на митническо облагане според квоти или плафони.

Член 176

1. Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в свободна зона или в свободен склад, води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи. Стоките се въвеждат в счетоводната документация веднага след въвеждането им в свободната зона или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение.

2. Когато стоките се претоварват вътре в свободна зона, свър- заните с операцията документи се съхраняват на разположение на митническите власти. Краткосрочното складиране на стоките във връзка с такова претоварване се счита за неразделна част от операцията. За стоките, въведени в свободна зона директно от извън митни- ческата територия на Общността или от свободна зона директно напускайки митническата територия на Общността, се подава митнически манифест в съответствие с членове 36а—36в или 182а—182г, което е подходящо.

Г. Изнасяне на стоки от свободните зони или свободните складове

Член 177

1. При спазване на специалните митнически разпоредби стоките, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:

- изнесени или реекспортирани извън митническата територия на Общността; или

- въведени в останалата част на митническата територия на Общността.

Разпоредбите на дял трети се прилагат, с изключение на членове от 48 до 53, по отношение на стоките с произход от Общността, при въвеждане на стоки от свободните зони или свободните складове в останалата част от митническата територия на Общността, освен когато въпросните стоки се изнасят от свободната зона по морски или въздушен път, без да се поставят под транзитен режим или под друг митнически режим.

Член 178

1. Когато възникне митническо задължение за чуждестранна стока, митническата облагаема стойност, която се образува на базата на действително платена или платима цена, в която са включени разходите по складиране и съхраняване на стоките при престоя им в свободната зона или свободния склад, тези разходи не се включват в митническата облагаема стойност, при условие че са отделени от действително платената или платима цена за стоката.

2. Когато стоката, която не е с произход от Общността, е претърпяла в свободната зона или в свободния склад обичайни операции, по реда на член 109, параграф 1, данните за вида, количеството и митническата облагаемост на стоката, които се използват за определяне на размера на вносните митни сборове, по искане на заявителя и при условие че операциите са извършени според разрешение, издадено по реда на член 109, параграф 3 са тези, които в момента, определен в член 214, биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции.

Съгласно процедурата на Комитета могат да бъдат предвидени дерогации от тази разпоредба.

Член 179

1. При поставяне в свободна зона или свободен склад на стоки с произход от Общността по член 166, буква б), отнасящи се до общата селскостопанска политика, те получават митническо направление, посочено в правилника, по който се обработват, в рамките на мерки, предвидени при износ на тези стоки.

2. Когато при повторното въвеждане на тези стоки в друга част от митническата територия на Общността, към изтичане на срока, посочен в член 171, параграф 2, не е подадено заявление за възлагане на митническото направление, упоменато в параграф 1, митническите органи предприемат мерките, предвидени в съответното законодателство при неспазване на определеното митническо направление.

Член 180

1. При въвеждане или при повторно въвеждане на друго място в Общността или при поставяне под определен митнически режим на дадени стоки, удостоверението по член 170, параграф 4, се счита за доказващо митническия статут по произхода на тези стоки.

2. Когато конкретният митнически статут на стоките не е определен във въпросното удостоверение или в други документи, придружаващи тези стоки, те се считат за:

1. стоки с произход от Общността - за целите на облагането с износни митни сборове и при прилагането на мерките на търговската политика;

2. стоки, които не са с произход от Общността - за всички останали случаи.

Член 181

Митническите власти се уверяват, че когато стоките напускат митническата територия на Общността от свободна зона или свободен склад, се спазват правилата, уреждащи износа, пасивното усъвършенстване, реекспорта, преустановителните процедури или процедурите за вътрешен транзит, както и разпо- редбите на дял V.

РАЗДЕЛ 2

РЕЕКСПОРТ, УНИЩОЖАВАНЕ И ОТКАЗ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА

Член 182

1. Стоките, които не са с произход от Общността могат да бъдат:

а) реекспортирани извън митническата територия на Общността;

б) унищожени;

в) оставени в полза на държавата, при предвидени в местното законодателство мерки.

2. При реекспорта се прилагат формалностите за изнасяне на стоки, включително и мерките на търговската политика.

Процедурата на Комитета определя случаите, при които не се прилагат мерките на търговската политика при износ и стоките, които не са с произход от Общността могат да се поставят под режим с отложено плащане.

3. С изключение на случаите, определени в съответствие с процедурата на комитета, унищожаването подлежат на предварително уведомяване на митническите органи. Митническите органи забраняват реекспорта, когато формалности или мерки, посочени в параграф 2, първа алинея, предвиждат това. Когато стоките, които по време на техния престой на митническата територия на Общността са били поставени под митнически икономически режим, са предназначени да бъдат реекспортирани, се подава митническа декларация по смисъла на членове 59 — 78. В тези случаи се прилагат и разпоредбите на член 161, параграфи 4 и 5.4. Унищожаването и отказът на стоки в полза на държавата се извършва, без да се правят разходи за нейна сметка.

5. Когато това е предвидено, отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, получават собствено митническо направление, като за стоки, които не са с произход от Общността.

Те остават под митнически надзор до момента, определен в член 37, параграф 2.

Член 182а

1. Стоките, които напускат митническата територия на Общността, с изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността без спирка вътре в тази територия, се обезпечават или с митническа декларация, или, когато не се изисква митническа декларация, с митнически манифест.

2. Използват се процедурите на комитетите за установяване:

— срокът от време, в рамките на който митническата декларация или митническият манифест да се подаде в митническата служба на износа преди стоките да се изведат от митническата територия на Общността,

— правилата за изключенията от и промените в срока от време, цитиран по-горе, и

— условията, при които изискването за митнически манифест може да бъде отменено или адаптирано, и

— случаите, в които и условията, при които стоки, напускащи митническата територия на Общността не са предмет нито на митническа декларация, нито на митнически манифест, в съответствие с конкретните обстоятелства и за специфични видове трафик на стоки, видове транспорт и икономически оператори и когато международни споразумения предвиждат специални условия за сигурност.

Член 182б

1. Когато за стоките, напускащи митническата територия на Общността е определено одобрено от митницата третиране или използване, за целите на което се изисква митническа декларация съгласно митническите правила, тази митническа декларация се подава в митническата служба на износа преди стоките да се изведат от митническата територия на Общността.

2. Когато митническата служба на износа се различава от изходната митническа служба, износната митническа служба незабавно предава или предоставя по електронен път необходимите подробности на разположение на изходната митническа служба.

3. Митническата декларация съдържа най-малко подробностите, които са необходими за митническия манифест, цитиран в член 182г, параграф 1.

4. Когато митническата декларация се изготви по начин различен от този с използването на техника за обработване на данни, митническите власти прилагат същото ниво на управление на риска по отношение на данните, както приложеното спрямо митнически декларации, изготвени с използването на техника за обработване на данни.

Член 182в

1. Когато за стоките, напускащи митническата територия на Общността не е определено одобрено от митницата третиране или използване, за което се изисква митнически манифест съгласно митническите правила, в изходната митническа служба се подава митнически манифест преди стоките да се изведат от митническата територия на Общността.

2. Митническите власти могат да позволят митническия манифест да бъде подаден в друга митническа служба при условие че тази митническа служба незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите подробности на разпо- ложение на входната митническа служба.

3. Вместо подаването на митническият манифест, митническите власти могат да приемат подаването на уведомление и достъп до митническият манифест в компютърната система на икономическия оператор.

Член 182г

1. Използват се процедурите на комитетите за създаването на общ комплект от данни и образец за митнически манифест, съдържащи подробностите, необходими за анализ на риска и правилното прилагане на митническия контрол, особено за целите на сигурността и безопасността, използвайки, където е необходимо, международни стандарти и търговски практики.

2. Митническият манифест се изготвя с използването на техника за обработка на данни. Може да се използва търговска, пристанищна или транспортна информация, при условие че тя съдържа необходимите подробности. Митническите власти могат да приемат митнически манифест на хартиен носител при извънредни обстоятелства, при условие че те прилагат същото ниво на управление на риска както приложеното при митнически манифести, изготвени с използването на техника за обработване на данни.

3. Митническият манифест се подава от:

а) лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превозването на стоките в митническата територия на Общността.

б) всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред компетентните митнически власти, или в) представител на едно от лицата, цитирани в букви а) или б).

4. По негово искане, на цитираното в параграф 3 лице се разрешава да промени една или повече от данните в митническия манифест след като той е бил подаден. Не са възможни обаче промени след като митническите власти: а) са информирали лицето, подало митническия манифест, че те възнамеряват да прегледат стоките; или

б) са установили, че въпросните подробности са неверни; или

в) са разрешили изнасянето на стоките.

ДЯЛ ПЕТИ

СТОКИ, НАПУСКАЩИ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА ОБЩНОСТТА

Член 183

Стоките, напускащи митническата територия на Общността, подлежат на митнически надзор. Те могат да бъдат проверявани от митническите органи според действащите разпоредби. При необходимост те напускат митническата територия на Общността по маршрут, определен от митническите органи и в съответствие с определения от тях митнически режим.

ДЯЛ ШЕСТИ

МИТНИЧЕСКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

ГЛАВА ПЪРВА

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МИТНИ СБОРОВЕ

Член 184

При предложение от Комисията Съветът определя, чрез квалифицирано мнозинство, случаите, при които се разрешава освобождаването от митни сборове при внос или износ на стоки.

ГЛАВА ВТОРА

ВРЪЩАНИ СТОКИ

Член 185

1. Когато стоки с произход от Общността, изнесени извън митническата територия на Общността, бъдат отново въведени в нея за внос в рамките на срок от три години, се освобождават от вносни митни сборове, по искане на заинтересованото лице.

Допуска се:

- при особени обстоятелства, срокът от три години да бъде удължен;

- когато връщаните стоки, преди износа им от митническата територия на Общността са били внесени при намалени или нулеви митни сборове поради естеството им, освобождаването по параграф 1 се разрешава, ако тези стоки се ползват отново за същите цели.

Когато тези стоки нямат същото предназначение, размерът на дължимите вносни митни сборове се намалява с размера на митните сборове, заплатени при първоначалния внос. Когато сумата за приспадане е по-голяма от дължимата сума за връщаните стоки, не се разрешава възстановяване.

2. Освобождаване от вносни митни сборове по параграф 1 не се разрешава за стоки:

- изнесени извън митническата територия на Общността в рамките на режим пасивно усъвършенстване, с изключение на случаите, когато стоките се намират в състоянието, в което са изнесени;

- подлежащи на мерки на Общността, свързани с износа им в трети страни. Редът и условията за освобождаване от това изискване се уреждат съгласно процедурата на Комитета.

Член 186

Освобождаване от вносни митни сборове по предходния член се разрешава за стоки, които се реимпортират в същото състояние, в което са изнесени. Случаи и условия, при които се допускат дерогации от тази разпоредба, могат да бъдат предвидени съгласно процедурата на Комитета.

Член 187

Разпоредбите на член 185 и 186 се прилагат и за компенсаторните продукти първоначално изнесени или реекспортирани под режим активно усъвършенстване, като се отчита съответната специфика.

Размерът на дължимите вносни митни сборове се определя съгласно правилата за режим активно усъвършенстване, като датата на реекспорта на компенсаторните продукти се приема за дата на вноса им.

ГЛАВА ТРЕТА

ПРОДУКТИ ОТ МОРСКИЯ РИБОЛОВ И ДРУГИ ПРОДУКТИ, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ МОРЕТО

Член 188

Без да се нарушават изискванията на член 23, параграф 1, буква е), при поставянето им под режим внос се освобождават от вносни митни сборове:

а)продуктите на морския риболов и другите продукти, извлечени от териториални води на трети страни, от кораби, регистрирани в държава-членка и плаващи под нейният флаг.

б)стоките, получени от продуктите по буква а), на борда на кораби-заводи, отговарящи на условията по тази буква.

ДЯЛ СЕДМИ

МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РАЗМЕРА НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Член 189

1. Когато при прилагане на митническите разпоредби митническите органи изискват учредяване на обезпечение за митническо задължение, това обезпечаване трябва да бъде представено от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник.

2. Митническите органи имат право да изискват учредяване само на едно обезпечение за едно митническо задължение.

При учредяване на митническо обезпечение, което може да се използва за определени стоки в повече от една държава-членка, то е валидно във всички въпросни държави-членки.

3. Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице вместо от лицето, от което се изисква.

4. Когато длъжникът или лицето, което може да стане длъжник, е държавен орган или орган на местната власт, не се изисква учредяване на обезпечение.

5. Митническите органи могат да не изискват учредяването на обезпечение за незначителни суми, размерът на които се не е по-висок от ECU 500 .

Член 190

1. Когато митническите разпоредби не предвиждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение може да се изисква по преценка на митническите органи, в случай че в предвидените срокове плащането на дължимото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно.

Когато обезпечението, посочено в параграф 1, не се изисква, митническите органи могат да поискат от лицето, посочено в член 189, параграф 1, да поеме писмено отговорността за съществуващите задължения.

2. Обезпечението по първа алинея, параграф 1 се изисква:

- в момента на прилагане на разпоредбите, предвиждащи възможността за изискване на такова обезпечение; или

- във всеки последващ момент, когато митническите органи констатират, че в предвидените срокове плащането на възникнало митническо задължение или на такова, което би могло да възникне, не е сигурно.

Член 191

По искане на лицето по член 189, параграфи 1 или 3 митническите органи имат право да разрешат учредяване на общо обезпечение, за покриване на няколко операции, от които възниква или може да възникне митническо задължение.

Член 192

>M2

1. Когато митническото законодателство разпорежда задължително предоставяне на обезпечение и при условията на специфичните разпоредби, определени за режим транзит в съответствие с процедурата на комитета, митническите органи определят размера на това обезпечение на равнище, равно на:

- конкретния размер на митническото задължение или задължения, в случай че този размер може да бъде определен по сигурен начин в момента, в който обезпечението се изисква; или

- в други случаи, най-високия, определен от митническите органи размер на митническото задължение или задължения, които са възникнали или биха могли да възникнат.

При учредено общо обезпечение на митнически задължения сумата, на които се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на съответните митнически задължения.

2. Когато митническите разпоредби предвиждат незадължително учредяване на обезпечение и митническите органи го изискват, те определят неговия размер така, без той да превишава посочените в параграфи 1 и 2 размери .

3. При условия и случаи, определени в правилника, митническите органи имат право да договарят с длъжника обезпечения с различни от посочените в този член размери.

Член 193

Обезпечението може да бъде учредено с:

- депозит в пари, или

- банкова гаранция.

Член 194

1. Депозитът в пари се урежда в платежните средства на съответната държава-членка, където се изисква митническото обезпечение.

За равностойност на паричен депозит може да се приеме:

- представяне на платежен чек, покрит от институцията, от която е изтеглен и то по начин приемлив за митническите органи;

- представяне на друг финансов инструмент, приет от митническите органи като средство за разплащане.

2. Обезпечение под формата на паричен депозит или плащане, считано за равностойно на паричен депозит се приема в съответствие с действащите разпоредби в държавата-членка, където се изисква това обезпечение.

Член 195

Банковата гаранция се дава в писмена форма, като гарантът се задължава да заплати солидарно с длъжника обезпечения размер на митническото задължение, когато плащането стане изискуемо.

Този гарант трябва да е трето лице - лице, което е установено в Общността, одобрено от митническите органи на държавата-членка.

Митническите органи имат право да откажат приемането на предложената банкова гаранция или друг вид обезпечение, когато не се обезпечава по сигурен начин плащането на митническото задължение в предвидените срокове.

Член 196

Лицето, което е длъжно да учреди обезпечение, е свободно да избира вида му според предвидените от член 193.

Митническите органи имат право да откажат приемането на определено обезпечение, когато считат че то е несъвместимо с правилното функциониране на съответният митнически режим. Митническите органи имат право да определят период от време, за който избраният способ на обезпечение не може да бъде променян.

Член 197

1. Съгласно процедурата на Комитета могат да бъдат посочени случаите, в които митническите органи могат да приемат обезпечения, различни от посочените в член 193, при условие че тези обезпечения осигуряват плащането на митническото задължение.

Митническите органи отказват предложеното от длъжника обезпечение, което не осигурява плащането на митническото задължение.

2. В случаите на втора алинея, параграф 1 митническите органи могат да разрешат приемането на депозит в пари, без да бъдат изпълнени условията, предвидени в член 194, параграф 1.

Член 198

Когато митническите органи установят, че представеното обезпечение не гарантира или вече не осигурява безспорно или изцяло заплащането на митническото задължение в предвидените срокове, те изискват от лицето по член 189, параграф 1 допълнително обезпечение или заместването на първоначалното обезпечение с ново.

Член 199

1. Обезпечението не се освобождава , докато митническото задължение, за което е било представено не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно,.

2. Когато митническото задължение е частично погасено или не може да възникне за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице, освен когато въпросната сума не оправдава подобни стъпки.

Член 200

Дерогации от прилагане на разпоредбите на тази глава се допускат при изпълнение на международни конвенции, по които Общността е страна.

ГЛАВА 2

ВЪЗНИКВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Член 201

1. Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:

а) пускане в свободно обращение на стока, подлежаща на облагане при износ;

б) поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;

2. Митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация за въпросните стоки.

3. Длъжникът е заявителят При наличие на представител лицето, от чието име се попълва митническа декларация, също се счита за длъжник.

При съставяне на митническа декларация по параграф 1, на базата на информация, основаваща се на факти, че митническите задължения не са изплатени, лицето, предоставило информация, необходима за попълване на декларацията, при условие че е знаело или би могло за знае, че тази информация е невярна, може в предвидените от закона случаи да се счита за длъжник.

Член 202

1. Вносно митническо задължение възниква при:

а) неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове, или

б) неправомерно въвеждане в други части на митническата територия на Общността на стоки, установени в свободни зони или свободен склад.

По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членовете от 38 до 41, както и второ тире от член 177.

2. Митническо задължение възниква към датата на неправомерното въвеждане на стоките под въпрос.

3. Длъжникът е:

- лицето, въвело неправомерно въпросните стоки,

- всяко едно лице, участвало в неправомерното въвеждане на стоките и добре запознато или запознато по предположение с факта, че подобно въвеждане е неправомерно, и

- всяко лице, придобило или задържало стоките под въпрос, като е било запознато или би следвало да е запознато че с факта, че към датата на придобиване или получаване на стоките, те са били въведени неправомерно.

Член 203

1. Вносно митническо задължение възниква при:

- неправомерно извеждане на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове от митнически надзор.

2. Митническото задължение възниква към датата на извеждане на въпросните стоки от митнически надзор.

3. Длъжникът е:

- лицето, извело стоките от митнически надзор,

- лицето, участвало при извеждането на въпросните стоки, знаейки или вероятно известено, че стоките се извеждат от митнически надзор,

- лице, придобило или задържало стоките под въпрос ,като е знаело или е би следвало да знае, че към датата на придобиването или получаването им те са били изведени от митнически надзор, и

- при необходимост лицето, задължено за временното складиране на стоките или за прилагането на митническия режим, под който са поставени стоките под въпрос.

Член 204

1. Вносно митническо задължение възниква при:

а) неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от факта, че стоките подлежат на облагане с вносни митни сборове, или от временното им складиране, или от естеството на митническия режим под който са поставени; или

б) несъобразяване с условията, свързани с поставянето на стоките под определен митнически режим, или отпускането на намалено или нулево мито, поради естеството на самите стоки;

както и в случаите, различни от посочените в член 203, освен когато се установява, че нередностите нямат значение за правилното прилагане на режима на временно съхранение или общо митническият режим под въпрос.

2. Митническото задължение възниква или към датата, когато неспазването на определено задължение води до митническо задължение, или към датата когато стоката се поставя под определен митнически режим, и се установи, че условията, при които стоките са поставени под гореупоменатия режим или са получили намалено, или отменено вносно мито, поради естеството си, в действителност не е изпълнено.

3. Длъжникът е лицето, което според обстоятелствата, е задължено или да изпълни произтичащите задължения, свързани със стоки, подлежащи на вносни митни сборове, поради временното им складиране или пък от прилагането на митническия режим, под който са поставени стоките, или пък да се съобрази с условията, при които стоките са поставени под определен режим.

Член 205

1. Вносно митническо задължение при износ възниква при:

- консумацията или употребата на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове и на намиращи се в свободна зона или свободен склад, при условия, различни от разпоредени в действащото законодателство.

Когато изчезнат стоки и липсата им не може да бъде задоволително обяснена пред митническите органи, те могат да считат, че въпросната стока е изконсумирана или употребена в свободната зона или свободния склад.

2. Митническо задължение възниква към датата, когато стоката е изконсумирана или употребена за първи път, при условия, различни от приетите в действащото законодателство.

3. Длъжникът е лицето, употребило или изконсумирало стоката, както и всяко лице, взело участие в това действие, като е знаело или би следвало за знае, че консумираната или употребена стока се намира при условия, различни от разрешените в действащото законодателство.

Когато митническите органи считат, че изчезнала стока е била консумирала или употребена в свободната зона или свободния склад и не е възможно да се приложи гореупоменатата алинея, лицето, отговорно за внасяне на митническото задължение, е последното лице, притежавало стоката и известно на тези органи.

Член 206

1. Чрез дерогация от членове 202 и 204, параграф 1, буква а) вносно митническо задължение не възниква за конкретна стока, когато засегнатото лице докаже, че неизпълнението на задълженията му произтича от:

- разпоредбите на членове от 38 до 41 и второ тире от член 177, или

- задържа въпросната стока под режим на временно складиране, или

- прилагането на митническия режим, под който е поставена стоката, води до пълното й унищожение или невъзвратима загуба, в резултат на което естественото състояние на стоката, при непредвидени или форсмажорни обстоятелства, или като следствие от разрешение на митническите органи.

По смисъла на този параграф безвъзвратно изгубена стока е всяка стока, невъзможна за употреба от когото и да е.

2. Вносно митническо задължение не възниква при внесени стоки при режим на намалено или отменено вносно мито, поради тяхното естество, когато тези стоки са изнесени или реекспортирани с разрешение от страна на митническите органи.

Член 207

В съответствие с член 206, параграф 1 не възниква митническо задължение за скраб или отпадъци, останали след унищожаването на стока, внесена при намалени или нулеви митнически ставки поради употребата си, като последните се считат за чуждестранна стока.

Член 208

В съответствие с членове 203 или 204, когато възникне митническо задължение във връзка с освобождаването на стоки при условия на намалено вносно мито, поради естеството им, платените митни сборове към датата на внос на стоките се приспадат от общия размер на митническото задължение.

Тази разпоредба се прилага според спецификата, когато митническото задължение е възникнало от скраб или отпадъци, получени от унищожаването на въпросната стока.

Член 209

1. Износно митническо задължение възниква при:

- износ с митническа декларация извън митническата територия на Общността на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове.

2. Митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

3.Длъжникът е заявителят При негово отсъствие лицето, от чието име се попълва декларацията се счита също за длъжник.

Член 210

1. Митническо задължение при износ възниква:

- при извеждане на стока от митническата територия на Общността, подлежаща на облагане с износни митни сборове, без митническа декларация.

2. Митническото задължение възниква към датата на действително напускане на упоменатата територия от въпросната стока.

3. Длъжникът е:

- лицето, извело стоката, и

- всяко лице, взело участие в това извеждане, като е било известено или вероятно е знаело, че не е попълнена митническа декларация, а следва да бъде попълнена.

Член 211

1. Износно митническо задължение възниква при:

- неспазване или несъобразяване с условията, при които стоката е получила направление извън митническата територия на Общността, при пълно или частично освобождаване от износни митни сборове.

2. Митническото задължение възниква към датата, на която стоката пристигне в дестинация, различна от предписаната и при напускане на митническата територия на Общността при пълно или частично освобождаване от износни митни сборове, или когато митническите органи са неспособни да определят тази дата, се приема датата на която изтича срока за представяне на доказателство че стоката получила митнически облекчения продължава да спазва условията, по които е получила въпросните облекчения.

3. Длъжникът е заявителят. В случай на негово отсъствие длъжник е и лицето, от чието име е попълнена декларацията.

Член 212

Митническите задължения по членове от 201 до 205 и 209 о 211 възникват и когато се отнася за стока, обект на мярка за забрана или ограничения при вноса или износа от каквото и да е естество. Митническото задължение не възниква при неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на фалшифицирани или подправени парични знаци, наркотични или психотропни вещества, които не влизат стриктно в обращение в рамките на контролираното от властите, освен когато се използват за медицински или научни цели. Когато за целите на наказателното право се прилагат наказания за митнически нарушения, въпросното митническо задължение се приема за възникнало, когато митни сборове позволяват да се определи наказание, или наличието на митническо задължение е основание за откриване на следствие.

Член 212а

Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специ- фичното ? предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни митни сборове по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благо- приятно третиране, нулевите ставки на митата или освобожда- ването от митни сборове се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито видима небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице оста- налите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от митни сборове.

Член 213

Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник , те са солидарно отговорни за неговото заплащане.

Член 214

1. Ако не е предвидено друго в настоящия Кодекс, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение.

2. Когато не е възможно да се определи точно датата на възникване на митническо задължение, времето, което трябва да се отчете при определяне на митническата облагаема стойност на въпросната стока, е времето, когато митническите органи установят, че стоката е в състояние, според което възниква митническо задължение.

При наличие на достатъчна информираност на митническите органи, която им дава възможност да установят, че митническото задължение е възникнало преди датата, когато са го установили, дължимите митни сборове за внос или износ за въпросните стоки се определят на базата на правилата за оценяване към най-ранна дата, установена като начална за митническото задължение и произтичаща от наличната информация.

3. Наказателни лихви се прилагат, с цел да се предотврати неправомерно придобиване на финансови привилегии чрез отлагане на датата, на която митническото задължение е възникнало или осчетоводено.

>M2

Член 215

1. Митническо задължение възниква:

— на мястото, където са възникнали фактите, които пораждат това задължение,

— когато не е възможно да се определи това място, на мястото, където митническите органи установят, че е възникнало митническо задължение,

— когато стоките са въведени под митнически режим, който не е приключил, а мястото не може да се определи по първото или второто тире в определения срок, ако е възможно, в съот- ветствие с процедурата на комитета, на мястото, където въпросните стоки са поставени под митническия режим или са въведени на митническата територия на Общността под този режим.

2. Когато информацията на разположение на митническите органи им позволява да установят, че митническото задължение е възникнало докато стоките са били на друго място и на по-ранна дата, митническото задължение се приема за възникнало на мястото, което може да бъде установено като местоположение на стоките на най-ранната дата, на която може да бъде установено съществуването на митническо задължение.

3. Митническите органи, упоменати в член 217, параграф 1, са тези на държавата-членка, където е възникнало митническото задължение или се приема за възникнало в съответствие с настоящия член.

4. Ако митническите власти установят, че по силата на член 202 е възникнало митническо задължение в друга държава-членка, то митническото задължение се счита за възникнало в държавата- членка, в която е било констатирано възникването на митническото задължение, когато размерът на задължението не надхвърля 5 000 EUR.

Член 215

1. Митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до неговото възникване.

2. Когато не е възможно мястото на възникване, по смисъла на параграф 1, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където митническите органи установят, че за стоката се дължат митни сборове.

3. Когато съответният митнически режим за дадена стока не е приключен, митническото задължение се счита за възникнало на мястото

- където стоката е била поставена под този режим;

- където стоката е била внесена в Общността под този режим.

4. Когато митническите органи разполагат с информация, която им позволява да установят със сигурност, че митническото задължение е възникнало на друго място на по-ранна дата, мястото на възникване на това задължение се счита за окончателно, когато е определено като най-ранно във времето.

Член 216

1. При сключени споразумения между Общността и някои трети страни, според които се допуска преференциална митническа тарифа при внос в границите на тези страни на стоки с произход от Общността, при условие че според тези споразумения се изисква въпросните стоки да са произведени при митнически режим активно преработване, включените стоки, които не са с произход от Общността в упоменатите стоки подлежат на вносни митни сборове, необходимата документация за да се получи преференциалната митническа тарифа в тези трети страни, създават вносно митническо задължение.

2. Датата на възникване на това митническо задължение се счита датата, на която митническите органи приемат декларацията за износ за въпросните стоки.

3. Длъжникът е заявителят При негово отсъствие длъжник е лицето, от чието име се подава декларацията.

4. Размерът на вносните митни сборове по това митническо задължение се определя при същите условия, както и в случаите на митническо задължение, установено към датата на приемане на декларация за митническо освобождаване на въпросните стоки с цел приключване на митническия режим активна преработка.

ГЛАВА ТРЕТА

ЗАПЛАЩАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

РАЗДЕЛ 1

ВЗЕМАНЕ ПОД ОТЧЕТ И УВЕДОМЯВАНЕ НА ДЛЪЖНИКА ЗА РАЗМЕРА НА МИТНИТЕ СБОРОВЕ

Член 217

1. Размерът на митните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, се изчислява от митническите органи в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, както и да бъде вписан в счетоводните документи или друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет

Случаите, когато първа алинея не се прилага, са:

а) при въвеждане на временно антидъмпингово или изравнително мито;

б) когато размерът на законно дължимите мита надвишава определения въз основа на обвързващата информация размер;в) когато разпоредби, приети съгласно процедурата на Комитета освобождават митническите органи от изискването да вземат под отчет митни сборове под определена сума. Митническите органи могат да приспадат части от митническо задължение, които по силата на член 221, параграф 3, не могат да се съобщават на длъжника освен след изтичане на допустимия срок.

2. Държавите-членки определят практическия режим на вписване в счетоводните книги и вземане под отчет на размерите на митата. Режимите могат да се различават от гледна точка на условията, при които възниква митническото задължение, както и дали към датата на вземане под отчет митническите органи приемат заведената сума като окончателна за задълженията към тях.

Член 218

1. Когато възникне митническо задължение при приемане на декларация за стоки, поставени под митнически режим, различен от временния внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, или друго действие със същото правно значение, както и приема на декларация, размерът на митническото задължение се взема под отчет, веднага щом е изчислено окончателно, и то в такива случаи най-късно втория ден, след като стоките са освободени.

В случаите, когато изплащането на митническото задължение е обезпечено, общата сума на митните сборове за всички стоки, освободени от едно и също лице в срок, определен от митническите органи, но не по-дълъг от 31 дни, могат да се отчетат само с едно вписване в счетоводните книги след приключване на въпросния срок. Това вписване в счетоводните книги следва да се извърши в рамките на 5 дни след изтичане на определения срок.

2. Когато стоки могат да бъдат освобождавани, при условие че отговарят на разпоредби в законодателството на Общността, свързани с определянето на размера на митническото задължение или начина на неговото изплащане, вписването в счетоводните книги следва да се извърши не по-късно от 2 дни след деня, когато размерът на митата или митническите задължения се определят или фиксират

В случаите, когато митническото задължение се отнася до временно антидъмпингово или изравнително мито, то следва да се впише в счетоводните книги, не по-късно от 2 месеца след публикуването на регламента относно определянетона антидъмпингови или изравнителни мита в Официален вестник.

3. Когато митническо задължение възникне при условия, различни от условията, посочени в параграф 1, съответният размер на мито следва да бъде вписан в счетоводните книги до 2 дни от датата ,на която митническите органи са успели да:

а) изчислят размера на въпросното мито, и

б) определят кой е длъжникът

Член 219

1. Сроковете за завеждане под отчет, установени в член 218, могат да бъдат удължени:

а) при условия, свързани с организацията на администрацията на държавата-членка, и в частност, когато счетоводството им е централизирано, или

б) когато възникнат конкретни обстоятелства възпрепятстващи митническите органи да спазят посочените срокове.

Удълженият срок не може да е по-дълъг от 14 дни.

2. Сроковете, посочени в параграф 1, не се прилагат при непредвидими обстоятелства или при случаите на непреодолима сила.

Член 220

1. Когато размерът на митото при митническо задължение не се впише в счетоводните книги в съответствие с членове 218 и 219 или е заведен под отчет като по-малка сума от дължимата, разликата се вписва в счетоводните книги до 2 дни след датата, на която митническите органи установят съществуващото положение и могат да изчислят общата сума на задълженията, както и да определят кой е длъжникът - последващо завеждане под отчет. Упоменатият срок може да бъде удължен според разпоредбите на член 219.

2. С изключение на случаите, посочени във втора и трета алинея от член 217, параграф 1, последващо завеждане под отчет не се допуска когато:

а) първоначалното решение да не се завежда под отчет пълният размер на митото или да се води на отчет с по-ниски от действителните стойности, е взето въз основа на общи разпоредби, отменени впоследствие със съдебно решение;

б) размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация. Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това пред- ставлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея. Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на изно- сителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преферен- циално третиране. Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране. Същевременно, длъжникът не може да се позове на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности становище, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната-бенефициер.

в) разпоредбите, приети съгласно процедурата на Комитета, освобождават митническите органи от последващо завеждане под отчет на митнически суми, по-малки от определен размер.

Член 221

1. Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет.

2. Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и не е все още приет от митническите органи, последните извършват уведомяването по параграф 1 само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер.

Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на този, определен от митническите органи и при спазване на втора точка на Член 218, параграф 1, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника за заведената под отчет сума на митническото му задължение.

3. Уведомяването на длъжника вече не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването.

4. Когато митническото задължение е в резултат на действие, което в момента на извършването си е подлежало на наказателно съдебно преследване, уведомяването на длъжника може да се осъществи след изтичането на тригодишния срок, предвиден в параграф 3, при условията, предвидени от действащите разпоредби.

РАЗДЕЛ 2

СРОКОВЕ И НАЧИНИ НА ПЛАЩАНЕ НА РАЗМЕРА НА МИТАТА

Член 222

1. Размерът на митата, за които е извършено уведомяването по член 221 се заплащат от длъжника в следните срокове:

а) когато лицето няма право да се възползва от улесненията за разплащане по членове от 224 до 229, разплащането се извършва в предвидения срок.

Без да се накърняват разпоредбите на параграф 2 от член 244 този срок не бива да надхвърля 10 дни след уведомяване на длъжника за митническите му задължения и при акумулиране на вписванията в счетоводните книги по реда на алинея 2 от член 218 параграф 1, се определя така че длъжникът да получи по-дълъг период за плащане от срока при отлагане на плащането.

Продължаване на срока за разплащане се отпуска автоматично, когато се установи, че въпросното лице е получило известието си твърде късно, за да може да извърши плащането в определения срок.

Митническите органи могат да отпуснат продължаване на въпросния срок по заявление на длъжника, когато размерът на митническото задължение за плащане произтича от стоки, придобити след освобождаването им от митническите органи. При спазване на член 229, буква а) продължаването на срока не може да надхвърля необходимия на длъжника срок за предприемане на необходимите стъпки по уреждане на задължението му;

б) когато лицето може да ползва някое от улесненията за плащане, посочени в членове от 224 до 229, плащането се извършва не по-късно от датата, на която изтичат срокът или сроковете, посочени във връзка с въпросните начини на плащане.

2. Съобразно процедурата на комитета могат да се предвидят случаи и условия, при които се извършва отлагане на задължението на длъжника да заплати митни сборове:

— когато има подадена молба за опрощаване на митни сборове в съответствие с членове 236, 238 или 239, или

— когато дадена стока е запорирана с оглед на бъдеща конфискация в съответствие с член 233, буква в), второ тире, или буква г), или

— когато митническото задължение е възникнало в приложение на член 203 и съществуват множество длъжници.

Член 223

Плащането се извършва в касата на митническото учреждение или безкасово. То може да бъде извършено чрез изравняване на кредитния баланс, както предвиждат разпоредбите за това.

Член 224

Когато размерът на митата се отнася до стоки, декларирани по митнически режим, който налага плащане в определен срок, по искане на заинтересованото лице митническите органи имат право да отсрочат плащането при условия и в срокове, определени в членове 225, 226 и 227.

Член 225

Отсрочване на плащането се разрешава след предоставянето на гаранция от длъжника.

За извършените допълнителни услуги във връзка с разрешаване на отсрочването на плащането митническите органи събират направените разноски.

Член 226

Митническите органи решават кой от следните режими да приложат при разрешаване на отсрочване на плащането:

а) отделно за всяка сума на мито заведена под отчет според условията по първа алинея от член 218, параграф 1 или член 220, параграф 1;

б) общо за всички суми митнически задължения задени под отчет според условията условията по първа алинея от член 218, параграф 1 за срок, определен от митническите органи, но не по-дълъг от 31 дни; или

в) общо за сумите по всяко едно вписване по условията на втора алинея от член 218, параграф 1

Член 227

1. Разрешеният срок за отлагане на плащанията е 30 дни. Той се отброява:

а) при отлагане на плащането по член 226, буква а), срокът започва да тече от денят, след като тази сума е заведена под отчет от митническите органи.

При член 219, срокът от 30 дни по първа алинея, се отброява с приспадане на двата дни за вписване на въпросната сума в счетоводните книги.

б) при отлагане на плащането по член 226, буква б), срокът започва да тече от следващият ден след изтичане на срокът за кумулиране на митните задължения. В тези случаи срокът се намалява с половината от дните по акумулиране на общите митнически задължения.

в) при отлагане на плащането по член 226, буква в), срокът започва да тече от деня следващ датата на освобождаване на стоките. В тези случаи срокът се намалява с половината от дните на въпросния срок.

2. Когато броят на дните по параграф 1, букви б) и в) е нечетно число, броят на приспаданите дни от 30-дневния период в двата случая е равен на половината от следващото по-ниско четно число.

3. За опростяване на въпроса, когато сроковете по по параграф 1, букви б) и в) са календарна седмица или календарен месец, държавите-членки могат да уредят въпросната сума мита на отложено плащане да се изплащани на:

а) при календарна седмица в петък на четвъртата седмица след изтичането й;

б) при календарен месец, на шестнадесетия ден от следващия месец.

Член 228

1. Отложено плащане не се разрешава за суми митнически задължения, които се отнасят до стоки при митнически режим, постановяващ плащането на определени мита и са заведени под отчет в съответствие с разпоредбите за прием на непълна декларация, тъй като заявителят не е представил пълната информация за митническата оценка на стоките в рамките на предвидения срок или не е допълнил липсващите данни при приема на непълната декларация.

2. Отложено плащане се допуска по параграф 1, когато митата подлежат на възстановяване и са заведени под отчет преди изтичане на периода от 30 дни от датата на първоначалното им завеждане под отчет, или са заведени под отчет на датата на приемане на въпросната декларация. При тези условия отпуснатият срок за отложено плащане не може да е след датата, на която изтича срокът, отпуснат по член 227 за изплащане на първоначално определеното мито, или който би се отпуснал, ако определеното мито е заведено под отчет при декларирането на въпросните стоки.

Член 229

Митническите органи могат да разрешат улеснения по плащането, различни от отложеното плащане.

Разрешението за тези улеснения:

а). е при условие за представяне на обезпечение. Такова обезпечение не се изисква, когато поради състоянието на длъжника води до сериозни икономически или обществени трудности;

б). покрива лихвите за просрочване върху просрочената сума за плащане. Тази лихва се изчислява по пазарен начин за валутата, в която се изплаща митото.

Митническите органи могат да се откажат от лихви за просрочване, когато поради състоянието на длъжника водят до сериозни икономически или обществени трудности.

Член 230

Каквито и улеснения да се предоставят на длъжника, той може да изплати дължимите от него суми, без да изчаква изтичането на отпуснатия му срок.

Член 231

Размерът на митата може да бъде заплатен и от друго лице, различно от длъжника.

Член 232

1. Когато размерът на митата не е заплатен в определения срок, митническите органи:

а) използват всички възможности за осигуряване плащането на размера, предвидени в настоящия Кодекс и други нормативни актове, включително и издаване на административни актове за принудително събиране.

Специални разпоредби могат да се приемат във връзка с банковата гаранция при митнически транзитен режим;

б) събират лихви за просрочване, начислени върху размера на митата. Лихвите по просрочване могат да са по-високи или по-ниски от лихвите по банкови кредити.

2. Митническите органи могат да опростят лихвите по просрочване:

а) когато поради състоянието на длъжника биха могли да доведат до сериозни икономически или обществени трудности;

б) когато дължимата сума не надвишава определената минимална сума съгласно процедурата на Комитета;

в) когато митото е изплатено до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащането му.

3. Митническите органи могат да определят:

а) минимални срокове за изчисляване на лихвите;

б) минимални суми за плащане като лихви по просрочване.

ГЛАВА 4

ПОГАСЯВАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Член 233

При спазване на действащите разпоредби за временно отлагане на митническо задължение и безвъзвратна загуба на сумите, дължими по него, при установена по законен път неплатежоспособност на длъжник, митническото задължение се погасява:

а) чрез заплащане на размера на митата;

б) чрез опрощаване на размера на митата;

в) когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на размера на митата:

— митническата декларация е анулирана ,

- преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или впоследствие, отнети в полза на държавата, унищожени по нареждане на митническите органи, унищожени или изоставени по реда на член 182, унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или поради други непредвидими обстоятелства;

г) когато стоки, за които е възникнало митническо задължение по член 202 са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие отнети в полза на държавата.

При задържане или отнемане в полза на държавата, за целите на наказателното право, митническото задължение не се счита за погасено, ако съществуват разпоредби в правото на съответната държава-членка, разрешаващи определянето на наказания въз основа на митническо задължение.

Член 234

Митническо задължение по член 216 се погасява при отмяна на предвидените в същия член мерки по преференциално тарифно третиране.

ГЛАВА 5

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА МИТАТА

Член 235

Следните определения са в сила

а) "възстановяване" на митатата е връщане в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни мита.

б) "опрощаване" на размера на митата е или решение за пълно или частично несъбиране размера на вносните или износните мита, или решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните мита, когато не са били заплатени.

Член 236

1. Възстановяване заплатените вносни или износни мита се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митата не са били дължими или основанието за завеждането им под отчет противоречи на член 220, параграф 2.

Опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митата не са били дължими или са взети под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими мита, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересованото лице.

2. Възстановяването или опрощаването на вносни или износни мита се разрешава след писмено искане пред съответното митническо учреждение, преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези мита.

Удължаване на този срок се допуска, когато заинтересованото лице докаже, че е било възпрепятствано да подаде заявление за целта в рамките на законния срок, поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.

Когато митническите органи установят самостоятелно обстоятелствата по първа и втора алинея на параграф 1, те възстановяват или опрощават въпросните суми чрез свои мерки.

Член 237

Възстановяване на заплатените вносни или износни мита се извършва, когато се установи, че митническата декларация за тях е анулирана. Възстановяването или опрощаването се разрешава след писмено искане на заинтересованото лице, подадено в рамките на предвидените срокове за заявление за анулиране на митническата декларация под въпрос.

Член 238

1. Възстановяване или опрощаване на вносни мита може да се разреши, когато се установи, че сумите са заведени под отчет за стоки поставени под митнически режим, но самите стоки са отказани от вносителят в срока, предвиден по член 67, поради дефектност или несъответствие с договора им за внос.

Дефектни продукти по смисъла на първа алинея се считат и увредени стоки преди освобождаването им.

2. Възстановяване или опрощаване на вносни мита се разрешава при следните условия:

а) стоките не са употребявани, освен в рамките на първоначална употреба, достатъчна за установяване на дефектността им или несъобразяването им с договора за внос;

б) стоките са изнесени извън митническата територия на Общността.

По заявление на заинтересованото лице митническите органи могат да разрешат унищожаването на стоките, или поставянето им, с цел реекспорт под транзитен митнически режим или митническо складиране, или в свободна зона или свободен склад, вместо да бъдат изнасяни.

За целите на митническото направление, което им се възлага по горната алинея стоките се третират с произход извън Общността.

3. Възстановяване или опрощаване на вносни мита не се разрешава за стоки, които преди да бъдат декларирани, са внесени временно за проверка, освен ако не се докаже, че тяхната дефектност или несъобразяването им с договора за внос не биха могли да бъдат открити при въпросните проверки.

4. Възстановяване или опрощаване на вносни мита се разрешава по параграф 1, при подаване на заявление във въпросното митническо учреждение в срок до дванадесет месеца от датата на която сумата за дължими мита е била известена на длъжника.

Митническите органи могат да разрешат удължаване на този период при доказана необходимост

Член 239

1. Възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита се извършва и при случаи различни от тези по членове 236, 237 и 238, когато:

- това е уредено съгласно процедурата на Комитета;

- заинтересоното лице не може да бъде уличено в умисъл или явна небрежнот. Редът и случаите за прилагане на тази разпоредба се уреждат съгласно процедурата на Комитета. Възстановяването или опрощаването може да подлежи на специални условия.

2. Възстановяване или опрощаване на митата се разрешава по параграф 1, при подаване на заявление във въпросното митническо учреждение в срок до дванадесет месеца от датата на която сумата за дължими мита е била известена на длъжника.

Митническите органи могат да разрешат удължаване на този период при доказана необходимост

Член 240

Възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита по тази глава се извършва само когато сумата за възстановяване или опрощаване е по-висока от сумата определена за целта съгласно процедурата на Комитета.

Митническите органи могат да приемат и заявления за по-ниски размери.

Член 241

Митническите органи не дължат лихви по възстановените от тях вносни или износни мита. Лихва се изплаща само когато:

- разрешение за възстановяване се издаде до три месеца след приемането на това разрешение;

- когато се допуска от местното законодателство.

Размерът на тази лихва се изчислява по пазарен принцип.

Член 242

Когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът не съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо. Лихви изплатени по Член 241 се възстановявабуква

ДЯЛ 8

ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ

Член 243

1. Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи, свързани с прилагането на митническия правилник и пряко и лично засегнали негови интереси:

Всяко лице, подало заявление до митническите органи за решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, което не е получило съдебно решение по заявлениета си в срок, посочен в член 6, параграф 2., също придобива право на обжалване.

Искът за обжалване се подава в държавата-членка, където е взето или приложено митническото решение.

2. Правото на обжалване се упражнява:

а) първоначално пред митническите органи, определени за тази цел от държавите-членки;

б) на втора инстанция пред независима колегия, която може да е съд, правен орган, или друга специализирана колегия в съответствие с действащите разпоредби в държавите-членки.

Член 244

Подаването на иск за обжалване не води до автоматична отмяна на оспорваното решение.

Митническите органи могат да отменят въпросното решение изцяло или частично когато считат че оспорваното решение не съответства на митническия правилник или когато има опасност да се нанесе непоправима вреда на засегнатото лице.

Когато обжалваното решение създава вносни и износни мита, отмяната му подлежи само и единствено на наличието или подаването на обезпечение за въпросните мита. Обезпечение не се изисква когато задължението за него ще причини на длъжника сериозни икономически или обществени трудности.

Член 245

Разпоредбите за прилагане на правото на обжалване се определят от всяка една държава-членка.

Член 246

Този дял не се прилага за обжалване, подадено с цел отмяната или преразглеждането на решение, взето от митническите органи на базата на наказателното право.

ДЯЛ 9

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА ПЪРВА

КОМИТЕТ ПО МИТНИЧЕСКИЯ КОДЕКС

Член 247

Необходимите мерки за прилагането на настоящия кодекс, включително и за прилагането на регламента, визиран в член 184, с изключение на дял VIII и като се имат предвид членове 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 (1), както и член 248 от настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата за нормативно уреждане, визирана в член 247а, параграф 2, при спазване на международните ангажименти, поети от Общността.

(1) ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

Член 247а

1. Комисията получава съдействие от Комитета за Митническия кодекс, наричан по-долу „комитета“.

2. В случаите, в които има позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване разпоредбите на член 8 от същото. Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя с продължителност шест месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 248

Необходимите мерки за прилагането на членове 11, 12 и 21 са приети в съответствие с процедурата за управление, визирана в член 248а, параграф 2.

Член 248а

1. Комисията получава съдействие от Комитета за Митническия кодекс, наричан по-долу „комитета“.

2. В случаите, в които има позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя с продължителност три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 249

Комитетът може да разглежда всички въпроси, свързани с митническото законодателство, повдигнати от неговия председател било по негова инициатива, било по искане на представител на държава-членка.

ГЛАВА ВТОРА

ПРАВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА ПРИ ВЗЕМАНЕ НА МЕРКИ, ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ И РАЗКРИТИЯ, НАПРАВЕНИ В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

Член 250

Когато еднакъв митнически режим се прилага в множество държави-членки,

- решенията, договорените мерки за идентификация, както и документацията, издавана от митническите органи на една държава-членка, имат една и съща правна сила и в другите държави-членки, като се равняват на издаваните от митническите органи на всяка една от тези държави-членки правни документи;

- разкрития, извършени по време на митнически контрол от страна на митнически органи на една държава-членка, имат същата окончателна сила в другите държави-членки, както и разкритията, извършени от митническите органи на всяка една от тези държави-членки.

ГЛАВА ТРЕТА

ДРУГИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 251

1. Настоящият кодекс отменя следните регламенти и директиви:

- Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общото определяне на понятието "произход на стоките"6, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 456/917;

- Регламент (ЕИО) № 754/76 на Съвета от 25 март 1976 г. относно митническа обработка на стоки, върнати в Общността8, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1147/869;

- Регламент (ЕИО) № 2779/78 на Съвета от 23 ноември 1978 г. относно разпоредбата по прилагане на европейската разчетна единица (ЕРЕ) при прилагане на правото в областта на митниците10, изменен в Регламент (ЕИО) № 289/8411;

- Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 г. относно възстановяване или опрощаване на вносни или износни митни сборове12, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1854/8913;

- Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г. относно последващо възстановяване на недължими вносни и износни митни сборове, заплатени от лице, които въвежда стоки под митнически режим задължаващ изплащането на тези мита14, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1854/8915;

- Директива № 79/695/ЕИО на Съвета от 24 юли 1979 г. относно хармонизиране на митническия режим внос16, последно изменен с Директива № 90/504/ЕИО17;

- Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. относно митническа облагаема стойност на стоките18, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 4046/8919;

- Директива № 81/177/ЕИО на Съвета от 24 февруари 1981 г. относно хармонизиране на митническия режим износ от Общността20, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1854/8921;

- Регламент (ЕИО) № 3599/82 на Съвета от 21 декември 1982 г. относно режим на временен внос22, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1620/8523;

- Регламент (ЕИО) № 2763/83 на Съвета от 26 септември 1983 г. относно разрешение за поставяне на стоки под митнически режим на обработка под митнически контрол преди вноса им24, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 720/9125;

- Регламент (ЕИО) № 2151/84 на Съвета от 23 юли 1984 г. относно митническата територия на Общността26, последно изменен с Акта за присъединяване на Испания и Португалия;

- Регламент (ЕИО) № 1999/85 на Съвета от 16 юли 1985 г. относно облекчения свързани с митническия режим на активно усъвършенстване27;

- Регламент (ЕИО) № 3632/85 на Съвета от 12 декември 1985 г. относно определяне на условията за представяне на митническа декларация 28;

- Регламент (ЕИО) № 2473/86 на Съвета от 24 юли 1986 г. относно облекчения при митнически режим пасивно усъвършенстване и стандартната система за обмен29;

- Регламент (ЕИО) № 2144/87 на Съвета от 13 юли 1987 г. относно митническото задължение30, последно изменен в Регламент (ЕИО) № 4108/8831;

- Регламент (ЕИО) № 1031/88 на Съвета от 18 април 1988 г. относно задължените за изплащане на митни сборове лица32, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1716/9033;

- Регламент на Съвета (ЕИО) № 1970/88 от 30 юни 1988 г. относно триъгълни операции при митнически режим пасивно усъвършенстване и стандартната система за обмен34;

- Регламент (ЕИО) № 2503/88 на Съвета от 25 юли 1988 г. относно митническо складиране35, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2561/9036;

- Регламент (ЕИО) № 2504/88 на Съвета от 25 юли 1988 г. относно свободните зони и свободните складове37, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1604/9238;

- Регламент (ЕИО) № 4151/88 на Съвета от 21 декември 1988 г. относно разпоредбите за стоки въвеждани на митническата територия на Общността39;

- Регламент (ЕИО) № 1854/89 на Съвета от 14 юни 1989 г. относно въвеждане под отчет и сроковете за погасяване на вносни или износни митни сборове произтичащи от митническо задължение40;

- Регламент (ЕИО) № 1855/89 на Съвета от 14 юни 1989 г. относно временния внос на транспортни средства41

- Регламент (ЕИО) № 3312/89 на Съвета от 30 октомври 1989 г. относно временния внос на контейнери42;

- Регламент (ЕИО) № 4046/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно представяне на обезпечение за погасяване на митническо задължение43;

- Регламент (ЕИО) № 1715/90 на Съвета от 20 юни 1990 г. относно информацията от митническите органи на държавите-членове относно класирането на стоки в митническата номенклатура44

- Регламент (ЕИО) № 2726/90 на Съвета от 17 септември 1990 г. относно митнически транзитен режим в Общността45, с изключение на член 3, параграф 3, буква б);

- Регламент (ЕИО) № 717/91 на Съвета от 21 март 1991 г. относно единния административен документ46;

- Регламент (ЕИО) № 719/91 на Съвета от 21 март 1991 г. относно употребата на ТIR карнети в транзитна документация в Общността47

Член 252

1. Отменят се членове 141, 142 и 143 от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета48.

2. Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета49, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3492/9150, се допълва и изменя:

"а) Член 8: Следните думи се прибавят след думата "комитет": "по член 247 от Митническия кодекс на Общността."

б) Въвеждащото изречение на член 10 , параграф 1: "Представителят на Комисията представя на Комитета по член 247 от Митническия кодекс на Общността проект."

в) отменят се членове 7 и 11.

Член 253

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той започва да се прилага от 1 януари 1994 г.

Дял VIII не се прилага в Обединеното Кралство до 1 януари 1995 г.

Член 161 се прилага и доколкото третират реекспорта членове 182 и 183, считано от 1 януари 1993 г. Доколкото в упоменатите членове се упоменават разпоредби на настоящия кодекс, до влизането им в сила, препратките към тях се считат за съответни на изброените регламенти и директиви в член 251.

До 1 октомври 1993 г., на базата на доклад на Комисията върху обсъжданията, свързани с последиците от създаване на паричен обменен курс за прилагане на мерките на общата селскостопанска политика, Съветът разглежда въпросите на търговията със стоки между държавите-членки в контекста на вътрешния пазар. Този доклад се придружава от предложения на Комисията, ако има такива, върху които Съветът ще се произнесе в съответствие с разпоредбите на Договора.

До 1 януари 1998 г., на базата на доклад на Комисията, Съветът ще разгледа настоящия кодекс, с оглед да направи такива промени в него, каквито са свързани с определени постижения в областта на вътрешния пазар. Този доклад се придружава от предложения на Комисията, ако има такива, върху които Съветът ще се произнесе в съответствие с разпоредбите на Договора.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 12 октомври 1992 година.

За Съвета:

Председател

W. WALDEGRAVE

388, 30.12.1989 г., стр. 1.

160, 26.6.1990 г., стр. 1.

262, 26.9.1990 г., стр. 1.

_________________________

1 ОВ C 128, 23.5.1990 Г., СТР. 1.

2 ОВ C 72, 18.3.1991 Г., СТР. 176 И РЕШЕНИЕ ОТ 16 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. ,ОЩЕ НЕПУБЛИКУВАНО В ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК).

3 ОВ C 60, 8.3.1991 Г., СТР. 5.

4 ОВ 172, 30.9.1966 Г., СТР. 3025/66.

5 ОВ L 256, 7.9.1987 Г., СТР. 1.

6 ОВ L 148, 28.6.1968 Г., СТР. 1.

7 ОВ L 54, 28.2.1991 Г., СТР. 4.

8 ОВ L 89, 2.4.1976 Г., СТР. 1.

9 ОВ L 105, 22.4.1986 Г., СТР. 1.

10 ОВ L 333, 30.11.1978 Г., СТР. 5.

11 ОВ L 33, 4.2.1984 Г., СТР. 2.

12 ОВ L 175, 12.7.1979 Г., СТР. 1.

13 ОВ L 186, 30.6.1989 Г., СТР. 1.

14 ОВ L 197, 3.8.1979 Г., СТР. 1.

15 ОВ L 186, 30.6.1989 Г., СТР. 1.

16 ОВ L 205, 13.8.1979 Г., СТР. 19.

17 ОВ L 281, 12.10.1990 Г., СТР. 28.

18 ОВ L 134, 31.5.1980 Г., СТР. 1.

19 ОВ L 388, 30.12.1989 Г., СТР. 24.

20 ОВ L 83, 30.3.1981 Г., СТР. 40.

21 ОВ L 186, 30.6.1989 Г, СТР. 1.

22 ОВ L 376, 31.12.1982 Г., СТР. 1.

23 ОВ L 155, 14.6.1985 Г., СТР. 54.

24 ОВ L 272, 5.10.1985 Г., СТР. 1.

25 ОВ L 78, 26.3.1991 Г., СТР. 9.

26 ОВ L 197, 27.7.1984 Г., СТР. 1.

27 ОВ L 188, 20.7.1985 Г., СТР. 1.

28 ОВ L 350, 27.12.1985 Г., СТР. 1.

29 ОВ L 212, 2.8.1986 Г., СТР. 1.

30 ОВ L 201, 22.7.1987 Г., СТР. 15.

31 ОВ L 361, 29.12.1988 Г., СТР. 2.

32 ОВ L 102, 21.4.1988 Г., СТР. 5.

33 ОВ L 160, 26.6.1990 Г., СТР. 6.

34 ОВ L 174, 6.7.1988 Г., СТР. 1.

35 ОВ L 225, 15.8.1988 Г., СТР. 1.

36 ОВ L 246, 10.9.1990 Г., СТР. 1.

37 ОВ L 225, 15.8.1988 Г., СТР. 8.

38 ОВ L 173, 26.6.1992 Г., СТР. 30.

39 ОВ L 367, 31.12.1988 Г., СТР. 1.

40 ОВ L 186, 30.6.1989 Г., СТР. 1.

41 ОВ L 186, 30.6.1989 Г., СТР. 8.

42 ОВ L 321, 4.11.1989 Г., СТР. 5.

43 ОВ L 388, 30.12.1989 Г., СТР.1.

44 ОВ L 160, 26.6.1990 Г., СТР. 1.

45 ОВ L 262, 26.9.1990 Г., СТР. 1.

46 ОВ L 78, 26.3.1991 Г., СТР.1.

47 ОВ L 78, 26.3.1991 Г., СТР. 6.

48 ОВ L 105, 23.4.1983 Г., СТР. 1.

49 ОВ L 256, 7.9.1987 Г., СТР. 1.

50 ОВ L 328, 30.11.1991 Г., СТР. 80.


--> Нормативна уредба






Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!