добавено: 02.12.2005 г.

Десислава МИТОВА, Capital.bg

    Очаква се с данъчните складове, които ще заработят от 1 юли 2006 г., да се събира повече акциз

    Винпром Х произвежда и продава спиртни напитки. Той първо плаща акциз и с получените бандероли трябва да облепи вече произведените бутилки. Вносителят на алкохол Y също плаща авансово акциза. Дори да реши да продаде на пазара само пет бутилки алкохол, той трябва да плати бандеролите на минимум 100, които се продават в пакет. Занапред обаче и Х, и Y ще плащат акциза отложено. Въпросната европейска практика се въведе с новия Закон за акцизите и данъчните складове, който беше обнародван в Държавен вестник на 15 ноември т.г. Освен че въвежда режим на отложено плащане, законът изяснява и статута на данъчните складове. Всяко място, където се произвеждат или съхраняват акцизни стоки, вече се третира като данъчен склад, за който е необходим лиценз. Акцизът се начислява при напускането на склада. Вносителите ще имат избор - да плащат данъка авансово и бандеролите да се полагат при производството или плащат отложено, като облепването става в склада. Занапред акцизът ще се събира изцяло от митниците. Досега те събираха само акциза при внос, а от 1 юли 2006 г. ще събират и акциза от стоките, произведени в страната (досегашно задължение на данъчните). С новите текстове се изпълняват ангажименти, поети по главата „Данъчна политика“ в преговорите с ЕС. Защо в Европейския съюз са въвели отложеното плащане и акцизните складове. Известно е, че акцизите в ЕС са високи и понякога надхвърлят с пъти производствената цена. Известно е също, че този косвен данък в България почти достигна европейските нива. При тях неплащането на акцизите е чудовищно изкушение. Режимът на отложеното плащане би трябвало да облекчи търговеца. Режимът на митническо складиране обаче дава възможност на администрацията да го следи по-изкъсо.
    Как е в България? Над 300 случая на незаконен внос на спирт са описани в над 60-страничния обобщен доклад на НСБОП от пролетта. Това потвърждава битуващото мнение, че винпромите в страната често при три произведени бутилки алкохол си спестяват акциза на една-две. В доклада е спомената и фирма „СИС индъстрис“, която беше обвинена в спестяване на акцизи чрез занижаване на алкохолния градус и фиктивни сделки. „Тази история е показателна как в България възникват паралелни дистрибуторски канали - от складове без бандероли до магазини, които продават наред с легалните бутилки и такива без бандероли. Като заключат бутилките в акцизните складове и пазарът изсветлее, цената на български евтин алкохол може да стане от четири на шест лева, а по-късно - на осем лева“, твърди Тихомир Безлов, икономически анализатор от Центъра за изследване на демокрацията. Според него в резултат на това „финландската водка ще я пият не само борч?тата, а и обикновените алкохолици“.

    Какво ще представляват новите данъчни складове

    Митниците имат опит при управление на складове, но най-вече за чуждестранни стоки. През 1999 г. със Закона за митниците се въвежда режимът на т.нар. митническо складиране. Тогава се появи възможност да бъде отложено плащането на митните сборове, преди вносните стоки да бъдат дистрибутирани на пазара. За местни стоки все още не съществуваше такава възможност в законодателството. Целта с новите данъчни складове сега е една стока, местна или чуждестранна, да стои в тези складове, без да бъде обложена с акциз до момента, в който тя трябва да бъде дистрибутирана на пазара, обясни Асен Асенов, директор на Агенция „Митници“. За да ползват преференцията за отложено плащане, местата, където се произвеждат акцизни стоки, задължително трябва да бъдат лицензирани като данъчни складове. Те ще се управляват от лица, които са получили разрешение да откриват и управляват склад под митнически контрол. Предполага се, че това ще бъдат самите производители. Законът разграничава момента на възникването на акцизното задължение от момента на производство на акцизните стоки и на задължението за заплащане на акциза, което настъпва от момента на освобождаването им за потребление. Заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, ще могат да продължат дейността като лицензиран складодържател до тяхното лицензиране.

    Според Момчил Антов, мениджър в митническа агенция, има

    Притеснителна неяснота при лицензирането

    В момента съществуват лицензирани складове, които от 1 януари трябва да се прелицензират. Те са получили разрешение за опериране от данъчните. Сега лицензирането ще се извършва от Агенция „Митници“. В закона пише, че фирмата трябва да се регистрира в агенцията, но контролът продължава да се осъществява от данъчните до 30 юни. „Не е ясно също дали митниците имат подготвени хора, които да оперират с акцизите“, твърди Антов. Складодържателят трябва да използва автоматизирани системи за отчетност, които да позволяват в реално време да се контролират суровините, произведените или складираните акцизни стоки и да гарантират, че той ще е в състояние да изпълнява изискванията за режима, предвижда още законът. „Това означава информационна система, която поз­волява във всеки момент да има материална отчетност, достатъчна за нивото на конт­рол, което се изисква по отношение на акцизните стоки, т.е. да се знае колко и каква стока е произведена, какво количество се намира в склада и какво в движение“, поясни Георги Григоров, директор на дирекция „Митническа статистика и автоматизация“ в Агенция „Митници“. Това предполага, че даденият складодържател задължително трябва да има инсталиран софтуер, за да се обработват данните автоматично.

    Бизнесът: Законът е неясен. Чакаме правилника

    Представителите на бизнеса, които „Капитал“ потърси, като цяло смятат, че законът е неясен и очакват пояснения в правилника. Според Ели Герганова, директор на алкохолния гигант „Диаджео“ за региона, досега Министерството на финансите не е пожелало да изясни на бизнеса как точно ще функционират новите складове. Фирмата и сега ползва складове под митнически контрол, при които плащанията са отложени. Светослав Илиев, маркетинг мениджър на „Винпром Пещера“, смята, че плюс на закона е, че не трябва да се плаща акциз при транспортирането на алкохола от един до друг акцизен склад, ако продукцията не е предназначена за продажба. За Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара, идеята е в синхрон с разпоредбите на ЕС и новите правомощия на митниците трябва да се поощряват. „Все още обаче фирмите не са разбрали как точно ще функционират складовете“, добави той. Според Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, въвеждането на акцизни складове е важно за производството, предназначено за износ. „Практически се дава възможност да се отложи плащането на митническите сборове, ДДС или акциз, което улеснява търговците. Така се намаляват разходите на фирмите за определен период. Според мен обаче трябва да се опрости процедурата за лицензиране на акцизните складове и да се разшири приложението“, добави той. Според вносител на цигари, пожелал анонимност, трябва да се изчакат поне шест месеца, за да се види реалният ефект от акцизните складове. Според Българската петролна и газова асоциация (БПГА) остават неясни въпроси около лицензирането на складовете за съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Сега за запасите от горива, макар и на склад, се заплащат ДДС и акциз. Новият закон въведе отложено плащане на акциз за запасите. Нерешен остава въпросът с платения ДДС.