Икономически и правни аспекти на паралелния внос

добавено: 11.05.2006 г.

Георги Йорданов
Председател на Национална Асоциация на Паралелните Вносители в България,
napib.org

    Поради непознаването на същността на паралелният внос в международната търговия, а по-често поради нечистоплътни интереси от заинтересовани среди, години наред паралелният внос беше анатемосван и квалифициран у нас като "сив сектор", което всъщност продължава и сега.

    Това наложи създаването на "Национална асоциация на паралелните вносители в България", регистрирана в Съда в началото на 2006 година като сдружение с нестопанска цел за обществена полза за предовратяване на нелоялна конкуренция и борба с монопола.

    Явлението "паралелен внос" възниква в началото на 20 век и до ден днешен продължава да е предмет на дискусии. И в българското законодателство не се съдържа дефиниция на понятието, но все по често се среща в публикации на различни автори, в решения на Комисията за защита на конкуренцията, съдилищата, както и в обсъжданията на проблемите на интелектуалната собственост.

    За понятието "паралелен внос" се налага определението като международна търговия, при която в една страна се внасят оригинални стоки, носещи запазена търговска марка и са произведени по изискванията на собственика на марката, но се внасят в съответната страна без неговото съгласие. Други автори добавят, че паралелен внос е внос на чуждестранни стоки от множество вносители, които не са официални дилъри на съответната марка.

    Опонентите на паралелния внос го противопоставят на правата върху търговската марка и считат, че с това се засягат правата на собственика на марката. Но спестяват особено важен момент за неразривната връзка с Доктрината за изчерпване на правата върху търговската марка. Изчерпването на права и паралелен внос са две отделни действия, които се развиват последователно във времето. Едва след изчерпване на правата са налице условия за паралелен внос. Основната цел на идеята за изчерпване на правата върху марката (за ограничение в даден момент) е да балансира интересите и направи възможно "съжителството" на правата на собственика на марката с принципите на свободното движение на стоките и разчупването на монопола.

    Ограничението на собственика на марката се свежда до ограничение в даден момент на неговото право да контролира разпространенинето.

    Два са подходите уреждащи мястото, в което настъпва изчерпване на правото - национален и международен.

    При националния подход правото на собственика се изчерпва след първата продажба, извършена от собственика на търговската марка в държавата, където марката е регистрирана. След този момент всеки друг търговец може да извършва паралелен внос на същите стоки.

    Българското законодателство в различни нормативни актове третира въпроса за изчерпването на права и паралелен внос на стоки с регистрирана търговска марка. Основно това са Закона за марките и географскине означение (ЗМГО), Закона за митниците, Наредбата за граничните мерки за защита на права върху интелектуалната собственост. Главно място в нормативната база заема ЗМГО. В чл. 15 от този закон във връзка с чл. 13 ясно е определен момента на изчерпване на правото по отношение на оригинални стоки, като по този начин въвежда като правило националното изчерпване на правото.

    Правната уредба е обемиста и сложна, но внимателния и задълбочен и главно добросъвестен прочит показва, че законодателят цели да защити правата на собственика на регистрираната марка и закрила на интелектуалната собственост, но без да се допуска злоупотреба с монополното положение. Защо въпреки правния регламент, наличие на решения на ВКС (№ 1071 от 2004 г, № 249 от 2006 г.), че след като веднъж стоките със запазена марка са били пуснати на българския пазар от собственика на марката, последващ техен внос, тоест паралелен внос, не е нарушение на ЗМГО. Става въпрос за стоки с оригинална търговска марка, а не имитация, не "менте" на оригиналните стоки. Всевъзможните пречки срещу паралелните вносители продължават и въпреки, че с няколко свои решения Комисията за защита на конкуренцията е приела, че паралелният внос е допустим и необходим за българския пазар.

    В Асоциацията постъпват множество сигнали от паралелните вносители за предприети действия от собственици на търговски марки за задържане на оригинални стоки, носещи тези марки. Това е обяснимо. Необяснимо е обаче защо митници, полиция, прокуратура, въпреки законовите разпоредби, въпреки, че маркодържателите не оспорват оригиналността на стоката, тези стоки се задържат и волно или неволно тези органи се поставят в услуга на собствениците на марката.

    Неправомерното задържане на стоки от оторизираните органи води до големи загуби от вносителите, тъй като делата се проточват с години. Това ощетява в крайна сметка и потребителите.

    Основния въпрос остава - защо продължават нападките срещу паралелният внос?

    Отговорът може да е само един - нечисти икономически интереси. Безспорно има известно намаление на печалбата за собствениците на търговската марка, но от друга страна това е печалба за потребителите на стоки.

    Паралелният внос предоставя възможност на потребителите да купуват маркови стоки на по ниски цени. Изтъква се аргумента, че паралелният внос е прикритие на фалшиви стоки. Тази хипотеза е изключена - в този случай ще е налице нарушение на правата на интелектуалната собственост.

    Друг аргумент, който изтъкват опонентите на паралелният внос е, че се избягват държавните вземания (такси, мита, акцизи и т.н.). Но това е абсурдно. Същото би важило и за официалните вносители (дистрибутори) при занижен митнически контрол.

    Още по абсурдно звучи довода, че паралелния внос води до намаляване общия приход в държавния бюджет. Напротив. С разрушаването на монопола се създават условия за конкуренция, водещо до стигането на марковите стоки до по-широк кръг от потрбители и от там повишаване оборотите, респективно приходите за държавния бюджет. Очевидно паралелния внос отнема част от печалбата за собствениците на търговската марка, но от друга страна тази тяхна така наречена загуба е печалба за паралелните вносители и потребители.

    Разпределението на печалбата между множество лица е обществено полезен механизъм, който е доказал своята полезност и е в основата на проспериращите икономики.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!