Вносните машини засега качват търговския дефицит, но може би в бъдеще ще генерират износ

добавено: 13.04.2006 г.

Полина ГЕОРГИЕВА, в.Капитал

    Надеждата е, че вносът на машини и оборудване ще направи българските компании по-производителни и конкурентоспособни.

    Всички са чували бабите на пазара да разказват, че техните домати струват 3 лв. килото, защото са ги гледали като писани яйца и са поливали всяко коренче поотделно. На съседната сергия не толкова персонално гледани домати са около два пъти по-евтини. И неикономистите се досещат, че основната причина за разликата в цената е технологията (и липсата на такава) при отглеждането на червения зеленчук. Това е опростен пример за по-високата продуктивност и съответно по-ниската цена на стоките, произведени с помощта на машини. Разбира се, доматите от бабината градина са по-вкусни, но нискотехнологичното производство на други стоки няма това предимство.

    По-евтино, по-качествено, по-конкурентно

    Производителите в България са наясно с тази закономерност, съдейки по това, че вносът на машини, оборудване и друга апаратура, които статистиката нарича инвестиционни стоки, е най-бързо растящият сегмент на вноса за последните четири години. Средният му ръст за периода 2002 - 2005 г. е 24%. Така този внос е един от факторите, които допринасят значително за големия дефицит по текущата сметка, скочил от 6% от брутния вътрешен продукт през 2004 г. на 12% през 2005 г. Международният валутен фонд, Световната банка и правителството стават все по-угрижени заради дефицита и търсят начини да го ограничат чрез регулиране на кредитирането и по-голям бюджетен излишък. Много макроикономисти обаче обясняват, че подобни интервенции не са необходими. Те посочват, че с внесеното оборудване българските фирми ще увеличат производителност­та си и ще бъдат по-конкурентоспособни на пазара. Износът ще започне да расте по-бързо от вноса и дефицитът по текущата сметка ще се свие.

    „В момента голяма част от оборудването е амортизирано до неизполз­ваемост и затова натоварването на мощностите в България е едва около 65%, докато в Европейския съюз е 80%“, обяснява Елена Маринова, инвестиционен консултант в Първа финансова брокерска къща. Експертите на Световната банка също отбелязват в доклада си „България по пътя на успешното присъединяване към ЕС“, че в страната има натрупано доста остаряло оборудване, останка от свръхиндустриализацията по време на социализма. Според Маринова страната трябва да обновява мощностите си, за да постигне икономически растеж. Тя е убедена, че сегашният дял на инвестиционните стоки в общия внос не е достигнал здравословното ниво. В Естония например инвестиционните стоки са 44% от вноса през септември 2005 г., докато в България те са едва 28%, посочва Маринова.

    Произвежда ли се по-ефективно

    Въпреки че вносът на инвестиционни стоки нараства все по-бързо от 2002 г. насам и за 2002 - 2005 г. страната е внесла оборудване, машини, транспортните средства и части за тях на обща стойност 11.7 млрд. евро, продуктивността забавя растежа си и дори през 2003 г. отбелязва спад, който после е компенсиран. Според Лъчезар Богданов от анализаторското звено Industry Watch статистиката отчита вноса на машина примерно за 100 хил. евро през определена година, но инвестицията в машината се изплаща постепенно през по-дълъг период от време. Така за следващите няколко години може да няма никакъв внос на оборудване, но продуктивността ще расте постепенно. Също така данните за производителността са изкривени от изкуствената нископродуктивна заетост в държавния сектор по програми като „От социални помощи към заетост“ през този период, обяснява Богданов. Ако данните се разгледат по отрасли, тогава се наблюдава известна зависимост между вноса на инвестиционни стоки и продуктивността в отрасъла. Например преработващата промишленост купува от чужбина средно с 8% повече машини всяка година за 2002 - 2005 г. по данни на митниците (не включват транспортните средства). Разходите на труд за единица продукция на отрасъла спадат от 80% в началото на 2002 г. (1998 г. = 100%) на 70% в края на 2005 г. по данни на БНБ. Средствата, отделени от компаниите в добивната промишленост за нови машини, нарастват с 60% годишно, а разходите за труд на единица продукция поевтиняват от 120% в началото на 2002 г. на около 65% в края на 2005 г. Като цяло отраслите, които бележат ръст във вноса на инвестиционни стоки, увеличават или поне запазват продуктивност­та си от началото на периода. Изключение прави аграрният сектор. Аграрните производители внасят близо 68% повече оборудване всяка година в сравнение с предходната през 2002 - 2005 г., но разходите им на труд за единица продукция се увеличават през четирите години. Единствено през 2004 г. бележат спад от около 10 процентни пункта.

    Статистиката не показва всичко

    Подобни данни показват само общата стойност на внесеното оборудване, но не и неговия вид, брой и цена. Съответно спад във вноса на тези стоки може да означава, че предприятията в отрасъла инвестират по-малко в ново оборудване или че просто плащат по-евтино за същите машини. Така Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, обяснява спада на инвестиции в оборудване от чужбина, направено от сектора на текстил и облекло. Според него предприятията са се ориентирали през този период към по-евтин внос на китайско оборудване. Някои компании са навлезли в сектора през този период или други, например „Миролио“, са разширили значително дейността и са внесли еднократно машини и оборудване за голяма стойност. Така статистиката е отчела скок през едната година и спад през другата.

    От голямо значение за ефекта върху производителността е за какво ще се използва внесеното оборудване, посочва Елена Маринова. Ако машините ще заместят остарели модели, тогава инвестицията е сигурна и ще започне веднага да се изплаща. Ако обаче това са нови мощности, инвестицията е по-рискова и ще отнеме повече време, преди да даде положителни резултати. Въвеждане в употреба на оборудване за по-екологично производство дори може да оскъпи продукцията. Така ръстът на вносни машини за производството на хранителните продукти и напитки може и да не даде тласък на производителността в бранша. Георги Петков, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите, обясни, че най-вероятно секторът внася близо 18% повече машини всяка година, за да отговори на изискванията на Европейския съюза за екологично и качествено производство до края на 2006 г.

    Маринова е на мнение, че вносът на инвестиционни стоки може и да не генерира износ. Вероятно част от този внос ще се използва от компаниите, за да увеличат дела си на местния пазар. Така българското производство ще се конкурира по-успешно с чуждестранните фирми и косвеният ефект може да се изрази по-скоро в намаляване на вноса на потребителски стоки.

    Експертите са на мнение, че е още рано да се прогнозира точният ефект от обновеното оборудване. Но за разлика от периода на социализма, когато индустриализацията беше издигната в култ и се купуваха машини заради самия идеал, сега частният сектор взима решенията. Това значи, че тези инвестиции са максимално добре обмислени и повечето от тях ще направят българската продукция конкурентна на международните пазари. Така шопската салата ще бъде едновременно вкусна и евтина.

    Професорите по икономика в Калифорнийския университет и „Харвард“ Дж. Брадфорд де Лонг и Лорънс Съмърс изследват данните за ръста на БВП и инвестициите в оборудване на повече от 60 страни за периода от 1960 - 1985 г. Те изчисляват, че всеки 1% от БВП, инвестиран от фирмите в машини и оборудване, е довел до 0.3 процентни пункта увеличение в ръста на БВП за годината.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!