Износителите: възходящи притеснения от низходящия долар

добавено: 01.12.2004 г.

в. Капитал

        Ако в периода след 10 ноември 1989 и преди 1 юли 1997 - датата на въвеждане на валутния борд, доларът беше отбелязал такъв значим спад спрямо българската валута за такъв продължителен период както през последните две години (от над 2.30 до под 1.50 лева за долар - обезценка от над 1/3 ), това щеше да е повод за всеобщо национално ликуване. То щеше да е свързано с понижаване на инфлацията, повишаване на доверието спрямо българската икономика и, общо взето, чувство на стабилност. Но настоящото поевтиняване на американската валута и особено ускоряването на тази тенденция в последно време буди сред българския бизнес основно тревоги.
        Поради фиксирания към еврото лев и скъпото (спрямо щатския долар) евро българското производство

        Губи от предимствата си

        свързани с ниска себестойност на продукцията. Затова като че ли най-пряко от падането на долара страдат българските износители за страни извън Европейския съюз, където цената на стоките и услугите им се определя най-вече в долари. Следователно, ако тя е фиксирана (поне в краткосрочен план), тези фирми получават за една и съща себестойност на дейността си по-малко в левове спрямо преди. Губят и тези, които се конкурират с компании в страни, където производствената цена се образува в долари (пример са далекоизточните държави). Тъй като щатската валута не поевтинява от вчера, българските фирми имаха достатъчно време за реакции и в секторите, ориентирани към износ, вече масово се наблюдават опити да се ограничи валутнокурсовия риск. Вариантите основно са ускоряване на преориентацията към европейските пазари, предоговаряне на доставките в евро и дори застраховане чрез финансови инструменти (или по-сложно, но по-точно, хеджиране чрез фючърси) на доларовите печалби. Логично е най-тежко да е положението в сектори, произвеждащи масови стоки, които не се отличават особено като свойства от подобни стоки в останалата част на света. И докато в България разходите (най-вече за труд) са свързани с поскъпващото евро, в Китай например те се влияят от падащия долар. Описаната ситуация приляга идеално на

        Текстилния бранш

        чийто износ от България все още е основно под формата на ишлеме. „Това, че слабият долар е проблем за текстилния бранш, си личи по неизпълнението на квотите за износ за Канада и САЩ през тази и миналата година. Българските доставки на облекла и текстил за САЩ са сравними с далекоизточните като време, а върху българската продукция се явява и допълнителна ценова конкуренция, което е неблагоприятно. Левът е фиксиран към еврото и всяка промяна в курса на долара де факто яде от печалбата ни или ни изкарва на загуба при равни други условия“, коментира Петко Шишков, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Той добавя, че някои предприятия застраховат приходите си в щатски долари чрез финансови опции, „но подобни инструменти могат да застраховат само някакъв краткосрочен риск и след изтичане на този срок ще трябва да си помислиш дали можеш да продължиш да работиш за съответния пазар.“ Не е розова и свързаната с поевтиняващия долар ситуация в дървообработващата и мебелната промишленост. По данни на Геновева Христова, изпълнителен директор на браншовата камара в сектора, в момента 14-15% от цялата продукция се изнася за САЩ, като има спад с около осем процентни пункта за последните две години (което съвпада с низходящия ход на долара). „Основният износител е холдингът „Грозд България“, американска инвестиция, която обединява три завода в Банско и Троян. Заводите, в които няма американски мениджмънт, се отказаха да изнасят продукция за САЩ“, уточнява Христова. Международните превозвачи на товари също имат повод да са загрижени от падащия долар, тъй като навлата за немалко дестинации се определят в долари. По-значимите са Турция, Гърция, Русия и страните от ОНД, споделя Георги Петърнейчев, председател на Съюза на автомобилните превозвачи, и добавя: „Размерът на навлата в долари не се променя поради изключително ожесточената конкуренция между превозвачите, а след като курсът на долара пада, пада и цената на самия превоз, т.е. сумата, която превозвачът получава за услугата си.“ Малко по-различно е положението в сектори като металургията, където поевтиняването на щатската валута е комбинирано със стабилен ръст на цените на продукцията в долари, както и в отрасли като машиностроене и химическа промишленост, които зависят от цени на суровини, котирани в долари. Въпреки противоположните тенденции и

        Неясния краен ефект

        в тези индустрии сериозното падане на долара навсякъде предизвиква по-голямо или по-малко безпокойство. Председателят на Браншовата камара на черната и цветната металургия Политими Паунова посочва, че секторът на пръв поглед е печеливш, защото изнася основно за ЕС и международната цена на стоките расте. Тя обаче се котира в долари и въпреки че през миналата година отслабващият долар не е успял да „изяде“ печалбата от ръста на цените на металите, тази година може и да го направи. Към това се прибавя увеличеният износ на бранша в долари за големи азиатски потребители като Китай. Образно казано, машиностроителният бранш се оказва от обратната страна на медала. Според Илия Келешев, председател на браншовата камара, номиналното поскъпване на металите с 30-50% от края на миналата година досега не се компенсира напълно от падането на долара (което обаче е добре дошло за сектора). Въпреки това фактът, че 60% от износа на отрасъла е за ЕС, показва, че съществена част от приходите не падат заедно с долара. Васил Александров, изпълнителен директор на „Агрополихим“ - Девня, посочва, че спадът на долара може да

        „Изяде“ печалба

        и в химическата индустрия. Според него „Агрополихим“ обръща месечно по 10-11 млн. долара приходи от износ в левове, за да се разплати с „Булгаргаз“, НЕК и други доставчици. 80-90% от продукцията на предприятието се купува в долари. В същата валута се котират и суровините, които ползва, но това не може да компенсира напълно загубите за компанията от падащия долар, защото цените на суровините се покачват. Възможно решение би било предоговарянето на споразуменията за износ в евро, но за химическата промишленост това вероятно ще е по-трудно, отколкото например за млекопреработвателите (където доставките са по-малки по мащаб и съответно по-гъвкави). Като илюстрация изпълнителният директор на „Обединена млечна компания“ Траян Халаджов отбелязва, че основният дял от износа на компанията е в страни, използващи щатския долар (САЩ, Ливан), но голяма част от договорите вече са предоговорени в евро - нещо, което са направили и всички западноевропейски компании. На фона на всичко казано някак по-оптимистично звучи мнението на д-р Румен Атанасов, председател на Камарата по електротехника. Според него движенията в курса на долара не се отразяват съществено на предприятията в сектора, които отдавна са се ориентирали към европейските пазари. Това малко или много важи и за всички останали отрасли, които изнасят. Но докато преориентацията е бавен процес, а предоговарянето в евро не винаги е възможно, доларът неумолимо пада. И безпокойството на бизнеса расте.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!