Как се възстановява ДДС, платено в държава членка на ЕС
добавено: 12.06.2007 г.
Лиляна ПАНЕВА, Дневник.bg
Практиката показва, че има компании, които очакват данъкът върху добавената стойност, платен от тях в страните -
членки на Европейската общност, да им бъде възстановен по общия ред. Т.е по реда, по който се извършва приспадането и/или възстановяването на данъка, заплатен при придобивания на стоки и услуги на територията на страната. В тази връзка те се интересуват как да отразят в отчетните си регистри по чл.124 от Закона за ДДС и в справките си декларации фактурите, които са получили при пребиваването си в държави - членки на ЕС. Всъщност редът и процедурите за възстановяване на ДДС в този случай са съвсем различни.
Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. Т.е. близък с реда, определен от чл.81 от ЗДДС. Това е логично предвид хармонизацията на данъчното законодателство на държавите - членки на общността. Правилата в този случай са съвършено различни от тези, регламентирани в общия нормативен ред за функционирането на ДДС на територията на България. Това е една от причините данъкът, начислен на фирмите в други държави членки, да
не подлежи на отразяване във фирмените отчетни регистри
по чл.124 от ЗДДС.
Общата нормативна рамка за функционирането на ДДС на територията на общността е определена от Шестата Директива - 77/388/ЕИО. При изграждането на националната си нормативна база държавите членки имат право да извършват незначителни промени (в определени от директивата граници) от регламентираните в нея правила. В резултат на това данъчните законодателства на страните - членки на ЕС, по даден въпрос са съпоставими и близки. Приспадането и възстановяването на данъка, начислен за стоки и услуги, закупени на територията на дадена държава от лица, установени на тази територия или регистрирани по ДДС в нея, се извършва по познатия ни механизъм - данъкът върху покупките се приспада от размера на начисления данък върху продажбите. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС (например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н) в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
Правилата, по които се извършва възстановяването на данъка на чуждестранните лица, установени в държава членка различна от тази, в която той е начислен, са регламентирани в Осма директива - 79/1072/ЕЕС от 06.12.1979 г. В съответствие с този регламент е възприет механизъм, според който държавата, обложила съответните стоки и услуги (данъчната ставка в отделните държави варира от 5-25%),
възстановява начисления ДДС въз основа на подадено искане
от лицето. Възстановяването става при определени общи условия:
- Стоките и услугите, за данъка върху които се иска възстановяване, да са свързани със стопанската дейност на лицето
- Придобиването им да не е свързано с освободени доставки
- Доставките им да не са без право на данъчен кредит.
Допълнително условие за приемане на искането за възстановяване е размерът на данъка да превишава определен стойностен праг. За отделните държави членки този праг е различен. Така например за Финландия, Германия и Белгия минималната стойност е 200 евро, за Швеция - 217 евро, Австрия - 360 евро и Великобритания - 190 евро. В България той е определен на 400 лв. Искането за възстановяване обикновено се отнася за покупки, извършени за определен период от време. В отделните законодателства най-често е възприето този период да бъде по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. От долния времеви праг има изключения и докато в Германия например се възстановява данъкът върху разходи, направени за тримесечие, в Люксембург фирмите имат възможност да възстановяват платеното ДДС непрекъснато.
Крайният давностен срок за възстановяване на ДДС
в повечето страни от ЕС е краят на юни следващата данъчна година след годината на извършването на покупка или ползването на услуга. В Холандия, Белгия и Япония обаче възстановяват ДДС дори с дата до 5 години назад. За процедурата по възстановяване на ДДС се изискват оригиналните фактури, които впоследствие се връщат на лицата. Ако компанията не разполага с тях, международните експерти изискват преиздаване на тези фактури. Времето за обработка на документите за възстановяване на ДДС е с различна продължителност в различните държави - от 2 до 6 месеца. В повечето държави данъкът се възстановява във валутата, посочена от клиента, както и в местна валута.
На възстановяване подлежи и данъкът (ДДС или подобен данък), заплатен и в държави извън общността, с които ЕС има сключени споразумения за реципрочност при възстановяването му. Такива са например Япония, Южна Корея, Швейцария, Норвегия, Исландия, Хърватия, Канада, Македония. САЩ и Русия не попадат в тази група. Правилата за възстановяването на данъка за лица, установени извън територията на общността, са определени от регламента на Тринадесета директива 85/850/ЕЕС от 17.11.1986 г.
В нашето данъчно законодателство разпоредбите на Осма директива на ЕЕС са транспонирани в чл.81 от ЗДДС и от съответна наредба на министъра на финансите, издаването на която е регламентирано във втората алинея на този член. Това е Наредба №11 от 24.08.2006 г., с която се определят условията и редът за възстановяване на платен ДДС в България на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данъка на територията на общността. Правилата за възстановяване на данъка на чуждестранните лица, които не са установени на тази територия, са определени с Наредба №10 от 24.08.2006 г. Посочваме въпросните наредби не случайно. Техните разпоредби до голяма степен се припокриват с тези, уреждащи условията и реда за възстановяване на данъка в другите държави членки. Изрично подчертаваме обаче, че запознаването с условията и правилата им дава само ориентация относно това какви са изискванията за възстановяване на данъка, тъй като няма пълно покритие в изискванията и условията, прилагани в отделните държави.
Възможностите за административното придвижване на искането за възстановяване и придружаващите го документи са две. Те може да бъдат задвижени от заинтересуваното лице самостоятелно или
чрез съответни данъчни агенти
които се занимават професионално с това. В сайта на НАП наскоро бе публикуван списък на данъчни агенти. Когато данъкът се възстановява с участието на агенти, възможностите за неговото превеждане на заинтересуваното лице също са две:
- данъчната служба да преведе данъка на фирмата, а тя от своя страна да преведе на агента дължимата му комисиона за услугата
- възстановената сума да бъде преведена на агента, който си удържа комисионата и превежда разликата на фирмата.
Обръщаме внимание на фирмите, че услугата на данъчните агенти по възстановяването на данъка също е облагаема услуга и за нея следва да се начисли ДДС по схемата за обърнатото данъчно задължение. Данъчна основа за нейната доставка е комисионното възнаграждение, заплатено на агента.
Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!