Необходимост от разрешително за митнически режим активно усъвършенстване при работа на ишлеме

добавено: 30.04.2007 г.

Лиляна ПАНЕВА, Инфобизнес - БТТП

    Изпълнението на доставки, свързани с поръчки за работа с материали на клиента, известни у нас като " работа на ишлеме", е свързан с временното въвеждане на материалите на митническата територия на страната. По време на обработката, а и след това, материалите и получените от тях изделия или стоки остават собственост на възложителя на поръчката.

    По силата на митническите разпоредби за въвеждане на чуждестранни стоки на територията на страната, до края на 2006 г. към доставките на такива материали се прилагаше общия ред за митническо и данъчно третиране. Независимо от произхода на материалите от гледна точка на връзката им с ЕС, към тях се прилагаше общото митническо законодателство, предвидено в разпоредбите за митнически режим "Активно усъвършенстване" (АУ). Неговото прилагане е свързано с издаване на съответно разрешително от страна на митническите органи. В резултат на това изпълнението на поръчките на ишлеме изискваха наличието на такова разрешително, независимо от това дали техен възложител беше лице от държава членка на ЕС или от друга държава.

    Влизането на България в ЕС доведе до радикални промени в митническите формалности, прилагани при външнотърговския ни оборот, и фирмите, които извършват услуги на ишлеме, се интересуват дали след изтичане на срока на дадените им разрешителни за прилагане на режима АУ следва да искат ново разрешително. Интересуват се също как следва да се приключи режимът за материалите, получени при действието на съществуващото разрешително, при изтичане на срока му.

    Фирмите, които изпълняват поръчки на клиенти от държави извън ЕС, т.нар. "трети страни" или "трети територии", следва да имат предвид, че ползването на режима АУ продължава по познатия ред и е свързано с необходимост от получаване на ново разрешително. Естествено, при неговото функциониране и при митническите формалности за прилагането му за фирмите ще бъде от значение дали материалите, които ще обработват, имат общностен или необщностен произход, както и това какво ще бъде направлението на получените изделия или стоки след тяхната обработка. Тези от тях, които извършват услуги на ишлеме за клиенти от държави членки на ЕС, следва да имат предвид, че:

    * в случаите, при които материалите, с които работят, имат общностен произход, т.е. са с произход от държава членка на ЕС, въвеждането им на територията на страната вече не е обект на митнически контрол и те не се нуждаят от разрешително за АУ. Тези материали може да бъдат транспортирани свободно до техните складове, придружени само от съответни стокови и транспортни документи, и евентуални ТИР карнети и документи за произход (знака T2L). При това документ за произход ще бъде необходим само в случай, че маршрутът им до България минава и през държава, която не е членка на ЕС, напр. Сърбия или Македония. След извършването на обработката на тези материали, пак без митнически формалности, готовите изделия или стоки следва да бъдат върнати на възложителя на поръчката;

    * в случай, че материалите, с които ще се изпълнява поръчката, не са общностни обаче, т.е. внасят се от държави извън ЕС, за да могат да продължат прилагането на режима АУ, фирмите ще трябва да получат ново разрешително от митническите органи.

    Що се отнася до въпроса за приключване на режима за въведените материали по действащото разрешително, те следва да имат предвид, че до изтичане на срока му трябва да приключат режима за всички материали, които са внесени до 31.12.2006 г. За целта получените готови изделия или стоки следва да получат митническото направление, което е посочено в митническата декларация, с която материалите за тях са въведени на територията на страната.

    Друг често задаван въпрос от страна на изпълнителите на поръчки за услуги на ишлеме след промяната в режима за митнически контрол и оформяне на материалите е въпросът за отговорностите, които поемат изпълнителите на поръчките, действайки като пълномощници на контрагентите си пред митническите органи по повод внасянето на материали с необщностен произход на територията на страната. В тази връзка те следва да имат предвид, че по правило при попълването на митническа декларация, осъществено при представителство на друго лице, носят пълна отговорност за данните, посочени в декларациите и за осъществените митнически процедури във връзка с внасянето на материалите. За да се предпазят от опасността да бъдат санкционирани за чужди пропуски и грешки, е препоръчително да поискат от контрагентите си сключване на отделен договор или получаване на пълномощно, в които да се очертае обхватът на техните отговорности. Така например, в документа може да се посочи, че те отговарят само за последствията от пропуски от неправилно пренесена от тях информация в митническата документация в сравнение с тази, дадена им от контрагенти за съответната доставка. Ако данните, които са им подадени са погрешни, то последствията ще бъдат носени от техните контрагенти. Няма да бъде прецедент в търговската практика - напротив обратното е прецедент, ако фирмите поискат представителството им пред митническите органи да бъде възмездено извън възнаграждението за услугата за обработката на получените материали. Време е вече да се научим да защитаваме интересите си.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!