Внос на стоки, за които не се дължи ДДС

добавено: 06.03.2007 г.

Лиляна ПАНЕВА, Дневник.bg

    Режимът за облагане с ДДС при внос на стоки на територията на страната е един от трите основни режима, регламентирани в новия Закон за ДДС (ЗДДС). В сравнение с режима, действащ при отменения закон, сегашният обхват е значително по-ограничен и засяга само облагането на доставките от стокообмена с т.нар. трети страни или трети територии. Разпоредбите, които регламентират облагането на тези доставки, в общи линии запазват режима, прилаган към вноса при действието на отменения ЗДДС. Те обаче съдържат и някои нови, съществени моменти, които не се открояват достатъчно ясно поради променената структура на закона и това, че акцентът е поставен върху новите разпоредби, свързани с облагането на доставките при вътреобщностната търговия. При това част от текстовете, които оформят режима за облагане на вносните стоки, са посочени на различни места в закона, което затруднява цялостното им възприемане.

    Внос на стоки по смисъла на ЗДДС

    За целите на облагането с ДДС определението, съставът и обхватът на понятието внос на стоки са посочени в чл.16, ал.1-5 от закона. В съответствие с тези разпоредби внос на стоки е въвеждането на територията на страната на необщностни стоки. В допълнителните разпоредби на ЗДДС липсва дефиниция на понятието необщностни стоки, но по презумпция би следвало да се разбира, че това са стоки, които не са с произход от държава - членка на Европейския съюз (ЕС). В по-разширения обхват на понятието внос на стоки законът определя (чл.16, ал.3) като такъв и въвеждането на общностни стоки на територията на страната, т.е. и на стоки с произход от Европейската общност, когато те пристигат на тази територия от трети страни или територии - част от митническата територия на общността (част от тази територия не е включена в общия пазар). В този обхват нормативният документ квалифицира като внос на стоки и поставянето на стоки под режим "свободно обращение" след режим "пасивно усъвършенстване" (чл.16, ал.2 от закона), както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение (чл.16, ал.4 от закона). Внос е налице и тогава, когато за стоки, които при въвеждането на територията на страната са получили статут на "временно складирани", "поставени в свободни зони или склад" или на митнически режими "митническо складиране", "активно усъвършенстване", "временен внос с пълно освобождаване от митни сборове" или "външен транзит", престанат да са налице условията за прилагането на този статут или режим (чл.16, ал.5).

    Кога при внос на стоки не се дължи данък

    При внос на стоки се начислява данък, независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице (чл.48, ал.1 от Правилника за приложение на ЗДДС). Освободени от данък са доставките на стоки, посочени в разпоредбите на чл.58, ал.1-3 от ЗДДС, или:

    1. Вносът на:

    стоките, посочени в чл.58, ал.1, т.1-11 от закона и в чл.51, ал.1 и 3 от ППЗДДС

    доставките на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, внасяни при условията на чл.58, ал.1, т.12, б "а" "п" на закона, в т.ч.:

    - международни пощенски пратки или стоки с незначителна по смисъла на митническото законодателство стойност

    - внасян от пътници личен багаж

    - внасяни от пътници стоки, придобити в чужбина

    - лично имущество, получено като наследство

    - употребявано лично имущество, внасяно от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в РБ

    - имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак

    - употребявано лично имущество, внасяно след приключване на временно пребиваване извън РБ

    - вносът на ордени, медали и почетни награди

    - собствени художествени творби и научни трудове, внасяни от лица с постоянно пребиваване на територията на РБ

    - подаръци, получени в рамките на международни отношения

    - стоки, предназначени за пострадали от бедствия

    - стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави

    - стоки, внасяни за погребални цели

    - стоки, необходими за извършване на превозни операции

    - вносът на документация

    - унищожаваните, изоставени или отнети в полза на държавата стоки (без моторни превозни средства)

    - стоките под митнически контрол, унищожени или безвъзвратно загубени поради естеството си или поради непреодолима сила.

    2. Внасянето на територията на страната на стоки, които са били:

    - временно изнесени и се връщат в непроменено състояние в сроковете, определени в митническото законодателство

    - стоките, временно изнесени за ремонт или поправка при условията, предвидени в митническото законодателство

    - стоките, изнесени поради рекламация, върнати в срок до една година

    - моторните превозни средства, отнети противозаконно или откраднати, за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

    За освобождаване от облагане на стоки, връщани на територията на страната след рекламация, вносителят следва да представи пред компетентните митнически органи протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти (чл.51, ал.4 от ППЗДДС).

    3. Доставките, при които регистрирано по ЗДДС лице внася на територията на страната стоки, транспортните документи за които доказват, че с тях вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка (чл.58, ал.1, т.6 от закона). За упражняването на това митническо облекчение вносителят следва да представи на митническите органи:

    - копие от удостоверение за регистрация по чл.104 от ЗДДС

    - писмена декларация, че към момента на вноса е регистрирано по закона лице

    - транспортен документ, в който е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

    Доказване на вътреобщностна доставка

    Освен това за доказване на осъществената със стоката вътреобщностна доставка доставчикът следва да разполага със следните документи:

    - фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя в държавата членка, под който му е извършена доставката, или

    - протокол по чл.117, ал.2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 от закона, или

    - документ по чл.168, ал.8 от закона, когато доставчикът е физическо лице, което не е ЕТ и не е регистрирано по закона, и

    - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Такива документи могат да бъдат транспортни документи или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на тази държава.

    Когато до изтичането на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие за вноса, вносителят не се снабди с посочените документи, на последния ден от този месец данъкът става изискуем. В такива случаи вносителят е длъжен в 5-дневен срок след този ден да го начисли с протокол по чл.117, ал.2 от закона. Когато впоследствие се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от начисляването му чрез анулиране на протокола. Анулирането се извършва в 5-дневен срок от датата на получаването на документите. Посоченият порядък и процедури за облагане произтичат от разпоредбите на чл.50, ал.1, 2, 3 и 4 и чл.51, ал.2 от ППЗДДС. Изрично следва да се отбележи обаче, че независимо от посочените по-горе случаи и обстоятелства, при които данък при внос не се дължи, той се вписва в митническата декларация (чл.48, ал.2 от ППЗДДС).




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!