добавено: 10.06.2005 г.

        Въведение

       Действащият до началото на 2004 г. митнически кодекс на Руската федерация е приет преди приемането на конституцията на Руската федерация и основните закони, регулиращи външнотърговските отношения. В началния етап от извършването на икономически промени в Русия е било почти невъзможно да се създадат стабилни митнически правила. Кодексът от 1993 г. определя общите, "рамкови" положения, давайки възможност на Държавния митнически комитет (ДМК) да определя правилата за транспортиране на стоки и транспортни средства. В края на 90-те години на миналия век Руската федерация започва да се нуждае от по-стабилни правила за развитие на бизнеса. Вместо ведомствени нормативни актове в редица сфери на дейност започват да се приемат закони, насочени към намаляване на бюрокрацията в икономиката, съкращаване на административния произвол, създаването на разбираеми и прозрачни изисквания за осъществяване на различните видове дейност. Този период съвпада и с периода на активни преговори между Руската федерация и Световната търговска организация (СТО) за приемането на Русия в СТО. При преговорите търговските партньори на Русия поставят определени изисквания към руското митническо законодателство и практика, както и към прилагането му от отделните митнически органи. Един от стимулите за обновяване на руското митническо законодателство е одобряването то Световната митническа организация на новата редакция на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури през 1999 г., така наречената Киотска конвенция. В областта на митническото законодателство Русия е приела принципа на хармонизация и унификация с общоприетите международни норми и практики, затова разпоредбите на Конвенцията са основен ориентир за изграждане на новото законодателство. Митническото законодателство освен това касае и други отношения, които попадат под правното регулиране на други закони. Например, приетите след приемането на митническия кодекс от 1993 г. закони - данъчен кодекс, граждански кодекс и други, създават определени правни колизии. Тези обстоятелства служат като основни причини за приемането на новата редакция на Митническия кодекс на Руската федерация.
       Структурно руската митническа служба включва 11 регионални управления, 7 от които географски съвпадат с федералните окръзи на страната, а останалите 4 са специализирани. Тези управления обединяват 139 митници, 694 митнически поста и 413 КПП. В тях работят 68 хиляди служителя. От икономическа гледна точка руската митница дава около 40% от приходите на федералния бюджет.

       Структура

       Структурата на новия митнически кодекс е изменена в сравнение с предходния, което е предизвикано от това, че терминологично новият митнически кодекс е максимално близък до постановките на Киотската конвенция и европейското законодателство (доколкото това е възможно според особеностите на руския език и правилата на юридическата техника). В новия кодекс, редица разпоредби са описани значително по-подробно. Изменена е и общата систематизация и кодификация на руското законодателство. Например, разпоредбите за отговорностите при нарушаване на митническите правила са включени в Кодекса на Руската федерация за административните нарушения, който е в сила от 01 юли 2002 г. Нормите за митническите сборове са включени в Данъчния кодекс.

       Новият митнически кодекс се състои от 6 раздела.

       В раздел І са представени разпоредбите, определящи предмета на митническото законодателство, отношенията на митническото законодателство с останалите закони на руското законодателство, речник на Митническия кодекс (глава 1); основни принципи на административните ограничения, свързани с транспортирането на стоки и транспортни средства през митническата граница (глава 2); основни правила за допуск на лицата за осъществяване на дейността митнически брокер, митнически превозвач, собственик или ползвател на склад за временно пазене или митнически склад (глава 3); правила, задължаващи митническите органи да предоставят на заинтересуваните лица справки за прилагането на митническото законодателство (глава 4); правила за формиране на митническата статистика на външната търговия и нейното публикуване (глава 5); разпоредбите за страна на произход на стоките и стокова номенклатура на външноикономическата дейност и приемане от митническите органи на предварителни решения по тези въпроси (глава 6), както и редът за обжалване на действията или бездействието и решенията на митническите органи и длъжностните лица (глава 7).
       Раздел ІІ "Митнически процедури" определя задължителните за изпълнение изисквания, свързани с митническото оформяне на стоките и транспортните средства от момента на влизането им на митническа територия до включването им за свободно обращение или излизането им извън страната.
       Раздел ІІІ "Митнически плащания" съдържа правилата за заплащане на мита, както и определя мерките, които могат да бъдат вземани от митническите органи в при несвоевременно или непълно заплащане на митата.
       Раздел ІV "Митнически контрол" съдържа изчерпателно изброяване на мерките, които митническите органи могат да предприемат за осигуряване съблюдаването на митническото законодателство. Разделът определя принципите, формите и методите на митнически контрол, редът за провеждане на експертизи и изследвания. Освен това, в раздела се съдържат и новите правила за участие на митническите органи в защита на правата на интелектуалната собственост.
       В раздел V "Митнически органи" е определен вида на митническите органи (запазена е тристепенната система на ДМК на Русия - регионални митнически управления - митници и митнически постове), правилата за тяхното създаване, местоположение, работно време, а също така и основните функции и права на митническите органи в областта на осигуряване на съблюдаването на митническо-тарифни и нетарифни мерки за регулиране на външноикономическата дейност при транспортиране на стоки и транспортни средства през митническата граница (глава 39). В същия раздел се разглежда и възможността за използване в митническите процедури на информационните технологии (глава 40), правилата за осъществяване на оперативни мероприятия по контролирането на контрабандата и др.
        Раздел VІ "Заключителни разпоредби" съдържа преходните разпоредби за въвеждането в действие на Митническия кодекс от 1 януари 2004 година, чрез които се изменят също така и Данъчния кодекс на Руската федерация, както и някои други закони, които са засегнати от новото съдържание на Митническия кодекс.

        Международни конвенции

        Международните конвенции, които са ратифицирани от Руската федерация, в съответствие с конституцията на РФ са с преимуществено действие пред националното законодателство. Това означава, че ако в международен договор се съдържат различни, от предвидените в националното законодателство правила, то ще се прилагат нормите на международния договор. Поради това в руското законодателство не е прието да се транспонират разпоредби от международни договори, които непосредствено трябва да се прилагат в Русия, ако тя се е присъединила към такава договореност или е сключила такъв договор. Но все пак съществуват и международни конвенции, които нямат непосредствено действие, а се състоят от основни принципи, които трябва да бъдат приложени в националното законодателство на страната, която е ратифицирала такава конвенция. Такъв е принципът на изграждане на Киотската конвенция, международната конвенция за съгласуване на условията за извършване на контрол върху товарите на границите от 1982 г. и някои други. Поради това някои от тези конвенции са намерили отражение в новия митнически кодекс на Русия. Така например Международната конвенция за съгласуване на условията за извършване на контрол върху товарите на границите от 1982 г. предвижда възможността за извършване на основни митнически формалности не на границата като правило, а по мястото, където се намира получателя на вносните стоки. Международната конвенция за опростяване на митническите формалности, протокол на редакцията от Брюксел, 1999 г., е един от основните стандарти, насочени към максимално подпомагане на развитието на външната търговия, предвижда, че деклараторът трябва да има възможност да подаде митническа декларация във всеки митнически орган (Глава 3 от Общото приложение към Конвенцията), включително и на границата. Митническият кодекс предвижда възможността за подаване на митническа декларация за стоките във всеки митнически орган, с изключение на случаите, когато стоките подлежат на усилен митнически контрол. Това положение не се отнася за някои стоки с по-специфичен режим (културни ценности, военна техника, радиоактивни материали или такива, при внос-износа на които са установени чести случаи на нарушения). Но даже съответната митница да няма право за контрол на такива стоки, тя не може да откаже да приеме декларацията, като е длъжна в течение на два дена да я препрати там, където този контрол може да бъде осъществен. Предвидената в Митническия кодекс процедура за вътрешен митнически транзит не изключва превоза на стоките в място, което да е по-близо до получателя и за извършване на декларирането на стоките "вътре" в страната. Но дали извършването на декларирането на стоките - на границата или във вътрешна митница - е избор на доставчика и получателя на стоките. И двете конвенции предвиждат необходимостта от координиране на действията по отношения на контрола на стоките на границата от различни органи и служби. Митническият кодекс също така предвижда необходимостта от координирани действия на различните органи и служби по отношение на контрола на стоките в контролно-пропускателните пунктове и едновременното извършване на необходимите проверки на стоките (ал. 3 на член 77).

        Международната търговска организация

        Споразуменията на Световната търговска организация включват неголямо количество изисквания към митническото законодателство. В частност, предвижда се изискването на еднакъв режим в митническите формалности независимо от страната на произход, изпращане или получаване на стоките (член І на Общото споразумение по митата и търговията ГАТТ), изисквания за отразяване на принципа на свобода на транзита (член V на ГАТТ), изискване за събиране на мита в размер и обем, еквивалентен на стойността на извършените от държавните органи услуги (член VІІІ на ГАТТ), изискване за създаване на ефективна система за обжалване на действията на митническите органи (член Х на ГАТТ), определени правила за определя на митническата стойност (член VІІ на ГАТТ). Всички тези изисквания и правила са намерили адекватно отражение в Митническия Кодекс. Новата редакция на Митническия кодекс влиза в пакета закони, насочени към привеждане в съответствие на руското законодателство със съглашенията на Световната търговска организация. Изключение прави само въпросът за митата. В митническия кодекс този въпрос не е отразен. Митата са част от Данъчния кодекс.

        Международни автомобилни превози

        Автомобилните превозвачи са засегнати от следните постановки на Митническия кодекс:
        А) Глава 9 "Пристигане на стоките на митническата територия на Руската Федерация".
В тази глава се установяват правилата, регламентиращи отношенията между превозвачите и митническите органи при пристигането на стоките и транспортните средства на контролно-пропускателните пунктове на държавната граница на Русия. Определен е списъкът от документи и сведения, които митническите органи имат право да изискват, а превозвачът е длъжен да представи на контролно-пропускателния пункт. Автомобилните превози са засегнати в член 73. Държавният митнически комитет има право да съкращава установения списък от сведения. Тъй като митническите органи не могат да изискват сведения, които не са посочени в митническия кодекс, затова законодателят е посочил максимално възможният списък на сведения, които биха могли да бъдат необходими в различни ситуации. В Кодекса се постановява, че на мястото на пристигане на стоките и транспортните средства на територията на Русия (контролно-пропускателния пункт през държавната граница на Русия) след представяне пред митническите органи на необходимите документи и сведения, стоките могат да бъдат разтоварени или претоварени (член 78), оставени в склад за временно съхранение (глава 12), заявени за обработка под определен митнически режим или към вътрешен митнически транзит (глава 10).
        Б) Глава 10 "Вътрешен митнически транзит" и параграф 3 от глава 18 "Международен митнически транзит".
        Значителни са промените в новия кодекс в сравнения с действащия до 2004 г. по отношение на доставянето на стоки под митнически контрол.
        Разрешение за транзит (вътрешен и международен) съгласно Митническия кодекс освен превозвачите могат да получат и руските спедитори (член 80). При това, ако разрешението за митническия транзит е получено от спедитора, той е отговорен пред митническите органи за изплащането на митните сборове при положение, че стоките не се доставят пред митницата за доставка. Документите и сведенията, необходими за получаване на разрешение за транзит могат да бъдат подадени в митническия орган предварително, т.е. преди пристигането на стоките на територията на Русия.
        Определен е изчерпателен списък на документи и сведения, които е необходимо да се представят в митническия орган за получаване на разрешение за транзит (член 81). Както и в главата, отделена на пристигането на стоките, ДМК на Русия има право да съкращава броя на изискваните документи, но няма право да въвежда допълнителни изисквания. Предвидено е, че ако необходимите сведения се съдържат в документите, представени от превозвача (или спедитора) в митническия орган (превозни, спедиторски, търговски) не е необходимо да се попълват допълнителни документи. Т.е. документите на превозвача служат като транзитна декларация.
        Определени са максималните срокове за митнически транзит. За автомобилния транспорт това са 2000 км за един месец. В границите на тези срокове срокът за доставка на стоката се определя от митническия орган на отправната страна като се отчита заявлението на превозвача (спедитора), условията на превоз, включително възможностите на транспортното средство, маршрута и др. Ако има мотивирана молба от превозвача, то този срок може да бъде продължен от митническия орган (член 82).
        По отношение на идентифицирането на стоката се предвижда, че ако транспортното средство е пригодено за превоз на стоки чрез пломбиране (митнически печати), то тогава като средство за идентификация се използват митническите печати (пломби). И само в останалите случаи митническите органи използват други средства за идентифициране, като подробно описание на стоките, тяхното фотографиране и др. (членове 83 и 84).
        Митническите органи не могат да определят маршрутите за превоз на стоките (член 86). Такова право има единствено правителството на Руската федерация и то само за определени стоки, които конкретно са посочени във федералните закони. В момента такава стока е етиловият спирт. Ако митническите органи се нуждаят от засилен контрол, то те определят заявения от превозвача маршрут. В този случай, обявеният от превозвача маршрут, става задължителен за него и той може да го измени единствено с разрешение на митническите органи.
        Предвидено е, че митническото съпровождане на транзитните стоки може да се извършва единствено от митническите органи и то само в случай, когато осигуряването на митническите сборове не е достатъчна мярка, гарантираща напълно спазването на митническото законодателство. Определени са основните критерии, по които да се определи в какъв случай митническите органи могат да прилагат митническо съпровождане. Размерът на митата и таксите за митническо съпровождане са определени в Данъчния кодекс на Руската федерация.
Определени са и правилата за претоварване на транзитни стоки (член 89). Предвидено е, че ако претоварването може да бъде извършено и се извършва без да се нарушават митническите пломби (печати), то за извършването на подобна операция е необходимо единствено предварително да бъде уведомен митническия орган.
        Подробно е описана процедурата за извършване на транзит - вътрешен и международен. Максималният срок за завършване на вътрешния митнически транзит е определен на 24 часа (член 92). Освен свидетелство за завършване на вътрешния митнически транзит, превозвачът до завършване на транзита получава писмено потвърждение за пристигане на транспортното средство в мястото на доставка.
        Предвидени са специални процедури за превоз на стоки до места, в които няма митнически органи, например, при превоз на стоки до склад за временно съхранение, в който отсъства митническо бюро или отдел на митницата. Разрешение за превоз на стоки в този случай получава лицето, което ще ги съхранява, а не превозвачът. Същото лице носи отговорността за изплащане на митническите сборове, ако стоката не е доставена. В случай на внасяне на стока от чужбина, стоката първоначално трябва да бъде доставена от превозвача до митнически орган, който да потвърди доставката, и чак след това стоката може да бъде превозена на друго място под отговорност на лицето, което ще осъществява съхранението на стоката.
        В) Глава 12 "Временно съхранение".
        Новият кодекс предвижда, че в склада за временно пазене се съхраняват само стоките, но не и трансспортните стрества. Това са стоки, които са със статут на вносни, т.е. доставени на митническа територия на страната преди да бъдат пуснати в свободно обращение. Собственикът на склад за временно пазене е задължен да осигури достъп до територията на склада на транспортното средство по всяко време на денонощието и да осигуряват запазването на стоките и транспортните средства, намиращи се на територията на склада и прилежащата му територия. Самите складове за временно пазене трябва да бъдат разположени в разумна близост от транспортните магистрали. Предвижда се възможност за съществуване на складове за временно пазене, в области, в които няма митнически органи. Превозът на стоки до тези складове се осъществява под отговорност на техните собственици. За оставянето на стоки в склад за временно съхранение не е необходимо да се съставят специални документи в определена форма.
        Г) Член 130 "Предварително деклариране на стоките".
Предвидена е възможността вносителите да подават митническа декларация до пристигането на стоките и транспортните средства на митническата територия на Руската федерация, при положение че към комплекта документи са представени и превозни (транспортни) документи или техни копия. Подадената предварителна декларация може да се използва като единствен документ вместо транзитна декларация при митнически транзит; входна декларация при пристигане на стоките и транспортните средства на митническата територия и документи, които е необходимо да бъдат представени при оставянето на стоките в склад за временно пазене.
        Д) Глава 22 "Придвижване на транспортните средства".
В съответствие с Истамбулската конвенция за временен внос е предвидено транспортните средства, осъществяващи международен превоз на стоки и пътници, временно да бъдат освободени от заплащане на митни сборове при спазване на следните условия:
        1) ако транспортното средство е регистрирано на чуждестранно лице и (или) на територията на чужда държава;
        2) ако транспортното средство се въвежда на митническата територия на Руската Федерация и се използва от чуждестранно лице, с изключение на случаите, когато транспортното средство се използва от руски гражданин, надлежно упълномощен от чуждестранното лице;
        3) ако транспортното средство не се използва на митническата територия на Руската федерация за вътрешни превози;
        4) ако транспортното средство след влизането му на митническата територия на Руската федерация не се предава под наем или субнаем, с изключение на случая, когато договорът за наем или субнаем е сключен с цел завършване на транспортната операчия чрез незабавно ивеждане на транспортното средство от митническата територия на федерацията.
        Ако внасянето на транспортното средство отговаря на всички тези условия, то не се извършва специално митническо оформяне за транспортното средство. Достатъчни са документите и сведенията, които се представят при пристигането на стоките и транспортните средства в контролно-пропускателния пункт на държавната граница.
        Митническият кодекс предвижда възможността правителството да определя други случаи, в които по отношение на транспортните средства не се събират мита и митни сборове.
        Е) Член 371 "Митнически оглед на стоките и транспортните средства".
        Предвидено е правото на превозвача да присъства при провеждането на митническия оглед на стоките и транспортните средства. Превозвачът има право да изиска съставянето на акт за митническия оглед, чийто втори екземпляр трябва да му бъде предоставен от митническия орган, или в документите му да бъде направено съответното отбелязване на факта.
Например, в случай на оглед на транспортното средство от митническите органи с цел установяване на наличието и целостта на митническите пломби, превозвачът има право да изиска провеждането на огледа да стане в негово присъствие и да бъде съставен акт за огледа.
        Ж) Член 410 "Права на митническите органи по отношение на транспортните средства, превозващи стоки, намиращи се под митнически контрол".
        Предвидено е правото на митническите органи да спират транспортните средства, превозващи стоки, намиращи се под митнически контрол. Самостоятелно да изискват спирането на транспортното средство митническите органи имат само в зоната на митнически контрол по протежението на митническата граница. В други места, такова спиране е възможно да се извърши съвместно с органите за контрол по транспорта. Максималният срок за проверка на документите е два часа. Ако митническите органи установят някои нарушения, то чрез предявяване на иск за административно нарушение, копие от който се предоставя на превозвача, е възможно стоките принудително да бъдат оставени в склад за временно пазене. Транспортното средство може принудително да се намира в такъв склад само за времето, необходимо за неговото разтоварване.
        З) Глава 41 "Основания и ред за разпореждане със стоки и транспортни средства". Предвидени са основанията и реда за разпореждане със стоки и транспортни средства, които са станали федерална собственост, т.е. конфискувани са или лицето се е отказало от тях в полза на държавата, както и такива, които не са федерална собственост. Предвидено е възмездяване на разходите на превозвачите за превоза на стоките за сметка на приходите, получени от продажбата на стоките (член 432).

        Държавен митнически комитет на Руската федерация

        ДМК има право, както и преди, да постановява нормативни правни актове, включително и засягащи интересите на международните автомобилни превозвачи. Но границите на административното регулиране са стеснени значително. Така например, ДМК няма право да постановява допълнителни изисквания и ограничения в сравнение с тези, които са предвидени в Митническия кодекс. Чрез член 6, ал. 2 на Митническия кодекс се постановява, че правните актове на ДМК на Русия не могат да противоречат на правните актове на митническото законодателство и другите правни актове на Руската Федерация или да постановяват изисквания, забрани и ограничения, които не са предвидени в актовете на митническото законодателство и другите правни актове на Руската федерация. Под актове на митническото законодателство се разират федералните закони, а другите правни актове на Руската федерация са указите на Президента на Руската федерация и постановленията и решенията на Правителството на Руската федерация.
        ДМК е длъжен да установи облекчени процедури за фирми, отговарящи на три критерия:
        - да нямат административни нарушения;
        - да водят документацията си по начин, унифициран и съпоставим с този на митницата (ще има специален документ за въвеждане на стандарт по този въпрос);
        - да са осъществявали външнотърговски операции поне 3 години.
        Облекченията се състоят в следното:
        - право за съхранение на стоките до тяхното освобождаване в складове на фирмата-декларант;
        - осъществяване на митническия контрол не на митницата, а в местата за съхранение на стоките;
        - право на митническо освобождавене преди подаването на декларацията, но след предварително заплащане на митническите сборове и предоставяне на документи, позволяващи идентификация на стоките;
        - разрешение за подаване на митническа декларация, обща за всички стоки, внесени (изнесени) през даден период (механизма на т.н. "периодични" декларации, обезпечаващи "зелен коридор").
Правилата за взаимодействие и работа на ДМК на Русия с международните организации не е предмет на регулация от страна на Митническия кодекс. Правилникът за дейността на ДМК се определя от Правителството на Руската федерация, както и от съответните клаузи на международните конвенции, в съответствие с които се извършва взаимодействието между ДМК и международната организация.
        Митническият кодекс не предвижда възможност за издаване на нормативни актове със закрит характер от ДМК на Русия. Кодексът съществено съкращава възможностите за административно регулиране. ДМК на Русия може да издава правни актове само по въпроси, които директно са посочени в Митническия кодекс, например, да съкращава броя на документите и сведенията, което е необходимо да бъдат представени пред митническия орган при пристигане на стоки и транспортни средства или при вътрешен митнически транзит. Но като централен митнически орган ДМК на Русия може да издава инструкции, писма и др., които са задължителни за изпълнение от митничарите. Такива актове могат да имат закрит характер в случай, че тяхното разгласяване може да има негативен ефект върху ефективността на митническия контрол. Но дори и при издаването на такива актове със закрит характер, правата на превозвачите и другите лица са осигурени от това, че в Митническия кодекс изчерпателно са изброени мерките, които могат да се прилагат от митническите органи, както и сроковете за вземане на съответните решения от митническите органи. Така чрез алинея 2 на член 14 Митническият кодекс предвижда, че при осъществяването на митническо оформяне и митнически контрол митническите органи и митническите длъжностни лица нямат право да определят изисквания и ограничения, които не са предвидени в актовете на митническото законодателство или другите правни актове на Руската федерация. В член 59, алинея 2 се постановява, че изискванията на митническите органи при извършването на митническо оформяне е необходимо да бъдат обосновани и ограничени до изискванията, постановени в Митническия кодекс и съответно да бъдат необходими за спазване на митническото законодателство на Руската федерация.

        Заплащане на мита

        Митническият кодекс предвижда, че заплащането на мита и митни сборове не се изискват само за внесените в Русия стоки, които са били унищожени или безвъзвратно загубени вследствие на авария или други действия на непреодолима сила. При всички останали случаи заплащането на мита е задължително. Ако стоките не са доставени от превозвача, то митническите плащания трябва да бъдат за сметка на превозвача, с изключение на случаите, когато разрешението за митнически транзит е получено от спедитор. Отговорностите за нарушенията на митническите правила са определени в Кодекса за административните правонарушения на Руската федерация. Предвидено е, че отговорността се носи тогава, когато е доказана вината на лицето, извършило правонарушението. Например, ако превозвачът не е доставил стоките до мястото на доставка, поради това че е бил нападнат и транспортираните стоки са били откраднати, то отговорност за правонарушението може и да няма, ако не бъде доказана вината на превозвача, но въпреки това мита и митни сборове остават дължими и трябва да бъдат изплатени.
        Сроковете за митническо оформяне намаляват на три работни дни от момента на подаването на документите (член 152). Този кратък срок може да бъде удължаван само в два случая: а) ако стоката не е разделена по видове и названия; б) ако в търговските и транспортни документи отсъстват сведения за опаковката и маркировката на стоката. (Член 359, точка 2).
        Митническите плащания се извършват в течение на 15 дена от момента на пристигане на стоката в Русия. (Член 329). Даже ако митничарите не са съгласни с размера на митото, те ще са длъжни в рамките на трите дена да освободят стоката, при условие, че декларантът обезпечи (внесе или гарантира) митните сборове в завишения, т.е. претендиран от митницата размер. (Член 323, точка 6) В такъв случай средствата остават на разположение на държавата до момента на изясняване на случая.

        Принцип за насърчаване на външната търговия

        Митническият кодекс включва нови правила, насочени за реализиране на принципа за съдействие и насърчаване развитието на външната търговия. Например, предвижда се задължението на митническите органи безплатно и в кратки срокове да информират и консултират заинтересуваните лица за митническите правила (глава 4). Митницата ще е длъжна да предоставя консултации в отговор на запитвания от страна на участниците във външнотърговския процес, безплатно и в рамките на един месец от датата на запитването, за което ще бъдат създадени митнически информационни центрове. При това лицата имат определени юридически гаранции за пълнотата и достоверността на предоставената от митническите органи информация по поставените въпроси. Митницата ще носи отговорност в случай на недостоверни указания или тълкувания в отговор на такива запитвания. В частност, точка 6 на член 6 предвижда, че държавата възместява загубите, причинени на лицата, вследствие на недостоверност на информацията, която им е била предоставена от митническите органи. В глава 4 също така се предвижда и необходимостта от предварително запознаване на заинтересуваните лица с подготвяните проекти на нормативни актове в областта на митническото законодателство с изключение на случаите, когато е недопустимо извършването на предварително разгласяване на информацията.
        Новият Митнически кодекс дава широки възможности на участниците във външнотърговския процес за ефективно обжалване действията на митническите власти. Отменя се досегашната задължителна процедура за първоначално обжалване действията или бездействията на митницата в по-висшестоящия митнически орган. Тази процедура отнемаше от 1 до 3 месеца и без нея съдът не приемаше искове. Участниците във външнотърговския процес получават право да се обръщат директно към арбитражен съд. Предвижда се специален опростен ред за обжалване на решенията, действията или бездействията на митническите органи и техните длъжностни лица във връзка с преместването на стоки, чиято стойност не надхвърля 1,5 млн. рубли и (или) на едно транспортно средство (член 57). Конфликтите могат да бъдат решавани незабавно чрез устно обръщане към висшестоящо длъжностно лице на митническия орган или към неговия началник. Използването или неизползването на опростената процедура за обжалване възпрепятства лицето, което счита, че са нарушени правата му, да обжалва решенията, действията или бездействията на митническите органи и техните длъжностни лица по общия ред, т.е. при спазване на писмената процедура (глава 7). В този случай лицето има право на избор - то може да се обърне към висшестоящия митнически орган или към съда. Нормативните правни актови на ДМК на Русия, засягащи правата и законните интереси налицата в оластта на предприемачеството или друга икономическа дейност, могат да бъдат обжалвани във Висшия арбитражен съд на Руската федерация (член 5). Предвидена е необходимостта от установяване и поддържане на официални отношения от консултативен характер, както и взаимодействие на митническите органи с участниците във външноикономическата дейност, превозвачите и други лица, чиято дейност е свързана с външната търговия, както и с техните професионални обединения (асоциации) с цел сътрудничество, внедряване на най-ефективни методи за извършване на митническо оформяне и митнически контрол, повишаване на ефективността на митническия контрол (член 358 и член 408).

        Защита на интелектуалната собственост

        Митническите власти имат право до 14 дена да задържат стока, за която има подозрение, че се внася в нарушение на правата върху интелектуална собственост. Това може да стане както по искане на праводържателя на съответна търговска марка, например, така и по преценка на митническия орган. В първия случай, ако стоката се окаже неправомерно задържана, имуществените вреди са за сметка на праводържателя, по чието искане е станало задържането на стоката. Във втория случай, когато митницата е действала по своя преценка, разходите и пропуснатите ползи на вносителя не се покриват от никой, задържането се счита правомерно и държавните органи не носят отговорност за нея.

        Правила за извършване на дейност като митнически превозвач, собственик на митнически терминал (склад за временно пазене или митнически склад), митнически брокер (представител)

        Вмество действащия до 2004 г. режим на лицензиране в тези области на дейност, Митническият кодекс предвижда опростяване и безплатна процедура за допуск на лица, които да извършват такива видове дейност чрез процедура на регистрация. Митническият кодекс определя изчерпателен списък на документи и сведения, които е необходимо да бъдат представени от лицето, което желае да бъде включено в съответния регистър, както и сроковете за вземане на решение за включване в регистъра.
        Заедно с това, вместо тежките административни правила за допуск на лица за осъществяване на дейности в "околомитническия" бизнес, Митническият кодекс предвижда значителни финансови гаранции, които трябва да представи лицето пред митническите органи (под формата на гаранции за изплащане на митническите сборове) и пред клиентите (под формата на договор за застрахователна отговорност).
        Например, за митническия превозвач е предвидена необходимостта да се осигури заплащането на митническите сборове (ипотека на имущество, паричен залог, договор за поръчителство или банкова гаранция) на стойност не по-малко от 20 млн. рубли, както и задължението да притежава застрахователна полица на същата стойност. Митническият кодекс предвижда възможност за внасяне на генерална гаранция за заплащане на митническите сборове (член 337), което дава алтернатива за избор на митническия превозвач.
        Променени са правилата за осъществяване на дейността митнически брокер (представител). Това е лице, което извършва митнически операции от името на представляваното лице, а не от собствено име. Митническите органи нямат право да предлагат или да изискват ползването от вносителите и износителите на услугите на митнически брокер. Да използва или не посредник при митническото оформяне е единствено решение на лицето, което е задължено да извърши определени действия - декларанта, превозвача и т.н. В тази връзка експедиторът може самостоятелно да заявява процедура за вътрешен митнически транзит, без да е превозвач.

        Митнически режими

        Редица изменения има и по отношение на митническите режими. В Митническия кодекс не са регулирани режимите за свободна митническа зона и свободен склад. До приемането на специален закон, в сила остават постановките на Митническия кодекс от 1993 г., т.е. едновременно с Митническия кодекс от 2004 г. се прилага и глава 12 от Митническия кодекс от 1993 г.
        Митническият режим за временен внос създава благоприятни условия за внос при условията на лизинг на дълготрайни материални активи - производствени машини и съоръжения. В частност, предвижда се възможността да се изплащат митнически сборове в условията на безлихвено разсрочено плащане - 3% месечно за 34 месеца, след което стоките се считат пуснати за свободно обращение (глава 19, параграф 4).
        Процедурно стоките и транспортните средства, унищожени или безвъзвратно загубени вследствие на авария или на действията на непреодолима сила, попадат под действието на митническия режим на уннищожаване (глава 20, параграф 3).
        Временният износ на стоки и транспортните средства се допуска при опростен ред, без ограничение за сроковете (глава 21, параграф 1 и глава 22) и без ограничение за използването на стоките и транспортните средства извън границите на Руската Федерация. Единственото изискване е да се оформи друг митнически режим, ако стоките или транспортните средства ще бъдат продадени или предадени в собственост на чуждестранно лице в периода на намирането им извън митническата територия на Руската Федерация. Митническите органи не осъществяват контрол по обратния внос на временно изнесените стоки и транспортни средства, с изключение на случаите, когато стоките подлежат на задължителен обратен внос в съответствие със законодателството на Руската Федерация, каквито например са културните ценности.

        Физически лица

        Според новия Митнически кодекс безмитният внос на стоки за лично ползване в Русия за едно физическо лице е в размер на 65 хил. рубли (около 2000 евро). За сравнение по правилата, действащи до 2004 г. , този размер е 1000 щ.д.

        Заключение

        Необходимостта от приемането на нов Митнически кодекс на Руската федерация е предизвикана от практическите проблеми за по-нататъшно развитие на икономиката и външната търговия на Русия, необходимостта от усъвършенстване на правната основа на митническите служби, забележимото изоставена на законодателството в областта на митническите правоотношения и от обновеното федерално законодателство. От тази гледна точка, новият Митнически кодекс на Русия отговаря на следните цели:
        - Привеждане на митническото законодателство на Руската федерация в съответствие с общоприетите международни норми, и преди всичко на новата редакция на Киотската конвенция за опроставяне и хармонизиране на митническите процедури, която е преработена по инициатива на Световната търговска организация и е одобрена от Световната митническа организация през юни 1999 г., както и в съответствие с обновенот оруско законодателство, включително и данъчното. Такава унификация на законодателството подпомага членството на Русия в Световната търговска организация и като цяло развитието на външната търговия.
        - Осигуряване на възможността за пряко регулиране на правоотношенията в митническата сфера чрез Митническия кодекс;
        - Законодателно затвърждаване на интересите за развитие на руската икономика, предприемачество в областта на търговията, транспорта и митническата инфраструктура.
        - Опростяване и облекчаване на митническите процедури.
        Митническото законодателство на Руската федерация регулира отношенията:
        - в областта на митническата дейност;
        - по установяване на реда за преместване на стоки и транспортни средства през митническата граница;
        - възникващи в процеса на митническо оформяне;
        - възникващи в процеса на митнически контрол;
        - възникващи в процес на обжалване на актове, действия или бездействия на митническите органи и техни длъжностни лица;
        - по установяване и прилагане на митнически режими;
        - по установяване, въвеждане и събиране на митнически сборове.
        Мястото на митническото законодателство в системата на руското право е дадено чрез определяне на понятието "митническо дело", представено в чен 1 на Митническия кодекс на Русия, където законодателно е определена служебната роля на митническото законодателство по отношение на законодателството, регулиращо външноикономическата дейност. Митническото законодателство на Руската федерация се състои от Митническия кодекс на Руската федерация и приетите в съответствие с него федерални закони.
        Новият Митнически кодекс на Русия е закон с максимално пряко действие, като по този начин се постига рязко съкращаване на подзаконовото нормотворчество, а оттук - облекчаване и опростяване на митническия режим. Основната цел е да се отговори на изискванията на Световната търговска организация и да се активизира външнотърговската дейност. Новият Митнически кодекс оперира с не повече от стотина подзаконови акта, като за сравнение действащите до 2004 г. над 3000 подзаконови актове са отменени.

Източник: Таможенный кодекс Российской Федерации от 28 мая 2003 г. № 61-ФЗ, в действие с 2004 года, опубликован в "Парламентской газете" от 3 июня 2003 г. № 99-100.