Новият живот край границата

добавено: 14.02.2007 г.

Мария АНДОНОВА, Николета ПОПКОСТАДИНОВА
в. Капитал

    В Европа граничните бразди събират, а не разделят. След Петрич и Сандански и край Дунав усетиха това

    На Кулата през седмицата е пустош. Будките на граничните служители стоят празни. Продавачките в безмитните магазини се препичат в очакване на клиенти.

    Двайсетинагодишно момче е паркирало камионче с мандарини в ничията земя между двете бариери. Полицаят уморено махва с ръка по посока към Гърция след бегъл поглед върху личните ни карти. От гръцка страна са малко по-строги - въвеждат дан­ните в компютър. Цялото упражнение - не повече от две минути. Граничният пункт, доскоро с опашки от автомобили, днес е пуст. Точно обратното на това, което се случва с районите около границата, доскоро символ на бедност и изолация.

    От обезлюдяваща се периферия, сякаш замръзнала някъде в 50-те години, българските погранични села и градове по границата с по-богатите южни съседи претърпяха видима промяна през последното десетилетие. Свободното пътуване и търговия доведоха както до икономическо оживление, така и до по-добри контакти между хората от двете страни на границата. А новата интеграция, която продължава повече от десетилетие по границата между България и Гърция, сега започва и на север, от двете страни на Дунава.

    Интеграция в действие

    На север по границата езикът, който все по-често звучи по улици и заведения, е румънски. Хората от другата страна на Дунав постепенно стават част от всекидневието на Североизточна България. Доскоро пътуването беше по-трудно заради гранични такси, паспорти и автомобилни застраховки. От 1 януари границата се минава само с лична карта, няма граничен контрол и мита, всеки автомобил е със застраховка за чужбина, а таксите за минаване са намалени. "Сега нещата стават по-лесно и по-бързо," казва Елена Стоянова, главен експерт гранично и регионално сътрудничество към община Силистра. Под "нещата" тя разбира бизнес отношенията между нейния град и Калъраш на другия бряг на реката, тъй като "улесненото преминаване направи планирането далеч по-точно". Изгода от по-евтиното прекосяване на реката имат не само фирмите, но и обикновените граждани.

    Кметът на Русе Божидар Йотов разказва, че още през 70-те години жителите на Гюргево и Русе са имали право на престой до 6 дни в града от другата страна на реката, без да вадят визи. Според него двата града "винаги са били много сходни и близки и са се развивали ръка за ръка", а Дунав мост е "обединителят, който засилва връзката между тях". Сега интеграцията обаче набира невиждана скорост. Кметът казва, най-естественото нещо сега е да "развиваме градовете си като един европейски град не само по отношение на бизнеса, но и на търговията, на социалните и икономическите връзки". Българско-румънската интеграция наистина набира скорост - българи и румънци купуват имоти от двете страни на границата, почиват или просто се разхождат. Някои обаче вече планират бизнес или кариера от другата страна.

    От 1999 г. действат и програмите за трансгранично сътрудничество на ЕС, чиято цел е да поощряват съвместни инициативи от двете страни на реката. Макар и много по-малки по-мащаб от тези по границата с Гърция, и тук вече има сътрудничество и на ниво администрация, което е обречено да се засилва с все повечето общи проекти вече като част от ЕС.

    В началото бе южната граница

    Гръцко-българската граница обаче си остава най-добрият пример до какво може да доведе свободното пътуване, съчетано с европейско финансиране. Използвайки по-евтиния труд в България, много гръцки компании откриха свои производства тук, и днес обувни и шивашки цехове продължават да съществуват в почти всички погранични общини. Освен това като член на ЕС Атина получаваше сериозни суми за развитие на бедните си райони в Северна Гърция. Програмите за трансгранично сътрудничество действат от 1994 г., а премахването на визите между двете страни през 2001 г. улесни свободното пътуване. "Имаме съвместен проект с община Криа Вриси за сезонна заетост на наши работници там", дава пример кметът на община Струмяни Валентин Чиликов. По неговите думи около 60 души са се възползвали от тази възможност. Отделно стотици местни отдавна работят в Гърция, някои дори живеят там. Покрай изнесените малки производства и по-големи проекти набират скорост. Струмяни е партньор на община Нигрита в проект за използване на минерални води в оранжерийното производство. БАН пък е консултант при производството на имуностимулиращи хапчета от петричките водорасли в община Нигрита.

    И в Петрич все по-осезателно усещат промяната. "Някога ние имахме три граници - с Гърция, с Македония и с България", казва кметът Вельо Илиев, визирайки откритите листове, с които преди 1989 г. се стигаше дотам. Днес оживлението се забелязва и с просто око - новопостроени жилища в града търсят купувачи срещу 530 и 560 евро на квадрат - цени, съпоставими с някои квартали на София. Според местните част от апартаментите се купуват от гърци с бизнес в България. Цените на недвижимите имоти в района отдавна не са като в типичната бедна провинция - новопостроени сгради в Сандански и региона вече се предлагат на цени от 600 до 900 евро за квадрат и достигат тези в Благоевград и дори Банско. Неслучайно в Благоевградска област и безработицата е забележимо по-ниска - малко над 7%, докато в Смолян например въпреки сходните туристичес­ки дадености тя остава 12.8% към края на 2006 г.

    След 1 януари 2007 г.

    Жителите на селата по гръцката граница са по-големи евроскептици по отношение на границата и оживлението в района им, отколкото тези на по-големите населени места. Панайот, който дълго време е превозвал зеленчуци от Гърция за България, е недоволен, че облекченото пътуване през границата "ще смаже нашето земеделие, защото ни наводняват евтини стоки от юг". Той сега работи в местната текстилна фабрика в с. Марикостиново. Жена на средна възраст, случайно дочула разговора, обаче допълва: "Да, ама, за да произведат доматите, да ги докарат до България и пак да са по-евтини от нашите, значи сигурно произвеждат повече и затова е по-евтино." Тя вижда в лесното минаване на границата друга възможност - може спокойно да ходи на гости на роднините от Серес.

    Все още обаче липсата на удобни гранични пунк­тове пречи на истинската европейска интеграция на тези бедни райони. Много от местните са разочаровани, че въпреки многото проекти за ГКПП-та от 1989 г. насам бяха открити само два. Освен с гръцката или българската мудност местните си обясняват това и с политически причини - от другата страна на Родопите има турски и помашки селища. Последните на практика нямат езикова бариера с българите. Въпросът обаче е деликатен за гърците и те избягват да го повдигат.

    А по планинските терени отдалечеността на ГКПП-то може да утежни трафика неимоверно. Само за една година, откакто бе открит ГКПП Илинден (Гоце Делчев - Драма), през него са минали около 100 хил. автомобила и около 300 хил. души, отчита кметът на общинския център Владимир Москов. Ако преди на местните се е налагало да пътуват през Катунци до Кулата по лошокачествен и дълъг път, за да стигнат отсреща до Драма, сега с новия пункт се пестят и време, и разходи.

    "Има огромен интерес от гърци към Перперикон, но трябва да минат 400 км дотам. Ако има пътища между Ивайловград и Кипринос, Златоград и Термес, Горна Арда и Паранести, Аврен и Органи, това разстояние може да се съкрати до около 80 км", чертае маршрут за туристите заместник-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски. В бъдеще, когато България се присъедини към Шенгенското споразумение, не е необходимо там да има гранични пунктове, но пътищата ще останат за по-бързо и лесно преминаване на границата.

    На ход са външните граници

    Европейската интеграция все още не е дошла по западните граници с Македония и Сърбия, както и по границите с Турция. След въвеждането на визи за България потокът от хора силно намаля, а българските и турските стоки изчезнаха от пазарите на Ниш и Скопие. Общините от пограничните региони от двете страни се надяват откриването на нови ГКПП да оживи връзките помежду им. По-реалистично изглежда евентуалното бъдещо споразумение за облекчено преминаване на границата от гражданите от двете страни на браздата. От 2003 г. действат и европейските програми за трансгранично сътрудничество на България с Македония и Сърбия, които едва сега дават някакви резултати.

    Скоро обаче европейските времена ще дойдат и по западната граница, която въпреки близостта си до София не беше пощадена от обедняването и обезлюдяването през последните десетилетия, както и от най-високата безработица в цяла България. Примерите по северната и южната граница ясно показват, че от интеграцията печелят всички. И това е най-хубавото нещо, което може да се случи на малките и бедни балкански страни, за да може ХХ век и неговите войни и бодливи мрежи да останат само в учебниците по история.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!