Митнически режим при международни консигнационни сделки

добавено: 09.05.2006 г.

Лиляна Панева, в.Дневник

    Договорът за консигнация е често срещана форма на договорни взаимоотношения в международната търговска практика. Специфична негова особеност е, че той има за предмет продажбата на стоки, които консигнантът (в случая чуждестранният доставчик) има задължение да приеме обратно, ако те не бъдат продадени в срока на действието на договора. В резултат на това процедурите и взаимоотношенията с митническите органи, предвидени при режим "внос", не са подходящи за стоките, взети на консигнация. Прилагането на този режим би породило усложнения и излишни разноски при евентуалното връщане на нереализирани количества от стоките. Това налага при въвеждането на консигнационни стоки на територията на страната да бъде подбран внимателно прилаганият митнически режим.

    До 2000 г. имаше специален режим за консигнацията

    В митническото ни законодателство, действало до началото на 2000 г. съществуваше специфичен митнически режим "консигнация", разпоредбите за приложението на който го квалифицираха като вид временен внос. Условията за прилагане и приключване на режима "временен внос", регламентирани в действащите Закон за митниците (ЗМ) и Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ) не изключват напълно възможността той да бъде прилаган и при консигнационни сделки. Действащите разпоредби за режима обаче съдържат някои изисквания и условия, които ограничават това, и на практика в много случаи го правят неподходящ за тези сделки. Като по-подходящи в повечето от тях се очертават някои от т.нар. митнически режими с отложено плащане (чл.90 - чл.96 ЗМ). Те дават възможност на вносителя да отложи заплащането на митните сборове и данъци, дължими при въвеждането на стоките на територията на страната. Кой режим ще бъде избран зависи от конкретните фактологични обстоятелства, при които се извършват консигнационните сделки и продажбите на взетите на консигнация стоки.

    Нека като пример разгледаме избора на режим в практиката на фирма, която осъществява доставки на семена за посев от Холандия. В досегашната си практика тя е доставяла семената от чуждестранния контрагент директно, като купувач по сделка за покупко-продажба и ги е оформяла митнически като внос. Това означава, че е заплащала митните сборове и дължимия ДДС по вноса при митническото оформяне на доставките преди тяхното вдигане от митницата. Затрудненията, които е срещала при реализацията на семената на вътрешния пазар обаче, я насочват към търсене на решения, свързани с работа на консигнация или на комисиона.

    По наша преценка в условията на действащото митническо законодателство при посочените фактологични обстоятелства най- подходящ режим за въвеждането на взетите на консигнация семена е режимът "митническо складиране".

    Плащането на мита може да става след продажбата

    Условията и процедурите за функционирането на този режим са посочени в чл.104 - чл.117 включително на ЗМ и чл.335 - чл.377 влюч. на ППЗМ. Те до голяма степен са съпоставими с тези, прилагани при режим "консигнация" по действалите до 2000 г. митнически законодателни актове. Специфичното за митническия статут на стоките при консигнацията в разпоредбите и на двата акта е, че стоките остават собственост на чуждестранната фирма и след въвеждането им на територията на страната. Те се въвеждат на нея с цел продажба, но до действителната им продажба продължават да имат митнически статут на чуждестранни стоки. Едва след продажбата им стоките се оформят под режим "внос", заплащат се дължимите за тях митни сборове и данъци, и получават митнически статут на местни стоки.

    Съгласно чл.104, ал.1, т.1 режимът на митническо складиране разрешава поставянето и съхранението на чуждестранни стоки в митнически склад без облагане с вносни митни сборове и без прилагане към тях на мерките на търговската политика.

    Кой склад е митнически?

    Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Това може да бъде и складът, използван от фирмата за съхранение на стоките, взети на консигнация. Естествено, за да може да функционира като митнически при дадени конкретни обстоятелства, складът и лицето (лицата), което го управлява (т), трябва да отговарят на условията, поставени в съответните разпоредби на ППЗМ.

    Откриването и функционирането на даден склад като "митнически" се допуска след издаване на съответно разрешение от митническите органи. В разрешението са посочени и условията, при които се прилага режимът. При всяка промяна в условията, настъпила след издаването на разрешението, която може да повлияе върху прилагането на този режим, неговият титуляр е длъжен да уведоми митническите органи.

    На практика след намирането на склад, които ще се използва за митническо складиране на взети чуждестранни стоки за продажба на консигнация, фирмата подава молба до митницата, в районът на която се намира складът и иска разрешение той да се ползва за митническо складиране. Към молбата следва да бъде приложен копие от консигнационния договор с чуждестранната фирма. Ако след преценка на митническите органи такова разрешение бъде издадено, фирмата може да започне прилагането на режима.

    Документално оформяне на сделките

    Стоките, които ще бъдат държани в митническия склад, следва да пристигат от чужбина с проформа фактура. В нея стойността на доставките се посочва за митнически цели, без да има заплащане. При оформянето на режима се изчисляват митническите сборове, които биха били дължими при редовен внос, но не се заплащат. По решение на митницата те се обезпечават с банкова гаранция или с внасяне на обезпечение в съответната митница. До продажбата на стоките те остават собственост на чуждестранната фирма.

    Продадените стоки се преоформят в редовен внос с нова митническа декларация, придружена от експортна фактура, издадена от чуждестранния контрагент. Заплащат се дължимите митни сборове и стоката придобива статут на местна.

    Поради това, че на практика продажбите на взетата на консигнация стока може да бъдат за малки количества и за фирмата да бъде невъзможно да подава до митницата декларация за преоформяне на режима на всяко продадено количество, тя следва предварително да се договори с нея за определен период от време, след който да подава периодично митническа декларация за продадените количества. След заплащането на митническите сборове за тези количества митницата закрива режима митническо складиране и освобождава съответната част от обезпечението.

    Ако част от дадена партида стока, приета за продажба на консигнация, не може да бъде продадена на вътрешния пазар в определения от митницата срок, тя може да бъде върната на чуждестранния й собственик, като се изнесе обратно с нова митническа декларация. В нея се определя ново митническо направление за стоката, с което режимът "митническо складиране" за посоченото връщано количество се приключва.

    Естествено при прилагането на режима "митническо складиране" фирмата следва да води много строга материална отчетност и документация, която да бъде достъпна за митническите органи. Тъй като стоките под този режим се намират под митнически контрол, митницата извършва периодични проверки на документите и стоковите наличности в склада. При отклонение от определените условия, процедури и документи за функционирането на режима нейните органи може да съставят акт за митническо нарушение, а в по-тежки случаи и да отнемат разрешението на титуляря за ползването му.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!