Българските митници през 2007 г.

добавено: 27.05.2005 г.

Момчил Антов,
докторант в катедра "Стопански и финансов контрол" към С.А. "Д.А.Ценов" гр. Свищов

        Република България подписа договора за присъединяване към Европейския съюз и на 1-ви януари 2007 г. трябва да стане пълноправен член на Общността. С това страната ни ще придобие определени права, но ще се нагърби и с нови задължения. Това важи и за българската митническа администрация, която ще трябва да опазва част от външната митническа граница на съюза и да работи по нови стандарти и изисквания.

Функции и задачи

        Една от основните цели на ЕС в световен мащаб е да се утвърди като силен икономически и политически партньор. Идеята не е в това да се изгради противовес на САЩ, а да се постигнат положителни ефекти за страните членки и техните граждани. В тази връзка на митническите администрации в ЕС се възлага една доста важна роля, а именно повишаване сигурността и конкурентоспособността на европейската икономика като цяло. Сега у нас, както и на запад, акцента пада именно върху защитната и икономическата функция на митническия контрол, а фискалната все повече губи своето приложение. Чрез митниците се цели преди всичко намирането и подържането на едно постоянно равновесие между облекченията в полза на търговията и опазването на съюза от нелегална търговия. Митниците в Общността функционират с общи правни рамки и процедури, както и с обща митническа тарифа. Това позволява на отделните митнически администрации да работят като едно цяло, изпълнявайки общи задачи и преследвайки общи цели. Митническия контрол е устроен да следва митническата политика на съюза, а не на отделната държава. Българската митническа администрация ще контролира и ще бъде контролирана за качественото и количественото изпълнение именно на тази политика. Проблемите от национален и дори от регионален мащаб ще се разглеждат като еднакво важни за цялата Общност и ще се търси решение, удовлетворяващо интересите на всички страни членки. Като гранична за съюза, българската митническа администрация ще трябва да прави анализ и характеристика на развиващите се явления и процеси и на очакваните състояния, както и да предлага варианти за решение и подобряване дейността на системата като цяло.

Основните форми на контрол - роля и място

        Както и в другите видове специализиран контрол и митническия контрол се характеризира с три основни форми: предварителен, текущ и последващ.
        Предварителният контрол се развива преди реалните действия по вносно-износните операции. Целта му е да се установи съответствието между съществуващите обстоятелства и декларираното желание, стоките да бъдат поставени под даден митнически режим. Приложението му е свързано преди всичко с превантивността при реализацията на контролния процес. Европейската практика показва, че предварителния контрол не е твърде ефективен и той е полезен само ако се прилага въз основа на достоверна и пълна информация за развиващия се процес.
        Текущият контрол е много важно звено в работата на митническите органи. Именно той е в конкретна връзка с извършваните операции, тъй като се осъществява по време на самото оформяне на стоките за целите на съответния митнически режим или при преминаването им през границата. Ефективността му е висока както във вътрешните митнически учреждения, така и на граничните. Един от основните критерии обаче за подобряване работата на митническите администрации е намаляване времето за обработка на товарите. Това донякъде влиза в противоречие с принципите на текущия контрол, но тук следва да се използват допълнителни методи и техники, които да окажат положително влияние върху крайния резултат от контролната дейност. Такива например са метода "анализ на риска" и използването на съвременни технически средства за контрол.
        Предизвикателството пред българската митническа администрация в това направление ще бъде голямо, най-вече поради факта, че ще охранява външна граница на съюза. Основна нейна текуща задача ще бъде недопускане на контрабандни или опасни за здравето на населението стоки на територията на Общността. Подкрепата на ЕС, както и сега, така и след 2007 г. трябва да е насочена именно към подобряване текущата работа на митническата ни администрация.
        Последващият контрол има констативен характер, тъй като обект на този контрол са вече извършени операции. Целта е да се установят нарушения във връзка с изчислени и взети в по-малък или в по-голям размер митни сборове, нарушения състоящи се в осъществени без разрешение от страна на митническите органи вносно-износни операции. До сега под "последващ контрол" неправилно се разбираха дейностите по протичането и закриването на специфични митнически режими и спазването на сроковете по утвърдения с тях надзор. С предстоящите промени в Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, последващият контрол ще придобие ново приоритетно значение. Най-общо казано той ще се доближи до одита, като на проверки ще се подлагат счетоводни, търговски и други документи, имащи отношение към дадена външнотърговска операция на подконтролния обект. Както в ЕС, така и у нас статута на митническите служители ще се промени и те ще могат да проверяват директно складовите и търговските помещения на икономическите оператори. На съпоставка ще се подлагат количествените и стойностните характеристики на обмитените стокови потоци с тези на заприходените в склада или реализираните в търговската мрежа. Проверките ще бъдат както от документален, така и от фактически характер за да се постигне максимално обхващане на съществуващата действителност. За повишаване ефекта от тази контролна дейност може да се правят комплексни проверки съвместно с други контролни органи. Особено добри резултати ще имат проверките съвместно с данъчната администрация и органите на финансовото разузнаване. Така резултата от контролното правомощие ще бъде максимално подсигурен.
        Връзката между трите основни форми на контрол ще гарантира ефективността на работата на митническите органи. Ако някоя от формите бъде подценена или неправилно прилагана, то това неминуемо ще се отрази върху цялостния контролен процес. В Европа особено внимание се отделя на последващия контрол, но в България приоритетно приложение трябва да има и текущия контрол. Това е предопределено от факта, че именно нашите граници ще са своеобразна бариера срещу незаконосъобразни действия.

Акцизите

        Като друго предизвикателство пред българската митническа администрация се явяват акцизите. С предстоящите промени в акцизното законодателство се предвижда от 2006 г. акцизите да се водят на отчет и да се събират от митницата. Това е една нова задача и успешното й изпълнение зависи от предварителната подготовка на кадрите, които ще я изпълняват. За да не се допуснат пробиви в това ново направление, добре би било част от служителите в данъчната администрация, които и сега се занимават с акцизите, да се прелеят в митниците. Така ще се постигне плавност при прехода и ще се предотвратят пропуски и слабости в работата на митническите служители. Добро решение в тази област ще е и сформирането на нова дирекция към Агенция "Митници", като по този начин ще се осигури известна административна независимост на служителите й спрямо останалата дейност на агенцията. В методологичен план новата дирекция ще работи съгласно своите компетенции, ще си формулира сама задачите и ще следи за своевременното им изпълнение. Усилията трябва да бъдат насочени към правилното начисляване, събиране, обезпечаване и отчитане на акцизите, като бъдат обхванати максимален брой подконтролни обекти. Интерес ще представляват и т. нар. "акцизни складове", където ще се акумулира по-голямата част от търговията с акцизни стоки. Именно там контролът трябва да е на добро ниво, за да се защитят в максимална степен интересите на държавата и на Общността.

Електронните информационни системи

        Днес почти е невъзможно организирането, осъществяването или следене изпълнението на каквато и да е стопанска дейност без използването на съвременни технически средства. Към тях спадат и електронните информационни системи, които през последните 10 г. бележат един лавинообразен бум в развитието си и намират все по-голямо приложение в ежедневието ни.
        След години на протакане и забавяне, от 2000 г. у нас функционира електронна система и в митническата ни администрация. Първоначално БИМИС (Българска интегрирана митническа информационна система) е внедрена в няколко митнически учреждения, а по-късно и в цялата страна. Изградена на модулен принцип тя представлява гръбнака на митническия контрол у нас. За съжаление БИМИС има не малко недостатъци, които подлагат на съмнение ефективността на системата и стават повод за нейното постоянно критикуване. Проблемите са както от обективен, така и от субективен характер, като показателни за това са бавните темпове, с които тя се актуализира, модернизира и доизгражда. След приемането ни в ЕС, БИМИС ще трябва напълно да се интегрира към информационните системи на европейските митници и да заработи в синхрон с тях.
        Нов момент при работата с митническата администрация и нейната информационна система бе и т. нар. "електронно деклариране". То представлява подаване на информацията от стопанските субекти за извършените от тях вносно-износни операции в електронен вариант. Съществуващото днес електронно деклариране не представлява нищо друго освен захранване на БИМИС с информация, а контролът продължава да бъде предимно документален и фактически. От това може да се направи извода, че системата работи единствено в полза на митническата администрация, опосредствайки и облекчавайки нейната дейност. Статуквото на икономическите оператори не се е променило значително от преди въвеждането на системата.
        Едва сега, пет години след пускането в действие на БИМИС, се заговори за промяна и електронното деклариране трябва да започне да изпълнява функциите и задачите си, така както ги изпълнява в страните от ЕС. Когато това стане ще може да се каже, че БИМИС е информационна система, обслужваща митническия контрол и бизнеса едновременно. След подаването на данните към системата от страна на декларатора, митницата трябва да върне отговор дали те са постъпили правилно и дали няма пропуски и неточности в тях. Ако всичко е наред, след преглед от страна на митнически служител и по негова преценка, съобразно развиващата се контролна процедура, икономическият оператор следва да получи отговор (протокол) с резултата от проверката. В протокола може да се съдържа отговор за разрешаване на процедурата или за искане на допълнителна информация. Възможно е в него митническият служител да изисква допълнителен документален или физически контрол на стоките, като по този начин да осъществи пълно и точно контролното правомощие. Системата трябва да има добре изграден и функциониращ финансов модул, посредством който да се следи и подсигури потенциалното държавно вземане. С това електронното деклариране ще придобие нов смисъл и ефекта от него ще бъде осезаем.
        Всичко това, а и много други неща трябва да се модернизират в БИМИС за да може българската митническа администрация да заеме достойно мястото си сред европейските митници и да защитава интересите на всички страни членки в съюза. Положителен резултат в това отношение би имала връзката на системата с тези на други контролни институции, като по този начин ще се разшири обхвата на контролната дейност, а от там и подобряване на нейната ефективност.

Рисков мениджмънт

        Говорейки за рисков мениджмънт преди всичко трябва правилно да разбираме понятието "риск". Най-общо казано това е вероятността мерките, насочени към следене на стоковата презгранична търговия да не постигнат желания ефект, с което да се застрашат интересите на Общността. Рисковият мениджмънт следва да се изразява в действия като събиране на данни и информация, последващото им анализиране и въз основа на направените изводи да се вземат мерки или да се дадат препоръки за развитието на системата. Всичко това може да се осъществява както в рамките на целия ЕС, така и от всяка една държава членка поотделно. Получената информация следва да се актуализира и проверява постоянно, за да може митническите органи винаги да изпълняват своевременно и точно възложените им задачи. В контекста на рисковия мениджмънт следва да се обърне внимание на фактори като разполагаеми ресурси, политически и законови рамки, очертани от всяка една държава членка поотделно или общо за целия съюз. Българската митническа администрация има още много какво да направи за да може да използва пълноценно рисковия мениджмънт при осъществяването на своята дейност.
        Митницата играе важна роля и при борбата с организираната престъпност. За това тя се нуждае от специализирани разследващи служби, от солидна правна рамка и действащи механизми в тази област. Навсякъде на територията на съюза митническият контрол трябва да отговаря на еднакви стандарти при борбата с финансовите престъпления и дейностите, застрашаващи икономическите му интереси.

        По отношение на всичко казано до тук, бих могъл да направя извода, че до пълноправното ни членство в ЕС Република България трябва да работи все по-усилено по внедряването на европейските стандарти и директиви, касаещи митническият контрол и процес. Това е задължителна предпоставка за да може Агенция "Митници" достойно да изпълнява възложените и задачи. Положителен ефект в това отношение имат участията на наши специалисти в международни семинари за обучение, работни и проектни групи, както и обмяната на опит с митническите администрации на страните членки на ЕС. Има какво да се направи и подобри по отношение на действащото ни законодателство, както и в отношението на родния бизнес към задълженията си спрямо митницата. Обратното също е от особена важност и всеки служител на митническата администрация трябва да е наясно, че митницата е част от търговията и не бива да и пречи.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!