Българските митници - бариера или мост към Европейския съюз

добавено: 15.07.2004 г.

Мария ЗАФИРОВА

    По-малко от три години ни делят от 2007-а, когато страната ни ще стане част от голямото европейско семейство.
    Време - твърде малко, ще кажат скептиците, за да преустроим живота си, да преструктурираме всички отрасли на икономиката си, да изградим нов морал в отношенията си.
Две години и половина обаче са близо 22 000 часа - ще възкликнат оптимистите. Часове, напълно достатъчни, за да сверим часовника си с европейското време и да заживеем като достойна част от нова обединена Европа.
    Аз вярвам във философията на вторите, защото съм чувала, че японците измерват времето си в секунди. И може би тъкмо там някъде се корени обяснението на японското чудо, което десетилетия владее света.

    * * *

    Аз не съм митничар. Но само преди дни завърших специалност „Посредник в митническата дейност" в Националната търговско-банкова гимназия. И се чувствам малка частица от гилдията, на която остават 80 милиона секунди, за да изгради стабилната и сигурна врата на Европа Защото голямата мисия на българския митничар е не просто да бъде достойна част от Обединена Европа, а да се превърне в пазител на границите й. От тук - от пристанища Варна и Бургас, от КПП Малко Търново след 2007 година ще започва територията на нова Европа И тъкмо тук трябва да бъде спрян пътят на наркотика, на нелегалния трафик на хора, на контрабандата със стоки, за да не стигнат те до сърцето на Европа.
    За българските митничари присъединяването започна още през 2000 г., когато страната ни представи своята позиция по глава „Митнически съюз" пред Брюксел Преговорите не минаха леко. Спорните моменти бяха изчистени едва в края на 2002-ра, когато глава 25 беше затворена. Това обаче беше само началото.
    Същинската работа тепърва предстоеше. Защото някъде в деветдесетте години на миналия век бяха натрупани негативи, които трудно можеха да се преодолеят. Необходими бяха много усилия, за да заздравеят дълбоките рани от началото на демократичните процеси. Преминаването от планова към пазарна икономика се оказа мъчителен процес, в който избуяха ниски страсти. Обществото ни се разболя от вируса на прехода. Алчни хора решиха да трупат пари на всяка цена. Разкъсвана от корупция, от войни между мафиотски групировки, от сенчеста приватизация, в началото на прехода страната ни се оказа неспособна да се справи с негативните процеси. Безнаказано се купуваха държавни служители на всички нива... Смутното време не подмина нито една структура в обществото.
    Системата на митниците също се оказа плячка в ръцете на богати псебдобизнесмени, които „щедро" раздаваха мръсни пари и купуваха с тях правото си на привидно легален бизнес. В общественото съзнание митничар стана символ на корупция, а българските митници се превърнаха в необходимия грешник, виновен единствено той за контрабандата на стоки.
Петна, които трудно се изчистват. Много, много трудно. Но не и невъзможно - безмълвно казаха от митниците и започнаха своята упорита работа. В новините все по-често се чуваше: хероин, хванат на Калотина; амфетамин, задържан на Капитан Андреево; златни накити, разкрити на Гюешево... Само преди дни в медиите прозвуча дори: „Митничари откриха недекларирани 50 000 евро, отказаха подкуп от 2000 евро." В новинарските колони на вестниците намери място информацията за рекордните 345 милиона лева, внесени в бюджета от Агенция „Митници" само за март; за милиард и 200 милиона, внесени за първите четири месеца на годината...
    Това е новото лице на българския митничар. Все още скептично настроено дори към очевидните факти, обществото скоро ще бъде принудено да признае, че българската митница е една от първите наши структури, които мерят ръст с европейските, и бавно, но стабилно изграждат моста, наречен България - Европейски съюз. А пукнатини в основата нямаме право да допуснем, защото тогава и надстройката ще бъде несигурна.
    Няма и не може да има такава дилема: българските митници - бариера или мост към Европейския съюз.
Не може да бъде бариера по пътя ни към Европа една система, която подписа миналата година меморандум за участието на България в програма „Митници 2007"; която прие за свои приоритети защитата на интересите на общността; която извърши всички процедури, за да отговори на новите изисквания за подобряване на организацията; която създава център за обмен на информация с ЕС; която върви към опростяване и рационализиране на митническата дейност, за да бъде в услуга на легалната търговия...
    Това са фактите и само недоброжелател може да не ги признае. Но да отричаш очевидното, означава да рушиш моста, по който можеш да минеш, моста, който българските митници градят по пътя към Европа.
От географското ни разположение е предопределено да пазим границите на Стария континент. На българския митничар принадлежи правото и задължението безкомпромисно да закриля общия ни европейски дом. И върху моста, който строи, да изгради здрава бариера за контрабандата на стоки, за дрогата... Никой няма право да вдига тази бариера, ако иска професията митничар от символ на корупция да се превърне в синоним на сигурност, държавност, гарантирана стабилност.

    * * *

    2007 година на е нито толкова скоро, че да изпаднем в отчаяние пред невъзможната мисия, нито толкова далече, че да си позволим дори за миг да спрем.
    80 милиона секунди е необходимото време, за да се доизгради наложеният вече нов морал, за да се построи докрай мостът между България и Европейския съюз и да се поставят необходимите бариери.
    Защото право да пазят границите на Европа ще имат само най-добрите - онези, за които професията не е начин за оцеляване, а достоен начин на живот, гарантиращ сигурност и стабилност в общия ни европейски дом.




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!