Новини

Становище на НОМА относно въвеждането на т.нар. “справедливи цени” при внос на някои стоки

62 разглеждания от 11 декември 2019 г.

   

СТАНОВИЩЕ
   
    от
   
    НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ


   
   

Относно: законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 14.11.2019 г.
   
    Национална организация на митническите агенти (НОМА) признава, че фискалната функция е една от основните функции на митническия контрол не само в страните-членки на ЕС, но и в световен мащаб. В тази връзка ние приемаме, че митническите администрации, в т.ч. и Агенция „Митници“, следва да предприемат ефективни мерки по реализирането на тази функция. В същото време бихме искали да обърнем внимание, че тези мерки трябва да бъдат съобразени и с определени икономически зависимости и тяхното прилагане не следва да води до накърняване интересите на която и да е от страните в дадено вносно митническо производство.
   
    С оглед на горното изразяваме своето несъгласие с предложените нови митнически разпоредби, касаещи методите за определяне и приемане на митническата стойност на внасяните стоки на митническата територия на ЕС през Р България. Предложените промени в Закона за митниците водят до определени проблеми както от правен, така и от функционален характер:
   
    1. По отношение на т. 2 от ново предложения § 9. в Закона за митниците:
   
    2. Създава се чл. 195а:
    „Чл. 195а. (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от СПРАВЕДЛИВИТЕ ЦЕНИ, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.
   
    (2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.“.

   
    Съгласно чл. 77, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу „Регламент (ЕС) № 952/2013“) при режим Допускане за свободно обращение митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, което означава, че то вече е определено (декларирано) и прието от страна на митническите органи, което им позволява да разрешат вдигането на стоките. С предложения нов чл. 195а се въвежда нова процедура на национално ниво, която не е визирана в приоритетното за прилагане общоевропейско митническо законодателство.
   
    В мотивите към предложените промени в Закона за митниците е посочено, че новосъздадените разпоредби кореспондират като съдържание и цел на изводите, до които е достигнал решаващият орган (Административен и трудов съд Залаегерсег, Унгария), постановил Решение от 16.6.2015 г. на Съда на Европейския съюз по Дело С-291/15. В главното производство, предмет на делото, се разглежда спор по повод на решение на унгарски областен митнически орган от 12.6.2014 г., когато приложими закони се явяват Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2.07.1993 г. На 01.05.2016 г. влиза в сила действащият и към момента Регламент (ЕС) № 952/2013, като в чл.286, т.3 от него изрично е посочено, че считано от 01.06.2016 г. същият отменя Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно и Регламент (ЕИО) № 2454/93.
   
    Поради изложеното законодателните промени следва да бъдат съобразени именно с актуалния Митнически кодекс – Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. В тези актове (чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл.70 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013) е дефинирана изрична процедура, приложима в случай на основателни съмнения от страна на митническите органи, че декларираната договорна стойност е различна от общата платена или подлежаща на плащане сума. Според тази процедура при наличие на обосновано съмнение митническите органи изискват от декларатора да представи допълнителна информация, а ако съмненията не отпаднат – митническата стойност се определя по реда на чл.74, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при стриктно спазване на последователност от методи, при които се взема предвид:
    1) стойността на идентични стоки, продадени с цел износ на територия на Съюза в същия момент (чл.74, пар.2, б. „а“),
    2) при липса на идентични стоки – стойността на сходни стоки, продадени с цел износ на територия на Съюза в същия момент (чл.74, пар.2, б. „б“),
    3) стойността, основаваща се на единичната цена за най-голямото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки (чл.74, пар.2, б. „в“)
    4) сбора на разходите за производство на стоките, печалби и други части от прихода (чл.74, пар.2, б. „г“).
   
    Едва след като всички гореизброени методи бъдат последователно използвани и това не даде резултат, за определяне на митническата стойност на стоките се вземат предвид наличните данни на митническата територия на Съюза съобразно заложеното в Общото споразумение за митата и търговията и Митническия кодекс.
   
    Видно от изложеното, ясно регламентираните правила в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не предвиждат възможност отделните държави членки във вътрешното си законодателство да въвеждат (при това с актове на изпълнителната власт) алтернативни методи за определяне на митническата стойност на стоките, в това число да създават списъци на стоки с висок риск, за които е фиксирана минимална „справедлива цена“. С предлаганите промени на местно ниво биха били изцяло пренебрегнати и заобиколени нормативните текстове на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл.70 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, с каквито правомощия националните законодателни органи не разполагат.
   
    Освен че се е позовал на решение, постановено на база отмененото митническо законодателство, вносителят е тълкувал повратно и съдържанието на съдебния акт. Това е така, защото решаващият състав изрично е приел, че практиката митнически орган да определя митническа стойност, различна от платената/подлежащата на плащане цена, е допустима, но само по изключение, а не по отношение на всички стоки от даден вид, каквито са предлаганите от вносителя законодателни промени. Решението гласи, че това е вторичен метод, до който се прибягва единствено когато са изчерпани всички останали нормативно установени възможности за определяне на съответните митнически стойности.
   
    С оглед на изложеното считаме, че не е налице нито промяна в Общностното законодателство, нито релевантен обвързващ държавите членки съдебен или нормативен акт, които да налагат внасяне на подобни изменения в Закона за митниците.
   
    2. По отношение на т. 3 от ново предложения § 9. в Закона за митниците:
   
    В §1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 40
    „40. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS”) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)“.

   
    С дефинирането на т.нар. „справедливи цени“ се въвежда на национално ниво нов метод за определяне на митническата стойност на стоките, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Както е посочено в т.1 от настоящото становище, общностното законодателство не предвижда метод за определяне на митнически стойности на база списъци със стоки, а още по-малко такива, изготвени от местната изпълнителна власт на държавите членки. Липсата на обективни и същевременно достатъчно гъвкави критерии за определяне на справедливи цени неминуемо би довело до несигурност както в юридически, така и в чисто търговски аспект. Така например, при определянето на т.нар „справедливи цени“ не е ясно по какъв начин ще се отчитат:
    - колебанието в цените на сезонните стоки;
    - динамиката на продажните цени с оглед фактори като обем на поръчката, качество на стоките, потребителски свойства или дори добри търговски взаимоотношения;
    - моментно съотношение на предлагане и търсене на стоките на пазара, конкретно за който същите са предназначени;
    - покупателна способност на потребителите и финансовата обезпеченост на търговците, опериращи на пазара, за който конкретно същите са предназначени и пр.
   
    Определянето на справедливи цени посредством COMEXT база данни на Евростат е неподходящо и практически невъзможно, защото посочените от вносителите източници предоставят информация за минал период, която, първо, сама по себе си варира в широк диапазон и второ – не отразява моментното състояние нито на международния, нито на националния пазар на конкретната стока.
   
    Също така не е дефинирано какво следва да се разбира под отклонение от „справедливата“ цена, а това би създало предпоставки и за субективизъм от страна на митническите органи. В казуса, предмет на горецитираното съдебно производство, декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %, но не е налице съдебна практика или нормативна рамка, която да даде отговор на въпроса дали разлики в порядъка на 10%-30% трябва да бъдат квалифицирани като „отклонение“.
   
    Фиксирането на „справедливи цени“ по нормативен път е в разрез с конституционно закрепените принципи на свободата на договарянето и стопанска инициатива, на които се базира свободната пазарна икономика. Вместо да стимулират и подпомагат стокооборота, който носи приходи както на търговците, така и на държавата, законодателните промени биха възпрепятствали и ограничили обема на включващата внос и износ търговската дейност, а това би рефлектирало негативно върху икономиката като цяло.
   
    Според нас не е рационално определянето на подобни цени въз основа на сходство в тарифен номер, тъй като е възможно да се получат драстични разминавания, включително „справедливата“ цена значително да надвишава реалната такава.
   
    3. Въздействие на промените
    Освен по отношение на лицата, осъществяващи търговия със стоки „с висок риск за финансовите интереси“, законодателните промени биха имали изключително неблагоприятно въздействие и върху дейността на икономическите оператори и митническите представители. Изискването за предоставяне на допълнителни обезпечения ще ограничи разполагаемия финансов ресурс на икономическите оператори и митническите представители, което ще доведе до редуциране на обема на обслужваните митнически операции, респективно – до цялостен спад в носещата значителни приходи за бюджета търговия със стоки, включени в списъците по предложения нов чл.66в от Закона за митниците.
   
    В същото време не става ясно при какви условия и след какъв период от време предоставяното обезпечение ще подлежи на освобождаване (възстановяване). Митническите органи разполагат с възможност да извършат проверка на декларираната митническа стойност на стоките в рамките на последващия контрол в период от 3 години след датата на разрешаване на режима. С оглед на това поставяме следния въпрос: означава ли това, че обезпечението ще бъде задържано за такъв период?
   
    4. Обхват на промените
    В системите на Агенция „Митници“ за първите 10 месеца на 2019 регистрираните икономически оператори, използващи митническо представителство, са 26 917, а броят на делегираните митнически представителства са 201 044. Въпреки тези данни и обхвата на промените, икономическите оператори разбират за предложените законодателни промени между първо и второ четене на законопроекта в парламента. По този начин се избягва неговото обществено обсъждане, а подобни практики не са характерни за демократичните общества.
   
    Липсва анализ за:
    - въздействието на приложените мерки, ясно структурирана процедура и срокове по връщане на паричните гаранции и депозити;
    - ефекта върху обществото от въвеждането на промените;
    - допълнителното натоварване на съдебната система с дела, генерирани в резултат на наложени „справедливи цени“, като се има предвид, че от началото на годината до м. октомври са осъществени 454 676 вноса на територията на страната.
    - каква част от българските вносители на стоки от Азия, ще започнат да оформят вноса в Пирея, Солун и Констанца;
    - допълнителното оскъпяване на стоките;
    - достъп на търговците до списъците с т.н. „справедливи цени“ , въведени със заповед 1746/27.11.2019г., на директора на Агенция „Митници“, още преди приемането на законодателните промени;
    - как подобна мярка ще се отрази на преките чуждестранни инвестиции;
    - промените в цените към крайните потребители, като се има предвид, че България е държавата с най нисък доход на глава от населението в ЕС;
   
    Обръщаме внимание на обстоятелството, че по повод на предлаганите законодателни промени до момента не са извършвани допитвания и консултации със заинтересованите лица, което създава предпоставки за обсъждане и приемане на нормативни актове, които не кореспондират на обществените отношения и не биха постигнали целените с тях резултати.
   
    С настоящото становище НОМА изразява своята позиция, че е необходимо сериозно преосмисляне на направените предложения, тъй като те с нищо не допринасят за повишаване ефективността на митническия контрол по отношение на фискалната му функция, а напротив създават допълнителна административна тежест и излишно усложняват процеса по внос на стоки на територията на Р България. Подобна практика няма на територията на нито една от страните-членки на ЕС и ние не считаме, че тя би довела до желания с въвеждането й резултат.
   
    С оглед на горното НОМА отстоява мнението на своите членове за оттегляне на предложените промени в ДОПК и Закона за митниците.
   
    Становището на сайта на НОМА

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Може ли да остане световната търговия без правила?

20 разглеждания от 11 декември 2019 г.

    Световната търговия ще загуби последния си арбитър днес, оставяйки страните без възможност за постигане на окончателно решение по спорове в Световната търговска организация (СТО), посочва Асошиейтед прес в свой материал, цитиран от БТА. Вместо това тя ще се сблъска с така наречения от критиците закон на джунглата.
   
    САЩ,чиито президент е привърженик на едностранния подход в икономиката и дипломацията, изглежда предпочитат да действат по този начин.
   
    Мандатите на двама от последните трима съдии в Органа за решаване на спорове - апелативния орган на СТО - изтичат днес в полунощ. Тяхното напускане на практика ще лиши Висшия съд на световната търговия от възможността да издава решения.
   
    Сред нерешените спорове са седем случая, които са внесени срещу решението на президента на САЩ Доналд Тръмп миналата година да обяви внасяните в страната стомана и алуминий за заплаха за националната сигурност и да ги обложи с данъци.
   
    В по-нисшата инстанция на Органа за решаване на спорове на СТО могат да бъдат изслушвани случаите, но решенията няма да имат никакъв резултат, ако губещата страна обжалва в апелативния орган, който вече не функционира.
   
    Така страните могат да използват митата и други санкции, за да ограничат вноса без да се безпокоят, че СТО може да ги упрекне за това. Подобен нарастващ протекционизъм може да създаде несигурност и да обезсърчи търговията.
   
    Според Стефани Мърфи от подкомитета по данъчните въпроси към постоянния търговски представител на САЩ, спирането на работа на апелативния орган наистина ще е опасно за американския бизнес.
   
    Предполага се, че апелативният орган на СТО трябва да има седем съдии, но редиците им оредяха, тъй като САЩ при президентите Джордж Буш, Барак Обама и Доналд Тръмп блокираха нови назначения, за да протестират срещу начина, по който СТО работи.
   
    Тръмп и американският постоянен търговски представител Робърт Лайтайзър са особено гласовити критици на СТО. Те изтъкват, че търговската организация ограничава възможността на Вашингтон да се противопоставя на нелоялните търговски практики от Китай и не само.
   
    Други страни същи се оплакаха от системата на СТО за решаване на спорове. Според критиците разглеждането на случаите отнема твърде дълго време, съдиите често вземат прекалено строги решения. Освен това организацията с централа в Женева няма достатъчно здрави механизми да се справи с предизвикателството, каквото представлява китайската икономика - необикновена смесица от капитализъм и държавен контрол.
    Реформирането на СТО е трудно, тъй като изисква консенсус от 164-те страни членки. Тръмп иска да използва американската икономическа и политическа мощ и влиянието на страната, за да наложи промени, които по-малките страни не биха могли.
   
    Евентуалното спиране на работа на апелативния орган на СТО беше посрещнато с тревога от някои страни членки на организацията.
   
    Посланикът на Китай в СТО Чжан Сянчън заяви в комюнике, че по този повод е сложил черна вратовръзка, която жена му дава за погребения. Според него това без съмнение е най-тежкият удар за многостранната търговска система от основаването й.
   
    Посланикът на ЕС в СТО Жоао Агиар Мачадо обяви, че ЕС няма да подкрепя и няма да приема система, която се „плъзга“ към икономически отношения, основаващи се на силата, отбелязва БТА.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




ЕС може да забрани вноса на "мръсни" батерии

22 разглеждания от 10 декември 2019 г.

    Батериите, които не отговарят на строгите екологични стандарти, може да бъдат забранени за европейския пазар, предупреди зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович в понеделник (9 декември), предаде "EurActiv България". Комисията одобри 3.2 милиарда евро държавна помощ за някои местни проекти.
   
    ЕС работи по екологични стандарти за батерии, които може да струват четвърт трилион евро до 2025 г. съгласно т.нар. Алианс на ЕС за акумулаторните батерии.
   
    Шефчович каза пред репортери, че вносът на батерии от Югоизточна Азия за европейския пазар може да бъде спрян, ако те не отговарят на определени критерии. На въпрос дали промените в правната рамка на ЕС могат да доведат до забрани Шефович отговори: "Мисля, че ако те не спазват стандартите, да."
   
    "Явно трябва да правим това, което правят други икономики и пазари, трябва да спазваме техните стандарти", заяви зам.-председателят на еврокомисията.
   
    "Зелените" критерии, на които трябва да отговарят батериите, ще варират от това колко устойчиви са суровините, използвани в производството, до това колко чиста е енергията, използвана за тях.
   
    ЕС разбра, че блокът няма да може да се конкурира веднага с вноса от Китай и Корея за цена и количество, така че се насочи към екологичния ъгъл, за да извлече полза от нарастващото търсене.
   
    "Разбира се, нашите азиатски конкуренти не спят. Те виждат какво целим да направим с този алианс. Стандартите са важни: ако искате да продавате тук, трябва да спазвате нашите стандарти", добави Шефчович.
   
    В понеделник ЕК обяви, че е дала зелена светлина за държавна помощ от 3.2 милиарда евро за проекти за батерии в седем страни членки – Белгия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша и Швеция. Те кандидатстваха за одобрение по-рано през година.
   
    По така наречения важен проект от общ европейски интерес (IPCEI) седемте страни представиха редица проекти, подкрепени от 17 компании, включително BMW, Enel X и Umicore. Списъкът с "амбициозни и рискови" идеи варира от набавянето на суровини и използването им в батерии до рециклирането и повторната употреба. Проектите са до 2031 г.
   
    "Благодарение на усилията на седем държави членки, промишлеността и еврокомисията се появява първата в Европа общоевропейска акумулаторна екосистема", каза Шефчович в изявление.
   
    Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер участва активно в одобрението на ЕК за координирания от Франция проект IPCEI. "Одобрената помощ ще гарантира, че този важен проект може да продължи, без да нарушава неоправдано конкуренцията", каза тя.
   
    Германия се оценява като най-големия бенефициент на решението за държавна помощ, тъй като Берлин има за цел да насочи повече от 1 милиард евро в различни проекти. Франция има за цел да инвестира около 960 милиона евро.
   
    Очаква се общата сума от 3.2 милиарда евро да привлече допълнителни 5 милиарда евро частни инвестиции и в резултат на финансирането ще бъдат изградени две така наречени гигафабрики за батерии.
   
    На въпрос дали пари от ЕС ще бъдат инвестирани от държавите членки в проектите Шефчович каза, че е възможно националните правителства да пренасочат структурните фондове за покриване на финансовите разходи.
   
    Индустрията за батерии може да получи още един подарък за Коледа от ЕК. И друг IPCEI проект, този път координиран от Германия, ще бъде представен преди края на годината. Пълното одобрение обаче вероятно ще отнеме поне няколко месеца. В този пакет ще бъдат включени 12 или 13 държави членки и 50 преки бенефициенти.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Търговските спорове свалиха с 15% стокооборота между САЩ и Китай

22 разглеждания от 09 декември 2019 г.

    Търговските спорове свалиха с 15% стокооборота от януари до края на ноември между САЩ и Китай с 15,2% на годишна база до 494,5 млрд. долара, сочат данни на митническото управление на КНР, цитирани от световните агенции.
   
    Износът на фирмите от най-голямата комунистическа държава към САЩ за периода е паднал с 12,5%, до 383,5 млрд. долара. За 11-те месеца САЩ са внесли в Китай стоки само за 110,9 млрд. долара или с 23,3% по малко от времето от януари до края на ноември миналата година.
   
    През миналия месец китайският за САЩ износ е била за 35,5 млрд. долара, а импортът от щатите - 10,9 млрд. долара.
   
    Стокооборотът межу САЩ и Китай за 2018-та отчете ръст от 28,5% до 633,5 млрд. долара. През миналата година китайският експорт се увеличи с 11,3% и до 478,4 млрд. долара, а а импортът от щатите само с 0,7%, до 155,09 млрд. долара. Търговският дисбаланс в полза на Пекин нарасна от 275,8 млрд. долара през 2017-та до 323,3 милиарда.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Рокади на началници в някои митнически учреждения

108 разглеждания от 05 декември 2019 г.

    Кадрови промени в структурни звена на Агенция „Митници“ на територията на Свиленград са извършени в началото на тази седмица, съобщава stmost.info.
    Заместник-директорът на Териториална дирекция “Югозападна” Йосиф Адвокатов пое поста заместник-директор на Териториална дирекция ” Южна морска”, в чийто териториален обхват са митническите пунктове Капитан Андреево и ЖП гара Свиленград. Досегашният заместник-директор на Териториална дирекция “ Южна морска“ Тихомир Георгиев ще изпълнява тази длъжност в ТД „Югозападна. Йосиф Адвокатов е работил в бившата митница „Югозападна“ в Благоевград в отдел „Митническо разузнаване и разследване“, както и като митнически инспектор на ГКПП Кулата. Той вече е настанен в кабинета си в митническия терминал в кв. Гарата.
   
    Също в началото на тази седмица Райчо Соколов е назначен за началник на Митнически пункт Капитан Андреево. Соколов до момента е изпълнявал длъжността началник на МП Калотина, а през 2018 година в определени периоди е оглавявал и тукашния пункт на границата с Турция. Миналата и по-миналата година бяха направени опити да се назначи титулярен началник на МП Капитан Андреево чрез конкурс, но те се провалиха поради липса на кандидати.
   
    Новоназначенията сега са свързани с принципа на ротацията на заемащите ръководни длъжности в териториалните дирекции на Агенция „Митници“.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Учреди се Експортен хъб България

64 разглеждания от 02 декември 2019 г.

    Държава, бизнес и образование се обединяват, за да предоставят възможност на повече български компании да намерят пазари за продукцията си в чужбина. Инициативата се нарича Експортен хъб България. Той бе учреден на специално събитие днес чрез подписването на споразумение между 12-те участници. Това са Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), чиято е и идеята за създаване на хъба, София Тех парк, Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), Българската стопанска камара (БСК), Конвенцията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската консултантска организация, Клийнтех България, Българската стартъп асоциация, М3 Комюникейшън Груп, СофтУни, Висшето училище по застраховане и финанси и Асоциацията на бизнес клъстерите.
   
    Идеята и целта на Експортен хъб България е да работи за интернационализацията на българския бизнеса и повишаване на родния износ. Това ще става чрез платформа, която ще улесни нашите предприятия при навлизането им на чужди пазари, както и ще им осигури достъп до информация за спецификите и особеностите на различните пазарите по света.
   
    Паралелно с това инициативата ще предостави възможност на фирмите да развият и усъвършенстват своите умения и познания, както и да участват в мрежа за обмяна на пазарна информация, опит и знания чрез онлайн и офлайн събития.
   
    „Това ще се случва в две направления. Първото ще се състои в ежемесечни мероприятия-обучения с предприятия, реализирали се вече на чужди пазари. А в тях ще участват и търговските ни аташета в чужбина“, обясни изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков. Той допълни, че първоначално тези мероприятия ще се провеждат офлайн, но амбицията е скоро те да се случват и онлайн, за да могат да имат достъп до тях производствените предприятия, болшинството от които не са локализирани в София. В тази връзка СофтУни вече работи върху сайта на Експортен хъб България, чрез който да тази обучения да се провеждат в изцяло онлайн формат. „Идеята е, че София не е България. И фокусът на обученията ще е насочен към тези производители, които са в провинцията“, обясни още Таков.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Националната организация на митническите агенти отбеляза тържествено своята 20-та годишнина

66 разглеждания от 01 декември 2019 г.

    На 29 ноември 2019 г. НОМА отбеляза 20 години от своето основаване, като на събитието присъстваха представители на членовете на организацията и нейни партньори. Сред официалните гости бяха г-н Радосвет Радев – Председател на Българска стопанска камара, г-н Добри Митрев – член на УС и Главен секретар на БСК и г-жа Цвети Семерджиева – Парламентарен секретар на БСК, г-н Явор Панталеев - председател на УС на Националното сдружение на българските спедитори, доц. д-р Иван Марчевски – Ректор на Стопанска академия "Димитър А. Ценов", Свищов и проф. д-р Георги Иванов, Ръководител на катедра "Контрол и анализ на стопанската дейност".
   
    Мероприятието бе открито от доц. д-р Момчил Антов, председател на УС на НОМА, който в ретроспекция представи изминатия път през тези 20 години, като очерта проблемите, през които е преминала организацията и постигнатите резултати. В своята презентация той показа днешната позиция на членовете на НОМА на пазара на митнически услуги. През 2018 г. членовете на НОМА са обработили 25% от вносните митнически производства в страната и 28% от износните митнически производства, което в абсолютен размер се равнява на около 750 ЕАД дневно. Доц. Антов изведе и приоритетите пред бъдещото развитие на организацията, а именно подпомагане дейността и отстояване интересите на нейните членовете и повишаване представителността й на национално равнище.
   
    За особени заслуги към дейността на организацията бяха връчени грамоти и плакети на:
   
    г-н Радосвет Радев, Българска стопанска камара
    г-н Добри Митрев, Българска стопанска камара
    г-н Явор Панталеев, Национално сдружение на българските спедитори
    г-жа Поликсена Кръстанова, Учебен център - НСБС
    доц. д-р Иван Марчевски, Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов
    г-н Емил Дандолов, М&М Милицер и Мюнх България
    г-жа Миряна Калчева, ЕКСТРАНС
    г-н Александър Димитров, Александър Логистикс
    г-н Цветелин Иванов, Гебрюдер Вайс
    г-жа Десислава Банчева, Юнимастърс
    г-н Христо Нешев, Алфа Софт
    г-жа Христина Станкова, DHL
   
    20 години НОМА

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




Разширяваме ГКПП "Калотина", за да направим бързи ленти за транзитния трафик

54 разглеждания от 01 декември 2019 г.

    Агенция "Митници" ще сключи договор за придобиване в полза на държавата на два имота, намиращи се на територията на ГКПП "Калотина", съобщиха от пресцентъра на правителството. Закупуването им е във връзка с бъдещата реконструкция на пункта. Чрез придобиването на сградите ще бъде повишена пропускателната способност и ще се осигурят необходимите условия за изпълнение на функциите и задачите на митническата администрация, свързани с контрол на стоки и товари.
   
    Постройките, които са разположени на трасе "вход" на ГКПП "Калотина", са частна собственост и са изградени през 1991 г. по силата на заповед на кмета на община Драгоман за отстъпено право на строеж върху държавна земя. Към момента сградите се използват от митническата администрация за осъществяване на контрол на стоки и товари и за продажба на винетни и тол такси.
   
    Средствата, необходими за закупуване на имотите, са в общ размер не по-висок от 20 000 лева и са осигурени от бюджета на Агенция "Митници" за тази година. Придобиването на постройките се възлага на Агенция "Митници" съгласно Закона за държавната собственост, според който агенцията управлява имотите в рамките на граничните контролно-пропускателни пунктове, които са държавна собственост и не са предоставени на други ведомства.
   
    Общоевропейският транспортен коридор №10 на територията на България продължава чрез основната пътна артерия I-8, която включва изграждащите се в моментаучастъци - от ГКПП "Калотина" до Драгоман (14.5 км) и от Драгоман до Сливница (16.98 км). Предвижда се строителните дейности да завършат в края на 2021 година. Общоевропейският транспортен коридор №10 осигурява пътна, железопътна и дигитална свързаност между България и Сърбия и към Европа.
   
    ГКПП "Калотина" е на около 2 км западно от едноименното село Калотина в Западна България. Той е разположен на главния шосеен път и железопътната линия от Западна Европа през Истанбул за Азия. Тук през античността е преминал римският път Виа Милитарис. Граничният пункт е сред основните за преминаване на българската границата и близостта му до София осигурява на пътуващите връзка с основните пътища у нас и към Гърция. На ГКПП "Калотиная" е изграден и пункт за ветеринарен контрол.
   
    Пътният участък Калотина-София е част от паневропейския пътен коридор X (Ниш - София).

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




38% от трансграничните пратки в света са от Китай

51 разглеждания от 30 ноември 2019 г.

    Пощенските пратки от Китай представляват 38 процента от трансграничните колети в целия свят. Китайските пощи са обработили пратки от трансграничната електронна търговия на стойност 350 милиарда юана (50 милиарда долара), съобщи директорът на Държавните пощи Ма Юншън. „Пощенската мрежа в рамките на Универсалния пощенски съюз е основният канал за трансгранично изпращане на пратки от електронна търговия", посочи Лиу Аили, председател на China Post Group.
   
    Пощата се превръща в опция за трансгранична логистика на електронната търговия поради широкото ѝ покритие, ниската цена и ефективността, според китайските митници. Техни данни показват, че пощите са поели 70 процента от трансграничните пратки на колети в световен мащаб през 2018 г.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!




ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле достигна пределния си капацитет по отношение на обработката на товарни автомобили

47 разглеждания от 30 ноември 2019 г.

    ГКПП Капитан Андреево и съпределният пункт Капъкуле работят над капацитета си, заяви директорът на Агенция „Митници“ Георги Костов и допълни: „Нашите партньори от турска страна също подкрепят становището, че сме достигнали пределния капацитет на пунктовете Капитан Андреево и Капъкуле и пропускателната способност не може да се увеличи чрез организационни мерки“. Това той каза пред български журналисти по време на брифинг на ГКПП Капитан Андреево.
    „Максималният капацитет е това за съжаление, затова се обединихме около становището, че трябва да се търсят други алтернативни варианти“, каза заместник-директорът на ГД „Гранична полиция“ старши комисар Стоян Иванов и допълни, че след ремонта трафикът на ГКПП Капитан Андреево се е увеличил над два пъти.
    На 28.11.2019 г. се проведе среща на ГКПП Капъкуле с участието на директора на Агенция „Митници“ Георги Костов, заместник-директора на ГД „Гранична полиция“ старши комисар Стоян Иванов и Якуп Сефер – заместник-генерален директор на Генерална дирекция на митниците, Яшар Яман Оджак – ръководител на Тракийска регионална дирекция за митници и търговия и експерти от българските и турските гранични и митнически власти.
    Георги Костов разказа, че българската страна е инициирала среща с турските власти, а те са откликнали бързо и още снощи са се провели разговори между него и турския заместник-министър на търговията Ръза Туна Турагай, а днес разговорите продължават в работно-експертно ниво.
    През последните три месеца имаме увеличение средно с 20-25% на преминалите товарни превозни средства и в двете посоки през ГКПП Капитан Андреево. За миналия месец пропуснахме в двете посоки близо 70 000 камиона. Този месец досега имаме 63 000 и вероятно обработката за ноември ще надмине числото от миналия месец, което е средно по 2300-2400 товарни автомобила на денонощие. Въпреки това и снощи опашката на изход от страната е била 23-24 км. До сутринта митническите и граничните служители са успели да я стопят до 15 км, но в ранния следобед отново е набъбнала до 20 км – посочи Костов и допълни, че проблемът трябва да се постави ясно.
    В началото на следващия месец турските власти организират среща на ГКПП Капъкуле с техните превозвачи и българските митници също ще вземат участие, тъй като голяма част от чакащите камиони са турски. През миналата седмица, при опит за гражданско неподчинение на турски шофьори, е имало обвинения към работата на турските митници. Тези обвинения българските митници приемат и като упрек към себе си, тъй като работата на митниците от двете страни на границата е като скачени съдове, посочи Костов.
    На шофьорите ще се препоръчат алтернативни маршрути, включително с алтернативен транспорт, обясни Костов и допълни, че трябва промяна и на логистичния подход, тъй като в последно време около 30% от изходящите товарни автомобили са празни турски камиони. Този феномен е свързан с ниската турска лира, повишения стокооборот и бързата ликвидност на стоката, която се изнася от Турция в посока на ЕС, посочи директорът на Агенция „Митници“.
    Дошло е времето да се изгради буферен паркинг и съм уверен, че държавните институции работят активно в тази посока, но паркингът ще подобри битовите условия на чакащите, а няма да реши проблема с трафика – коментира директорът на Агенция „Митници“.
    Досега са приложени редица организационни мерки, последната от която е синхронизиране на смяната на екипите от двете страни на границата, в резултат на което обработката спира само за около 15 минути, колкото е технологично необходимото време за приключване на сесиите в информационните системи.
    След края на ремонта на ГКПП Хамзабейли се очаква ГКПП Лесово да поеме част от увеличения трафик от ГКПП Капитан Андреево. Сега 20 000 камиона месечно минават през ГКПП Лесово, като капацитетът може да се вдигне до 25 000 камиона, но това ще реши само една трета от ръста от 15 000 камиона месечно, които отчитат митниците.
    Като отговор на ремонта от турска страна на ГКПП Лесово ще се увеличат броя на трасетата за товарни автомобили и кантарите и ще се направи реорганизация на работата и това вече е планирано. На вход везните за измерване ще се увеличат от две на четири, а на изход от две на три, като в същото време кантарите ще бъдат от по-ново поколение и това ще подпомогне ускоряване на обработката.
    Агенция „Митници“ ще публикува на сайта си ежедневна справка за обработените товарни автомобили на шестте основни пункта на страната – ГКПП Капитан Андреево, ГКПП Лесово, ГКПП Калотина, ГКПП Кулата, ГКПП Дунав мост – Русе и ГКПП Дунав мост – Видин, която да дава информация на превозвачите – съобщи директорът на Агенция „Митници“.

Коментари

  Все още няма направени коментари!
 Вашият коментар 

anti robot anti robot anti robot anti robot

   Всички полета са задължителни!








Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!

Магистър - Валутен, митнически и данъчен контрол