Кога ще станем част и от Шенген

добавено: 05.04.2006 г.

Деница Каменова, в.Дневник

    ЕС ще окаже помощ на България за подобряване на контрола на външните граници

    Какво ще се случи на практика след приемането на България в Европейския съюз - независимо дали през 2007 или 2008 г.? Как ще пътуваме, на какъв контрол ще бъдем подлагани по границите, какво означава това "да си в ЕС, но да не си в Шенген", какво ще стане, ако бъде задействана предпазната клауза, свързана с глава "Правосъдие и вътрешен ред"?
    С наближаването на 2007 г., с увеличаването на предупрежденията от страна на експерти от Брюксел за въвеждането на възможни ограничения, с роенето на всевъзможните сценарии за това какво "ще", какво "няма да" и какво "може би" ще реши Европейската комисия, въпросите започват да стават много повече от отговорите.
    Еврокомисарят по разширяването Оли Рен предупреди вчера, че България и Румъния могат да бъдат изключени от общата гранична политика на съюза, ако двете страни имат сериозни пропуски и проблеми при осъществяването на граничния контрол. Според електронното издание EUobserver София може да бъде изключена от новите инициативи на ЕС, засягащи полицейското сътрудничество и борбата с престъпността, ако бъде задействана предвидената в присъединителния договор правосъдна предпазна клауза. В медиите все повече се набляга на възможността българите да бъдат подлагани на по-строг контрол при влизане в ЕС спрямо гражданите на другите страни - членки на съюза.

    Какво предвижда правосъдната предпазна клауза?

    В широко обсъждания в публичното пространство текст от договора за присъединяване, който засяга глава "Правосъдие и вътрешен ред", е записано, че ЕС може да въведе защитни мерки за България за срок от три години, ако има сериозни недостатъци, които се отнасят до наказателното право. Подробно е обяснена опасността решения на българските съдилища да не бъдат признавани в съюза, но никъде в текста не се споменава за ограничителни мерки при свободното придвижване на български граждани. Експертите са единодушни, че дори и Брюксел да въведе предпазна клауза по този член, тя няма да се отрази на хората, които желаят да пътуват, нито ще доведе до допълнителни ограничения и гранични проверки за българите. Те ще имат същите права, както и останалите граждани на страните - членки на ЕС. Страните - членки на ЕС, които обаче не са част от шенгенското пространство. И именно тук е голямата уловка, която много хора изпускат.

    ЕС не е равнозначен на Шенген

    Петото разширяване измести границите на Евросъюза. Този процес ще продължи и с приемането на България и Румъния, които също са част от петата вълна на разширяване. Приемането в съюза обаче не означава и автоматично влизане в шенгенското пространство и вдигане на граничния контрол между старите и новите членки. Това важи за София и Букурещ, така както важи и за десетте нови страни членки, които все още не са влезли в общото шенгенско пространство.
    Решение за влизане на една страна в Шенген може да бъде взето от 25-те, известно време след влизането й в ЕС и след внимателен преглед на правната и практическата готовност на новите страни. Те трябва да докажат, че не само са приели правилата, но и ги прилагат успешно.
    Какво означава това на практика? След приемането на България в ЕС и до включването й в Шенген българите, които пътуват за Франция например (Париж е член Шенген), ще бъдат подлагани на паспортна проверка на границата. При влизането си в Полша обаче (Варшава не е член на пространството) те не подлежат на контрол. Подобна е ситуацията с гражданите на 10-те. Сега те могат да пътуват свободно с личните си карти или международни паспорти, минават на границата под табелите "Страни - членки на ЕС" и не подлежат на проверка, пътувайки в шенгенското пространство. Граничен контрол е наложен само при първоначалното преминаване на шенгенска граница.

    Кога ще станем част от Шенгенското пространство?

    За периода от влизането си в ЕС до края на 2009 г. България и Румъния ще получават средства за подпомагане изпълнението на шенгенското споразумение и за подобряване на контрола на външните граници. ЕС ще насочва средства и за подпомагане на бюджетите на двете държави чрез специален временен финансов инструмент, който тепърва трябва да бъде създаден. В присъединителния договор е записано, че България ще получи над 239 млн. евро до 2009 г., като най-малко половината от тези средства трябва да бъдат използвани за дейности на новите външни граници на ЕС. Най-висока е сумата, която страната ще вземе непосредствено след влизането си в ЕС през 2007 г. - 121.8 млн. евро. Сумите за 2008 и 2009 г. са съответно 59.1 млн. евро и 58.6 млн. евро.
    В договора обаче не е посочена конкретна дата, на която София ще може да се присъедини към шенгенското пространство. Опасността това да бъде отложено с 10 години обаче е спекулация, категорични са експерти.
    По принцип влизането в Шенген става от две до три години след приемането в Евросъюза. Решението трябва да бъде взето единодушно от държавите членки, като преди това трябва да се консултират с Европейския парламент. Планира се 10-те, които бяха приети на 1 май 2004 г., да влязат в Шенген през 2007 г. Според вестник "Газета виборча" обаче съществува опасност Полша да пропусне срока за присъединяване поради липса на достатъчно средства. Варшава не е направила достатъчно инвестиции в необходимите технологии за митнически контрол, поради което Брюксел може да реши, че страната не е готова да влезе в европейското пространство без граници в предварително уговорения срок октомври 2007 г., посочва изданието.
    Напрежение създава и неяснотата дали влизането на 10-те нови членки ще бъде гласувано ан блок, или решение ще бъде взимано за всяка страна поотделно. Подобен вариант крие реалната опасност от пораждане на политическо напрежение сред 10-те. Някои от старите страни от общото гранично пространство се опасяват също, че твърде бързото разширяване на Шенген може да доведе до увеличаване на потока на нелегални имигранти и престъпници.

    Какво е Шенген?

    През 1985 г. в градчето Шенген (във Великото херцогство Люксембург) е сключено междудържавно равновесие, което предвижда поетапно премахване на контрола на вътрешните граници на държавите членки. Шенгенският договор влиза в сила десет години по-късно, след инсталирането на "Шенгенската информационна система", която има за цел да улесни борбата с трансграничната престъпност. Първоначално споразумението предвижда пълното премахване на граничния контрол между Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия. Впоследствие към договора се присъединяват и останалите страни - членки на ЕС. Изключение правят Великобритания и Ирландия, които не принадлежат към шенгенското пространство, а извършват собствен контрол. Норвегия и Исландия обаче, които не са членки на ЕС, участват в споразумението. България бе извадена от "черния" списък през 2001 г.
    През 2005 г. Европейската комисия взе решение за обновяването на информационната система на Шенген (SIS II), така че да включва и новите страни членки. Причината е, че контролът на международната престъпност, трафикът на наркотици и нелегалната имиграция са сочени най-често като слабото място на Шенген.

    Страхове имаше и преди влизането на Италия и Гърция в Шенген

    Твърденията, че българите ще се редят на опашки за паспортна проверка с неевропейците, е спекулация. Подобно нещо не е залегнало в договора, обясни за "Дневник" Антоанета Приматарова, програмен директор в Центъра за либерални стратегии и бивш заместник главен преговарящ с ЕС. С влизането си в съюза ние не ставаме член автоматично и на Шенген, но това не е дискриминация спрямо нас. Сходен паралел може да бъде направен с еврозоната, допълни тя. Една страна влиза в ЕС, но минават години, докато стане част и от еврозоната. И за това няма уточнен краен срок.
    Когато споразумението от Шенген бе включено в общоевропейската правна система, съществуваше доста голямо напрежение преди Гърция и Италия да бъдат добавени в общото пространство, допълни Приматарова. Тогава старите страни членки имаха опасение дали гърците и италианците могат ефективно да пазят общите европейски граници. Сега по отношение на новите държави - членки на ЕС, се наблюдава същото нещо. Имаше дори спекулации, че решението за тяхното влизане в шенгенското пространство няма да бъде взето толкова лесно и ще се проточи с години именно поради наличието на предразсъдъци.

    Най-вероятният сценарий за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. е с предпазна клауза за правосъдието. ЕС обаче би предпочел да избегне процедурните и политическите главоболия около активирането на този защитен механизъм, поради което като компромисен вариант се обсъжда възможността за постоянен мониторинг на съдебната реформа в България с график за изпълнението й.
    Ратифицирането на договора за присъединяване към ЕС се превърна в непредвидено, но възможно препятствие пред членството на България и Румъния в ЕС от 2007 г. Възможен изход от ситуацията би било отлагането на датата на присъединяване с няколко месеца, което ще даде не само време за изпълнение на предприсъединителните ангажименти на двете държави и евентуално ще предотврати налагането на предпазни клаузи, но и ще успокои негативно настроеното към България и Румъния обществено мнение в Западна Европа.

    Акценти:

    Приемането на България в ЕС не е равнозначно на влизане в шенгенското пространство

    Граничният контрол при преминаването на шенгенската граница ще остане




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!