Митнически нарушения

добавено: 13.09.2005 г.

Зорница Петкова
докторант в Катедра "Стопански и финансов контрол"
към Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

        Една от основните задачи на митническите органи е да организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения и престъпления. Изпълнението на тази задача изисква да се вземе предвид следното:
        • Ограничаване на контрабандата, измамите, незаконния трафик, както и други нарушения на митническото законодателство. Това се постига чрез прилагане на превантивни, контролни и други мерки;
        • Обмен на информация между митническите учреждения и с други институции.
        По своята същност митническото нарушение "означава всяко нарушаване или опит за нарушаване на митническото законодателство". В този смисъл митническо нарушение е налице при условие, че е извършено неправомерно действие (бездействие), същото е обявено за наказуемо и е извършено виновно.
        Митническото нарушение като "разновидност на административното", предполага образуване на административно - наказателно производство и търсенето от виновните лица на административно - наказателна отговорност, а когато има данни за престъпление и наказателна отговорност.
        Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
        Административнонаказателното производство се извършва на три основни етапа:
        • Образуване на административно - наказателното производство;
        • Производство по налагане на административни наказания;
        • Обжалване на наказателни постановления.
        Административно - наказателното производство се образува въз основа на съставен акт за митническо нарушение. Той се съставя от митническия служител, който е констатирал извършеното нарушение. Актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетел. За достоверност се подписва от митническия служител. Копие от акта се връчва на нарушителя срещу разписка, след което се регистрира в специална книта в съответното митническо учреждение.
        Следващият етап от административно - наказателното производство, след установяване на нарушението е налагането на административното наказание. То е от компетентността на наказващия орган, който след като получи административно - наказателната преписка се произнася в определения срок. Възможностите са две:
        • Издаване на наказателното постановление или прекратяване на административно - наказателното производство с мотивирана резолюция;
        • Изпращане на преписката на митнически дознател или прокурора и прекратяване на административно - наказателното производство.
        Издаденото наказателно постановление се подписва от наказващия орган, след което се регистрира в Главна книга. Копие от него се връчва на нарушителя срещу подпис.
        Третият етап от административно - наказателното производство е обжалването на наказателните постановления. То се извършва по съдебен ред по инициатива на нарушителя.
        Митническите нарушения се проявяват като:
        • Митническа контрабанда;
        • Митническа измама;
       • Други митнически нарушения (отклонение от режим, нарушение на нормативен акт, неспазване на срокове, нарушение на други тестове от ЗМ).
        Над 51 хиляди митнически нарушения са констатирани за последните четири години (по данни на Агенция Митвници), като тенденцията, която се наблюдава е в намаляване на техния брой.
        Обект на внимание в настоящия доклад са два вида митнически нарушения: митническа контрабанда и митническа измама.
        Митническата контрабанда по своята същност се изразява в "пренасянето или превозването на стоки през държавната граница (или опита за това) без знанието и разрешението на митническите органи" . Това означава, че в състава на митническата контрабанда се включват два основни елемента:
       • Стоката да е въведена на митническата територия на страната;
       • Това да е направено без разрешение на митническите органи.
        Митническата статистика показва, че митническата контрабанда заема 10 % от общия брой на констатираните митнически нарушения за периода 2001-2004 г. Като цяло броят на констатираните митнически нарушения намалява, но в същото време се забелязва увеличаване на случаите на съставяне на актове за митническа контрабанда. За 2004 г. те са 2 396 бр.
        Това от една страна означава, че се е повишила ефективността на митническия контрол, а от друга страна, че се извършват повече нарушения. Важно значение в това отношение има мобилния контрол, регламентиран в Закона за движение по пътищата. С него през септември 2002 г. се въвеждат мобилни групи, посредством които се осъществява контрол върху движението на стоките от преминаване на границата до митническото учреждение, в което ще бъде дадено митническо направление на стоката. Идеята е с помощта на мобилните групи да се премине от констатиране на нарушенията към тяхната превенция. Така стопанските субекти ще знаят, че във всеки един момент могат да бъдат проверени превозното средство и стоките в него.
        Най - често обект на митническа контрабанда са стоки от "рисковата група" - цигари, алкохол, петролни продукти, бяла техника, наркотици и др. С продажбата на контрабандни стоки се нанасят щети на държавния бюджет в размер на млн. лв., невнесени като акциз и ДДС.
        Другият вид митническо нарушение, на което ще спрем вниманието си е митническата измама. В състава й се включва:
       • Избягването или опита да се избегне пълното или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или другите държавни вземания, събирани от митническите органи;
       • Избягването на забраните или ограниченията за внос или износ на стоки;
       • Или избягване прилагането на мерките на търговската политика.
        Измамите свързани с избягване заплащането или обезпечаването на митните сборове могат да се систематизират в четири групи :
       • Измама относно митническата стойност на стоките;
       • Измама относно произхода на стоките;
       • Измама относно тарифното класиране;
       • Измама относно представяне пред митническите органи на неистински или с невярно съдържание документи.
        По принцип митническата измама се свързва с деклариране на неистински данни относно стоките. Правилното определяне на правната квалификация на неправомерното деяние е от съществена важност, тъй като има пряко отношение към отговорността на субекта. Дали тя ще се търси от лицето извършило декларирането на стоките или от лицето, което ги е превозило. Най - често констатираната митническа измама при внос е неправилно описание на стоките и тяхното количество, и на митническата стойност. Неправилното деклариране на внасяните стоки от търговците се прави с цел да се избегне плащането на мито, ДДС, акциз или плащането им, но в по - малки размери, чрез деклариране на по - малко количество или неправилно описание на стоката. При това положение внасяната стока попада в друга група от Митническата тарифа и се облага с по - ниска ставка на митото. Измамата може да се установи единствено при идентифицирането на стоките.
        За периода 2001 - 2004 г. по статистически данни на митническата измама се падат приблизително 2 % от общия брой на констатираните митнически нарушения. От 2001 до 2003 год. се наблюдава едно непрекъснато нарастване на броя на съставените актове за митническа измама. През 2004 г. за митническа измама са съставени 331 акта за нарушения. Това се дължи преди всичко на:
        • повишената ефективност на контрола, който се извършва не само на границата, но и във вътрешността на страната;
        • въвеждането на още 5 мобилни групи, които прилагат метода анализ на риска.
        Използването на този метод дава възможност на митническите служители периодично да разкриват нарушения.
        Получаването на предварителна информация за фирмите, които осъществяват външнотърговска дейност се оказа един от най - успешните методи в борбата с митническата контрабанда. За да се реализира на практика ефективността от анализ на риска, трябва да се прецени кой точно товар е рисков (разработва се рисков профил) и да се извърши проверка.
        Познати са четири основни типа рискови профили:
        • За задължителна проверка;
        • Профил за висок риск;
        • Профил за нисък риск;
        • Профил за случайни проверки.
        Митническият служител се запознава със съдържанието на Единния административен документ (ЕАД), с извършените действия по митническото оформяне на ЕАД, на кои рискови профили и индикатори отговаря, какви са предстоящите действия по митническото оформяне, какви са направените констатации от митническите проверки. На тази база се извършват проучвания за предотвратяване и разкриване на митнически нарушения.
        Дейността на митниците значително се подобри благодарение на въвеждането на информационните системи и обмена на информация. Все още не се обменя достатъчно информация между институциите, които имат сходна дейност. Действията срещу митническите нарушения ще бъдат по - ефективни чрез осъществяването на тясно сътрудничество между отделните митнически администрации. Взаимодействието и сътрудничеството могат да се реализират в следните насоки:
       • Обмен на информация между отделите на ниво митническо учреждение;
       • Обмен на информация между централните, регионалните и териториалните митнически учреждения;
       • Обмен на информация между контролните институции. Свързване на информационните системи на всички контролни институции в страната в една мрежа;
       • Обмен на информация между митническата администрация, от една страна и други министерства и икономически оператори, от друга;
       • Обмен на информация на международно равнище с митническите администрации на други страни. Да се поддържа база от данни за констатирани нарушения и статистическа информация.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!