ПРИКЛЮЧВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЖИМ "АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ" С ВНОС НА СТОКИ В НЕПРОМЕНЕНО СЪСТОЯНИЕ ИЛИ НА КОМПЕНСАТОРНИ ПРОДУКТИ

добавено: 24.12.2003 г.

        Процесите на интензивно развитие и задълбочаване на всестранните международни връзки на Република България и ускореното нарастване на външнотърговския обмен, извеждат като важна задача пред митническата администрация привеждането на технологията на митническия контрол у нас в съответствие с общоприетите стандарти за външна търговия. Водещият принцип, е че Митницата като институция е част от търговията и основната й цел е регулиране на търговските процеси, вкарването им в законово определени рамки и то така, че да не се ощетява нито една от страните по сделките. Безспорно тя е и трябва да бъде звеното в държавната структура, натоварено със задачата в максимална степен да защитава интересите на националното ни стопанство в тези отношения.
    Съгласно класификацията на митническите режими, режимът "Активно усъвършенстване" е временен митнически режим с две проявни форми - режим с отложено плащане и икономически митнически режим (с възстановяване). С него се разрешава осъществяването на една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани без облагане с митни сборове. Целта е постигането на продукт (т.нар. "компенсаторен продукт") в по-напреднал производствен стадий, с по-високо потребителско качество или по-съвършени технически параметри спрямо внесените стоки. Функционирането му като режим с отложено плащане се свързва с обезпечаване на митническите вземания за периода на преработка на внесените материали. При системата с възстановяване митните сборове за внесените стоки се заплащат и те подлежат на възстановяване след реализиран реекспорт на компенсаторните продукти или на материалите в непреработен вид. Спецификата на режима се изразява в наличието на чужди материални запаси в стопанския оборот на фирмата. Това от своя страна поражда някои проблеми и разминаване между изискванията на Българското митническо законодателство и общоприетите правила за търговия.
        Изхождайки и от логиката на режим "Активно усъвършенстване" се приема, че собствеността върху внесените материали не преминава върху изпълнителя за времето на преработката им, т.е. те остават собственост на чуждестранният контрагент (поръчителят). Това е видно преди всичко от наличието на проформа фактура, а не на използваният в международната търговия INVOICE, при който има заплащане стойността на стоките и прехвърляне на собственост. Проформа фактурата (код 325) има справочни функции и използването в случая на митническата фактура (код 935) би съвпаднало в по-пълна степен с изискванията на режима. Съгласно класификацията и кодовите означения на документите, митническата фактура е документ, изискван от страната-вносител, в който износителят посочва фактурната или друга цена (продажна), разходите за фрахт, застраховане, опаковка и т.н., условията на доставка и всички други обстоятелства, които способстват за по-точното определяне на митническата стойност. При митническата фактура, подобно на проформа фактурата е в сила условието да няма заплащане и прехвърляне на собственост. Въпросът със собствеността върху обектите на преработка или обработка винаги намира място и в договора между чуждестранния контрагент (поръчител) и българската фирма (изпълнител), където се упоменава, че за времето на престой на вносните стоки на митническата територия на сраната, с правата на собственик може да се ползва единствено поръчителят. В тази връзка трябва да отбележим, че едно от условията за разрешаването на временен внос у нас е именно обстоятелството, обектите на внос да са и да останат собственост на чуждестранно лице.
        Съгласно действащото у нас митническо законодателство, компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние трябва да получат ново допустимо митническо направление в рамките на предварително определения срок (чл.404 от ППЗМ). Режимът "Активно усъвършенстване" се приключва с реекспортиране на компенсаторните продукти или на внесените стоки в непроменено състояние или с поставянето им под режим транзит, митническо складиране, временен внос, обработка под митнически контрол или вкарването им в свободна зона. Допустими направления са и унищожаването под митнически надзор или изоставяне в полза на държавата. Тук трябва да направим уточнението, че използването на транзит за приключване на режим "Активно усъвършенстване" трябва да отговаря на едно изискване - транзита да не е самоцелен, т.е. придвижване на стоките от едно митническо учреждение до друго, а да е свързан с допускането на едно от горепосочените направления. Например приемлив вариант е прилагането на транзит + износ (реекспорт с декларация Т), транзит от определеното за приключване на режим "Активно усъвършенстване", съгласно разрешението, митническо учреждение до свободна зона "Х" и т.н.
        Ако титулярът на режима, не е в състояние да оформи внесените стоки в направление, при което не се дължат митни сборове и не се начисляват лихви, тези стоки или получените от тях компенсаторни продукти се оформят на режим "Внос" със заплащане на дължимите държавни вземания (чл.407 ал.1 от ППЗМ). По този начин се осъществява промяна в статута на внесените стоки и от чуждестранни те стават местни. Съгласно действащото у нас търговското право обаче, на практика няма документ доказващ прехвърлянето на собствеността върху тези стоки (INVOICE или договор за покупко-продажба). Това действие по своя характер противоречи на търговската практика и бих го квалифицирал като узаконен процес на присвояване на чужда собственост. Българските фирми са принудени да заприходяват подобни стоки, без да могат да докажат документално правото си на владение върху тях. На практика се получава формално нарушение на счетоводните принципи и постановки, уредени в Закона за счетоводството. Митническата декларация, с която е оформен редовният внос и се приключва временния внос има други функции, а не такива на основен разчетен документ, каквито например са фактурата или договорът за покупко-продажба. С оформянето им на редовен внос без всякакво правно основание се променя вида на сделката - от сделка с оглед преработка или обработка по договор в окончателна покупко-продажба с прехвърляне на собственост. Отворен остава въпроса за заплащането стойността на обектите на внос от страна на "получателя" им в полза на "изпращача". По друг начин би стоял въпросът, ако преди обмитяването се постигне договорка между контрагентите по сделката и се подсигурят необходимите документи, но в практиката тези случай са единици, а и Митницата не изисква представянето на подобни документи.
        Предвидените в чл.125 ал.1 от Закона за митниците разпоредби дават право да се определя размера на митните сборове, дължими за компенсаторните продукти или за стоките в непроменено състояние, въз основа елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим "Активно усъвършенстване". С други думи в момента на оформянето на редовния внос за определяне на митническата стойност и мерките на тарифата политика, под внимание се вземат всички обстоятелства, които са били валидни за стоките при поставянето им под режим "Активно усъвършенстване". Това е така поради факта, че същите в действителност са внесени на митническата територия на страната в момент предшестващ момента на редовния им внос. Ако в момента на въвеждането им на територията на страната, стоките са били предназначени за редовен внос, а не за временен внос, гореспоменатите обстоятелства биха се приложили в пълна степен. В такъв случай, още в момента на деклариране на стоките за целите на режим "Активно усъвършенстване", българското митническо законодателство допуска декларирането им и за режим "Внос", въпреки че са налице обективни причини непозволяващи това. Получава се едно отлагане във времето на редовния внос, но ефекта е същия - стоките остават на митническата територия на страната ни и то във владение на местно физическо или юридическо лице.
        Законодателят е предвидил и едно утежнение в размера на дължимите митнически вземания. Съгласно чл.416 ал.1 от ППЗМ, когато възникне митническо задължение по отношение на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, се заплаща лихва върху дължимите вносни митни сборове. Това не се отнася единствено за т.нар. вторични компенсаторни продукти (отпадъци, скрап, изрезки) или остатъци от унищожени с разрешението на митническите органи стоки, както и когато възникне митническо задължение за стоки поставени под режим "Активно усъвършенстване" при система с възстановяване, но само ако митните сборове все още не са възстановени или опростени. Лихвата се начислява от датата на поставяне на стоките под режим "Активно усъвършенстване" до приемането на декларацията за внос за неговото приключване. Това е оправдано ако се приеме, че към момента на учредяване на временния внос, митните сборове са дължими, а титуляра на режима по обективни или субективни причини е отложил плащането им във времето. Лихвата в случая може да се приеме като коректив на сметните взаимоотношения между митницата от една страна и "вносителя" от друга. С това се потвърждава становището, че макар да няма законови условия за учредяване на редовен внос, митническото ни законодателство предвижда такъв, даже налага санкции за просрочие под формата на лихва.
        След оформянето на редовния внос и заплащането на дължимите държавни вземания под формата на мита, такси, акцизи, данъци и лихви, българските фирми заприходяват стоките, като за стойност посочват действително направените разходи за придобиването им. Тази стойност би следвало да е равна по размер на така определените и заплатени митни сборове, тъй като декларираната фактурна стойност на стоките не е реално платена. Практиката показва, че по-голяма част от вноса на стоки у нас, предназначени за обработка или преработка е от страните членки на ЕС и произхода на същите е от Общността. Съгласно предоставените от нашата страна преференции за внос на подобни стоки у нас, ставката на митата за преобладаваща част от тарифните позиции е нулева. На практика реално се заплащат единствено дължимите такси и акцизи (ако има предвидени такива за подлежащите на внос стоки), Данък добавена стойност и лихвите. Ако приемем, че титуляра на режим "Активно усъвършенстване" е регистриран по смисъла на ЗДДС, то платеният от него данък за вноса подлежи на възстановяване. По този начин разходите, направени от него за "придобиването" на стоките, в най-добрият случай се равняват единствено на платените лихви, които рядко надвишават сумата от 100 лв. за цялата партида.
        Подобен е проблемът и при искането за унищожаване или изоставяне в полза на държавата на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние. Тук отново има разпореждане с чужди материални ценности, без да има правно основание за това. При условията на режим "Активно усъвършенстване", изпълнителят се задължава да извърши преработката в съответствие с договора или поръчката, срещу определено възнаграждение за положения и вложен в получения продукт труд. Освен това е длъжен да се грижи за материалите с грижата на добър стопанин, т.е. да ги съхранява, предпазва от увреждане, кражба и т.н. В чл.655 ал.1 от ППЗМ е записано, че уведомяването за унищожаване на стоки трябва да бъде направено писмено и подписано от заинтересуваното лице. Под "заинтересувано лице" явно се има предвид титуляра на режима, а не действителния собственик на стоките, който в случая е чуждестранният контрагент по сделката (поръчителя). Внесените у нас стоки се водят в неговата материална отчетност и заинтересуван за разпореждането с тях на първо място е той. У нас обаче се разрешава унищожаването на стоки, искането за което е подадено от лице, нямащо право на разпореждане с тях. Титулярът на режим "Активно усъвършенстване" е заинтересуван режимът да бъде приключен с минимални плащания на митни сборове от негова страна, а унищожаването или изоставянето в полза на държавата е една от формите за реализация на тази му цел. По смисъла на чл.180 ал.5 от Закона за митниците, отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, трябва да получат собствено митническо направление. Следвайки логиката, те също са собственост на чуждестранния контрагент и допустимото направление за тях е или нов временен режим или реекспорт. В практиката обаче масово се прилага учредяването на редовен внос, което ни връща на гореописаният проблем.
        Решението на тези проблеми трябва да се търси в клаузите на договорите за поръчка на желаните преработки или обработки. Според разпоредбите, касаещи режим "Активно усъвършенстване", за вносните материали се представя разходна норма, която е залегнала и в поръчката. В договора поръчителят трябва ясно да изрази волята си за действията, които следва да се извършат относно първичните и вторичните компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние (ако е предвидено оставането на такива). Нормалното решение е те да му бъдат върнати, а ако по обективни причини се налага оставането им на митническата територия на Република България, то документално да се уреди въпроса с прехвърлянето на собствеността върху тях и евентуалното заплащане на стойността им от страна на българската фирма. Само при това положение могат да бъдат избегнати горепосочените, а и редица други неудобства.



Автор: Момчил Антов




Разпечатай 




[Назад] [Начало] [Горе]

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Публикуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!