добавено: 24.08.2004 г.

Екатерина СТОИЛОВА

    Министерството на икономиката оповести списъка на българските хранителни продукти, за които Европейският съюз ще намали вносните мита или ще обяви нулева ставка. Промяната засяга близо 70 т.нар. преработени стоки (или 250 митнически позиции), като за над 50 от тях се предвижда нулево мито. За някои от храните тя ще влезе в сила до края на 2004 година, а за повечето - от началото на 2005 .
    Българските фирми сега реално изнасят за ЕС около десетина продукта - кетчуп, захарни и шоколадови изделия, сладолед, минерални води и др. С падането на митата рязко нарастват шансовете за излаз на европейския пазар и на производителите на макаронени и тестени изделия, сухи кисели млека, млечни пасти за мазане, маргарини и др., които досега почти не са изнасяни.
    Условието е продукцията им да отговаря на изискваните стандарти за качество. В този списък не влизат преработените и суровите селскостопански стоки, за които се прилагат взаимни квоти с нулеви мита, тъй като преговорите по тях още не са приключили, поясниха от министерството.
    Преференциите ще влязат в сила, след като бъдат публикувани в официалното издание на Европейската комисия Оfficial journal, а българското правителство приеме съответното постановление. В самия списък са посочени конкретните срокове за различните стоки.
    Новите мита бяха договорени през пролетта на тази година преди официалното приемане на пет от досегашните държави - членки на ЦЕФТА (Централноевропейското споразумение за търговия), в Европейския съюз. С присъединяването на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения към общността България загуби преференциите, които ползваше в търговията с тези държави като член на ЦЕФТА. Като компенсация Брюксел прие да бъдат увеличени квотите и да паднат митата за някои храни, които българските фирми изнасят на европазара.
    На реципрочна основа България също въвежда митнически облекчения при вноса на подобни храни от ЕС, но за европейските фирми намалението няма да е така рязко, а ще се въвежда поетапно до 2007 г.
    Още от 2004 година производителите на кетчуп ще могат да изнесат 2600 т безмитно за общността. Извън тази квота митото пада от 3.4% на 2%, като от 2006 г. износът става изцяло безмитен. За 2003 година квотата за безмитен износ на кетчуп за ЕС (2200 т) не беше изпълнена, тъй като малко фирми притежаваха изискваните от чуждите партньори стандарти за качество. През тази и следващата година обаче българските консервни предприятия се надяват бързо да наваксат изоставането, защото разчитат да запазят пазарите си в страните от Централна и Източна Европа. В момента наши компании активно изнасят за Полша, Чехия, Унгария, Словакия и др. Само пловдивската "Филикон 97" например през тази година е доставила за Чехия, Хърватия и Унгария около 2100 т кетчуп. В експортната листа на дружеството са и Полша, Дания, Великобритания, Швеция, Канада и дори Япония.
    "Преференциалните мита ще дадат сериозен тласък за разширяването на пазарите на българската продукция", коментира шефът на "Филикон 97" инж. Борис Калибацев. През тази година той очаква значителен пробив с износа на доматено пюре, компоти от белени праскови и кетчуп в страните от ЕС. Пловдивското предприятие е едно от първите консервни дружества, получило сертификат по ИСО 9001. Документът доказва, че фирмата следи строго за качеството - от влизането на суровината в предприятието през различните етапи от преработката до опаковането и транспортирането й. Засега наличието на този сертификат е достатъчно за намирането на нови пазари, но мениджърите са наясно, че трябва да отговорят на новите изисквания към качеството на храните и се подготвят за тях. "В това отношение съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци помага изключително много на фирмите в бранша с информация за необходимите стандарти, които трябва да се спазват", поясни Калибацев. От септември и Министерството на икономиката ще открие постоянен телефон за връзка с бизнеса, на който предприемачите ще получават подробни указания по договорените с ЕС ангажименти. Дори въпросите да са от компетентността на други министерства, служителите от бъдещия кол център ще пренасочват питащите към съответните експерти, съобщиха от ведомството. От интернет страницата му www.mi.government.bg. фирмите също могат да се ориентират по интересуващите ги въпроси, както и от страницата на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.
    Експортните субсидии, които държавата чрез фонд "Земеделие" отпуска на износителите на преработена продукция, също са стъпка напред в подкрепата на производители с потенциал да оперират на външни пазари. "Засега тази субсидии са изключително малки, а себестойността на българската консервна промишленост остава висока, така че е трудно да се очертае тенденция на рязък скок в износа на преработени продукти", каза председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Александър Йоцев. По думите му редица мениджъри вече разработват програми за обновяване на производството, така че да бъдат конкурентни на европейския натиск.
    Безмитният износ ще отприщи и експорта на захарни и сладкарски изделия, чиито мита в момента се движат между 21% и 27%, предвиждат експерти. След като преференциите влязат в сила, българските заводи на големите компании като "Нестле" и "Крафт Якобс Сушард" ще разширят присъствието си в ЕС. От браншовия съюз на производителите на захар и захарни продукти обясниха, че не само големите, но и малки частни производители на сладкарски изделия имат добри пазари в европейските страни. "Въпреки че България също отваря пазарите си за вносните сладкарски продукти, не смятам, че те ще бъдат сериозна конкуренция за нашите фирми заради по-ниските ни цени", каза председателят на съюза Григор Ковачев. Според него местните предприятия са запознати с европейските изисквания за качество на шоколадовите изделия. През 2003 година правителството одобри наредба за съдържанието на какао и есенции в захарните и шоколадови изделия, чрез която се въведоха евростандартите за качество. Съюзът предоставя информация за пазарите и изискванията на интернет страницата си www.usspp.com.
    Според експерти с въвеждането на нулевите мита съществува сериозен потенциал за навлизане на българските фирми в неразработени сектори, тъй като с изключение на кетчупа при останалите стоки ЕС не прилага квоти и безмитният внос е неограничен. Досега например почти не е реализиран износ на макаронени и тестени изделия. Митата, които ЕС налага в момента за тези стоки, се движат между 5% и 22%. С отпадането им шансовете за българските производители нарастват. Подобна е ситуацията и с износа на сухи кисели млека, млечните пасти за мазане, маргарините и др., които досега не са изнасяни. Единствените изисквания към българските износители са те да произвеждат по стандартите за качество ИСО 9001 или да имат т.нар. HACCP стандарт, който се прилага от предприятията за производство и преработка на селскостопанска продукция.
    Тези сертификати доказват, че във всеки етап от производствения процес са спазени хигиенните изисквания и качеството на стоката не застрашава здравето на потребителите. Засега повечето български фирми са сертифицирани по ИСО 9001, версията от 2000 г., която е актуална в ЕС. Според специалистите обаче много по-перспективно е преработвателите да организират производството си и според изискванията на HACCP стандарта, който ще им отвори повече пазари. В областта на безопасността на храните в света се работи по пет стандарта, които се прилагат в ЕС, САЩ и Канада и др. В момента международната организация по стандартизация (ISO) подготвя нова версия ИСО 22 000, която ще съчетава изискванията на ИСО 9001 и HACCP и вероятно ще влезе в сила през 2005 г., обясни ръководителят на направление "Безопасност на храните " в сертифициращата компания "Муди интернешънъл" Климент Петров.
    Освен преференциите, които българските фирми ще ползват в търговията с ЕС, аналогичен достъп до българските пазари ще имат и европейските фирми. Разликата е в това, че за повечето стоки до 2007 г. ние сме договорили безмитни квоти, извън които митата остават старите, поясниха от Министерството на икономиката. Сериозни преференции страната дава при вноса от чужбина на растителни мазнини (зехтини, масла и др.) и на бира. Досега вносителите на зехтин ползваха безмитна квота, но скоро целият внос ще става при нулеви ставки. За бирата, която се внася с намалени мита, с преференциите се въвежда безмитна годишна квота от 40 хил. хектолитра, която ще действа до края на 2006 г. След това целият внос ще става при нулево мито. При положение че годишно потреблението на бира у нас надхвърля 4 млн. хектолитра, този внос няма да застраши пазара на българските пивоварни, коментираха от бранша.
    Голямо увеличение се предлага в квотите при вноса на минерални води. Досега с нулево мито са внасяни годишно по 3800 т, докато с новото споразумение тези количества нарастват на 4480, 4900 и 5300 през следващите три години. Според председателя на Съюза на производителите на безалкохолни напитки Милчо Бошев тези количества са минимални и няма да засегнат вътрешното производство. Освен това вносната минерална вода ще е и по-скъпа от добиваната от българските извори. Безмитна квота от 1000 т се въвежда и при вноса на макаронени изделия. Досега не е имало безмитна търговия с тези изделия. При вноса на водка почти два пъти се увеличават количествата, които европейските фирми ще внасят без мито. Досега квотата е била 1380 хектолитра, но с промените те се вдигат на 2380 хектолитра. Прогнозите са, че цените на изброените вносни стоки ще намалеят леко заради нулевите мита.
    В момента се преговаря активно с Еврокомисията и за търговски преференции при селскостопанската продукция. България настоява да паднат митата за стоки, които досега са търгувани при намалени мита със страните от ЦЕФТА, като например корнишони, сладките пиперки, гъби, моркови, бобови растения, грах. Преговарящият екип иска да договори и безмитен достъп при износа на глюкоза, сироп от глюкоза или други видове фруктози. За ориза, слънчогледовото масло, консервираните зеленчуци, виното и тютюна пък страната ще предложи по-големи тарифни квоти. България от своя страна ще намали митата за някои нечувствителни стоки, като позволи безмитен внос на замразени продукти.

---------------
Част от стоките, които от 1 януари 2005 г. ще се изнасят за ЕС без мито

шоколад
захарни изделия без какао
какао на прах
маргарин
екстракти от малц, грис, нишесте
макаронени изделия
мюсли
бисквити, меденки, сухари
сладка царевица
екстракти, есенции и концентрати от кафе и чай
мая
детски храни
замразени или варени зеленчуци
временно консервирани зеленчуци
мътеница, подквасени млека и сметана
ароматизирано кисело мляко на прах
масло и млечни пасти за мазане
кости и сърцевина от рога
необработена човешка коса
четина от свине или глигани
кожи и други части от птици
водорасли
растителни сокове и екстракти
бамбук, ротанг
мазнини от вълна, ланолина
растителни восъци
набухватели
сладолед
препарати за сосове и сосове
минерални и газирани води
сирена от вида "фондю"
бири от малц
вермути и други вина от прясно грозде
уиски
ром
казеини, казеинати
смеси от ароматни вещества, вкл. алкохолни разтвори
промишлени монокарбоксилни мастни киселини
промишлени мастни алкохоли