добавено: 11.11.2005 г.

Интервю на Боряна ГЕНЧЕВА, Capital.bg

Лидия Шулева, народен представител и наблюдател в Европейския парламент, пред в.„Капитал“

    Защо смятате, че докладът за отношенията ЕС - Китай е важен за България?

    - Той представя всеобхватно всички аспекти на отношенията Китай - Европейски съюз, реалното състояние и заплахите пред европейската индустрия и конкурентоспособността на европейското производство. Очертава глобалните въпроси, по които следва да се иска съдействие в рамките на ЕС. Китай все пак е третата търговска сила в света след ЕС като цяло и САЩ. Сега в България има значителен внос на ценово конкурентни стоки в Китай. Българското производство се конкурира на своя основен пазар - ЕС, с китайските стоки и му предстои да се конкурира, когато страната стане част от вътрешния пазар на ЕС. Затова трябва да отчитаме политиката на ЕС и мерките, които те предприемат. Да видим влиянието върху нас, да идентифицираме проблемите и интересите си и да уточним по кои въп­роси е необходимо взаимодействие между бизнеса и държавата с ЕС и с европейските институции. Целта е не само да се преодолеят заплахите за собственото производство, но и да се използва потенциалът на Китай като пазар за много български стоки. Така че това е изключително важен въпрос както по отношение на текущите перспективи за развитие на българския бизнес, така и по отношение на бизнес плановете, които се правят след присъединяване на България в ЕС.

    Какви са полезните ходове за България?

    - Участниците в дискусията се обединиха около това, че инвестициите в иновации имат определящо значение за развитието на българския бизнес. По конкретния въпрос - заплахата на китайските стоки в областта на текстила и облеклото, беше констатирано, че само пет процента от българските фирми имат защитени търговски марки. В крайна сметка защитата на индустриалната собственост е един от пунктовете, по които китайската индустрия е най-силно атакувана от страна на ЕК. В тази връзка има две мерки, които ще имат положително влияние за българския бизнес - инвестиция в създаване и защита на търговски марки и мерки от българската страна за защита на интелектуална собственост и недопускане на имитации на различни марки и стоки на българския пазар. Също така вкарването на нови технологии и възможността да се получават средства от иновационния фонд, който правителството създаде, са неща, които ще имат благотворно влияние върху бизнеса.

    Има ли някакви предимства българският бизнес в китайски контекст и в какво се изразяват те?

    - Ключова стъпка са мерките по отношение на качеството. Тук изключително важно е въвеждането на стандартите за качеството ИСО. Само един процент от малките и средните предприятия в България имат такива стандарти и тяхното въвеждане е политика, която трябва да бъде задължително подкрепяна в бъдеще. За нас е важен достъпът до европейския пазар и защото ние се конкурираме там с китайските стоки, стандартите за качество са изключително важни. Този медал има и обратна страна и тук се намесват компетенциите на Комисията за защита на потребителите, защото този орган следи за правата на потребителите. И контролът върху качеството и безопасността на стоките, които се предлагат на пазара, е изключително важен. Той представлява и достатъчно добре използваема бариера срещу влизането на некачествен внос в страната. Необходима е обаче по-добра координация между различни институции - митнически власти, органите по техническия надзор и други, които работят в това отношение.

    Как гледате на теориите, че китайската заплаха изисква преструктуриране на европейските икономики?

    - Във всички случаи преструктурирането на икономиката в дългосрочен план е тенденция, която най-малкото трябва да бъде управлявана. Има разработки, които посочват възможни ниши за развитието на българската икономика. Една от тях - развитието на страната като логистичен център на Балканите и в Югоизточна Европа, беше посочена на дискусията и от Съюза на работодателите в България. Това е възможност за развитие на българския бизнес и българската икономика със сериозен потенциал. Ако бъде използвана, тя ще донесе по-висока добавена стойност като цяло в страната. Потенциал има и в превръщането на България в център за аутсорсинг на услуги и той може да бъде използван по-добре в бъдеще.

    Има ли бъдеще за текстилната индустрия в България?

    - Текстилната индустрия е много добре развит отрасъл в страната, но всичко зависи от това в каква степен и как ще се ориентират производителите, доколко и как техните стоки ще намерят пазар от гледна точка на конкуренцията. В момента България се конкурира сравнително добре с готово облекло. Защитаването на марки или влизането в сътрудничество с истински маркови производители в света дава сериозна пазарна ниша - на по-високотехнологичното производство на маркова мода. Това е една от препоръките на ЕК към производителите в Европа.

    Как оценявате възможностите за българския експорт в Китай на този етап?

    - Най-общо казано, китайският пазар е отворен за български стоки. Проблемът е, че българските производители са с малко производство и нямат възможност да влагат достатъчно пари за реклама на големия китайски пазар. Затова стоките са неразпознаваеми и трудно се налагат на този голям пазар. Това беше една от причините, поради които при посещението на българската правителствена делегация в Китай беше договорено китайската страна да предостави безплатни щандове на български износители за четирите най-големи китайски изложения.

    С какво може да е полезно за бизнеса присъствието на български наблюдатели в ЕП?

    - За мен като евронаблюдател е изключително важно българският бизнес да бъде информиран навреме за мерките, които ЕП предлага на ЕК по отношение на такива важни въпроси като търговските отношения с Китай например. А веднага след като се приеме бюджетът за 2006 г., предстои да започнат дебатите по финансова рамка за периода 2007 - 2013 г., която е от изключителен интерес за България. Ще имам възможност да информирам българския бизнес за финансовите приоритети в нея.

    Възможна ли е обратна връзка от страна на българския бизнес?

    - По принцип и в комисии, и в работни групи наблюдателите имат право да се изказват и да правят предложения, които могат да бъдат взети под внимание като становища на страната кандидат-членка. Освен това към ЕП има създадена работна група по въпросите на текстила и облеклото. Беше предложено някои от нашите наблюдатели да вземат участие в нея, за да могат да представят и българската гледна точка.

    През септември 2005 г. Европейският парламент представя доклада на Комисията по международната търговия за търговските отношения между Китай и Европейския съюз (ЕС). Докладът е за проблемите и предизвикателствата от бързия икономически растеж на Китай, нарастването на конкурентоспособността му и нарастването на китайския износ в световен мащаб. В него се посочват областите, които пораждат загриженост в отношенията между Брюксел и Пекин. Препоръчват се и мерки и действия, които да предприеме Европейската комисия (ЕК). В сряда докладът беше представен от депутатката Лидия Шулева, която е един от българските наблюдатели, пред представители на работодателските и браншовите организации като база за дискусия.