Бизнесът трябва да се запознае внимателно с промените в данъчното законодателство

добавено: 16.01.2007 г.

Интервю с Росен Иванов, Директор на Дирекция "Данъчна и осигурителна методология", НАП
автор: Econ.bg

    Г-н Иванов, кои са новите моменти в Закона за ДДС от гледна точка на работата на фирмите в ЕС?

    Росен Иванов:


    Новите моменти в Закона за ДДС, който влезе в сила в деня на присъединяването на България към ЕС, не са малко. Най-съществените промени са свързани с това, че отпадат границите между държавите-членки и е налице свободно движение на стоки между тях. В тази връзка бизнесът трябва да има предвид, че при движението на стоките вече няма митнически контрол, митнически декларации и други формалности. Досегашните режими "внос" и "износ" се заменят с две нови понятия, с които всички ние ще трябва да свикваме – "вътрешнообщностно придобиване", в случая, когато една стока влиза в България от територията на друга държава-членка, и "вътрешнообщностна доставка", когато стока от България се изпраща в друга държава-членка. В тези случаи, пак казвам, няма митнически и граничен контрол, нито декларации. Просто компаниите издават съответните фактури и ги включват в своите дневници и отчети. Това, което бих посъветвал бизнеса, е ако извършва търговия с други държави-членки, добре да се запозне със Закона за ДДС, тъй като в тези два нови общи режима са допуснати някои изключения и ако компанията попада в някое от тях, трябва да го има предвид.

    Когато една компания получава стока от друга държава-членка на ЕС, за нея възниква вътрешнообщностно придобиване. Българската компания е длъжна да самоначисли ДДС върху това вътрешнообщностно придобиване. Това става със специален протокол, чиито реквизити се съдържат в закона и в правилника за неговото прилагане. А дали за така самоначисления ДДС компанията ще има право на данъчен кредит, зависи от общите условия, т.е. от това дали го използва след това за извършване на облагаеми доставки и т.н.

    Kогато българска компания изпраща стоки за друга държава-членка на ЕС, за нея е налице вътрешнообщностна доставка. В този случай тя издава фактура, в която не начислява ДДС, или по-скоро начислява ДДС с нулева ставка. В този случай българската компания ползва данъчен кредит за всичко, свързано с тази вътрешнообщностна доставка – за самото закупуване на стоката, за транспорта и т.н.

    В случай на авансово плащане на стоката, която се доставя, в какъв срок трябва да се издаде фактурата по ДДС?

    Росен Иванов:


    Общото правило е, че при авансово плащане фактурата се издава в 5-дневен срок от авансовото плащане. В случаите, когато говорим за авансово плащане по вътрешнообщностна доставка, срокът е до 15-то число на месеца, следващ плащането.

    Запазва ли се опцията за признаване на ДДС за разход на гориво когато се обслужват основните икономически дейности на една фирма?

    Росен Иванов
:

    В това отношение няма съществена промяна в режима по ДДС. Поначало бизнесът няма право за данъчен кредит за закупени леки автомобили, както и за разходите по тяхната експлоатация и поддръжка. Но е допуснато е изключение и вече е налице право на данъчен кредит за гориво и за всички други неща, необходими за поддръжката и експлоатацията на автомобилите, ако единствената дейност, за която се използва автомобилът, е някоя от изброените в закона дейности – транспортна, охранителна, таксиметрова, или ако съответният автомобил или съответното гориво и други материали се използват за по-нататъшна препродажба и това е основната дейност на фирмата, т.е. когато от нейна гледна точка това представляват стоки, с които тя търгува.

    Каква е схемата за финансов лизинг?

    Росен Иванов:


    В схемата за финансов лизинг има много съществена промяна. При досегашния режим данъкът се начисляваше на всяка авансова вноска и накрая, когато се прехвърляше собствеността, окончателно се изчистваше сделката и се издаваше последна фактура. Сега това се променя. При финансовия лизинг вече данъчното събитие настъпва в момента, в който се предаде стоката на купувача, без значение, че не е прехвърлена собствеността. Това означава, че при договорите, в които има клауза, че собствеността се прехвърля с плащането на последната вноска, се начислява данък върху цялата стойност на съответната стока в момента на нейното предаване, независимо, че собствеността реално ще премине в края на лизинговия договор. Тук следва да се обърне внимание на заварените случаи. За лизинговите договори, сключени преди влизането в сила на новия закон за ДДС, тези сделки ще се обложат по стария режим, т.е. ще се обложи всяко плащане, а няма да се обложи цялата стойност на сделката в нейното начало. За тази цел компаниите, които са доставчици по такива сделки, трябва да подадат в началото на годината в НАП специален опис с така сключените лизингови договори. По договор, който не е включен в такъв опис, се счита, че възниква данъчно събитие на 1 януари 2007 г. и тази компания следва да начисли ДДС върху цялата стойност на съответната стока.

    Възможни ли са проблеми при издаването на фактури от фирмите, които търгуват с транспортна техника или купуват такава на лизинг от Общността?

    Росен Иванов:


    Не смятам, че ще има проблеми. Наистина данъчното събитие се измества, настъпва по-рано, може би данъчната основа ще се получава наведнъж, а не на вноски, но от друга страна фирмите, които закупуват подобни стоки, в повечето случаи ще имат право на данъчен кредит и не би трябвало това да ги натоварва.

    Ще се признава ли ДДС за ползване на хотел и други разходи, които се правят по време на командировка на служителите на фирмите?

    Росен Иванов:


    В закона за ДДС е предвидено, че за нощувките и за пътните ще се ползва данъчен кредит.

    Каква е промяната при идентификационните номера на фирмите, регистрирани по ДДС?

    Росен Иванов:


    Идентификационният номер е БУЛСТАТ-номерът с добавка BG пред него. Това е номерът, с който българските компании се идентифицират пред своите клиенти и доставчици от ЕС. Идентификационният номер влезе в сила от 01.01.2007 г. Всяко заинтересовано лице може да провери в Интернет дали дадена българска фирма е регистрирана по ДДС или не.

    Какви промени като цяло очаквате да настъпят в данъците, сега, след като сме член на ЕС?

    Росен Иванов:


    Не бих казал, че ще настъпят някакви грандиозни или кой знае какви промени. Промените са свързани най-вече с необходимостта от хармонизиране на данъчните закони с европейското законодателство. В Закона за корпоративното подоходно облагане те засягат три директиви.

    Едната е за дивидентите. Според нея при определени условия, нямат да бъдат облагани дивидентите, които българските компании изплащат на своите дружества-майки, когато те са от държава-членка на ЕС и съответно, обратно - дивидентите, които български компании получават от ЕС, няма да бъдат облагани. Втората директива е за необлагане на лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения, които се плащат между дъщерни дружества и дружества-майки, когато става дума за държави-членки на ЕС. Третата директива, която се смята за най-тежката и трудна за въвеждане директива, е за сливанията и вливанията. Тя предоставя определени облекчения или по-скоро отлагане на данъчните задължения, които произтичат от такива операции. И трите директиви са въведени много успешно в новия закон за корпоративното подоходно облагане. Надявам се, че няма да има проблеми за бизнеса да се запознае със съдържанието на новите разпоредби и да ги прилага коректно. Разбира се, това се отнася и за администрацията.

    Промяна при Закона за корпоративното подоходно облагане е, че когато се изплащат доходи на физически лица, които не са търговци, разходът ще се признава не при начисляването му счетоводно, а когато той действително бъде изплатен.

    Що се отнася за Закона за облагане на доходите на физическите лица, следва да се отбележи същественото стесняване на кръга на патентното облагане – то вече ще се прилага само за физически лица, няма да се отнася за компании. Патентнте дейности в общи линии са запазени във вида, в който бяха преди. Другото в този закон е въвеждането на Директивата за спестяванията на ЕС – няма да се облагат доходите от спестявания на физически лица от други държави-членки. Но от друга страна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предстои приемането на разпоредби, произтичащи от членството ни в ЕС, които постановяват, че НАП ще събира информация за лихвите, които получават физическите лица от другите страни-членки в България и ще обменя тази информация със съответните администрации в тези страни.

    Можем ли да кажем, че в ЕС бизнесът ще работи по-добре?

    Росен Иванов:


    Силно се надявам. Европейският съюз, както всички много добре знаем, е една огромна възможност, както за бизнеса, така и за обикновените хора – имаме 27 страни-членки, между които няма граници - стоки, хора, услуги, капитал се движат свободно, което създава наистина огромни възможности.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!