Рекордно високи числа при земеделския износ
добавено: 19.01.2005 г.
в. Капитал, Сия ВЕЛИНОВА
Зърното и тютюнът се нареждат на първите места в експортната листа на страната
Общият износ на земеделска продукция за 2004 г. надхвърли като стойност 1.057 млрд. долара. Това показват предварителни данни на земеделското министерство за външната търговия с агростоки за миналата година. Експортът е нараснал спрямо 2003 г. с около 35 на сто, а в сравнение с 2001 г. увеличението е почти двойно. Стокообменът на земеделска продукция за 2004 г. възлиза на повече от 1.8 млрд. долара и също отбелязва ръст - с 26.7% спрямо 2003 г. Като стойност той е и рекорден за последните 14 години. Балансът продължава да е положителен, но вносът на агростоки през 2004 г. също се е увеличил - от 597 млн. долара на 812 млн. долара.
Според анализите на земеделското министерство тенденцията на
Ръст в земеделския експорт
се наблюдава от 2001 г., като най-големи стойности са постигнати през миналата година. Ръстът се дължи главно на реализирания по-голям износ през миналата година на зърнени култури (зърно, ечемик, слънчоглед и царевица), млечни и месни продукти, а също и тютюн. Спрямо 2003 г. при зърното и тютюна се отчита двойно нарастване на експорта. Износът на зърно нараства главно заради по-добрата реколта и факта, че пазарната конюнктура беше по-благоприятна, коментират търговците от сектора. Като стойност експортът на зърнени култури за 11-те месеца на 2004 г. е за около 120 млн. долара. Изнесени са 688 хил. тона пшеница, 310 хил. тона ечемик, 214 хил. тона царевица и около 300 хил. тона слънчоглед. През 2003 г. износът беше значително по- малък, тъй като правителството въведе временна забрана за експорта за някои от зърнените култури заради дефицита на жито в страната. Изнесената пшеницата през 2003 г. беше едва около 25 хил. тона. Най-много пшеница по данните на земеделското министерство през миналата година е изнесена за Испания, Тунис, а също Гърция и Румъния.
При тютюна експортът през 2004 г. е нараснал до 115 млн. долара като стойност (по данни за 11-те месеца) при около 67 млн. долара за 2003 г. Най-големи количества се изнасят от ориенталските типове за страни като САЩ, Египет, Белгия и Германия. По-големият експорт при тютюна до голяма степен се обяснява с факта, че вече близо 80% от ориенталските сортове се изкупуват от частни компании в бранша, и то основно за експорт. При млечните и месните продукти също се отчита ръст в износа, като най-големи количества се реализират в страните от ЕС, което е резултат от по-големия брой на предприятията с лиценз за експорт в общността.
По данните на земеделското министерство
Турция е основният партньор
на България при търговията със земеделски продукти. Южната ни съседка се нарежда на първо място в българския износ и на трето място по внос на селскостопанска продукция. Реализираният през 2004 г. експорт за Турция (за 11-те месеца) е за над 90 млн. долара срещу внос за 46.8 млн. долара. Основно там се изнасят зърнени и технически култури и техните производни - слънчоглед, царевица, пшеница, царевични масла и маслодайни семена, фруктози и захарни сиропи, цигари, мед и други. Най-голям за Турция е износът на слънчоглед - около 194 хил. тона, или почти цялото изнесено количество от тази култура. Водещи стоки при вноса от южната ни съседка са зеленчуците (домати, краставици, картофи и лук), както и цитрусовите плодове.
Страните от Европейския съюз също са сред основните партньори на страната ни при търговията със земеделски стоки. Близо половината от общия земеделски експорт през миналата година е реализирана на пазара в ЕС. Най-много агростоки се изнасят за Испания, Гърция, Германия и Италия. Традиционно за тези държави се изнасят млечни и месни продукти, вино, тютюн, мед, билки, подправки и гъби. Сред водещите стоки при износа за общността е и зърното, за което от две години се прилага преференциална квота за внос на 250 хил. тона при нулево мито. По данни за 11-те месеца на 2004 г.
Земеделският експорт за ЕС
възлиза на 436 млн. долара. Извън ЕС българските земеделски продукти намират пазар и в САЩ, Русия и Румъния. Най- много земеделска продукция в България се внася от Бразилия, Гърция, Турция, Германия, Холандия и Франция. Сред водещите стоки при вноса в България са захарта и захарните изделия, месните продукти, храните за животни, тютюните и хранителните продукти.
Според агроведомството възходящият тренд при експорта се дължи, от една страна, на постигната значителна либерализация на търговията с Европейския съюз. От друга страна, принос имат и реализираните инвестиции в сектора по линия на програмата САПАРД за подобряване на маркетинга и качеството на продукция. Факт е и че самите фирми от агробизнеса вече станаха по-гъвкави, установиха контакти с чуждестранни партньори, като конкуренцията на външните пазари и стриктните пазарни правила на ЕС им налагат да са по-стриктни по отношение на контрола върху качеството на продукцията. Рекордните числа обаче дават повод на земеделския министър Мехмед Дикме да се хвали, че постигнатият ръст в експорта се дължи главно на следваната от агроведомството политика за защита и подкрепа на производителите, както и на значителния размер на отпусканите от държавата субсидии в сектора. Според Дикме постигнатият ръст в експорт показва, че и конкурентоспособността на агросектора през последните четири години като цяло значително се е подобрила. Според икономисти обаче нарастването на земеделския експорт на този етап може да се разглежда по-скоро като относително
Конюнктурно явление
свързано с добри селскостопански години и с либерализиран режим на износа. Все още в земеделието има много нерешени проблеми, като много от производствата са неефективни, което е резултат именно от субсидирането на производителите от държавата. Именно от тази гледна точка не може да се каже, че конкурентоспособността на сектора се е подобрила. „Субсидиите в сектора са стимул за по-малко производство и симулиране на дейност. Фактът, че държавата прибягва до въвеждането на протекционистични мерки, като например въвеждането на защитни мита при вноса на някои стоки, показва, че местното производство е неефективно, като в същото време подобни мерки обикновено са пречка за преработвателните предприятия. Факт е обаче, че беше постигната значителна либерализация на търговията със селскостопански стоки с ЕС, и това няма как да не окаже влияние върху износа“, коментира Мартин Димитров от Института за пазарна икономика. Според него освен това трудно може да се говори и за подобряване на конкурентоспособността на сектора, като се има предвид, че основният му ресурс - земята, все още е неизползваем при липсата на развит пазар. „Икономиката като цяло е стабилна през последните няколко години и като се отчитат инвестициите в сектора, е нормално да се стигне до ръст в експорта. Миналата година освен това беше добра по отношение на производството на земеделска продукция. Потенциалът на страната ни обаче е много по-голям. Освен това много от преработвателните предприятия изпитват недостиг на суровина“, коментира Александър Йоцев, представител на Асоциацията на хранителната и питейната индустрия в България. Според Димитър Зоров, собственик на фирмата ЕТ „Зоров 91“ - за производство на мляко и млечни продукти, специално при млечните продукти по-големият експорт през последните години е резултат както на инвестициите на преработвателните предприятия, така и на факта, че животновъдството в страната се развива. Именно от тази гледна точка според него положителната тенденция на нарастване на земеделския износ може да се разглежда и като показател за това, че конкурентоспособността на сектора се е подобрила.
Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!