Архив новини

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019

1125 разглеждания от 08 юни 2020 г.

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 – 33.9 млрд. долара. България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. Ръстът на износа ни в долари за 2019 спрямо 2018 е 0.6%, а общо за последните 5 години е 33.4%. Спрямо 2006 – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%. Това сочи доклад на Българската стопанска камара (БСК) за външната търговия на България през 2019.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези стоки формират 36% от износа ни. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона долара. За 2018 износът на специална продукция се оценява на 780 мил. долара, а за 2017 – 1.2 млрд. долара.

С над 1 милиард долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия.

С какво сме най-успешни?

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.

Най-важният ни пазар е Германия – 14,8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард долара. Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5. Тези 10 партньора са пазар за 59.6% от износа.

Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 мил. долара, следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ.

Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 3 146 млрд. долара при общ търговски дефицит на България от 3 937 млрд. долара. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%. Спад над 10% им с Италия, Белгия, Дания, Грузия.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

• Велосипеди с помощно задвижване;
• Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
• Видеоигри;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;
• Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;
• Оптични изделия;
• Някои софтуерни продукти за управление на процеси;
• Любителска радиотехника, ски, сноуборд.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от (липсата на) конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми.

По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност, се отбелязва в анализа на БСК.