добавено: 14.08.2007 г.

Стефан Кючуков, в.Стандарт

    Министерството на финансите проведе поредица от срещи с производителите и вносителите на алкохол и горива, за да набележи мерки за повишаване на приходите в хазната. Как митниците се справят с пълненето на бюджета и овладяна ли е контрабандата, попитахме шефа на дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Агенция "Митници" Румен Данев

  - Г-н Данев, митниците събират акцизите повече от година. Повишават ли се приходите от тях?
  - Да. Приходите от акцизи през първото полугодие се увеличават. Разбира се, винаги има какво още да се желае. Влизането ни в Евросъюза промени контрола, който осъществяваме върху движението на акцизните стоки. От 1 януари 2007 г. следим движението им по територията на всички страни членки на ЕС за България и обратно. Голяма част от горивата вече се движат през вътрешните за ЕС граници на България - с Гърция и от Румъния. А горивата са определящи за приходите от акцизи.
  - Мобилните групи от митничари спират ли камиони във вътрешността на страната?
  - Мобилният митнически контрол у нас и във всяка страна членка е създаден точно заради спецификата на ЕС. Целта е да осъществява непрекъснат контрол на границата и по време на движението на превозните средства в цялата държава. Това са възможности, които ние използваме когато се наложи и когато има смисъл от спиране на превозно средство. Но контролът от мобилните групи не дава възможност за щатна митническа проверка. В повечето случаи мобилната митническа група се използва, за да се спре превозното средство, да се направи външен оглед и проверка на документи. И ако се прецени, че е необходимо, да се отведе камионът до най-близкото митническо учреждение, където има по-добри условия за цялостен, щатен митнически контрол.
  - Колко са мобилните митнически проверки?
  - Служителите на отдел "Мобилни митнически групи" от началото на годината до 15 юли 2007 г. са осъществили 2035 проверки на територията на страната. Констатирани са 219 случая на недекларирани стоки, 99 на нарушения на интелектуалната собственост, 63 на нарушение на закона за акцизите и данъчните складове и много други нарушения.
  - Имате ли достатъчно митничари, които проверяват магазините и складовете за алкохол и цигари без бандерол?
  - Тези проверки са ежедневие. Но ми е трудно да кажа еднозначно дали хората са достатъчно или не. До миналата година контролът беше предимно по границите. А сега на контрол подлежи едва ли не всяка махала на територията на държавата. Първоначалните ни усилия бяха насочени към това да идентифицираме всички обекти за контрол - данъчни складове и търговска мрежа. Насочваме усилията си и към нелегалното производство.
  - Как се реагира при сигнал на граждани за продажба на алкохол или цигари без бандерол?
  - Мобилните митнически групи са в състояние да отиграят моментално на един сигнал.
  - А колко са те?
  - Те са 15. Шест са разположени в София, а останалите са в регионалните дирекции. Имаме по две групи в Русе, Варна и Бургас, както и три на територията на Пловдив. Освен това от лятото на 2006 г. създадохме с органите на Граничната полиция и т.нар. мобилни групи за контрол и наблюдение. Те преимуществено действат в 15-километровата гранична зона, но ако се наложи, могат да действат и на останалата територия на държавата. И освен това в състава на всяка митница има поне по един екип, който е готов да действа незабавно, когато се наложи.
  - Има ли денонощно наблюдение от митничари в легалните производители на алкохол?
  - Не. На този етап не е отчетена такава необходимост. Но би могло да се направи във всеки един момент. Хвърлихме усилията си главно да получим информация за нелегалното производство. А това е информация, която няма кой да ни я даде наготово. На този етап усилията ни са в тази посока - да направим картинката от производители В някаква степен сме успели да идентифицираме тези, които е трябвало да се регистрират като производители на алкохол например, но не са го направили.
  - Колко са те?
  - Всеки ден се установяват все нови и нови такива обекти. Досега сме инспектирали над 30 нелегални производители на алкохол. Трудно ми е да кажа какви количества са произвеждали. Но в момента на проверката заловеният алкохол варира от 200-500 литра до 8-10 хил. литра спиртни напитки. Отделно в складовете откриваме по десетина хиляди литра винен материал и вино. Това напоследък просто е ежедневие.
  - А откъде си набавят фалшиви бандероли?
  - Алкохолът, който споменах, не е бил в бутилки с бандерол, а в наливни количества. Всички сме виждали как наливен алкохол често се продава. А фалшиви бандероли действително сме засичали. В няколко случая хванахме 300 хил. фалшиви бандероли при внасянето им от Турция. Има и индикации за производство на такива бандероли в близки страни като Украйна и Молдова. Но има известна информация, че някои бандероли се произвеждат и у нас. Те са много добри фалшификати, които са съвсем близко до истинските. Правят се дори с холограма, релефен печат и хартия, близка до оригиналната. С обикновено око трудно могат да се различат от истинските.
  - Има ли случаи фалшиви бандероли да се слагат и на добре познати на хората марки алкохол?
  - Имаме констатации на фалшиви бандероли върху бутилки със съвсем познати марки спиртни напитки за нашия пазар. И това е логично, защото те са по-търсени продукти.
  - А алкохолът в бутилките с фалшиви бандероли от легалните производители ли е, или и той е фалшив?
  - Много е сложно да се отговори еднозначно на въпроса. Това е въпрос на експертизи и на доказване.
  - Правят ли се такива експертизи?
  - Разбира се, но в хода на съответните наказателни производства. В 95% от случаите се образуват наказателни производства. Може би вече са над 150 от началото на годината, които са в различна фаза на разследване.
  - Разкрити ли са печатници на бандероли в България?
  - Нямам такава информация. Това все пак е работа на специализираните служби. Ние нямаме правомощия да работим по тези въпроси. Но се работи и, доколкото ми е известно, има резултати.
  - Как се осъществява контролът върху казаните за домашна ракия?
  - Така, както се осъществява върху всички останали обекти. Но усилията ни са насочени към чисто нелегалното промишлено производство, а не към ракията за домашна консумация.
  - Има ли проблем с фалшиви бандероли за цигари?
  - Напоследък нямаме такива констатации. Но има достатъчно заловени цигари, които са с украински, молдовски, сръбски и др. бандероли, или с надпис Duty Free.
  - Има случаи на маркирано гориво от Гърция, което е предназначено за селското стопанство и не е с платен акциз, да се внася в България. Големи ли са загубите за бюджета от него?
  - Това е гориво, което се продава на по-ниски цени в Гърция. Без да се внесе дължимият акциз, има случаи то да се продава в България. Напоследък имаме почти всеки ден такива залавяния. Направихме съответните постъпки пред гръцките власти и търсим варианти за по-мащабна международна реакция. Търсим вариант с Гранична полиция и с други органи да пресечем по-успешно този нелегален трафик.
  - Какви са изводите от срещата ви наскоро с легалните производители на горива? Те смятат ли, че делът на нелегалните горива е голям?
  - Не останах с такова впечатление от последната среща в Министерството на финансите с най-големите производители и вносители на горива. Според производителите и вносителите на горива годишният обем на потреблението би трябвало да е 3-3,2 млрд. литра. А за първото полугодие имаме събран акциз от над 1,5 млрд. литра Тези цифри показват до момента, че няма сериозно изкривяване от макрорамката. Далече съм от мисълта, че няма сив сектор. Напротив, има го и предприемаме мерки за неговото овладяване.
  - Имахте и среща с производителите на алкохол. Какви изводи направихте?
  - Срещата с тях беше доста по-тежка и по-продължителна. Този бранш е доста по-сложен. С тях уточнихме, че усилията ни трябва да са насочени точно към тези, които е трябвало да се регистрират като производители, но не са го направили, а произвеждат нелегално.
  - Производителите на алкохол са казвали, че 40% от пазара е нелегален. Съгласен ли сте с това?
  - Споменаваше се и по-голям дял. Проблемът е, че никой не може да каже какво е потреблението. Дори и асоциациите не могат да ни дадат някаква цифра, върху която да разсъждаваме. Ние сме правили различни анализи от данни на Националния статистически институт и от всякакви източници, от които можем да започнем анализ. Данните наистина варират страшно много и аз не бих се ангажирал да дам някаква оценка. А и бизнесът не може да даде еднозначна оценка. Нещата са доста различни, защото един е делът на спиртните напитки, друг е делът на вината, трети - на бирата.